РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Бургас, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501192 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба,
подадена от Н. В. Г. от *** чрез процесуалния му представител адв.Захари Кирилов от АК –
Бургас, против Решение № 260042/31.05.2021 г. по гр.д.485/2020 г. по описа на Районен съд
Царево, с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия Н. Д. П. от ***с, сумата от
4600,00 лв, дължима по договор за заем от 18.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.12.2020 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 384,00 лв, за направени по делото разноски.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поставено в
противоречие с трайната съдебна практика и практиката на ВКС, както и при нарушение на
основни начала в гражданското съдопроизводство. По-конкретно се твърди, че липсват
годни доказателства обосноваващи направените от първоинстанционния съд изводи за
основателност на иска. Сочи се, че обстоятелството, че въззиваемият е получил паричен
заем от Банка ДСК, само по себе си не доказва, че тези пари са дадени от ищеца на
въззивника-ответник. Твърди се, че договорът за заем е неформален, реален, едностранен, в
конкретния случай с оглед исковата молба - и възмезден. С оглед реалния характер на
договора за заем, се твърди, че ищецът следва да докаже предоставянето на заемната сума на
заемателя, както и поемането на задължението от заемателя за нейното връщане. Твърди се,
че такова реално предаване на сума по делото не е доказано. Излагат се оплаквания, че
първоинстанционният съд не е обсъдил в решението си повдигнатите с писмените бележки
на ответната страна въпроси; не е отчел разминаванията и неточностите в показанията на
свидетелите. Твърди се, че в решението липсва анализ на свидетелските показания, както и
анализ на доказателствата по отделно и в тяхната цялост. На следващо място се твърди, че
1
първоинстанционният съд не е съобразил евентуалната заинтересованост на двамата
свидетели, съгласно чл.172 от ГПК. Сочи се, че в нарушение на разпоредбите на чл.10 и
чл.235, ал.2 от ГПК, първоинстанцоинният съд е пристъпил към постановяване на решение
преди да е изяснил спора от фактическа страна. На последно място се твърди, че съдът е
допуснал грубо нарушаване на императивни норми на ГПК и нарушаването на основни
начала в гражданския процес, като не е обсъдил всички доказателства по делото или ги е
обсъдил частично или едностранно, което е основание за неправилност на постановения от
него акт. Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното решение като неправилно.
Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемият Н. Д. П., чрез адв.Радостин Станчев, оспорва въззивната жалба
като неоснователна с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание.
Твърди се, че на първо място по делото е доказан произходът на предоставените от ищеца
на ответника средства. На второ място се твърди, че по делото е доказано от приетите
гласни доказателства, фактическото предоставяне на сумата в заем от ищеца на ответника, а
показанията на свидетелите на ответника не опровергават това реално предаване на парите,
тъй като на първо място в отговора на исковата молба липсва твърдение, че на датата на
предоставяне на заема, ответникът е бил в ***, т.е.това възражение е било преклудирано, и
на второ място, свидетелите не могат да установяват отрицателен факт - че „сумата не е
получена”. Твърди се, че сочените в жалбата решения на ВКС по същество са неотносими
към спора, тъй като касаят друга фактология, като по същество потвърждават правните
изводи на съда. Сочи се, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната
съвкупност, поради което неоснователно твърдението в жалбата за необоснованост на
съдебния акт. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Също не сочи нови
доказателства. Претендират се съдебни разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния ЦРС е образувано по исковата молба
на въззиваемия Н. Д. П. от ***, за осъждане на въззивника Н. В. Г. от *** да заплати на
ищеца, сумата от 4 600,00 лв, представляваща предоставен от ищеца на ответника на
18.01.2020 г. паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане. Твърди се, че в началото на м.януари 2020 г.,
ответникът помолил ищеца да му предостави в заем сумата от 10 000 лв, която му била
необходима за придобиване на недвижим имот. Излагат се твърдения, че ищецът, който по
това време съжителствал с дъщерята на ответника, нямал поисканите средства, поради което
на 16.01.2020 г. изтеглил кредит от БНП ПАРИБА – офис Бургас, в размер на 3 860 лв, и
заедно с негови лични спестявания от 800 лв (общо 4 600 лв), ги дал в заем на ответника на
18.01.2020 г., който поел задължение да ги върне след „2, максимум 3 месеца“. Твърди се, че
предаването на сумата е станало в гр.Бургас, „в едно кафе до Борисовата градина“, в
присъствието на двама близки на ищеца. Сочи се, че въпреки поетото обещание и
проведения между страните разговор през м.април 2020 г., ответникът не е върнал на ищеца
взетата в заем сума. Претендира се присъждане на законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Предявени са при условията на обективно съединяване, искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. В законовия срок е депозирал
2
писмен отговор на исковата молба, в който признава, че от 2012 г. до м.май 2020 г., дъщеря
му и ответникът са живели на семейни начала. Оспорват се приложените към исковата
молба доказателства за изтеглен от ищеца банков кредит, като се твърди, че са ирелевантни
за спора. Предвид реалния характер на договора за заем, се оспорва предаването от ищеца,
респ.получаването от ответника на посочената сума. Оспорва се твърдението на ищеца, че
ответникът е изразил съгласие за получаване и е поел задължение за връщане на сума в
размер на 4600 лв. Не се излагат съображения по повод твърденията в исковата молба за
момента на предаване на сумата. По отношение на поисканите от ищеца двама свидетели се
възразява по допускането им по съображения, че ищецът следва да докаже не само реалното
предаване на сумата, но и постигнатото съгласие за връщане на заема, а с гласни
доказателства не може да се докаже волеизявлението на ответника за съгласие да върне
сумата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения
иск, като е осъдил ответника да заплати на ищеца исковата сума, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на иска. Съдът е приел, че от събраните доказателства, вкл.гласни, се
установява реалното предаване от ищеца на ответника на сумата от 4600 лв,
съотв.получаването й от ответника.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
съдът намира следното:
Страните не спорят, че от 2012 г. до м.май 2020 г. ищецът е съжителствал на
съпружески начала с дъщерята на ответника.
Спорно по делото е, сключвали ли са страните помежду си договор, по силата на
който, на 18.01.2020 г. ищецът да е предоставил на ответника в заем сумата от 4 600 лв,
срещу поето от ответника задължение за връщане на сумата. Спорно е изобщо предоставял
ли е ищецът на ответника на 18.01.2020 г. сумата от 4 600 лв.
Съгласно чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. По своята правна
природа договорът за заем е неформален, реален договор, тъй като законът не изисква
съгласието на страните да бъде облечено в определена форма, с оглед действителност на
облигационното правоотношение, като за валидността на същия е достатъчно постигане на
съгласие между страните за съществените елементи на облигационната връзка, придружено
с предаване на заемната парична сума.
В настоящия случай липсва двустранен документ, в който да е обективирано
съгласието на страните по делото за сключване на договор за заем за сумата от 4 600 лв. В
подкрепа на доводите си за наличието на такъв договор за заем, ищецът ангажира
доказателства за извършен на 16.01.2020 г. банков превод от страна на БНП Париба по
сметката на ищеца в Банка ДСК ЕАД на сумата от 3 860 лв, и за изтегляне на същата сума от
него на същата дата – 16.01.2020 г., както и показанията на разпитаните по делото свидетели
И. Д. П. – брат на ищеца, и С. Т. Т. – приятел на ищеца.
Основателно е оплакването във въззивната жалба, че само по себе си наличието
на банков превод не е достатъчно да установи сключването на договор за заем, доколкото
получаването на посочената сума по сметката на ищеца и изтеглянето й от ищеца на
16.01.2020 г. не доказва предоставянето на сумата от ищеца на ответника, нито основанието
за евентуално предоставяне на сумата. Приложените към исковата молба Удостоверение
3
изх.№ 0202.20-00418/25.09.2020 г., издадено от ДСК ЕАД – ФЦ „Приморие“ и нареждане-
разписка № 87203-020-058565-2020-01-16 на Експресбанк – Клон Триа, доказват само
наличието към 16.01.2020 г. по сметката на ищеца в Банка ДСК ЕАД на сумата от 3 860 лв,
получена чрез паричен превод от БНП Париба, както и изтеглянето на сумата от 3 842 лв на
същата дата от ищеца. Неоснователно е обаче оплакването, че тези доказателства не е
следвало да се приемат по делото. Доказателствата са своевременно представени от ищеца –
с исковата молба, и са във връзка с наведени от ищеца твърдения, че е разполагал с
предоставената от него на ответника сума като заем, тъй като същата е била получена от
него по сключен от самия него паричен заем с БНП Париба-офис Бургас.
От показанията на водените от ищеца двама свидетели се установява, че на
18.01.2020 г. „около обяд“ (св.П.), „около 11 часа и нещо“ (св.Т.), в гр.Бургас „в едно кафе
до Борисовата градина“ „до Младежкия дом кафенцата“ „не мога да отговоря кое кафе беше,
по средата беше“ (св.И. П.), „около Борисовата градина е кафето“, „точно срещу Младежкия
дом“, „там други кафета няма“ (св.Т.), ищецът, придружен от двамата свидетели – П. и Т., се
е срещнал с ответника. Двамата свидетели твърдят, че през краткото време, през което
ответникът е постоял на масата им – „за около 2-3 минути докато си изброи парите“ (св.П.),
„ответникът каза, че бърза нанякъде, дори не си поръча нищо“ (св.Т.), ищецът е дал на
ответника 4600 лв, които ответникът е преброил на масата и потвърдил, че са 4600 лв.
Според св.П., след като потвърдил, че парите са 4600 лв, ответникът казал, че „по най-
бързия начин ще ги върне на брат му, защото брат му плаща лихви за тези пари“. Според
св.Т., когато ответникът казал, че са толкова парите, ищецът му казал „по-бързо да ги върне,
защото е теглил заем“. Двамата свидетели са категорични, че описаната от тях случка е
станала на 18.01.2020 г., тъй като на следващия ден св.Т. е имал рожден ден и са имали
уговорка с ищеца да ходят до (магазин) „Краснодар“.
Водените от ответника свидетели – И. Ц. К. и П. С. В., двамата – без родство със
страните, твърдят, че на 18.01.2020 г. от около 9 часа сутринта, до „14 часа, 14 часа и нещо“
(св.К.), „по обяд седнахме“ (св.В.), двамата свидетели са били заедно с ответника на „Дядо
Зирковата воденица“, за да правят ел.пастир за конете. Двамата свидетели твърдят, че през
цялото време ответникът е бил с тях, като на обяд са били на вилата на ответника, където се
почерпили. Св.В. твърди, че той е останал при ответника и дори преспал при него. Двамата
свидетели са категорични за датата, тъй като се пада Атанасовден и са се шегували, че
трябва някой да почерпи.
При така събраните гласни доказателства, съдът приема, че искът е недоказан.
Както се посочи по-горе, договорът за заем е реален договор, поради което, за доказване на
сключването на такъв договор, следва да се докаже реалното предаване на заетата сума от
заемодателя на заемополучателя. Това обстоятелство следва да бъде доказано от ищеца при
условията на пълно главно доказване. Ответникът в случая е достатъчно при условията на
насрещно и непълно доказване, само да разколебае фактическите твърдения на ищеца за
предаване от него на ответника на сумата от 4600 лв на 18.01.2020 г. в гр.Бургас около 11
часа.
Според настоящия състав, такова насрещно доказване от страна на ответника се
извърши с показанията на водените от него двама свидетели К. и В., според които на
посочената дата 18.01.2020 г., от 9,00 ч. до след 14 часа, ответникът е бил с тях
непрекъснато, в околностите на ***, което обезсилва пълното главно доказване от ищеца на
твърдението му, че на 18.01.2020 г. в гр.Бургас около 11 часа, ответникът се е срещнал с
него с присъствието на свидетелите П. и Т., и е получил в брой сумата от 4600 лв. При
преценката на показанията на разпитаните свидетели съдът съобразява обстоятелството, че
св.П. е брат на ищеца, поради което е възможно същият да не е безпристрастен, докато за
водените от ответника свидетели не са налице обстоятелства по чл.172 ГПК, от които да се
4
направи извод за евентуалната им заинтересованост от изхода на спора.
Неоснователно, според настоящия състав, е възражението на въззиваемата
страна, че не следва да се обсъждат твърденията във въззивната жалба, че на посочената
дата преди и по обяд, ответникът се е намирал в ***, тъй като такива твърдения не са
въведени с отговора на исковата молба. Дори неподаването на писмен отговор на исковата
молба законовия срок, не е пречка за ангажиране на доказателства от ответника. В случая
искането за ангажиране на гласни доказателства е заявено от ответника с отговора на
исковата молба, поради което съдът намира, че това доказателствено искане е било
направено своевременно.
При така изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, тъй като по делото не се доказа при условията на пълно и
главно доказване, наличието на сключен между страните договор за заем, по силата на
който ищецът да е предоставил в заем на ответника сумата от 4600 лв.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо това да се постанови решение, с което искът се отхвърля.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, при този изход на спора, ищецът следва да заплати
на ответника разноските по делото. Съдът констатира, че в представения в
първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие, сключен между
ответника и адв.Захари Кирилов (л.17), не е отразено уговореното адв.възнаграждение в
размер на 500 лв за е заплатено от ответника на адв.Кирилов. Ето защо, за първата
инстанция на ответника не следва да се присъждан съдебни разноски поради липсата на
доказателства за направени такива разноски. За въззивното производство, съгласно
представените Списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и разписка, на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на общо 442 лв (350 лв за заплатено
адв.възнаграждение и 92 лв – за заплатена държавна такса за въззивната жалба).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260042/31.05.2021 г. по гр.д.485/2020 г. по описа на
Районен съд Царево, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Д. П. с ЕГН **********, от ***, за осъждане на Н. В. Г. с
ЕГН **********, от ***, да заплати на Н. Д. П. сумата от 4 600,00 лв, представляваща
предоставен от ищеца на ответника на 18.01.2020 г. паричен заем, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. Д. П. с ЕГН **********, от ***, да заплати на Н. В. Г. с ЕГН
**********, от ***, сумата от 442 лв (четиристотин четиридесет и два лева),
представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6