Решение по дело №386/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 282
Дата: 3 септември 2019 г. (в сила от 3 септември 2019 г.)
Съдия: Татяна Йорданова Александрова
Дело: 20191400500386
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 282

 

гр. ВРАЦА,  03.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско        отделение в

публичното заседание на   21.08.2019г.       в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

    Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

       мл.с.ИВАН НИКОФОРСКИ

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар ХР.ЦЕКОВА

като разгледа докладваното  от съдията Т.Александрова              

     в.гр        дело N` 386     по описа за 2019   год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.

        С решение № 295/05.04.2019г. постановено по гр.д.№ 4484/ 2018г. по опис на РС-Враца,състав на съда е отхвърлил предявените от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София бул. ***,  представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни директори, при условията на обек-тивно съединяване искове против М.В.И., ЕГН **********,***,, с които иска да се признае за установено,че ответника дължи на ищеца сумата от 1 637,70 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 1889519,сключен на 02.08.2013 г.;сумата от 684,40 лева, представляваща дого-ворна лихва за периода от 13.09.2013 г. до 27.12.2013 г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата от 18,00 лева,представляваща такса разходи за събиране на просро-чените задължения; сумата 998,60 лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2013 г. до 01.06.2018 г. , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

       Недоволна от решението е останала "Агенция за съби-ране на вземания" ЕАД,ЕИК ***,гр.София,която с въз-зивна жалба вх. № 6600/03.05.2019г. го обжалва в неговата цялост.

       В жалбата се правят оплаквания за неправилност и не-законосъобразност на обжалвания съдебен акт.Поддържа се, че вземането на въззивника произтича от сключен Рамков договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г. сключен с "Изи Асет  Мениджмънт"АД,а конкретното вземане произтича от сключен с ответницата  договор за кредит от 02.08.2013г. между същата и цедента.Поддържа се,че вземането на цедента срещу ответницата М.И. е индивидуализирано съг-ласно Приложение № 1 от 01.07.2014г. към рамковия договор за извършената цесия.Развиват се подробни съображения отно-симо към действието на Приложение №1,относно индивидуали-зацията на длъжника и параметрите на прехвърленото вземане по предоставения кредит.Поддържа се,че с оглед правната характеристика на договора за заем и съгласно чл.3,ал.2 от същия,се приема,че с подписването на договора заемателият удостоверява,че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума,а договорът има силата на разписка за пре-дадена, съответно получена заемна сума. Цитира се съдебна практика на ВКС.Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова,с което исковата претенция се уважи.Не се правят доказателствени искания.Претендират се разноски. Въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника в лицето на ю.к. М.М.-С. чрез представена писмена молба.

       В срока за отговор по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемата М.В.И. *** чрез особения пред-ставител адв.Е.М.,*** дава писмен такъв,с който оспорва основателността на въззивната жалба и развива доводи в подкрепа на обжалвания съдебен акт.Писменият отговор и доводи в негова подкрепа се развиват от особения представител на въззиавемата адв.Е.М.,*** чрез представено писмено становище.

       Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е пода-дена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произтича от страна с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,което я право процесуално допустима.

       Разгледана по същество е неоснователна.

       Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася слу-жебно по валидността на решението,а по допустимостта- в обжалваната част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

       Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съди-лищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на търсената съдебна защита.

       Окръжният съд,като съобрази доводите на страните и след самостоятелна преценка на доказателствата съобразно разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК,от фактическа и правна ст-рана приема следното:

   Пред районен съд-Враца са предявени  от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, гр.София  при условията на обективно съединяване искове против М.В.И., ЕГН **********,***, с които иска да се признае за установено,че ответника дължи на ищеца сумата от 1 637,70 лева, представляваща главница по договор за па-ричен заем № 1889519,сключен на 02.08.2013 г.;сумата от 684,40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.09.2013г.до 27.12.2013г./падеж на последната погасителна вноска/; сумата от 18,00 лева,представляваща такса разходи за събиране на просрочените задължения; сумата 998,60 лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2013 г. до 01.06.2018 г.

Така формулирани предявените искове са  с правно основание чл.422,ал.1 ГПК,вр. чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД,вр. с 86 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК.

Ищецът твърди,че вземането му произтича от извършена в негова полза цесия по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД,гр.София и "Агенция за събиране на вземания" ООД,гр.София,чийто правоприемник е, извлечение от Приложение №1/01.07.2014г.между същите страни,по посочения договор, извър-шено въз основа на този договор потвърждение на сключената цесия на основание чл.99,ал.3 ЗЗД.Твърди се,че задължението на ответницата-длъжник е въз основа на сключен между цедента "Изи Асет Мениджмънт" АД последната договор за паричен заем № 1889519/02.08.02.2013г.за предадена в заем сума от 2000 лв.,със срок от 21/без посочване на конкретизация,какво включва този срок и как се изчислява/,ГЛП в размер на 148.79% и и ГПР 1046.00%,при общ размер на задължението в размер на 3215.10 лв./вж. л.6-ти/Договорът е сключен при Общи условия.Позовава се,че извършената цесия е съобщена на длъжника с уведомителни писма,но тъй като изпратените писма не са достигнали до длъжника,се позовава на съдебна практика на ВКС,според която длъжникът се счита за уведомен за цедирането на вземането с факта на връчване на исковата молба.

В срока за отговор по чл.131 ГПК,писмен отговор от името на ответницата дава назначенията в хипотезата на чл.47,ал.1 вр. с ал.6 ГПК особен представител в лицето на адв.Ел.М.,***,която оспорва исковете,счита същите неоснователни и недо-казани,както по отношение на заявените права на ищеца, произ-тичащи от договора за цесия,така и по отношение на действи-телността на договора за предоставен паричен заем,като разглеж-дайки неговите клаузи се позовава на неравноправност съгласно ЗЗП и ЗПК и от тук за неговата нищожност.

Към производството е приложено и ч.гр.д.№ 2397/2018г. по опис на ВрРС,образувано по заявление вх. № 8077/01.06.2018г. на настоящия ищец за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,включващо паричните задължения по настоящата искова претенция,по което е била издадена заповед №1506/04.06.2018г.,съответно длъжникът-ответник е задължен да изплати сумите по същото.След извършени действия по връчване на издадената заповед ,в хипотезата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК,с Разпореждане № 6535/03.09.2018г. на заявителя е указано,че може да предяви иск за установяване на вземането си,при което е об-разувано настоящото производство.

При така установената по делото фактическа обстановка, зая-вени от страните становища,твърдения и писмени доказателства, районният съд,обсъждайки ги е заключил,че ищецът не е извършил пълно и главно доказване за дължимост на заявеното вземане,не е доказал чрез надлежни доказателства правата си произтичащи договора за цесия,не е доказал реалното предаване на заемната сума,при което е отхвърлил исковете.

Въззивната инстанция споделя направения краен извод,че ищеца не е доказал с относими доказателства правата си, произ-тичащи от договора за цесия,на който те се основават,при което предявените искове като неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне.

В допълнение към мотивите на първата инстанция излага следните съображения:

        Отпуснатият на ответницата като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон,според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,които не са пред-назначени за извършване на търговска или професионална дейност. Установено е по делото,че между цедента и длъжника  е бил сключен по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,въз основа на който кредиторът предоставя или се за-дължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улес-нение за плащане.Към датата на неговото скючване-02.08.2013г.- чл.10,ал.1 и чл.11,ал.2 ЗПК,не са били в редакцията им след изменението им влязло в законна сила след 23.07.2014г.,като той  е бил сключен в писмена форма ,при общи условия и при декла-рирано получаване на Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем./Вж. чл.1 на договора/Съгласно чл.3,т.4 договорът е сключен при фиксиран ГЛП от 148.79 % ,ГПР в размер на 1046.00 % и общ размер на всички прамащания в размер на сумата 3215.10 лв.По отношение на срока в чл.3,т.3 е вписана цифрата 21.Няма данни за изготвен погасителен план,съответно определен размер на погасителните вноски.

Отчитайки горното и съобразявайки,че защитата на въз-зиваемата се е позовала на наличието на неравноправни клаузи, въззивната инстанция,счита, че действително тя разполага със защита срещу такива,тъй като това е предвидено в Глава Шеста на ЗЗП,към която препраща разпоредбата на чл.24 ЗПК.По този въпрос е налице категорично установена съдебна практика,която задъл-жава както първоинстанционния,така и въззивния съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни об-стоятелства,обуславящи неравноправност на клауза/и в потреби-телския договор и да се произнасят,независимо дали страните са навели такива възражения или не,като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са ни-щожни.Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно нерав-ноправните клаузи в потребителските договори, която е тран-спонирана в българското законодателство с § 13а т.9 от ДР на ЗЗП,националният съд е длъжен служебно да преценява нерав-ноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира не-равнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.

      В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на понятието "неравноправ-на клауза" в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвест-ност и води до значително неравноправие между правата и задъл-женията на търговеца или доставчика и потребителя, като раз-личните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба.Според чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,като в алинея 2-ра от същата раз-поредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потреби-телят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особ-ено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са инди-видуално договорени и които въпреки изискванията за добросъ-вестност създават в ущърб на потребителя значителна неравно-поставеност между правата и задълженията, произтичащи от дого-вора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои ас-пекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или дос-тавчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално,негова е доказателствената тежест да установи този факт.

В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи.Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че съ-щият не е бил предмет на предварително договаряне между страни-те,от което следва извод,че въззиваемата-ответница не е имала възможност да влияе върху съдържанието му.В случая е бил из-пратен по електронен път,както се твърди, стандартизиран блан-ков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от кредитната институция предоставила заема.Видно още от догово-ра,е,че кредиторът  се е задоволил единствено с посочването ка-то абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.Липсва Стандартизирания европейски формуляр,който според чл.1 чрез подписана от длъжника декларация определя ,че усло-вията на сключения с него договор за заем са уговорени индиви-дуално,за да се приеме,че последният се е съгласил с тях. При тези данни,окръжният съд приема,че тъй като договорът е сключен като бланков,без данни, че длъжникът е можел да влияе при със-тавянето му,че договорената лихва в размер на 148.79% годишно очевидно надхвърля в пъти законната,че за ГПР в размер на 1046.00% не са представени данни как е формиран,при което се налага извода,че договорът е сключен при очевидно нарушение  на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД и при очевидно на-личие на неравноправни клаузи,което го прави нищожен.

Последиците от обявяването на тази недействителност са рег-ламентирани в разпоредбата на чл.23  ЗПК,предвиждаща,че потре-бителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита,но не и лихва или други разходи.

В настоящия случай обаче не се дължи и тази стойност,тъй като,както е приел и районния съд,ищецът не е доказал правата си по приложения договор за цедиране на вземането.Преди всичко липсва документ,от който да е видно правоприемството между "Агенция за събиране на вземания"ООД гр.София,която е страна по него и настоящия ищец.Липсват представени писмени доказателст-ва,че длъжникът по договора за паричен заем  № 1889519/ 02.08.2013г.,влиза в кръга на длъжниците,за които е относимо извлечение от Приложение №1/01.07.2014г.,тъй като договорът с ответницата е сключен преди датата на последното,което При-ложение,междувпрочем,след извършена прецизна проверка на дока-зателствата по делото се установи,че е коментирано в исковата молба,като на него се позовава ищеца и във въззивната жалба,но не е приложено и не се съдържа в делото,включително и като из-влечение.В тежест на ищеца в производството е да установи пра-вата си и основанието от което произтичат те,като ангажира, респективно представи пред съда относими доказателствени сред-ства,които ги установяват. Дори процесното Приложение №1/ 01.07.2014г.да е сключено в електронна форма и вид, и не е сва-лено на хартиен носител,то се дължи представянето му на маг-нитен или друг съответстващ носител,който би могъл да бъде обект за преценка от съда.

Изложените по-горе доводи дават основание да се приеме,че предявените искове са неоснователни и недоказани и подлежат на отхвърляне.

Като правилно по направените,крайни изводи,както се посочи по-горе обжалваното решение подлежи на потвърждаване.

На въззиваемата не се следват разноски,тъй като е представ-лявана от назначен й особен представител в хипотезата на чл.47, ал.1 вр.с ал.6 ГПК, за осъществената защитата от който е вне-сено от ищеца адвокатско възнаграждение,като разноски не са дължат и на ищеца-въззивник,предвид изхода на спора пред нас-тоящата съдебна инстанция.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                    Р  Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 295/05.04.2019г. постановено по гр.д.№ 4484/2018г. по опис на РС-Враца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и е окон-чателно.

 

      

      

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........