№ 13600
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110160631 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от Д. Л. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„...“ № ..., офис партер срещу „С В” ЕАД, ЕИК ... седалище и адрес на управление гр. София,
бул."..." № ... за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника
сумата в размер на за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи сумата 1178,03 лева претендирана от ответника като стойност на доставена вода,
съгласно фактура № .... от 20.08.2021 г., тъй като между страните не е възникнало
облигационно правоотношение, евентуално че липсва реално извършена услуги в
претендирания размер.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете по подробно изложени съображения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване несъществуване на вземане за доставени потребени ВиК услуги.
От представената по делото Справка от АВ се установява, че на 29.06.2018 г. щецът е
закупил процесния имот. По делото не са представени доказателства, опровергаващи
установеното със справката. Тъй като договорът за покупко-продажба е консенсуален,
вещно-транслативния ефект настъпва със сключването му, поради което следва да се приеме,
че ищецът е собственик на водоснабдения имот от 2018 г. Няма вписани разпореждания
след тази дата с имота, поради което не се установява ищецът да е изгубил собствеността на
някакво основание. Действително справката от АВ не съставлява документ за собственост,
1
но и настоящото дело не е с предмет спор за собствеността на имота – т. е. няма заявени
конкуриращи се вещни права. От вписванията в цитираната справка може да се направи
правен извод за принадлежността на правото на собственост в патримониума на едно лице,
който правен извод не се опровергава от други представени по делото доказателства.
Поради това настоящият състав е на становище, че представената Справка от АВ установява,
че ищецът, като купувач по договор за покупко-продажба на процесния имот, се явява негов
собственик. Няма възражения и представени доказателства да е изгубил на някакво
основание това право, да е учредил вещно или облигационно право на ползване, поради
което следва да се счете, че е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ответника в
процесния имот. Без значение по отношение отговорността за заплащане стойността на
ползвани ВиК услуги е дали между страните е сключен писмен договор, както и на чие име
се води партидата при ответника – релевантно е кое лице е титуляр на вещни права върху
имота в исковия период и това лице /с оглед липсата на данни по делото за учредено
облигационно право на ползване/ е в облигационни отношения с доставчика и задължено по
смисъла на закона да заплаща цената на доставените в имота ВиК услуги.
С оглед на изложеното и на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, ищецът се явява потребител на ВиК
услуги в процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к."...", ул."...", бл. .., вх.1, ап.24 и между
него и ответника е възникнало облигационно правоотношение за продажба на тези услуги
при публично известни общи условия.
С оглед разпределената по делото доказателствена тежест, ответното дружество е следвало
да установи при условията на пълно и главно доказване, че е доставило ВиК услуги в
количество и на стойност, съобразно описаните в процесната фактура суми. В издадената на
20.08.2021 г. фактура № .... е отразено отчитане на консумация на питейна вода, услуги по
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в посочен обем. Съгласно
чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните канализационните системи /Наредба № 4
от 2004 г. /, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост, или за водопроводно
отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се
прави отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери.
Установяването на извършения отчет и резултатите от него се извършва по определен в
Наредбата начин. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Относно случаите, в които потребителят на В и К
2
услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет,
редът за констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата.
В случая вещото лице В., изготвила съдебно-техническа експертиза, е формирало своите
изводи въз основа на предоставени от ответното дружество документи, които съдът приема,
че като частни документи, едностранно съставени от ответника, които не се ползват с
материална доказателствена сила и отразените в тях данни са непротивопоставими на
ищеца. При липсата на други доказателства съдът намира, че в доказателствена тежест на
ответното дружество е било да установи начинът на снемане на данните и как се
констатират отчитаните количества потребена вода, съответно как са нанесени от
проверителя отчетените стойности дали посредством електронно устройство или друг
начин. Ответното дружество не твърди, че в процесния имот се извършва електронен отчет,
не представя и такива доказателства, а по отношение на общия водомер изобщо не посочва
как се извършва отчетът. В този смисъл при оспорване на дължимите количества
водоснабдителното дружество е следвало да установи каква е била методологията по
отчитането на посочените количества. При липсата на такива доказателства съдът не би
могъл да направи извод, че вписаните данни отразяват реалното потребление на ВиК услуги
в претендирания размер - както по общия водомер, така и по индивидуалния такъв,
доколкото вещото лице е посочило, че претендираната сума включва индивидуално
потребление в имота на ищеца и припадащият му се дял от общото потребление във входа.
Ето защо и не могат да бъдат кредитирани с доверие изводите на вещото лице относно
посоченото общо количество В и К услуги, както и че тези количества и стойности
отговарят на фактурираните.
С оглед това настоящият състав приема, че в проведеното производство не е доказано
реално потребление на ВиК услуги за исковия период, през който от страна на ответника е
издавана фактура за начислените и дължими суми от ищеца.
С оглед изложеното се налага извод, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото в размер на 50 лева -
заплатена държавна такса.
По силата на сключен договор за правна помощ и съдействие страната е защитавана от адв.
К. Б. и адв. Николай Илчев при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК. В приложения на л. 51
/гръб/ от делото списък на разноски е поискано да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 180 лв. на всеки от двамата адвокати, а при условията на евентуалност да се
определи едно общо възнаграждение, което да се присъди на единия от двамата адвокати.
Съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК за съдебно признати разноски в производство се
счита сумата за възнаграждение на един адвокат, поради което се дължи едно
възнаграждение на един адвокат. При това положение и като съобрази, че размерът на
адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ЗА се определя от съда към датата на
приключване на устните състезания, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
3
заплати на адв. Николай Илчев възнаграждение от 360 лв.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Л. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „...“ № ..., офис партер срещу „С В” ЕАД, ЕИК ... седалище и адрес на
управление гр. София, бул."..." № ..., отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 1178,03 лева, представляваща цена на услуга за доставена
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по Фактура № ..../20.08.2021 г.
ОСЪЖДА „С В” ЕАД, ЕИК ... седалище и адрес на управление гр. София, бул."..." № ...,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „...“ № ..., на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „С В” ЕАД, ЕИК ... седалище и адрес на управление гр. София, бул."..." № ...,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат НИИ, ЕГН **********, с адрес на дейността: гр. София, ул. „...“
№ ..., офис партер, сумата от 360 лева - възнаграждение за оказана безплатна помощ на
ищеца, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4