Решение по дело №226/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 75/29.12.2010г., постановено по гр. д. № 102/2010г. по описа на Районен съд А, е отхвърлен предявения от "Б.Б.Й". против Х. М. К. от гр. А иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.*5 от ТЗ във връзка с чл.86 от ЗЗД като неоснователен и недоказан, и е признато за неустановено вземането на ищеца в размер на 5 000 евро по запис на заповед от 23.12.2008. с падеж 30.05.2009г. Записът на заповед е признат за неистински и е изключен като доказателство по делото, като е постановено след влизане в сила на решението записа на заповед, ведно с решението, да се изпрати на Районна прокуратура- А. Присъдени са разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят "Б.Б.Й"., който чрез пълномощника си го обжалва като незаконосъобразно с молба да бъде отменено. Излага съображения. Сочи в жалбата, че на 14.03.2008г. в град А бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, на основание на който "Б.Б.Й". поел задължението да продаде на ответника Х. М. К. собствен недвижим имот, представляващ апартамент №*, находящ се в гр. А, блок „Е" секция *, с обща застроена площ от *** кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение, идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху *** кв.м. в УПИ /парцел/ кв. 17 по ПУП на гр. А, както игараж № * със застроена площ от 15.90 кв.м. В договора било посочено, че при подписването му на продавача била заплатена сумата в размер на 10 000 евро. Било договорено, че сумата в размер на 10 000 евро ще се заплати на продавача от купувача през месец ноември 2008г., а сумата в размер на 10 500 евро при акт 16. На 23.12.2008г. ответникът Х. М. К. подписал в полза на ищеца два броя записи на заповед, като се задължил да му заплати сумата в размер на 10 500 евро на 30.05.2009г. неотменимо, безусловно, без право на протест и без предявяване, както и сумата в размер на 10 500 евро, с падеж 30.05.2009г., след издаването на акт 16 и приемане на жилището, предмет на договора между страните. На 23.12.2008г. с нотариален акт по нот. д. № **/2008г. по описа на Съдията по вписванията при Районен съд- А ищецът прехвърлил на ответника собствеността върху апартамента и гаража. С възражение по ч. гр. д. № */2010г. по описа на Районен съд- А, ответникът оспорил изцяло дължимостта на претендираната сума. Поддържа, че в производството по чл.415 ал.1 от ГПК, съдът трябвало да направи проверка дали са спазени изискванията на закона, досежно формалните реквизити на записа на заповед и в случая от значение било съдът да установи дали в действителност съществува или не задължение по каузална сделка. Доказателствата сочели, че съществували договорни отношения между страните, които следвало да бъдат предмет на разглеждане от съда. Съдът като не се произнесъл по искането му за прилагане като доказателство на досъдебно производство № **/2010г., в което имало показания на Х. М, в които признавал, че дължи на ищеца по настоящото дело 10 500 евро като остатък от договорената между тях покупно- продажна цена на имота, допуснал процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че било налице съмнение за правилността на Съдебно- графологическата експертиза. Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което се признае за установено, че вземането на ищеца от ответника в размер на 10 500 евро съществува. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемият в писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли да се потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

На първо място, следва да се отбележи, че с атакуваното първоинстанционно решение съдът не се е произнесъл по цялото спорно материално право, доколкото е постановил диспозитив в съдебния си акт, с който е признал за неустановено вземането на ищеца в размер на 5 000 евро, произтичащо от запис на заповед от 23.12.2008. с падеж 30.05.2009г., а претенцията на ищеца, предявена с исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство, е за установяване на вземане в размер на 10 500 евро. Поради това ищецът разполага с възможността по чл.250 от ГПК.

Ищецът Б.Б.Й.- М, представляван отБ.М.Й., чрез пълномощника си адв. Хр. К. от АК- Кърджали, твърди в исковата молба, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл.417, т.9 от ГПК, за което в РС- А било образувано ч. гр. д. № **/2010г., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **/21.04.2010г. Постъпило възражение от ответника за недължимост на претендираната сума в размер на 10 500 евро, произтичаща от издаден от ответника в полза на ищеца запис на заповед от 23.12.2008г.

На 14.03.2008г. между страните бил сключен предварителеÝ договор за покупко- продажба на недвижим имот, при който продавача- "Б.Б.Й"., Г., поел задължението да продаде на ответника собствен недвижим имот- апартамент № *, находящ се в град А, блок „Е", секция- *, на първи жилищен етаж, с обща застроена площ от *** кв.м, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение, идеални части от общите части на сградата и гараж.

На 23.12.2008г., ответникът Х. К. подписал в полза на ищеца запис на заповед, с която се задължил да заплати на "Б.Б.Й". гр. М., неотменимо, безусловно, без право на протест и предявяване, сумата в размер на 10 500 евро.

Ответникът Х. М. К., чрез процесуален пълномощник- адв.Б. от АК- Кърджали, в писмен отговор оспорва основателността на иска. Заявява, че действително между него и ищеца съществували договорни отношения относно строителство и продажба на апартамент в Г., но отрича в тази връзка да е подписвал в полза на ищеца запис на заповед от 23.12.2008г. Твърди, че представения запис на заповед, не бил същият, който той подписал. На основание чл.193, ал.1 от ГПК оспорва истинността на процесния запис на заповед от 23.12.2008г. като посочва, че направеното изявление в ценната книга не изхожда от него, оспорва авторството на подписаните изявления и моли да се изключи този запис на заповед от доказателствата по делото.

От фактическа страна се установява следното:

На 14.03.2008г. междуБ.М.Й.- собственик на "Б.Б.Й". от една страна като продавач, и Х. М. К. от Г., като купувач, бил подписан предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ апартамент *, *, в жилищен блок „Е” в гр. А, с мазе и гараж № *, със застроена площ **кв.м., за сумата 60 000 лв., или 30 500 евро. В договора бил уговорен начина на плащане - при подписване на договора купувачът заплатил на продавача сумата 10 000 евро, като останалата част от сумата в размер на 10 000 евро ще се плати през м. ноември 2008г., а остатъкът от 10 500 евро- при акт 16.

По ч. гр. д. № **/2010г. по описа на А районен съд, образувано по подадено от "Б.Б.Й" заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, била издадена заповед № 68 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 21.04.2010г., с която е разпоредено длъжникът Х. М. да заплати на кредитора "Б.Б.Й". сумата в размер на 10 500 евро, произхождаща от неизпълнено задължение по запис на заповед от 23.12.2008г. с падеж 30.05.2009г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.04.2010г. и разноски.

На основание чл.414 от ГПК длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение писмено в двуседмичен срок от връчването й, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и не дължи на кредитора сумата в размер на 10 500 евро. Представена е и покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 04.06.2010г., а съгласно разпоредбата на чл. 420 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение спира принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.9 от ГПК. Със съобщение, получено на 24.06.2010г. от адв. К.- пълномощник на кредитора, съдът му указал в едномесечен срок от получаване на съобщението, да предяви иск относно вземането си.

По подадена от кредитора "Б.Б.Й". искова молба, било образувано производство по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК. Към исковата молба са приложени два записа на заповед. Съгласно единият, с дата на издаване 23.12.2008г., с падеж 30.05.2009г., Х. М. К., издател на същия, неотменимо и безусловно, без право на протест и без предявяване на 30.05.2009г. се задължил да плати на "Б.Б.Й"., представляван отБ.М.Й., сумата в размер на 10 500 евро. Вторият запис на заповед от същата дата, със същия издател, без протест и без разноски, платим на предявяване, е за сумата 20 475 лв., или 10 500 евро.

В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже фактът, от който вземането му произтича, а ответникът- възраженията си срещу вземането. В случая, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от запис на заповед. Съгласно разпоредбата на чл. *7 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата, поради което и с оглед сочената разпоредба, съдът приема, че от външна страна процеснÞят запис на заповед съдържа всички предвидени от закона реквизити.

От заключението по назначената по делото съдебно - графическа експертиза, назначена във връзка с направеното от ответника оспорване и изразеното от ищеца желание да се ползва от процесния запис на заповед, и което съдът приема като правилно и обосновано, се установява обаче, че подписа срещу „издател" на запис на заповед, с дата на издаване 23.12.2008г., с издател на документа Х. М. К., с дата на падежа 30.05.2009г., място гр.К, с поемател "Б.Б.Й"., Г., с който издателя се задължил безусловно, без протест и без предявяване да заплати на поемателя сумата от 10 500 евро, не е положен от издателя на документа Х. М. К.. Или, процесния запис на заповед от 23.12.2008г. е неистински /неавтентичен/ документ,тъй като подписът под издател не е положен от посочения за такъв Х. М. К. и въз основа на него за длъжника- ответник по иска, не би могло да възникне задължение. Поради това, следва да се признае за доказано оспорването на записа на заповед и същия се изключи от доказателствата по делото, а предявения установителен иск по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, следва да се отхвърли като неоснователен.

Вярно е, че в исковата молба се съдържат твърдения, че между страните бил подписан предварителен договор за продажба на недвижим имот от 14.03.2008г., приложен по делото. Не се установява обаче, че претендираното парично вземане в размер на 10 500 евро, е предмет на сключения между страните предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот и, че процесният запис на заповед е издаден във връзка именно с тези отношения между страните по делото. По отношение направените доводи от жалбодателя, че в образуваното досъдебно производство № 117/2010г. по описа на РП- А имало признания от ответника по иска, че дължи сумите, следва да се посочи, че те не могат да опровергаят извода за неистинността на процесния запис на заповед, на основание на който се иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Впрочем, следва предявения установителен иск да се отхвърли. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, а ответникът по жалбата не е направил такива.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/29.12.2010г., постановено по гр. д. № 102/2010г. по описа на Районен съд А.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/