МОТИВИ
към Присъда № 58 на С.ския районен съд от 06 ноември 2017 година
по НОХД № 473/2016 г. по описа на същия съд
С обвинителен акт на С.ската
районна прокуратура срещу Е.И.Г. и Я.И. ***, са повдигнати обвинения за това,
че на 30.07.2015 г., около 02,30 ч., в сградата на „МБАЛ С.” ЕООД, в к.о., в
съучастие помежду им като съизвършители, са нанесли на медицинския специалист д-р Н.К. удари с юмрук в областта на гръдния кош, горната
част на тялото и китката на лявата ръка, с което при изпълнение на службата му
са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в двустранна контузия на
гръдния кош и силен болков синдром, които увреждания са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – деяния с правна
квалификация като престъпление по чл. 131, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК по отношение и на двамата подсъдими.
С протоколно определение от
05.06.2017 г. Н.Г.К. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец по
делото и са приети за разглеждане в наказателния процес предявените от него
срещу подсъдимите граждански искове, както следва: иск за солидарно заплащане
на сумата 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от описаното
в обвинителния акт престъпление, изразяващи се в стойността на собствен на Н.К.
ръчен часовник марка „Алфекс”, повреден вследствие на деянията на подсъдимите,
които са предмет на обвинението, както и иск за солидарно заплащане на сумата
4200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Н.К.
от описаното в обвинителния акт престъпление и изразяващи се в причинени му стрес,
наранявания в гръдния кош и хипертонична криза.
В хода на съдебните прения
прокурорът подлага на анализ събраните по делото доказателства, изразява
становище кои от тях следва да бъдат кредитирани и заявява, че от последните по
несъмнен начин се установява, че и двамата подсъдими от обективна и субективна
страна са осъществили състава на престъплението, в което са обвинени и всеки от
тях следва да бъде признат за виновен в извършването му. Счита, че по отношение
на подсъдимия Я. Г. са налице основания по чл. 78а от НК за освобождаването му
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”, а
наказанието на подсъдимия Е.Г. следва да бъде определено при условията на чл.
55 от НК при отчитане на обстоятелството, че при извършване на деянието той е
бил силно повлиян от настъпилата непосредствено преди това смърт на майка
му. Отправя искане на подсъдимия Е.Г. да
бъде наложено наказание „пробация”, като замяна на наказанието „лишаване от
свобода”, състоящо се от двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал.
2, т. 1 и 2 от НК за срок от по 8 месеца за всяка от тях.
Частният обвинител и граждански
ищец Н.К. не присъства в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните
прения и не заявява становище по
обвинението и по гражданските искове.
Защитникът на подсъдимите – адв. Е.
Милушева изтъква, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не се
подкрепя от събраните по делото доказателства, от които не се установява по
категоричен начин, че на пострадалия са причинени телесни увреждания и то
именно от подсъдимите. Въз основа на анализ на събраните гласни доказателства
заявява, че те са противоречиви за нанесени удари на пострадалия, като сочи, че
и неговите показания в тази насока са вътрешно противоречиви и объркани.
Акцентира, че дори и показанията на пострадалия да бъдат кредитирани от съда,
от тях се установява, че подсъдимият Я.Г. не е участвал в посегателство спрямо
телесната неприкосновеност на пострадалия, а доколкото може да се приеме, че
такова е осъществено от подсъдимия Е.Г., то с оглед заключението по повторната
съдебно-медицинска експертиза се налага извод, че противоправният резултат на
това деяние е причиняване единствено на болка, а не на разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и това обстоятелство налага промяна в
правната квалификация на деянието. Отправя искане, в случай, че подсъдимият Е.Г.
бъде признат за виновен, наказанието му да бъде индивидуализирано при условията
на чл. 55 от НК предвид наличието на изключително смекчаващо обстоятелство –
особено емоционално състояние на подсъдимия поради смъртта на майка му,
настъпила непосредствено преди деянието – като на същия бъде наложено наказание
„пробация” като замяна на наказанието „лишаване от свобода” при минимална
продължителност на пробационните мерки.
Подсъдимите се солидаризират с
изразеното в хода на съдебните прения становище на защитника им.
При упражняване на правото си на
последна дума всеки от подсъдимите заявява, че не е удрял пострадалия, поради
което очаква да бъде оправдан.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Е.Г. и Я.Г. са братя,
а свидетелките А.Г. и С.Г. са техни сестри. Тяхната майка Т. Г. Г. страдала от
нарушения на сърдечния ритъм и в края на месец юли 2015 г. за пореден път била
приета за лечение в к.о. на Многопрофилна болница за активно лечение - гр. С. /„МБАЛ
С.” ЕООД/.
н-к на к.о. в болницата към този
момент бил свидетелят д-р Н.К.. Съгласно утвърдения график на работното време в
о.то за м. юли 2015 г.,
на 29.07.2015 г. д-р К. бил на работа от 08,00 ч. до 16,00 ч., а в останалата
част от денонощието в този ден и до края на месеца той бил „на разположение”,
т. е. не се намирал на територията на болницата, но следвало да бъде в
готовност да се яви на работа при възникнала необходимост. Свидетелката д-р Л. Б
– Т. била н-к на о. в п.в. о. на „МБАЛ С.” ЕООД и на 29.07.2015 г. малко преди
20,00 ч. тя дошла на работа нощна смяна, като съгласно установената организация
на работата в болницата по време на тази смяна тя следвало да обслужва по
дежурство и к.о.. Дежурна медицинска сестра в о.то по това време била
свидетелката Л.Ш., а санитар – свидетелката Е.Д..
При застъпването си на смяна св. Б
– Т. заварила пациентката Т. Г. в тежко общо състояние, но след медикаментозна
интервенция състоянието й се подобрило и към 22,00 ч. било задоволително.
По-късно вечерта св. Б – Т. била извикана в о.то и установила, че Т. Г. е в
състояние на клинична смърт – без пулс, без дишане и без кръвно налягане. След
намесата на д-р Б – Т. пациентката била изведена от това състояние, като била
възстановена сърдечната й дейност, но тя не можела да говори. В болничната
стая, в която била настанена Т. Г. се намирали нейни близки – двама мъже и две
жени, които попитали св. Б – Т. защо работи сама и настояли да дойде и св. К..
Свидетелят К. бил незабавно
повикан и дошъл в о.то около 02,00 ч. – 02,30 ч. на 30.07.2015 г. По това време
в болничната стая имало около 5-6 души близки на Т. Г., сред които подсъдимите Е.Г.
и Я.Г. – нейни синове, както и свидетелките С.Г. и А.Г., като за последните св.
К. знаел, че са дъщери на Т. Г., понеже преди това те идвали на свиждане на
майка си. Пред стаята в коридора имало още хора, които не били от персонала на
болницата. Т. Г. отново изпаднала в състояние на клинична смърт, но въпреки
намесата на лекарите – свидетелите К. и Б – Т., тя не излязла от това състояние
и починала.
Свидетелят К. съобщил на
присъстващите в стаята близки на Т. Г. за смъртта й и им изказал своите
съболезнования. Тогава те започнали да пищят и крещят, приближили се плътно до
него и го наричали „убиец”. Четирима от тях били мъже, а сред тях били
подсъдимите Е.Г. и Я.Г.. Подсъдимият Е.Г. и още един от мъжете бутали св. К. с
ръце. Свидетелят К. излязъл от стаята и в коридора казал на св. Б – Т. да
излезе от о.то, за да не пострада, и тя слязла на етажа на своето о.. След това
той се насочил към манипулационната стая, находяща се срещу стаята на
починалата, за да предпази от саморазправа св. Ш. и видял как там една от
жените удря по електрокардиографския апарат. Свидетелят К. се върнал в коридора
и там отново бил обграден от същите четирима мъже – близки на починалата, от които
най-агресивен бил подс. Е.Г.. Последният, както и още един мъж започнали да го
блъскат и удрят с юмруци, при което джобът на ризата му бил разкъсан. Свидетелят
К. вдигал ръце, за да предпази главата си и от ударите по ръцете му верижката
на часовника му се скъсала и часовникът паднал на пода. Впоследствие той се
озовал притиснат с гръб до стената и с лице към мъжете и отново двама от тях,
от които главно подсъдимият Е.Г., го блъскали към стената, силно го натискали с
ръце в гръдния кош и го удряли с юмруци в същата област.
Както в болничната стая, така и в
коридора, подсъдимият Я.Г. бил сред хората, наобиколили св. К., но се държал
най-спокойно от всички, не го удрял, блъскал или натискал. Свидетелят К.
наредил на появилия се на етажа на о.то охранител от болницата да извика
полиция и помолил подсъдимия Я.Г. ако може да успокои останалите, както и му
казал, че съжалява за смъртта на майка му, но персоналът на болницата не бил
виновен за настъпването й.
По-късно през нощта на място
пристигнали свидетелите В. Д. Н. и Й.А. ***. Те установили, че в пространството
на етажа пред коридора на к.о. има мъже и жени – близки на починала пациентка,
които били на брой между пет и десет души и създавали суматоха. Едни от тях
пищели и викали, а други влизали в о.то и в стаята на починалата и излизали
оттам. Свидетелите Н. и А. не успели сами да възстановят реда и затова поискали
да бъдат подкрепени от свои колеги. На място пристигнали и свидетелите И.П., П.М.
и Л.Г. – също служители на РУП – С. и с тяхна помощ всички близки на починалата
Т. Г. били изведени извън сградата на болницата. На подсъдимия Е.Г. и на
свидетелката С.Г. били съставени протоколи за предупреждение съгласно чл. 65 от
Закона за министерството на вътрешните работи. Свидетелят К. останал в о.то до
сутринта.
На 30.07.2015 г. св. К. бил
прегледан от д-р К. В. – семеен лекар, който установил контузия на гръден кош
двустранно, силен болков синдром и хипертонична криза, причинена от стрес, при
кръвно налягане 190/110.
Според приетото в хода на
съдебното следствие заключение на д-р М.А. по назначената в досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, от изследваната медицинска
документация се установява, че на Н.К. е причинена двустранна контузия на
гръдния кош и силен болков синдром, които са му причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, като тези увреждания са резултат от действие
на твърди тъпи предмети, каквито са и части на човешкото тяло и са причинени по
механизма на удари с или върху такива предмети и могат да се получат по начин,
описан от пострадалия в показанията му.
При изслушването й пред съда след
прочитане на заключението й вещото лице д-р А. разяснява, че контузията е
сборно понятие, което включва травматични увреждания като кръвонасядания и
охлузвания, но такива конкретни увреждания не са описани в изследваното от нея
медицинско свидетелство за пред съда от 30.07.2015 г. Според експерта в това
свидетелство е отразена медицинска диагноза, но не и конкретни обективни
находки. Въпреки това експертът сочи, че силният болков синдром е обосновал
извода в заключението, че уврежданията на К. са довели до временно разстройство
на здравето му, неопасно за живота, тъй като този синдром може да се дължи на
спукване или счупване на ребро /независимо, че експертизата не е работила с
рентгенографии/, а е възможно и при по-корпулентни индивиди /т. е. такива с
по-едро телосложение/, какъвто е пострадалият, дълбоки кръвонасядания на
подлежащата мускулатура на гръдния кош, причинени от по-значителна сила на
увреждащия фактор, да се проявят видимо като кръвонасядания по кожата едва на
второто или третото денонощие след получаване на травмата, т. е. да не са ясно
изразени при извършване на прегледа – в случая няколко часа след инцидента.
От приетото заключение на д-р Д.Н.
по назначената в хода на съдебното следствие повторна съдебно-медицинска
експертиза се установява, че констатираните в изследваното от експертизата
медицинско свидетелство за пред съда от 30.07.2015 г. двустранна контузия на
гръдния кош на пострадалия Н.К. със силен болков синдром и хипертонична криза
със стойности на артериалното налягане РР 190/110 към момента на прегледа, нямат
медико-биологическата характеристика „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”. Тази травма е причинила на пострадалия болка предвид това,
че тя не е причинила дори лекостепенно увреждане на анатомичната цялост на
организма или тъканите, поради липса на морфологично видими травми, или
лекостепенно изменение във физиологичните функции, тъй като липсва описание на
затруднение в акта на дишане поради болка. Отразената травматична диагноза е
резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива и
може да се получи при нанасяне на удари с ръце – блъскане, като липсата на
видими травматични увреждания сочи, че се касае за удари с малка кинетична енергия
/сила/.
Подсъдимият Е.И.Г., с ЕГН **********,
е роден на 04 ноември 1968 г.
в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, неженен,
осъждан, с основно образование, не работи.
Подсъдимият Я.И.Г., с ЕГН **********,
е роден на 10 април 1978 г.
в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, неосъждан,
с основно образование, не работи.
Съдът
приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства:
-
гласни доказателствени средства: показания на свидетеля Н.К., дадени на 29.01.2016 г. по ДП №
567/2015 г. по описа на РУП – С. пред орган на досъдебното производство /л.
71-73 от ДП/ и прочетени в с. з. на 05.06.2017 г. на основание чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 от НПК и показания на същия свидетел пред съда; показания на
свидетелката Л. Б – Т. пред съда;
показания на свидетелката Л.Ш. пред
съда; показания на свидетелката Е.Д.,
дадени на 29.01.2016 г. по ДП № 567/2015 г. на РУП – С. пред орган на
досъдебното производство /л. 76 от ДП/ и прочетени в с. з. на 05.06.2017 г. на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и частично от показания на
същата свидетелка пред съда; показания на свидетеля И.П. пред съда, показания на свидетеля П.М. пред съда; показания на свидетеля В. Д. Н., дадени на 30.11.2015 г. по ДП № 567/2015 г. на РУП – С. пред
орган на досъдебното производство и частично прочетени в с. з. на 25.09.2017 г.
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – в частта им,
представляваща изречението, започващо на ред 11 от текста на показанията на л.
60 от ДП „Лицата се намираха извън лечебното о., на етажната площадка.” и
показания на същия свидетел пред съда; показания на свидетеля Й.А., дадени на 10.05.2016 г. по ДП №
567/2015 г. на РУП – С. пред орган на досъдебното производство и прочетени в с.
з. на 25.09.2017 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК /в
действителност именно така прочетените показания се намират на лист 63 с индекс
„а“ от ДП, а не на л. 63 от ДП/ и показания на същия свидетел пред съда,
показания на свидетеля Л.Г., дадени
на 27.04.2016 г. по ДП № 567/2015 г. на РУП – С. пред орган на досъдебното
производство /л. 61а от ДП/ и прочетени в с. з. на 25.09.2017 г. на основание
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК в частта им от ред 17 на л. 61а-гръб от
ДП до края на показанията и показания на същия свидетел пред съда, частично от
показанията на свидетелката А.Г. пред
съда и частично от показанията на свидетелката С.Г. пред съда;
-
експертни заключения: заключение на д-р М.А.С. по
назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза /л. 83-84
от ДП/ ведно с разясненията на вещото лице след прочитане на заключението му в
съдебно заседание на 05.06.2017 г.; заключение на д-р Д.Н.Н. по назначената в
съдебното производство повторна съдебно-медицинска експертиза, прието в с. з.
на 06.11.2017 г.;
-
писмени доказателства, събрани в хода на ДП № 567/2015
г. по описа на РУП – С. и приобщени като доказателства по реда на чл. 283 от НПК: медицинско свидетелство за пред съда амб. № 372/30.07.2015 г., издадено от
д-р К. С. В. /л. 10 от ДП/; констативен протокол с вх. № 2884/30.07.2015 г. на
„МБАЛ С.” ЕООД, съставен от инж. В. Г. – сервизен инженер на медицинска техника
в „МТИ” ООД, гр. С. /л. 13 от ДП/; протоколи за предупреждение на С.И.Г. и на Е.И.Г.
от 30.07.2015 г., съставени от Й.И.А. на основание чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗМВР
/л. 41 и л. 42 от ДП/; график за работно
време на лекари – кардиология в „МБАЛ С.” ЕООД /л. 57 от ДП/; допълнително
споразумение № 189/21.10.2013 г. към трудов договор на д-р Н.Г.К. /л. 58 от
ДП/; характеристични справки за подсъдимите /л. 88 и л. 89 от ДП/; справки за
съдимост за подсъдимите /л. 91-92 от ДП/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия Я.Г. /л. 96 от ДП/.
Преди всичко следва да се
отбележи, че според тяхното съдържание свидетелските показания следва, макар и
условно, да се обособят в три основни групи.
В първата група се включват
показанията на свидетелите Н.К., Л. Б – Т. /двамата – лекари/, Л.Ш. /медицинска
сестра/ и Е.Д. /санитар/, които като медицински персонал на „МБАЛ С.” ЕООД са
присъствали при смъртта на Т. Г., настъпила рано сутринта на 30.07.2015 г. в к.о.
на болницата и имат лични възприятия за възникналия непосредствено след това
инцидент между св. К. и близките на починалата.
Във втората група гласни
доказателства попадат показанията на полицейските служители – свидетелите В. Д.
Н., Й.А., И.П., П.М. и Л.Г.. Те са пристигнали на мястото на инцидента в
неговия краен стадий и не са възприели лично и непосредствено инкриминираните
деяния на подсъдимите, но съдържанието на показанията им относно участието им в
успокояването на обстановката е източник на доказателства относно участието на
всеки от подсъдимите в този инцидент и по този въпрос съдът ще изложи
съображения на съответното място по-долу.
Третата група гласни
доказателства се оформя от показанията на свидетелите А.Г. и С.Г., които
основно съдържат еднотипни твърдения за нерегламентирана парична облага, която
те предоставили на св. К. във връзка с лечението на майка им Т. Г. при
хоспитализацията й и за грешна медицинска преценка от страна на св. К. при опитите
за животоспасяващи интервенции по отношение на пациентката, която грешна
преценка била установена от св. Б – Т. и която той бил признал пред нея в тяхно
присъствие. Свидетелката А.Г. допълва, че когато св. К. съобщил на нея и сестра
й за смъртта на майка им, той силно миришел на алкохол, но от друга страна
твърди, че след това изпаднала в шок и не си спомня да е ставал скандал.
Свидетелката С.Г. от своя страна пък директно подминава и премълчава всякакви
обстоятелства, които са се случили непосредствено след като тя научила за
смъртта на майка й, без да сочи да е изпаднала в шоково, стресово или подобно
състояние, поради което да не си ги спомня. Следва обаче да се отбележи, че
настоящото производство няма за предмет обвинение срещу св. К. за подкуп или за
причиняване на смърт поради професионална непредпазливост, нито са налице дори
индиции срещу него да е провеждано разследване за такива деяния. Наред с това,
видно е от детайлната и съвкупната преценка на показанията на свидетелите К., Б
– Т., Ш. и Д., че непосредствено след смъртта на Т. Г. е възникнал скандал, в
който спрямо св. К. е упражнена вербална и невербална агресия от страна на
близки на починалата. Поради това липсата на каквито и да било данни дори за
елементи на такъв скандал в показанията на А.Г. и С.Г., съпоставена с
обективирания в показанията им неприкрит и еднотипно словесно изразен стремеж
към морално и професионално дискредитиране на св. К., обосновават извод, че
показанията им в основните техни части не съдържат доказателства за факти и
обстоятелства от предмета на доказване по делото и не са надежден
доказателствен източник. Ето защо съдът не кредитира тези показания в основните
им части, в каквато връзка следва да се оцени и явната им заинтересуваност в
полза на подсъдимите, които са техни братя.
Показанията на сестрите Г.и
следва да се кредитират единствено в частите им, в които те сочат пред съда, че
в нощта на 29 срещу 30 юли 2015
г. заедно с тях и братята им в к.о. на болницата в гр. С.
са присъствали и други техни роднини – братовчеди и лели, около 4-5 човека
според показанията на св. А. Г..
Така основен източник на
доказателства за факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото са
показанията на свидетелите Н.К., Л. Б – Т., Л.Ш. и Е.Д., които непосредствено
са възприели инцидента, в хода на който обвинението твърди да са извършени
инкриминираните деяния. Вярно е, че всеки от тези свидетели възпроизвежда
възприятията си за него в различна степен на подробност, но това е обективно
обусловено от различната степен на участието на всеки от тях в събитията,
предхождащи и съпровождащи този инцидент, от различната им трудова функция, от
различната продължителност на непосредствените им възприятия и не на последно
място – от изминалото време и от естеството на обстановката – суматоха,
предизвикана от присъствието на множество роднини на Т. Г. в к.о. на болницата
в часовете преди и след смъртта й. Съвкупното действие на всички тези фактори
логично обяснява и някои несъответствия между показанията на тези свидетели за
самия инцидент, но те са несъществени.
Преди всичко в тази връзка следва
да се отбележи, че непосредствено след смъртта на Т. Г., настъпила по време на
лечението й в к.о. на болницата в гр. С., агресията на нейните близки е била по
първичен път /не става дума дали това е морално или юридически оправдано/
насочена спрямо св. К., който е лекар, взел участие в неуспешния опит за
спасяването на живота й и е бил н-к на това о.. От друга страна той лично е
констатирал смъртта на Т. Г. в болничната стая, в която по това време са били
четирите й деца /двамата подсъдими и свидетелките А. и С. Г.и/, както и поне
още двама души, като лицата често влизали и излизали от стаята. Следователно от
житейска гледна точка вниманието на св. К. – непосредствено след като съобщил
на близките на пациентката, че тя е починала – е било ангажирано най-вече от
тяхната агресия спрямо него, а не от точното местоположение и конкретните
действия на колегите му – лекар, медицинска сестра и санитар. Показанията на
последните пък пресъздават по един по-обобщен начин картината на инцидента, в
която обаче централното събитие е, че св. К. е бил блъскан и удрян.
Свидетелката Б – Т. е напуснала етажа на к.о. почти веднага след като още на
излизане от болничната стая близки на починалата се нахвърлили срещу св. К. и
започнали да викат и да го обиждат, като това се установява от показанията и на
двамата. Затова е логично тя да не е видяла на К. да са нанасяни удари. Непосредствено
след това св. К. се насочил към манипулационната стая и след като отново се
озовал в коридора на о.то, свидетелките Ш. и Д. видели как мъжете-близки на
починалата го бутат и блъскат с ръце, като Ш. допълва, че той се предпазвал от
ударите с ръцете си и лицето му било зачервено. Разбираемо е показанията на Ш.
и Д. да са по-лаконични за извършваните спрямо св. К. действия отколкото
неговите показания за същите обстоятелства, тъй като тези свидетелки не са
участвали пряко в конфликта, а за достоверността на показанията им е без
значение точно в коя точка на пространството са се намирали те и дали св. Ш. е
видяла кой удря електрокардиографския апарат /според св. К./ или не.
Казано иначе, в една обстановка
на суматоха и безредие, флагрантно нарушаваща реда в място с все пак установени
порядки, каквото е к.о. на една болница, не може да се очаква, че медицинският
персонал ще има хронологично прецизни и всеобхватни възприятия за всички
аспекти на възникналия инцидент, а един анализ на показанията им, основан на
такива изходни критерии, би бил изцяло фрагментарен и тенденциозен, а като
резултат – и неверен.
В обобщение, въз основа на
съвкупен анализ на показанията на свидетелите К., Б – Т., Ш. и Д., съдът приема
за установено, че когато К. съобщил на близките на Т. Г. за нейната смърт, на
излизане от болничната стая те го наобиколили и се нахвърлили върху него с
викове и обиди, като четирима от тях били мъже, сред които били и двамата
подсъдими. Подсъдимият Е.Г. и още един мъж бутали св. К. с ръце. Свидетелката Б
– Т. излязла от стаята, насочвайки се към нейното о. на долния етаж, а след
това в коридора на к.о. същите четирима мъже от близките на починалата
обградили К. и от тях най-агресивен бил подс. Е.Г.. Последният, както и още един
мъж пак започнали да го блъскат и удрят, при което джобът на ризата му бил
разкъсан. Свидетелят К. вдигал ръце, за да предпази главата си и от ударите по
ръцете му верижката на часовника му се скъсала и часовникът паднал на пода.
Впоследствие св. К. се озовал притиснат с гръб до стената и с лице към мъжете,
като двама от тях го блъскали към стената, силно го натискали с ръце в гръдния
кош и го удряли с юмруци същата област, като такива действия извършвал основно
подс. Е.Г..
Един от двамата мъже – близки на
починалата Т. Г., които са блъскали, удряли и натискали св. К. по гореописания
начин, е бил подсъдимият Е.Г., а другият от тези мъже не е бил подсъдимият Я.Г..
Този фактически извод на съда се основава на показанията на св. К. дадени пред
съда и на показанията му от досъдебното производство, прочетени в хода на
съдебното следствие на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, тъй
като този свидетел има най-непосредствени възприятия за осъщественото спрямо
него физическо въздействие. В тази връзка следва да се посочи и следното:
До инцидента св. К. не е познавал
близките на починалата мъже, които тогава са го блъскали и удряли. В свидетелските
му показания от досъдебното производство той е заявил, че в коридора на о.то е
бил блъскан и удрян от двама мъже, които той посочил на пристигналите на
мястото на инцидента полицейски служители, а те снели тяхната самоличност. В
показанията си пред съда К. заявява, че мъжете, които го били наобиколили както
в болничната стая, така и в коридора, били четирима, като един от тях бил подс.
Я.Г., но той не бил агресивен, не го удрял и не го блъскал, а К. дори
разговарял с него и го помолил да
успокои останалите, поради което го запомнил. В същите показания К. сочи, че
бил блъскан и удрян от подс. Е.Г., когото свидетелят посочва в съдебно
заседание, че го е удрял и блъскал и който бил най-агресивен, и от още двама
мъже, като от тях той описва само един – по ръст, приблизителна възраст и
телосложение. Следователно на св. К. са направили най-силно впечатление трима
от мъжете, които са го били наобиколили – подс. Я. Г., който не упражнявал
никаква агресия спрямо него и с когото той разговарял, и още двама мъже, които
са го блъскали и удряли, като един от тях бил подс. Е.Г., а другият е
неустановено по делото лице. Затова за броя на лицата, които са блъскали и
удряли св. К. – двама, съдът кредитира показанията му от досъдебното
производство, които са депозирани значително по-скоро след деянието от
показанията му пред съда и за които той е заявил пред съда, че са по-точни
именно по тази причина. Нещо повече, съдът отдава твърденията на св. К. в
показанията му пред съда, че е бил блъскан и удрян от трима души – от подс. Е.Г.
и от още двама мъже – на склонността на човешката психика да откроява противоположностите,
т. е. свидетелят К. разграничава значително по-миролюбивото поведение на подс. Я.Г.
от поведението на останалите, които групира като „трима”, независимо, че
всъщност двама от тях – подс. Е.Г. и неустановено по делото лице – са
извършвали фактически агресивни действия по блъскане и удряне, както той е
заявил на досъдебното производство.
Тук следва да се обсъди и
въпросът какво отношение към инцидента са имали лицата, чиято самоличност
установили пристигналите на място полицейски служители. Свидетелите – служители
на РУП – С. са пристигнали на място на две групи. Първо пристигнали свидетелите
В. Д. Н. и Й.А. и на място установили, че роднините на починалата претендират
от св. К. да им бъде предаден трупа й, а К. посочил на тези полицаи две лица,
за които съобщил, че са му нанесли побой. След като установили, че не могат да
се справят сами със ситуацията /присъстващите роднини на починалата били около
10 души според св. В. Д. Н., или повече от 5 души според св. А./, Н. и А. поискали
подкрепление от още полицейски служители. На място пристигнали и свидетелите И.П.,
П.М. и Л.Г. – също служители на РУП – С.. С общи усилия на всички полицаи
близките на починалата били изведени извън болницата. В показанията си от
10.05.2016 г., дадени на досъдебното производство, св. Й.А. е посочил трите
имена, адресите и ЕГН на лицата, чиято самоличност е установил на място – това
са двамата подсъдими и свидетелките А.Г. и С.Г., както и че тези лица се
намирали на етажната площадка пред о.то. Следователно този свидетел, като част
от първата група полицейски служители, посетили инцидента, следва да е имал
най-непосредствени впечатления за отношението на лицата към инцидента, по
начина, по който този свидетел непосредствено е възприел инцидента. Тези показания
на А. обаче са и твърде противоречиви именно по този въпрос – от една страна той
сочи, че това били лицата, които имали претенции към д-р К. /единствените
възприети от А. претенции са д-р К. да разпореди предаване на трупа на починалата
на близките й/, а от друга страна сочи, че от тези лица подсъдимите нанесли на К.
побой по негови сведения. При положение, че на място свидетелите Н. и А. са
заварили поне 5, а дори и около 10 души – близки на починалата, с чието успокояване
и извеждане от болницата сами не са могли да се справят, единственото обяснение
защо са снели самоличност само на 4 от тях е, че това са били най-близките й
роднини – децата й, които невъздържано са изразявали претенции към св. К. да
получат трупа на майка си. Остава напълно неясно защо, ако полицейските
служители са получили конкретни данни от св. К., че побой му е бил нанесен и от
подс. Я.Г., те не са му съставили поне протокол за предупреждение, като се има
предвид, че такива протоколи са съставени същата нощ на подс. Е.Г. и на св. С.Г..
При това положение съвкупната преценка на показанията на св. К. от досъдебното
производство и пред съда обосновава фактическия извод, че блъскането,
нанасянето на удари и натискането в областта на гръдния му кош са осъществени
от подс. Е.Г., чийто действия са били най-активни в тази насока и от
неустановено по делото лице, а подс. Я.Г. не е взел участие в тях.
Също в тази връзка следва да се
отбележи и че съдът не кредитира показанията на св. Е.Д. пред съда, в частта
им, в която тя, от присъстващите в съдебно заседание двама подсъдими, посочва
подс. Я.Г. като лицето, което е видяла да блъска с ръце св. К.. При положение,
че св. К., към когото пряко са били насочени агресивните действия на непознати
към този момент за него двама мъже, ясно посочва в съдебно заседание подс. Е.Г.
като един от мъжете, които са го блъскали и удряли и който е бил най-агресивен и
заявява, че подс. Я.Г. не е упражнявал спрямо него физическа агресия като сочи
и конкретни обстоятелства, поради които е запомнил друг тип контакт с него –
само словесен, показанията на св. Д. в тази им част съдът отдава единствено на
грешка. Впрочем тя дори заявява дословно „другото момче, което блъскаше
доктора, сега го няма в залата”, което косвено, но недвусмислено потвърждава
извода на съда, основан на показанията на св. К. депозирани в хода на съдебното
следствие, че другият от мъжете, които са го блъскали и удряли /освен подс. Е.Г./,
е неустановено по делото лице, а не подс. Я.Г..
Единственото констатирано
противоречие в самите показания на св. К. пред съда е относно начина, по който
подс. Е.Г. и неустановено по делото лице са му нанасяли удари – дали с юмруци
или с разперени ръце. От една страна свидетелят заявява /л. 56-гръб от делото –
съдебно производство/ „Бях блъскан в областта на гърдите.” и „С юмруци не съм
удрян.”, а от друга страна сочи „В гърдите ме удряха, както със свити ръце,
така и с разперени ръце.” /л. 57/. На първо място съдът счита, че това
противоречие е преодоляно с прочитането на показанията на същия свидетел, които
той е депозирал на досъдебното производство и за които след прочитането им е
заявил пред съда, че са по-точни, тъй като са дадени доста по-скоро след
случая. В тях той описва локализацията на ударите, които е получавал от двамата
мъже и сочи, че това са били удари с юмруци /л. 73 от ДП/. Освен това, макар и
с юмруци, тези удари не са били с голяма сила /вж. заключението на д-р Н. по
повторната съдебно-медицинска експертиза/, а и са били съпроводени с някои
по-нетипични за конкретната ситуация действия на подс. Е.Г. и неустановеното
лице – притискане с ръце в областта на гръдния кош. Затова може обосновано да
се приеме, че относно естеството на тези действия всъщност няма същинско
противоречие в показанията на св. К. пред съда – същият първоначално е заявил,
че не е удрян с юмруци, но по-късно в същите показания е пояснил, че е удрян в
гърдите както със свити ръце /т. е. с юмруци/, така и с разперени ръце.
Относно приетите по делото
заключения на д-р М.А. по съдебно-медицинската експертиза, назначена на
досъдебното производство и на д-р Д.Н. по назначената в хода на съдебното
следствие повторна съдебно-медицинска експертиза, следва да се отбележи, че те
се отличават едно от друго по експертните изводи за медико-биологическите
характеристики на диагностицираната контузия на св. К. в медицинското
свидетелство за пред съда. Значението на тези медико-биологически
характеристики е юридическо, тъй като те обуславят естеството на настъпилия
съставомерен противоправен резултат на инкриминираните деяния, а оттам – и
правната им квалификация. Поради това съображенията на съда да възприеме
експертните изводи на едното от заключенията, а не на другото, са изцяло правни
и ще бъдат изложени по-долу.
На последно място, необходимо е
да се посочи, че някои несъответствия между показанията на свидетелите –
служители на „МБАЛ С.” ЕООД нямат никакво значение за делото и не се отразяват
на достоверността на показанията им в останалите им части. Така например, без
правно и доказателствено значение е състоянието на Т. Г. към момента на
пристигането на св. К. в о.то и по-конкретно – дали тя се е намирала в клинична
смърт /според показанията на св. К./ или е изпаднала за втори път в това
състояние едва след пристигането му /според показанията на св. Б – Т./. Както
вече се посочи, предмет на настоящото наказателно производство не е причиняване
на смърт поради професионална непредпазливост, поради което медицинските
аспекти на състоянието на Т. Г. до смъртта й не съдържат доказателствена
информация за предмета на доказване по делото. Наред с това, също без особено
значение е кой точно е повикал на етажа на о.то охранителя на болницата – дали
лично св. К., дали св. Б – Т. или някоя от свидетелките Ш. или Д. по нареждане
на св. К..
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
Преди всичко следва да се
отбележи, че словесната формулировка на обвиненията срещу подсъдимите в
обвинителния акт съдържа всички признаци на деяния, съставляващи престъпление
по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради
което непосочването в цифровото изписване на правната квалификация на деянията
в обвинителния акт на подразделението на чл. 131, ал. 2 от НК /а именно т. 3 от
същата разпоредба/ по никакъв начин не е довело до нарушаване на процесуалните
права на когото и да било от подсъдимите да научат за какво престъпление са
привлечени в това качество, поради което и не представлява допуснато на
досъдебното производство съществено нарушение на процесуални правила.
От събраните по делото
доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по
несъмнен начин, че подсъдимият Е.И.Г. е осъществил обективните признаци на
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК като на 30.07.2015 г. около 02,30 ч. в гр.
С., в к.о. на „МБАЛ С.” ЕООД, е нанесъл удари с юмрук на Н.Г. *** в областта на
гръдния кош, горната част на тялото и китката на лявата ръка и по този начин му
е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без
разстройство на здравето.
Към вече изложените съображения
за конкретния механизъм на извършване на деянието следва да се допълни, че
онези от действията на подс. Е.Г., които са се изразили в силен натиск с ръце
от близко разстояние върху гръдния кош на св. К., докато той е бил опрян прав с
гръб към стената на коридора на о.то, по същество също представляват удари, тъй
като решаваща за понятието „удар” е кинетичната енергия, т. е. енергията на
движението на предмета към контактната повърхност, без това понятие да се
ограничава до случаи на замахване или движение с по-голяма скорост на предмета
към контактната повърхност.
По несъмнен начин се установява
от заключението на експерта д-р Д.Н. по повторната съдебно-медицинска
експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, че нанасянето на удари в
областта на гръдния кош, горната част на тялото и китката на лявата ръка на св.
К. му е причинило болка без разстройство на здравето.
Заключението на д-р М.А. по
първоначалната съдебно-медицинска експертиза, назначена в досъдебното
производство, че ударите са довели до увреждания на св. К., които са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, е обосновано пред
съда от експерта с възможността описаният в медицинското свидетелство за пред
съда болков синдром да се дължи на увреждане на анатомичната цялост на
организма /счупване или спукване на ребро/ или на тъканите /дълбоко
кръвонасядане, което към момента на прегледа все още не могло да се прояви видимо
по кожата на пострадалия/. Независимо от степента на медицинската им
обоснованост, за съда това са само вероятностни предположения, които съгласно
чл. 303, ал. 1 от НПК не могат да обосноват извод в присъдата за естеството на
съставомерния противоправен резултат.
Свидетелят Н.К. е лекар и н-к на к.о.
на „МБАЛ С.” ЕООД, т. е. медицински специалист по смисъла на чл. 131, ал. 2 от НК. Подсъдимият Е.Г. му е причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК
по време и на място, в които К. фактически е бил на работа, тъй като се е
намирал на разположение и е повикан по спешност в к.о. и е изпълнявал служебните
си задължения. Тези обстоятелства, както и пряката връзка между деянието на
подсъдимия Е.Г. и изпълнението на посочените задължения на св. К., обосновават
извод, че посоченият подсъдим е причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2
от НК на медицински специалист при
изпълнение на службата му.
Изложените съображения
обосновават извод, че деянието на подсъдимия Е.Г. е съставомерно от обективна
страна като престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
От субективна страна подсъдимият Е.Г.
е извършил деянието умишлено, във форма на вината – пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на извършваното от него деяние – че с него засяга
телесната неприкосновеност на медицински специалист при изпълнение на службата
му; предвиждал е, че с това ще засегне обществените отношения, свързани със
защитата на тази неприкосновеност и е искал настъпването на общественоопасния
резултат на деянието, обективиран в причинената на св. К. болка без
разстройство на здравето. Изводът в тази насока се подкрепя от обстоятелството,
че действията на подс. Е.Г. не са се изразили в еднократен акт, а са
представлявали множество последователни удари, пряко насочени към св. К., който
се предпазвал с вдигнати ръце от тях.
Установява се от събраните
доказателства, че подсъдимият Я.Г. не е участвал в нанасяне на удари на св. К.,
съставляващи изпълнителното деяние на престъплението. Поради това и на
основание чл. 304 от НПК съдът изцяло го оправда по обвинението, както е
повдигнато срещу него.
С висока степен на достоверност
са доказателствените източници, че освен подс. Е.Г., удари на св. К. на
инкриминираните дата и място е нанасяло още едно лице, което не е установено по
делото. Такива обстоятелства обаче, включително и касаещи общност на умисъла у
подс. Е.Г. и у неустановеното лице, не са описани в обвинителния акт, поради
което и при липса на съответно изменение на обвинението в тази насока по реда
на чл. 287, ал. 1 от НПК, за съда е невъзможно да се произнесе с присъдата за
причиняване на телесна повреда на св. К. от подс. Е.Г. в съучастие с
неустановено лице. Въпреки това нанасянето на удари от подс. Е.Г. на св. К. е
доказано и това изпълнително деяние е в причинна връзка с обективно настъпилия
противоправен резултат – болка у св. К. без разстройство на здравето. Затова и
по вече изложените съображения за липса на участие на подс. Я.Г. в осъществяване
на изпълнителното деяние, както и с оглед естеството на противоправния резултат,
съдът призна подс. Е.Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал.
2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, изразяващо се в това, че на 30.07.2015 г.
около 02,30 ч. в гр. С., в сградата на „МБАЛ С.” ЕООД, в к.о., е нанесъл на
медицински специалист – д-р Н.Г. ***, при изпълнение на службата му, удари с
юмрук в областта на гръдния кош, горната част на тялото и китката на лявата
ръка, с което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на болка без разстройство на здравето.
От фактическа и правна страна
това престъпление не надхвърля рамките на обвинението, очертани от обстоятелствената
част на обвинителния акт, а с оглед правната му квалификация то е по-леко
наказуемо от престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение.
Затова произнасянето в този смисъл не е обусловено от необходимост за изменение
на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НК.
Съдът призна подсъдимият Е.Г. за
невинен в това да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подс. Я.Г.,
както и с деянието си да е причинил на Н.К. разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно временно разстройство на
здравето, неопасно за живота му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
оправда по обвинението за това деянието му да представлява престъпление по чл.
131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
За извършеното от подс. Е.Г.
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до три години.
Не са налице предпоставките за
освобождаване на подс. Е.Г. от наказателна отговорност за това престъпление с
налагане на административно наказание. Към датата на извършване на деянието
подсъдимият е осъждан с влязла в сила на 22.11.2013 г. присъда по НОХД №
413/2013 г. по описа на РС – С., с която за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от
3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
При индивидуализацията на
наказанието на подс. Е.Г. съдът отчете като изключително смекчаващо
отговорността му обстоятелство това, че при извършване на деянието същият е бил
особено силно повлиян от смъртта на своята майка, което, съчетано с
обстановката на напрежение, създадена в к.о. на болницата от всички нейни
близки, значително е ограничило морално-волевите му задръжки пред извършване на
престъплението. Поради това съдът намери, че и най-лекото предвидено в закона
наказание за това престъпление /3 месеца лишаване от свобода съгласно чл. 39,
ал. 1 от НК/ би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия. Ето защо и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК съдът наложи на подсъдимия Е.Г. наказание
пробация като замяна на наказанието лишаване от свобода, като на основание чл.
42а, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 3, вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК определи следните
пробационни мерки: 1/. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2
години, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 пъти седмично
и 2/. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години.
Съдът намери, че определянето и на други пробационни мерки, освен горепосочените,
които са задължителни съгласно чл. 42а, ал. 4 от НК, не се налага с оглед
естеството на извършеното деяние и личността на дееца. Що се отнася до продължителността
на задължителните пробационни мерки, съдът намира, че най-вече за постигане на
личната превенция те следва да бъдат определени в срок над средния съгласно
закона, а именно – по 2 години за всяка от тях.
Наложеното на подсъдимия
наказание пробация при горепосочените пробационни мерки е справедливо и е от
естество да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36
от НК.
По приетите за разглеждане в
наказателното производство граждански искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, причинени от престъплението, съдът намира следното:
Гражданският иск на Н.К. срещу
подсъдимите Е.Г. и Я.Г. за солидарно заплащане на сумата 800 лв. като
обезщетение за претърпени имуществени вреди от описаното в обвинителния акт
престъпление, изразяващи се в стойността на собствен на Н.К. ръчен часовник
марка „Алфекс”, повреден вследствие на деянието на подсъдимите – предмет на
обвинението, е изцяло неоснователен. По делото не са събрани никакви
доказателства за естеството и степента на повреждането на тази вещ, както и за
размера на вредите.
Що се отнася до гражданския иск
на Н.К. срещу подсъдимите Е.Г. и Я.Г. за солидарно заплащане на сумата 4200
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Н.К. от
описаното в обвинителния акт престъпление, следва да се посочи, че съгласно чл.
45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
/чл. 52 от ЗЗД/. По смисъла на посочената законова разпоредба справедливостта
не е абстрактно понятие, а е критерий, обусловен от редица конкретно
съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне
размера на обезщетението.
По настоящото дело съдът отчита
претърпените от ищеца болки, причинени му от подсъдимия Е.Г. с извършеното от
него престъпление. Деянието на този подсъдим не е еднократен акт, а се е
изразило в последователно нанасяне на удари с ръце в чувствителни на болка
области от човешкото тяло. Освен това, съдът счете, че размерът на
обезщетението в случая следва да е по-висок от обичайния при такова деяние, тъй
като подс. Е.Г. го е извършил по време на изпълнение на службата на К. като
медицински специалист, т. е. неприятните физически усещания на пострадалия са
му причинени в напрегната обстановка и стресова ситуация предвид отговорността,
която последният носи като н-к на к.о. в „МБАЛ С.” ЕООД за реда в о.то,
сигурността на работещите в него и за материалната база.
От друга страна следва да се има
предвид, че деянието на подс. Е.Г. няма за резултат разстройство на здравето на
Н.К. и от това деяние не са установени никакви усложнения.
Поради това съдът счете, че един
размер на обезщетение от 900 лв. е справедлив паричен еквивалент на
неимуществените вреди на Н.К., които той е претърпял от престъплението по чл. 131,
ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Ето защо извършителят на престъплението
– подс. Е.Г., бе осъден да заплати на Н.К. сумата 900 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, претърпени от това престъпление.
Върху присъденото обезщетение
съдът не присъди лихва за забава поради липса на искане в тази насока в устното
изявление на Н.К. в с. з. на 05.06.2017 г., с което съгласно чл. 85, ал. 2 от НПК е предявен искът. Съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК при разглеждане на
гражданския иск в наказателното производство са субсидиарно приложими правилата
на ГПК, доколкото в НПК не са установени особени правила. В чл. 6 от ГПК е
установен принципът на диспозитивното начало, от който в НПК не е установено
отклонение при разглеждане на гражданския иск в наказателното производство,
поради което обемът на дължимата защита се определя от страните и съдът не
следва да го надхвърля, включително и в случаите, в които разглежда граждански
иск, предявен в наказателното производство. Лихвата за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди е последица от уважаване на иска, но съдът
не следва да я присъжда служебно при липса на искане от гражданския ищец в тази
насока.
При липса на основание за
определяне на обезщетението в по-голям размер, както и поради липса на
основание за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия Я.Г. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като същият не е извършил
престъплението – предмет на обвинението срещу него, съдът отхвърли иска за
обезщетение за неимуществени вреди в частта му за разликата над присъдената
сума от 900 лв. до пълния му предявен размер от 4200 лв., както и в частта му,
с която искът е предявен и срещу подс. Я.Г. и е поискано солидарното осъждане
на Е.Г. и Я.Г. за заплащане на обезщетението.
На досъдебното производство са
направени разноски в размер 67,62 лв. за възнаграждение на експерта по назначената
медицинска експертиза. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият
Е.Г. да заплати тези разноски в полза на държавата.
Съдът осъди подсъдимият Е.Г. да
заплати в полза на РС – С. сумата 175 лв., представляваща платени от бюджета на
съда суми за възнаграждение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
от досъдебното производство за явяване пред съда и защита на заключението му
/70 лв./ и за възнаграждение на вещо лице за изготвяне на повторна
съдебно-медицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие и за
явяването му в съдебно заседание /105 лв./, както и сумата 50 лв. – за
дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск
съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Независимо от изхода на делото,
разноски на частния обвинител и граждански ищец не следва да се присъждат
поради липса на искане от същия в тази насока.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: