Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 13.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и
седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 486/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №370/06.10.2020г. на директора на РДГ София, с
което на Д.Н.Х., ЕГН **********, за нарушение на чл. 9а от Наредба
№1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл.
53, ал. 2, т. 2 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите на основание чл.
257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложена глоба в размер на 300лв..
В
жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, нарушението не е извършено и са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който допълва
съображенията в жалбата, като пледира, че жалбоподателят е нанесъл временните
складове в технологичния план, но същите не са били отразени в системата, в
която следва да бъдат качени тези документи, както и че е налице маловажен
случай.
Ответната
страна по жалбата РДГ – София редовно призована, не изпраща представител. В
писмено становище излага съображения за законосъобразност на НП.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18
от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбоподателят
Д.Н.Х. е бил лице регистрирано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика по чл. 235 от ЗГ, с удостоверение за частна лесовъдска
практика №7640/10.08.2012г., на чието име било издадено позволително за сеч
№0553383/13.04.2020г. за отдел 365, подотдел „ч“, имот с кадастрален №000258,
землище на с. Очуша, общ. Костенец. Жалбоподателят не е изпълнил задължението
си да определи в изготвения от него технологичен план местоположението на
временните горските складове в имота. Нарушението било извършено на
13.04.2020г. (датата на изготвяне на технологичния план) и било открито на
30.04.2020г. при извършена проверка от служители на РДГ София и ИАГ. В
последващ момент- на 05.05.2020г., в електронната система на ИАГ бил
регистриран технологичен план, в който били отразени временните складове.
Срещу
жалбоподателя е съставен АУАН, като актосъставителят приел, че същият виновно е
нарушил разпоредбите на чл. 9а от Закона за горите, вр. чл. 53, ал. 3, т. 2 от
от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите.
АУАН
бил предявен на нарушителя за запознаване и подписване, при което същият не е
вписал никакви обяснения и възражения.
Въз
основа на събраните по преписката материали и след проверка по реда на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН административно-наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл. 266, ал. 1, предл. 4 от Закона за горите ангажирал административно
наказателна отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 9а от Наредба
№1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл.
53, ал. 2, т. 2 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, като на
основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложена глоба в размер на 300лв.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид събраните писмени доказателства, както и показанията на свидетелите Н.,
К. и А..
Съобразно
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При
извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията установени
към съдържанието им и не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административно наказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност
на обжалваното постановление.
АУАН
и наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на закона, с
достатъчна по обем описателна част относно констатираното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
Фактическият
състав на вмененото нарушение е очертани пълно, ясно и разбираемо. Отразените
фактически обстоятелства в съдържанието на акта и постановлението се
припокриват и са достатъчни от гледна точка пълното очертаване на обективните
признаци на деянието вменено във вина на нарушителя.
След
анализ и оценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че формираният извод от страна на административно наказващия орган за
осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г.
за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 2
от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, е законосъобразен и обоснован,
тъй като съответства на установеното по казуса фактическо положение от приетите
по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът
счита, че писмените и гласните доказателства в тази насока са непротиворечиви,
взаимно се подкрепят, поради което и съдът приема горните факти за безспорно
установени по делото.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че формираните от актосъставителя и
наказващия орган изводи от фактическа и правна страна относно наличието на
административно нарушение, правната му квалификация и субекта, който следва да
бъде привлечен към административно наказателна отговорност за тях, са
обосновани и правилни, поради което и законосъобразно
административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на
основанието в чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, като лице, упражняващо лесовъдска
практика, което издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите
актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.
Съдът
констатира, че в наказателното постановление е посочено, че нарушението е по
чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в
горите, докато в АУАН е посочено, че нарушението е по чл. 9а от Закона за
горите, вр. чл. 53, ал. 3, т. 2 от от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в
горите. В случая обаче е осъществено правомощието на наказващия орган по чл.53,
ал.2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването па нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина/в този смисъл е и Тълкувателно
решение №3 от 10.05.2011 год. по тълк. дело №7/2010 год. на ОСК на ВАС/. Въз
основа на съставения АУАН и при събраните в хода на досъдебната фаза на
административнонаказателното производство писмени доказателства, безспорно
установяващи извършването на нарушението, нарушителя и другите обективни
признаци на нарушението, АНО правилно е приел, че описаното деяние осъществява
състава на нарушението по чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите и така го е квалифицирал в издаденото
наказателно постановление, т.е. нарушената правна норма правилно е посочена в
наказателното постановление. Законодателят в чл.53, ал.2 от ЗАНН категорично
постановява, че пороците /нередовностите/ на акта не са пречка за издаване на
наказателно постановление, ако е установено по безспорен начин извършването на
деянието, кой е авторът и неговата вина. Постановление №5/1968 год. на Пленума
на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще някакви нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с
оглед на това, доколко те са пречка, чрез надлежна проверка, да се установи, че
деянието е извършено и деецът е известен. В случая нарушението е конкретизирано
точно чрез подробното му словесното описание и няма възражения от нарушителя.
Строгото съблюдаване на законните реквизити досежно наказателното
постановление, посочени в чл.57 от ЗАНН, има за последица обосновано и
законосъобразно постановление, но обосноваността на последното зависи не само
от данните в него, а и от съдържанието на цялата административнонаказателна
преписка.
Неоснователно
е основното възражение на жалбоподателя, че НП следва да бъде отменено, тъй
като жалбоподателят е нанесъл временните складове в технологичния план, но
същите не са били отразени в системата, в която следва да бъдат качени тези
документи. Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в
горите (сочен като нарушен в АУАН и НП) в технологичния план се определя
местоположението на временните горски складове. Съгласно чл. 53, ал. 6 от
същата наредба технологичният план се изготвя по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и се счита за
валиден, когато е одобрен и е регистриран в електронната система на ИАГ. В
конкретния случай свидетелите Н., К. и А. са категорични, че към момента на
проверката (30.04.2020г.) временните складове не са били отразени в
технологичния план, качен в системата на ИАГ. Видно от писмо вх.
№260777/11.02.2021г. на РДГ София и приложените към него документи във връзка с
дадени в с.з. от 19.01.2021г. указания технологичният план с нанесени временни
складове е качен в системата на ИАГ едва на 05.05.2020г., т.е. след откриване
на нарушението от страна на служителите от РДГ София и ИАГ. Следователно
независимо, че жалбоподателят е разполагал с технологичен план, в който са
отразени временните складове, то същият не може да бъде приет за валиден по
смисъла на чл. 53, ал. 6 от наредбата, тъй като не е бил своевременно
регистриран в електронната система на ИАГ.
По
отношение вида и размера на наложените административни наказания:
За
извършеното нарушение приложимата санкционна норма е тази на чл. 257, ал. 1, т.
2 от ЗГ. Същата предвижда глоба в размер от 300 до 5000 лв. Съдът намира, че
правилно е определен размер на глобата, а именно минималният такъв от 300 лв.,
най-вече с оглед липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Неоснователно
е възражението, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението не може да се квалифицира като "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН предвид характера и тежестта на нарушението.
Характерът на обществените отношения, който е засегнат, е значим, при което не
може да се изведе извод за това, че е налице маловажен случай. За определянето
на дадено нарушение за маловажно определяща е степента на обществена опасност
на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси и
значимостта на конкретно увредените отношения. Не е налице маловажен случай,
доколкото извършеното нарушение не е с незначителни вредни последици, нито е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на
нарушения от този вид. Последващото качване на технологичен план с отразени
временни складове в системата на ИАГ съдът отчита като добро последващо
поведение на жалбоподателя след констатиране на нарушението от служителите на
РДГ София и ИАГ, но то само по себе си не води до извод за „маловажен случай“
именно защото представлява последващо поведение.
По
разноските:
В
писмена защита от 20.04.2021г. РДГ София прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение под условие, а именно: при претенция за
присъждане на разноски от другата страна по делото. В хода на съдебните прения
адвокатът на жалбоподателя изрично заявява, че не прави искане за присъждане на
разноски. Следователно съдът приема, че не се е сбъднало условието за
разглеждане на искането за присъждане на разноски на РДГ София.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№370/06.10.2020г. на директора на РДГ София, с което на Д.Н.Х., ЕГН **********,
за нарушение на чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба №8/05.08.2011г. за
сечите в горите на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложена глоба в
размер на 300лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: