№ 230
гр. Ботевград, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20221810200403 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предмет на обжалван е Електронен фиш серия К № 5746463 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Н. Т. Н., ЕГН
**********, е наложена „глоба” в размер на 600,00 (шестотин) лева, за
извършено от него повторно нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба от Н. Т. Н. се иска отмяна на така издадения
Електронен фиш като незаконосъобразен и издаден при допуснати
съществени процесуални нарушения.
Въззивният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 31.03.2022 г., в 15,13 часа, по АМ Хемус, км. 56+500, с посока на
движение към гр. Варна, при въведено ограничение от 90 км/ч, с пътен знак
1
В-26, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH CAM S1,
насочено към гр. София, била сечена скорост на движение от 121 км/ч, т.е
превишаване с 31 км/ч над разрешената скорост, при движение на МПС
„БМВ 530Д“ с рег. № *****.
След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване
на АТСС на 31.03.2022 г., рег. № 1204р-2826/01.04.2022 г. /приложение към
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /,
подписан от съответното длъжностно лице.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, серия К №
5746463, в който били въведени данни за това, че на 31.03.2022 г., в 15,13
часа, по АМ Хемус, км. 56+500, с посока на движение към гр. Варна, при
въведено ограничение от 90 км/ч, с пътен знак В-26, с автоматизирано
техническо средство № АТСС ARH CAM S1, насочено към гр. София, била
сечена скорост на движение от 121 км/ч, т.е превишаване с 31 км/ч над
разрешената скорост, при движение на МПС „БМВ 530Д“ с рег. № *****.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на Н. Т. Н., ЕГН **********,
с адрес гр. *****, бул. „*****“ бл. 34, вх. 1, ап. 3, поради което му бил
издаден процесният електронен фиш № К № 5746463, издаден от ОДМВР-
София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 4 от ЗДвП за
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя, е наложена „глоба” в
размер на 600,00 (шестотин) лева.По делото липсват данни на основание чл.
189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: протокол № 125-СГ-ИСИС/02.12.2021
г. от проверката на мобилната система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S1;
заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и
двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол
за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
на дата 31.03.2022 г., справка за собственост на МПС „БМВ 530Д“ с рег. №
*****, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК,
въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на
Областно пътно управление – София, от която се установява, че към датата на
извършване на нарушението /31.03.2022 г./ на АМ „Хемус” в района на км
56+500 дясно пътно платно /в посока от гр. София към гр. Варна/ е въведено
2
ограничение на скоростта на движение на МПС на 90 км/час с пътен знак В26
/забранено е движението със скорост, по-висока от 90 км в час/, поставен на
км 55+600 с обхват на действие до км 57+160/1560 м/, където има табела Д5-
Автомагистрала.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.
Обстоятелството, че собственик на процесното МПС, посредством
което е извършено нарушението, към процесната дата е бил жалбоподателя
Н. Т. Н., ЕГН **********, се установява от приложената по делото справка
от системата на ОДМВР, сектор „Пътна полиция“.
Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер,
модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са
заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би
могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя.
Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено
по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния четиринадесетдневен
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване
на НП), тъй като електронния фиш е връчен на дата 12.07.2022 г. и жалбата е
депозирана и заведена в деловодството на Софийски районен съд, на
28.07.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице рещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се вява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушения на ограниченията на скоростта, тъй
като е използвано автоматизирано техническо средство и система /АТСС/, а
3
за установеното и заснето нарушение не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, поради което в съответствие с процесуалния ред към дата на деянието
е издаден електронния фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ARH CAM S1”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015
г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
125-СГ-ИСИС/02.12.2021 г., а от протокола от проверката на мобилна
система за видеоконтрол се установява, че към процесната дата е и
техническо годно. Тези документи удостоверяват, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип № „ARH CAM S1”, е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка клип, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
4
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено от жалбоподателя и соственик на процесното МПС.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за
това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като надлежно се попълни протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител,
в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване
на техническото средство – АМ Хемус, км. 56+500 с посока към гр. Варна,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 90
км/ч., въведена с пътен знак В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на
Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се
издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане
на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
5
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ
В 26, поставен на км 55+600 в случая е било въведено ограничение на
скоростта от 90 км/ч., съгласно възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП,
поради което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението
си водачите на МПС. В този аспект квалификацията на нарушението е
правилна.
Съдът обаче, намира за допуснато от АНО едно много съществено
нарушение на правилата по ангажиране на админинстативно-наказателната
отговорност на дееца – неправилно, непълно посочено в електронния фиш
основание за налагане на санкцията, възпрепятстващо нарушителя да разбере
за какво точно провинение е наказан.
Съдът намира, че правата на жалбоподателя са накърнени по този начин
и той не може да разбере какво нарушение му е приписано, и на кое
основание е наказан.
Санкцията, наложена на **** Т. Н., е "глоба" в размер на 600, 00 лв. /на
осн. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП/. Тази разпоредба – чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, касае
нарушения, извършени в условията на "повторност". Същата санкционна
разпоредба / чл. 182, ал. 4 от ЗДвП/ е бланкетна – тя препраща към чл. 182,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от закона, и то в различни варианти на няколкото точки по
самите ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от чл. 182. Такова препращане, респ. обвързване на
бланкетната норма с конкретен състав на нарушение няма направено от АНО,
което препятства съда и да измени първоначално определеното наказание, с
прилагане на по-лек състав на деянието /при прието иначе за извършено
провинение/. Съдът счита, че правилното и прецизно посочване на
нарушението и основанието за налагане на наказание в случая, изисква от
АНО да е конкретизирал на кой текст и цифра от чл. 182 а л. 1 ЗДвП се
позовава / ал. 2 - предвид обстоятелството, че нарушението е извършено
извън населено място/, иначе има непълнота на това санкционно основание.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен
фиш за налагане на глоба е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
6
отменен.
По разноските: При този резултат от оспорването, право на разноски
има жалбоподателят, който е заявил такова искане. На основание чл. 143, ал.
1 АПК сторените от жалбоподателя в хода на производство разноски в размер
на 350,00 лева следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5746463,
издаден от ОДМВР София, с който на Н. Т. Н. от гр. *****, с ЕГН
**********, с адрес гр. *****, бул. „*****“ бл. 34, ет. 2, ап. 3, е наложена
глоба в размер на 600,00 /шестотин/ лв. на чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОДМВР София, на основание чл. 143, ал. 1 АПК ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Т. Н. от гр. *****, с ЕГН **********, с адрес гр. *****, бул.
„*****“ бл. 34, ет. 2, ап. 3, сумата от 350,00 лева /триста и петдесет/ лева,
представляваща разноски в производство.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7