№ 9312
гр. София, 27.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100506980 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 08.06.2022 год. на длъжника К. П. К. срещу действия на
частен съдебен изпълнител А.Б., с рег.№850 на КЧСИ, по изпълнително дело
№20228500400218.
Жалбоподателят поддържа, че бил наложен запор върху негови вземания със запорно
съобщение с изх.№12353 от 20.05.2022 год. От 2019 год. до момента заплаща добросъвестно
присъдената издръжка с решението по гр.дело №78543/2018 год. по описа на СРС на
основание чл. 127, ал. 2 СК по разкритата от него банкова сметка в „П.И.Б.“ АД. Единствено
взискателят можел да тегли от тази сметка с предоставената му банкова карта. Възразявал
срещу задълженията за следните суми: 125 лв. – такса зелено училище, 300 лв. – издръжка
за м.февруари 2019 год., която била изплатена на взискателя, 22 лв. – курс по математика и
11 лв. – курс по математика. За последните две суми не било основание за принудителното
им събиране, тъй като те небили вписани в съдебния акт. На 13.05.2022 год., 14.05.2022 год.,
21.05.2022 год., 22.05.2022 год. и 29.05.2022 год. взискателят бил осъществил тегления по
банковата сметка и след като балансът по тази сметка бил положителен, то налице била
цялата сума на издръжките за периода от задължаването със съдебния акт до момента.
Взискателят В. К.а К.а – малолетна, действаща чрез своята майка и законен
представител Й. Х. К.а, счита, че жалбата следва да се остави без уважение. Поддържа, че
длъжникът бил осъден да заплаща месечна издръжка от 300 лв. и допълнителни разходи,
съобразно издадения изпълнителен лист. Същият заплащал издръжка през периода от
м.януари 2019 год. до м.юни 2019 год. /без м.февруари 2019 год./ по сметката на взискателя.
Освен това длъжникът бил открил на собствено име сметка, по която по негово искане била
издадена дебитна карта на името на В. К.а /картата изтичала през м.юли 2022 год./. От
1
23.07.2019 год. майката на взискателя не била получавала дължимата издръжка, поради
невъзможността да бъдат теглени суми, равняващи се на дължимата издръжка. Взискателят
бил изтегли суми в общ размер на 500 лв. /пет пъти по 100 лв./. От сметката на длъжника
била изтеглена през м.май 2022 год. единствено сумата от 500 лв. За дължимата сума от
10 500 лв. за издръжката наложеният запор бил единственият принудителен способ за
изпълнение на задълженията на длъжника. Отделно от това той дължал и законна лихва за
всяко просрочие. Освен това само длъжникът можел да прави справки по движението на
собствената си банкова сметка.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за
недопустимост на жалбата поради липсата на правен интерес.
Софийският градски съд, след служебно извършена проверка за редовността и
допустимостта на подадената жалба, приема следното:
Жалбата е процесуално недопустима.
Съгласно приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело
№ 2/2013 год., ОСГТК, с ГПК, в сила от 01.03.2008 год., законодателят ограничи
възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като я сведе до
лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг
лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всякакво
разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и отказите на
съдебния изпълнител.
Според нормите на чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК длъжникът може да обжалва единствено
следните действия на съдебния изпълнител: 1/ постановлението за глоба; 2/ насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3/ отнемането на движима
вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; 4/ отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.
468, ал. 4 и чл. 485; 5/ определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6/ отказът на съдебния изпълнител да спре,
прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7/ разноските по изпълнението и 8/
постановлението за възлагане.
В разглеждания случай е очевидно, че посоченото в жалбата действие на съдебния
изпълнител е свързано с налагането на запор върху вземания, което обаче не попада в кръга
на подлежащите на обжалване действия, изчерпателно изброени в горепосочения законов
текст, а извън тях длъжникът не може да обжалва други действия на съдебния изпълнител.
Жалбоподателят не се позовава, а и не би могъл да се позовава на несеквестируемост
/пълна или частична/ на запорирано имущество, тъй като в частност се изпълняват
принудително задължения за издръжка – виж чл. 446, ал. 3 ГПК, нито твърди, че е отправял
искане до съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение на някое от
основанията, посочени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, респ., че последният е
постановил отказ, който да подлежи на съдебен контрол /а и данни за това не се съдържат в
2
изпълнителното дело/.
Ето защо жалбата на длъжника следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложените съображения, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№7145 от 08.06.2022 год. на длъжника К.
П. К. срещу действия на частен съдебен изпълнител А.Б., с рег.№850 на КЧСИ, по
изпълнително дело №20228500400218.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3