Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 17.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публично заседание на
деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова
АНД № 1056/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.А.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 18-1006-004106 от 12.12.2018 г.
издадено от началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което
са наложени следните санкции:
- за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП- глоба в
размер на 200 лева на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП;
- за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП- глоба в размер
на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца;
- за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП- глоба в размер
на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за
допуснати СПН при издаването и връчването на НП, водещи до неговата
незаконосъобразност, поради което се иска отмяната му. Не се прави искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се
явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага обосновано становище по същество в подкрепа на искането
си за отмяна на НП. Не прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов и процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище, в
което са изложени аргументи, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за
това, че на 05.12.2018 г., в 19,43 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „O.“, е управлявал
лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Д.С.Д., като МПС е било спряно
от движение. При извършената проверка на водача било установено, че той не е
изпълнил задължението си да заплати наложеното му наказание глоба по
законоустановения ред. Водачът отказал и да му бъде извършена проба с
техническо средство Dreger Drug
Test ARHJ 0009 за употреба на наркотични вещества. На водача
бил издаден Талон за изследване № 0046257, който той отказал да подпише и
получи.
При така констатираното св. И.К.- мл. автоконтрольор в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя АУАН с № 910257/05.12.2018
г., който му бил предявен и връчен срещу подпис. При предявяване на АУАН
водачът заявил, че нямал възражения срещу направените от контролния орган
констатации.
Въз основа на АУАН на 12.12.2018 г. било издадено и
атакуваното НП. Същото не е било връчено на жалбоподателя, като върху него е
отбелязано, че е връчено на 21.01.2020 г. на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН. Във
въззивната жалба, обаче се твърди от санкционираното лице, че същият е разбрал
за издаденото НП след като от НАП е бил уведомен за образувано изпълнително
дело за събиране на глоби по влезли в сила на НП. Разпореждането на публичния
изпълнител е било връчено на Д. на 09.06.2020 г. по пощата (виж справка НАП,
разпореждане и известие за доставяне- л.31-33). От АНО не са ангажирани
доказателства, с които да се оборят тези твърдения, като съдът ги приема за
достоверни. Освен това видно от материалите по АНП, приети като писмени
доказателства по делото- докладна записка на л.8 е, че Д. е бил търсен на две
дати- 13.05.2019 г. и на 14.05.2019 г. за връчване на НП, но не бил открит на
адреса на местоживеене, като отбелязано че при справка в БДС нямало данни да е
променил адреса си. Това обаче не означава автоматично, че той живее на друг
адрес. Освен това в периода от 12.12.2018 г. (издаване на НП) до 21.01.2020 г.
(отбелязване на връчването на НП по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН) жалбоподателят
е търсен само два пъти- в два
последователни дни през м. май 2019 г. Няма данни за този дълъг период от време
той да е бил търсен друг път, нито да е правен опит за връчване чрез Общината,
по пощата, куриер или др. начин. Видно от изисканата справка от регистър НБД
„Население“ (л.36) е, че жалбоподателят живее на адреса, който е посочен от
него АУАН, където е призован редовно и по настоящето дело с лично връчена му
призовка на същия адрес (л.29). При това положение липсват каквито и да е
доказателства, че са правени опити за връчване на НП на жалбоподателя, респ. че
не е открит на адреса и че е променил местоживеенето си, което не е било
известно на АНО. Казано с други думи наказващият орган не е имал основание да
извърши връчване на НП по реда на чл.58 ал. 2 от ЗАНН, още повече че надлежно
отбелязване, така както разписва цитираната норма, върху НП не е било
направено. При това положение съдът намира, че НП не е било връчено на
жалбоподателя надлежно. Безспорно той е узнал за него на 09.06.2020 г., след
което е депозирал директно в съда настоящата жалба срещу НП на 16.06.2020 г.,
т.е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което жалбата е ДОПУСТИМА, като
подадена в законоустановения срок, от лице активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП и то пред компетентния
съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите
И.К., Б.Г., И.Г., както и от заключението на допуснатата съдебна почеркова
експертиза.Съдът кредитира изцяло събраните писмени и посочени гласни
доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по
обективен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Съдът не даде
вяра на показанията на св. Д.Д. и на обясненията на жалбоподателя, за което
съображения ще бъдат изложени по-долу.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Относно нарушението по
пункт І от НП- по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
На първо място при словесното описание на нарушението не е посочено в
достатъчно ясна степен изпълнителното деяние на същото и обстоятелствата, при
които то е извършено, т.е. липсват основни белези, част от фактическия състав
на вмененото административно нарушение и в този смисъл е нарушена разпоредбата
на чл.57
ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, който
постановява забрана за водача на ППС да управлява пътно превозно средство, спряно
от движение. Както се посочи вече, в АУАН и в НП липсва точно описание на
нарушението, тъй като не е конкретизирано по какъв ред и въз основа на какъв
акт МПС, управлявано от жалбоподателя е спряно от движение. Не е посочено дори
кога е спряно от движение. В описанието буквално е посочена разпоредбата на
закона „управлява МПС спряно от движение“.
От приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно справка АИС КАТ
(л.9) и ЗППАМ (л.10) се установява, че лек автомобил „***“ с рег. № *** е
спряно от движение на 22.08.2018 г., съгласно наложена ПАМ по чл.171 т.2 б.и от ЗДвП- временно спиране от движение на МПС за срок от 1 месец, заради извършено
нарушение на ЗДвП от водача на автомобила на 21.08.2018 г. Пак от тези
документи става ясно, че лекият автомобил е собственост на Д.Д.- съпруга на
жалбоподателя (свидетел по делото) и че ПАМ е наложена по отношение на същата,
като Заповедта за прилагането й е връчена на 30.08.2028 г. и не е обжалвана и
влязла в сила на 14.08.2018 г. В този смисъл собственикът на МПС е би наясно,
че лекият автомобил е спрян от движение, но за срок от 1 месец, който е изтекъл
на 22.09.2018 г. Впоследствие регистрацията на автомобила е била прекратена.
Няма нито едно доказателство по делото, че жалбоподателят е бил наясно, че
автомобилът е бил спрян от движение, нито че е бил с прекратена регистрация и
то на процесната дата, при извършената му проверка.
Както се посочи вече в АУАН и в НП не е посочено основанието за спиране от
движение на управляваното от жалбоподателя МПС.
Недопустимо
е при въззивния контрол, съдът да извежда волята на АНО по метода на
тълкуването и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по вземане на
решение за налагане на съответно наказание при констатации за извършено
нарушение при виновно поведение на автора.
Това нарушение, водещо до накърняване правото на защита на нарушителя е от
категорията на съществените и е достатъчно НП, като незаконосъобразно да бъде
отменено.
Освен това дори и да не бяха допуснати посочените процесуални нарушения, по
същество съдът намира, че административното нарушение вменено във вина на
въззивника не е осъществено от същия, т.к. липсват доказателства към 05.12.2018
г. лекият автомобил да е бил спрян от движение, още по-малко такива, че жалбоподателят
към датата на извършената му проверка от контролните органи е съзнавал, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена и че
автомобилът е спрян от движение.
При
това положение НП по този пункт се явява незаконосъобразно и като такова следва
да се отмени.
Относно нарушението по пункт ІІ от НП- по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
На първо
място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателя Д.
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му напълно да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита. Нарушението е ясно описано- словесно- посочени са всички
реквизити дата (05.12.2018 г.) и място на извършаването му (гр. Пазарджик, ул.
„O.“) и действията на нарушителя- като водач е управлявал лек автомобил „***” с
рег. № ***, като при извършената му проверка е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества- Dreger Drug Test
ARHJ 0009, след което му е издаден ТИ с №
0046257, който той отказал да подпише и получи. В този смисъл нарушението е
ясно описано, като правилно е определена и нарушената законова разпоредба-
чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Посочената правна норма предвижда,
че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Установената с акта фактическа
обстановка кореспондира с приложените по делото писмени доказателства, както и
с показанията на свидетелите К., Г. и Г., както и заключението на почерковата
експертиза. От показанията на тримата свидетели се установи безспорно, че на
процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото в НП МПС. Св. Г.
бе категоричен, че по време на дежурство е спрял за проверка жалбоподателя,
който е управлявал автомобил, като го е спрял близо до мястото, където живеел.
Посочи, че водачът е бил притеснен при проверката, неспокоен и го избила пот,
затова той и колегата му преценила да извикат патрул на КАТ за да бъде
изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества. Свидетелите К. и Г.
също заявиха, че водачът е бил откаран в Сектор ПП, за да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества. Вярно е, че и тримата свидетели, както и св. М.-
другият полицейски служител, който е бил в екип със св. Г., не си спомнят
подробности, като потвърждават записаното в АУАН и издадения ТИ, както и
съставените документи във връзка с дежурството им, като това е нормално предвид
отдалечеността във времето от случая до момента на разпита им в съдебно
заседание, още повече че по дежурство е ноторно, че тези служители имат десетки
такива случаи. Показанията на свидетелите обаче се подкрепят от писмените
доказателства по делото основното от които е изготвената от св. Г. докладна
записка по повод на извършената на жалбоподателя проверка, съставена след
приключване на дежурството му. В нея ясно е посочено, че АП е бил на установъчен
пункт, близо до мястото, където е извършена проверката на жалбоподателя.
Посочено е, че последният е управлявал процесния лек автомобил и е спрял пред
№8 на ул. „O.“ в близост до тях, при което му е била извършена полицейската
проверка. Посочено е също, че по време на проверката св. Г. е забелязал на
седалката в автомобила два плика, като самият водач посочил, че в тях имало
амфетамин. Посочено е изрично, че поради тази причина е тестван за алкохол с
техническо средство Дрегер, който е отчел 0промила алкохол в издишвания от
водача въздух. След това е бил поканен за тестване за употреба на наркотични
вещества, но Д. е отказал.
От показанията на св. Г. се
установи, че на жалбоподателя е бил издаден ТИ, но той отказал да го подпише и
получи, поради което отказът му бил удостоверен от него с подпис. В ТИ също е
отбелязано, че Д. е поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство Dreger Drug Test с № ARHJ 0009.
Вярно е, че свидетелите Г. и К. са в
служебна зависимост от АНО, но това не ги прави автоматично заинтересовани от
изхода на делото. Първо те нямат никаква лична причина да уличават
жалбоподателя в нещо, което той да не е извършил. Второ показанията им са
еднопосочни и се подкрепят и от писмените доказателства по делото. Освен това в
дадените собственоръчно писмени обяснения още при извършената му проверка,
жалбоподателят Д. не е отрекъл, че е управлявал автомобила на процесната дата и
място. В същите той е посочил, че решил да премести колата, за да не пречи,
защото била пред входа на кооперацията и когато полицаите го проверили „колата
работела на място“, затова била топла. Макар обясненията му да се разминават с
показанията на св. Г. и отразеното в ДЗ, а именно че Д. е управлявал автомобила
и е пристигнал и спрял на мястото на проверката, все пак той не отрича че е
управлявал автомобила. Не отрича, че е отказал и да бъде изпробван за употреба
на наркотици, както сам заявява в съдебно заседание, но сочи че е отказал,
защото не бил управлявал автомобила. Междувпрочем Д. заяви, че е отказал и
тестване за употреба на алкохол, което обаче се опроверга защото той е бил
изпробван и техническото средство не е отчело такава употреба. Не на последно
място при предявяването на АУАН жалбоподателят не е вписал възражения за
направените констатации, в това число че е управлявал МПС и е отказал при
извършената му проверка от контролните органи да бъде тестван за употреба на
наркотици с техническо средство. Вярно е, че не е длъжен да се брани веднага по
фактите, но когато е имал тази възможност и изрично е заявил, че няма
възражения, то това е първата индиция, че той е осъществил вмененото му
нарушение, а и тази позиция е от значение за преценка на по-нататъшното му
поведение в производството. Поради това и съдът не даде вяра на неговите
обяснения, а именно че не управлявал МПС, подкрепени от показанията на св. Д.,
които съдът също прие за недобросъвестни, не само защото тя има интерес от
изхода на делото като негова съпруга, но и поради това, че техните твърдения се
опровергаха от останалите доказателства по делото, а и противоречат на
първоначално заявеното от жалбоподателя в дадените писмени обяснения по време
на извършената му проверка. Обясненията на жалбоподателя се компрометираха и от
обстоятелството, че той заяви категорично в съдебно заседание, че АУАН не му е
бил съставен в негово присъствие, предявен и връчен, като след като му бе
предявен в с.з. отрече положените срещу нарушител и получил екземпляр да са
негови. Нарочно допусната почеркова експертиза обаче изследва тези подписи и от
заключението й, което съдът цени като компетентно и обосновано, се установи
несъмнено, че подписите в АУАН за нарушител и получил екземпляр от акта са на
жалбоподателя.
Независимо какви
са били причините жалбоподателят да откаже да бъде изпробван с техническото
средство, то според доказателствата по делото, анализирани по-горе, е налице
безспорен отказ, тъй като тези действия са осъществени по волята на самия жалбоподател.
За
пълнота следва да се посочи, че законът в разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП
не изисквала водачът кумулативно да е отказал да бъде тестван и след това да не
е дал кръв за химически анализ. Визираната правна норма предвижда две хипотези
на нарушението, а не две кумулативно изискуеми предпоставки. В случая ясно
наказващият орган е посочил, че санкционира жалбоподателя заради отказа му да
бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични и/или упойващи
вещества.
Освен
словесно наказващият орган е посочил и цифрово нарушената правна норма
посочвайки правилната квалификация на същото. Доколкото след словесното
описание на нарушението наказващият орган е цитирал изцяло словесната част на
нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, то това не може да се приеме за процесуално
нарушение от негова страна и следва да се зачете като пълнота в посочването на
нарушената разпоредба- не само цифровата квалификация, но и съдържанието на
разпоредбата.
С оглед на всичко
казано до тук съдът намери, че с действията си жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП и
правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Наложените
наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца са с във фиксиран от закона размер, който не може да бъде
намален, явява се справедлив и е адекватен на тежестта на извършеното и е
достатъчен за постигане на целите на административните наказания по чл.12 ЗАНН.
Накрая, следва да се
отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН
е неприложима в настоящия случай. Самото естество на описаното нарушение е
показателно за неговата тежест и не би могло да се третира като маловажен
случай. Напротив, случаят е с по-висока степен на обществена опасност спрямо
други случаи на нарушения от същия вид. Предвид конкретиката на настоящият
казус, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай, по
смисъла на чл.28 ЗАНН,
респективно нарушителят правилно е бил санкциониран.
По изложените
съображения съдът намира НП в тази му част е законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по пункт ІІІ от НП- по чл.190 ал.3 от ЗДвП.
От описаното
в НП се установява, че е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че
на процесната дата и място е бил водач на МПС, като по време на управлението е
имал неизпълнено задължение за заплащане на наложено наказание глоба, незаплатено
по установения ред. На първо място не става ясно наказанието глоба в какъв
размер е , с какъв акт е наложено, кога е влязъл в сила този акт и в какъв срок
и по какъв „ред“ е следвало да се изпълни задължението.
Съгласно НП
жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл.190 ал.3
от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че наложеното наказание глоба се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или
съдебното решение или определение на съда при обжалване. Както се посочи вече,
в НП и в акта липсва размера на наложената глоба и с какъв акт е наложена
същата. Освен това не е посочено кога е изтекъл срокът за доброволното ѝ
плащане, респ. до кога е следвало да се заплати глобата и от кога се счита, че
е извършено вмененото нарушение. Последното обстоятелство е от съществено
значение, тъй като датата на нарушението е означение за спазването на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Посочената в АУАН и НП дата на нарушението- 05.12.2018 г. не
може да се приеме за дата на извършване на това нарушение, а само за дата на
която същото е констатирано. Мястото на извършване на това нарушение също не е
посоченото в акта и НП, тъй като изпълнението на задължението следва да стане
по определен начин и на определено място, различно от ул. „O.“ в гр. Пазарджик.
Всичко това опорочава атакуваното НП в тази му част, тъй като не са спазени
изискванията за описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Такова описание липсва и в предхождащия го АУАН, с което е нарушена
разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН.
Дори обаче
такъв порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е незаконосъобразно,
т.к. посочената като нарушена разпоредба на чл.190 ал.3 от ЗДвП не води до
административнонаказателна отговорност, доколкото само определя срок за
доброволното изпълнение на публичното задължение, а от неспазването му се
поражда правото на държавата за принудително изпълнение върху вземането.
Последица от неплащането на глобата в срок може да бъде начисляването на лихва,
принудително изпълнение или налагане на ПАМ- временно отнемане на СУМПС на
водач по реда на чл.171 т.1 бук. „д“ от ЗДвП, но не и санкциониране с глоба.
Неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде
санкционирано с нова глоба, т.е. да обосновава ангажиране на
административнонаказателна отговорност.
Поради това НП в частта относно
санкционирането за това нарушение (Пункт ІІІ) ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото- частична отмяна и частично
потвърждаване на НП, АНО има право на разноски за процесуално представителство,
съобразно уважената част. Искането за разноски е направено
своевременно с депозираното становище по същество в хода на съдебното
следствие. То е направено от А.Г.в качеството му на началник сектор ПП,
упълномощен от директора на ОДМВР Пазарджик да представлява ОДМВР- Пазарджик,
като ЮЛ със самостоятелен бюджет, чието структурно звено е Сектор ПП- органът
издал НП. Това искане обаче следва да бъде отхвърлено. Това е така, тъй като
въззиваемата страна в процеса не е представлявана от юрисконсулт. От
представеното по делото пълномощно (л.43) се установява, че пълномощникът А.Г.е
лице с юридическо образование, но той не е юрисконсулт.
Принципно страните имат право на разноски, съгласно разпоредбата на чл.63
ал.3 от ЗАНН, препращаща към разпоредбата на чл.143 от АПК. Съгласно чл.63 ал.5
от ЗАНН в полза на ЮЛ се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, чиито размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК,
към която препраща в неуредените случай чл.144 от АПК.
Несъмнено ОДМВР- Пазарджик е ЮЛ и има право на разноски след като
издаденото НП е потвърдено, но само ако е представлявана от юрисконсулт. Тоест
в тази хипотеза на присъждане на разноски не попадат случаите, при които
страната е представлявана от служители с юридическо образование по смисъла на
чл.32 т.3 пр.2 от ГПК. Съгласно последната норма директорът на ОДМВР- Пазарджик
е бил надлежно представляван от началника на Сектор ПП, който своевременно е
направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не е налице
законово основание за присъждане на такова, тъй като ОДМВР не е била
представлявана от юрисконсулт. В този смисъл е и съдебната практика, като за
пример биха могли да се посочат Решение № 1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 14713/2015 г.; Решение № 1141/03.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2015
г.; Определение № 47/26.01.2017 г. на Административен съд София-област по адм.
д. № 62/2017 г. и други.
В хода на въззивното производство по искане на жалбоподателя е била
допусната СПЕ. Вещото лице е изслушано в съдебно заседание и заключението
неоспорено от страните е било прието. На вещото лице с определение на съда е
било определено и изплатено възнаграждение в размер на 197 лева за
възнаграждение за изготвената експертиза. Тези разноски с оглед изхода на
делото следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Това е така, тъй като експертизата касае цялото АНП- по отношение на цялото
адм. обвинение, включващо и потвърдената и отменена част на НП, тъй като касае
надлежно съставяне, предявяване и връчване на АУАН- актът с който е повдигнато
цялостното адм. обвинение. При това положение спазвайки разпоредбите на чл.189
ал.3 и ал.4 от НПК във вр. с чл.84 от НПК, съдът намира, че следва да осъди
жалбоподателя да заплати сторените по делото разноски за възнаграждение на
вещото лице за изготвената експертиза, платими по сметка на РС- Пазарджик.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-1006-004106 от 12.12.2018 г. издадено от началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, в
ЧАСТТА, с която на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДвП- глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, като
законосъобразно.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-1006-004106 от 12.12.2018 г. издадено от началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, в
ЧАСТТА, с която на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.5
ал.3 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лева на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1
от ЗДвП и за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на наказващия
орган- ОДМВР- Пазарджик за присъждане разноски в полза на ОДМВР- Пазарджик- за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер
на 197 (сто деветдесет и седем) лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Пазарджик.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: