РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Перник , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500069 по описа за 2021 година
С Решение № 260002 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 00354 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г. са отхвърлени предявените от „Топлофикация-Перник“
АД, гр. П. искове за признаване на установено, че в полза на ищцовото дружество
съществува изискуемо вземане срещу Р. С. А. за сумата в размер на 1003.35 лв.,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
както и сумата в размер на 76.12 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
27.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7571 по описа на Районен съд Перник
за 2019 г.
В срок е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация-Перник“ АД, чрез
процесуалния му представител юрисконсулт Е. М., в която се поддържа, че решението
е незаконосъобразно неправилно и необосновано. Твърди, че Районният съд не е
обсъдил всички относими доказателства. Иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и по подробни съображения изразява
становище за потвърждаване на решението.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
1
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 415, вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация - Перник” АД, гр. П., твърди, че ответникът е клиент на
топлинна енергия и дължи на ищцовото дружество сумата от 1003.35 лв. – главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***,
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 76.12 лв. – законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 27.11.2019 г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7571
по описа на Районен съд Перник за 2019 г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен като се
поддържа, че липсва облигационна връзка между страните, тъй като ответницата не е
имала качеството на потребител на топлинна енергия, както и че между страните
липсва сключен договор за доставка на топлинна енергия.
За да отхвърли исковете районният съд е приел, че е налице несъответствие в
административните номера на имота, за който се твърди, че е топлофициран и имота,
собственост на ответницата. С оглед на това е направил извод за липса на договорно
правоотношение между страните през процесния период, тъй като не били налице
предпоставките на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и ответницата не притежавала качеството
потребител на топлинна енергия. Районният съд е приел, че топлофицираният имот
следва да е точно индивидуализиран, както по административен адрес, така и по
документ за собственост, без да е налице каквото и да е разминаване в номерация и
адрес. Въпреки представеното като доказателство по делото Удостоверение от Община
Перник за идентичност на адресите на топлофицирания имот и имота, собственост на
ответницата, съдът е приел, че такава идентичност не е налице, поради липсата на
Заповед на Община Перник за преномериране на жилищните сгради на улицата, на
която се намира процесният имот. При тези данни за липсата на съхраняван от Община
Перник акт, обуславящ извършеното преномериране на жилищни сгради, включително
и с оглед изричното оспорване от страна на процесуалния представител на
ответницата, че доверителката му не е собственик на топлофицирания имот, съдът е
намерил, че не може да приеме за установено по несъмнен начин съществуващо в
полза на ответницата право на собственост върху процесния топлоснабден имот за
исковия период и е отхвърлил исковете като неоснователни.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед направеното изявление от процесуалния представител на ответницата, че
не оспорва размера на главницата и лихвата и постановеното по този въпрос
Определение от Районния съд, че е безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че до процесния имот в процесния период е доставена топлинна
енергия на стойност, посочена в исковата молба, настоящият състав намира за спорен
по делото единствено въпроса дали ответницата по иска е клиент на топлинна енергия
за топлоснабдения имот, посочен в исковата молба.
По силата на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
2
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Разпоредбата на чл. 153. ал. 1 ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота – собственост или вещно право на ползване. По силата на § 1 т. 2а от ДР на ЗЕ (в
сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3,
ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация -
Перник” ЕАД, купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което
е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда.
От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна енергия е собственика,
респективно – физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване и лицето, което купува топлинна енергия за битови нужди.
Несъмнено е, че в тежест на ищеца е пълното доказване на фактите, от които
произтича отговорността на ответницата, включително и че последната има качеството
на клиент на топлинна енергия.
Видно от направената по делото служебна справка по приложеното към първо
инстанционното дело ч.гр.д. № 7571 по описа на РС Перник за 2019 г., ответницата е с
постоянен и настоящ адрес ***. Съгласно приложения като доказателство по делото
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № *** г., ответницата е
придобила правото на собственост върху апартамент, находящ се в ***.
От представеното по делото Удостоверение изх. № *** г., издадено от Община
Перник, е видно, че недвижим имот, находящ се в ***, е идентичен по сега действащия
административен адрес: ***.
Посоченото удостоверение, представлява официален документ, издаден в кръга
на правомощията на длъжностното лице, който съгласно задължителната практика на
ВКС, обективирана в ТР № 11/21.3.2013 г. във връзка с чл. 179, ал. 1 от ГПК, се ползва
с материална доказателствена сила, която се отнася за извършените действия от
длъжностното лице и за извършените пред него изявления и действия. Същото има
характеристика и на свидетелстващ официален документ, тъй като съдържа
удостоверително изявление на длъжностното лице за определен осъществен факт, а
именно за наличието на идентичност между адресите на топлофицирания имот и на
имота, собственост на ответницата. Материалната доказателствена сила е присъща на
свидетелстващите документи, а когато те са и официални, т.е. такива издадени от
длъжностно лице, в кръга на службата му и по установените форми (чл. 179, ал. 1
ГПК), с тях валидно се осъществява доказване на обективираните с тях факти, което
съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. Този извод
произтича от определената от закона доказателствена сила на официалните
свидетелстващи документи, които, ако са автентични, доказват, че материализираните
в тях изявления са били направени. Следователно, след като не е проведено
производство по оспорване на представения пред съда документ и не е осъществено
доказване, опровергаващо неговата доказателствена сила, то официалният
свидетелстващ документ обвързва решаващия съдебен състав с установеност за това,
че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в
рамките на своята удостоверителна компетентност са се осъществили така, както е
указано в него. В същия смисъл е и приетото Решение № 76 от 10.07.2012 г. на ВКС по
3
т. д. № 490/2011 г. В тази връзка, липсата на изрична заповед на Община Перник за
преномериране на многоетажни жилищни сгради от строителни номера на номера по
административен адрес не е обуславящо по отношение на верността на удостоверената
от длъжностното лице идентичност на адресите в издаденото Удостоверение изх. №
*** г. и настоящият състав е обвързан от посоченото в него.
При тези доказателства настоящият въззивен състав счита, че правото на
собственост върху процесния имот за исковия период е установено от представените
документи, като ответницата е потребител по смисъла на закона на доставената до
имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с ищцовото
дружество по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба. Не са представени доказателства за
сключено между страните индивидуално споразумение, което да урежда
правоотношението в отклонение от предвиденото в Общите условия на „Топлофикация
Перник“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди. По делото липсват
доказателства за последващо преминаване на собствеността за процесния период към
друго лице, съответно за учредено вещно право на ползване на друг субект. По делото
не са ангажирани никакви доказателства владението на процесния имот в процесния
период да е било осъществявано от лица различни от ответницата, както и липсват
доказателства същата да е прекратила по установения ред договорните отношения с
„Топлофикация Перник“ АД, възникнали по силата на закона.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а
на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно,
като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са
представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но
предвид обстоятелството, че плащанията са били ежемесечни, следва да се приеме, че
плащането е следвало да става до последната дата на съответния месец. С оглед
направеното изявление от процесуалния представител на ответницата, че не оспорва
размера на главницата и лихвата и постановеното по този въпрос Определение от
Районния съд, че е безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до
процесния имот в процесния период е доставена топлинна енергия на стойност,
посочена в исковата молба, настоящият състав приема, че е налице неизпълнение на
договорните отношения от страна на Р. С. А., която дължи на „Топлофикация Перник“
АД сумата в размер на 1003.35 лв., представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата в размер на 76.12 лв. – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 27.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което искът следва да
бъде уважен.
Предвид изхода на делото в полза на въззивното дружество следва да се присъдят
направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв. и в исковото
4
производство в размер на 293.17 лв., включващи и юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260002 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 00354 по
описа на Районен съд Перник за 2020 г., с което са отхвърлени предявените от
„Топлофикация-Перник“ АД, гр. П. искове за признаване на установено, че в полза на
„Топлофикация Перник“ АД съществува изискуемо вземане срещу Р. С. А. за сумата в
размер на 1003.35 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г., както и сумата в размер на 76.12 лв. – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 27.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7571 по описа на
Районен съд Перник за 2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на „Топлофикация - Перник“ АД, гр. П., сумата в размер на
1003.35 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
както и сумата в размер на 76.12 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
27.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7571 по описа на Районен съд Перник
за 2019 г.
ОСЪЖДА Р. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„Топлофикация - Перник“ АД, гр. П., направените в заповедното производство
разноски в размер на 75 лв., както и 293.17 лв., съставляващи направени в исковото
производство разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5