№ 60
гр. П., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500689 по описа за 2024 година
Производството е бързо и се развива по реда на чл.310 ал.1 т.1 от ГПК
/Гражданския процесуален кодекс/ във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от Кодекса
на труда /КТ/.
С решение на Пазарджишки районен съд № 1014 от 31.07.2024г.
постановено по гр.д.№20245220100673 по описа на същия съд за 2024г., Е
ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М. Г. Ш., с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. С., общ. П., ул. „Д." №*, извършено Заповед
№РД-10-929/18.12.2023г., издадена от Директора на Драматично - куклен
театър „Константин Величков“ гр. П., като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ДОПУСНАТО Е на основание чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ поправка на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в
Уведомление по чл. 62 от КТ с вх. № 13388233048289/27.12.2023г. от
работодателя Драматично - куклен театър „Константин Величков“ гр. П. като
вместо „чл. 330, ал.2, т. 6 КТ“ да се чете „чл. 326, ал. 1 от КТ“.
ОСЪДЕН Е ответника Драматично - куклен театър „Константин
1
Величков“, с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл.„Константин Величков“ № 1,
представляван от Г. А. А., ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Ш., с ЕГН **********, с
постоянен адрес с. С., общ. П., ул. „Д." №*, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 1500лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1
от ГПК ответника Драматично - куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК
*********, с адрес гр. П., пл. „Константин Величков“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС П. сумата от 160 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
ответника -работодател в производството пред първата инстанция
Драматично-Куклен театър “Константин Величков“ -П. /ДКТ “Константин
Величков“ -П./ чрез пълномощника си адв. К. П. К. от АК-П., с въззивна жалба
с вх.№20687 от 15.08.2024г. с доводи за порочност като неправилно и
незаконосъобразно. В хода на производството пред въззивната инстанция е
променен законния представител на работодателя и като такъв е посочен
директора Б. К. П. ,надлежно упълномощил адв.К. да представлява ДКТ
“Константин Величков“ -П., като потвърждава и всички процесуални действия
извършени от адв.К. по делото пред въззивната инстанция на основание чл.42
ал.2 от ЗЗД. Възражения и оспорване от насрещната страна по учредената
нова законна и представителна власт на работодателят няма въведени по
делото.
Твърди се от въззивния жалбоподател, че в процесния случай, ефектът на
прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ е настъпил на основание
изтичането на срока на предизвестието, който е следвало да отработи ищеца.
Цитирайки правните и фактически съображенията на първоинстанционния
съд въз основа на които е постановено обжалваното решение, жалбоподателят
заключава, че процесното решение на първостепенния съд е
незаконосъобразно в уважителната част, тъй като е необосновано и са
допуснати нарушения на материалния закон -чл.326 ал.1 от КТ, съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в превратното тълкуване
на събраните доказателства и правните норми от материалния закон, което се е
отразило на правилното формиране на вътрешното убеждение на съда. Освен
това според жалбоподателят съдът се е произнесъл по неконкретизирано
искане в петитума и не е отговорил на всички възражения, наведени в
писмените бележки по съществото на спора от страна на работодателя.
Жалбоподателят оспорва и моли да не се възприемат съображенията на
исковия съд, подкрепени с цитираните актове на ВКС на РБ : определение
№712 от 3.10.2019 год. на ВКС, по гр. д.№2277/2019 год., 4 гр. отд. и
определение № 109 от 28.01.2016 год. на ВКС, по гр. дело№5955/2015 год., 3
2
гр. отд., доколкото същите не са задължителни и не сочат на практика на
ВКС, тъй като не са произнесени и по реда на чл.290 от ГПК. Твърди се
изрично, че при издаване на уволнителната заповед работодателят е спазил
материалноправните и процесуалноправни предпоставки, визирани в КТ и не
е нарушил разпоредбата на чл.330 ал.6 от КТ, тъй като в случая не можело да
се приеме, че към 20.12.2023год., момента на получаване на заповедта за
дисциплинарното уволнение от 18.12.2023 год., трудовото правоотношение на
ищеца е било вече прекратено на 16.11.2023год., както се твърди в исковата
молба, защото към последната дата не е бил осъществен фактическия състав
на прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.326 ал. 1 от
КТ, поради липса на всички обективни елементи за това. С този довод
работодателя квалифицира като необосновани съображенията на районния
съд, тъй като с подаването на заявлението, обезщетението не е било внесено,
а и предизвестието не е започнало да се отработва. Работодателят не бил
нарушил и разпоредбата на чл.335 ал.2 от КТ, доколкото в ал.2 т.3 е било
посочено кога и как се счита прекратено трудовото правоотношение в
случаите на прекратяване с предизвестие, както и без предизвестие, каквото е
дисциплинарното уволнение.
Оспорени са съображенията на исковия съд, възприети от писмената
защита на процесуалния представител на ищеца, като необосновани, като
посочва, че правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с
разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ и се касае до субективно право, което
може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя
независимо каква е причината за прекратяването на трудовия договор на това
основание. Приема се от жалбоподателя, че в тази хипотеза, работникът или
служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което
предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ, но че е длъжен да направи това съгласно
императивните изисквания на посочения закон. Жалбоподателят не оспорва,
че при прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 от КТ работникът
или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по
отправеното писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по
чл. 326, ал. 1 от КТ работодателят не може да изразява съгласие или
несъгласие, ако то съответства, на императивните изисквания на закона.
Допълва, че трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане
на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, освен ако той или
работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок.
Акцентира се, че с разпоредбата на чл. 220 от КТ законодателят е
предоставил тази възможност на всяка от страните по трудовия договор да не
спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с
определен в закона размер - брутното трудово възнаграждение на работника
или служителя за неспазения срок на предизвестието, с което се замества
първоначално дължимата престация, а именно: спазване на срока на
предизвестие чрез отработването му, с друга престация- плащане на
определената в закона сума, за да произведе действие разпоредбата на чл. 220
от КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати
едновременно с депозиране на молбата по чл.326 ал.1 от КТ и че ако сумата по
чл. 220 КТ не се заплати прекратяване на трудовия договор не настъпва и в
срока на предизвестие същото трябва реално да се отработи. Допълва, че в
този случай, ако в рамките на срока на предизвестие работникът или
служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което
работодателят го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото
правоотношение настъпва на основание наложеното дисциплинарно
уволнение от момента на връчване на мотивирана от работодателя заповед на
работника или служителя по надлежен ред. Цитира съдебната практика на
ВКС на РБ: а/ решение № 617 от 15.10.2010 год. по гр.д.№1493/2009 год., на 3
3
гр. отд., б/ решение №104 от 20.04.2011год. по гр.д.№1833/2009 год., 4 гр. отд.;
в/ решение №180/11.05.2011 год. по гр. д. № 804/2010 год., 3 гр. отд.; г/
решение №495/3.06.2010 год. по гр.д. №527/2009 год., 4 гр. отд. Счита, че
такъв е и настоящият случай.
Твърди се още, че с писмо изх.№ ЧР-01 -261/13.l l.2023 год. директорът
на ДКТ е отправил искане на основание чл.19З ал. I от КТ до ищеца М. Ш., за
даване на обяснения, свързани с неговата трудова дейност, по конкретно
поставени 12 въпроса, като искането е изпратено чрез куриерска фирма „ИН
ТАЙМ” ООД; че на 14.11.2023г., ищецът се е явил в ДКТ в 9.00 часа, като
директорът му е връчил искането, и това е станало в присъствието на двама
свидетели- В. К. и В. Т.; че искането му е предоставено за запознаване и
подписване на получаването; че след като е прочел и се е запознал със
същото М. Ш. е отказал да го подпише, като е заявил, че ще се консултира с
адвокат и ще се върне същия ден, за да го подпише и да си го получи и че
това не е станало, тъй като ищецът не се е върнал в ДКТ. Допълва, че
посочените обстоятелства са оформени писмено и са подписани от
посочените свидетели и че това било установено и в съдебно заседание от
показанията на св. К. Твърди се още, че на следващия ден 15.11.2023г. ищецът
е депозирал така нареченото лично заявление /заявление за освобождаване от
работа/ чрез ЧСИ Д. С. с вх.№32797 от 15.11.2023г. предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника на
основание чл. 326, ал. 1 КТ във връзка с чл. 220, ал. 1 КТ, считано от
следващия ден към този ден /16.11.2023 г./.Твърди се, че към този момент
ищецът е бил длъжен да е заплатил на работодателя дължимото на основание
чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение в законово определения размер, като
заместваща престация на неотработения срок на предизвестието и към
16.11.2023г. заплатената сума трябва да е била получена от работодателя.
Твърди се още, че с позоваването на основанието на чл. 220, ал. 1 от КТ във
връзка с чл. 326, ал. 1 от КТ, без да е заплатено дължимото обезщетение не
може да се постигне желания ефект, а именно да се прекрати трудовото
правоотношение на това основание, при положение, че работникът не желае
да отработи реално срока на предизвестие. Посочва жалбоподателят, че със
заповед № РД 10-13- 865 от 15.11.2023 год. директорът е отказал да разгледа
личното заявление на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение,
на основание чл.326 ал.1 от КТ, тъй като вече е започнало производство за
налагане на дисциплинарно уволнение, на основание чл.188 т.3 във връзка с
чл.330 ал.2 т.6 от КТ, тъй като му е връчено и искане за обяснения на
основание чл.193 ал.1 от КТ, по отразените в него въпроси. Поддържа, че с
подаването на личното заявление -предизвестие за прекратяването на
трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал.1 от КТ такова не е
настъпило, тъй като не е налице едно от двете императивни условия -
отработване на срока на предизвестие, или алтернативно не е налице
заплащане на дължимото обезщетение по чл.220 от КТ. Цитира съдебна
практика на ВКС на РБ - решение № 617 от 15.10.2010г. на ВКС по гр.д.№
1493/2009 год., на 3-то гр. отд. Допълва, че неявяването на работа от страна
на ищеца за времето след 14.11.2023 год. до 21.l l.2023 год., след изричното
обоснования отказ от страна на работодателя, да разгледа личното заявление,
тъй като работодателя вече е поискал от ищеца ново, второ, обяснение на
основание чл.193 ал. 1 от КТ, този път за причината защо не се явява на
работа за този период 14.11-21.11.2023 год., което е изпратено с писмо изх.№
ЧР-01-272 от 21.11.2023 год., като до този момент все още не е било внесено
4
дължимото обезщетение. На това искане ищецът е отговорил, че трудовото
му правоотношение било вече прекратено от негова страна, съгласно
заявлението му от 15.11.2023 год., като е отбелязал, че бил заплатил
дължимото обезщетение. Видно от представената разписка това е станало на
21.11.2023 год. Счита жалбоподателят, че като работодател при преценка за
съответствие между тежестта на наложеното дисциплинарно наказание с
извършеното нарушение съгласно чл. 189, ал. 2 КТ се е съобразил с
безспорните обстоятелства по делото, че ищецът не се е явил на работа за
един продължителен период, за времето от 14.11.2023г. до 21.11.2023 г., след
като още на 15.11.2023 год. е бил предупреден лично от законния
представител на работодателя, че заявлението му-предизвестие за
прекратяване на трудовия договор без отработване на предизвестието не е
разгледано, тъй като има започнато производство за дисциплинарно
наказание, а освен това не е било налице и едно от двете алтернативни
условия-отработване на предизвестието или заплащане на обезщетението за
неотработеното предизвестие. Посочва, че началото на дисциплинарното
производство е на 13.11.2023 год., когато на ищеца са му поискани обяснения,
на основание чл. 193 ал. 1 от КТ, за други, предходни, дисциплинарни
нарушения и счита, че няма пречка, след като от началото на това искане,
след като ищецът извършва ново допълнително нарушение на трудовата
дисциплина-неявяване на работа за повече от три дни, работодателя да му
поиска обяснения и за това, последващо, дисциплинарно нарушение и то да
бъде основание за уволнението му, а не основанието по първоначалното
искане на обяснения. Акцентира още, че работодателят е в суверенното си
потестативно право да избере въз основа на кое дисциплинарно деяние, от
няколкото извършени, да наложи дисциплинарното наказание. Поради това
счита, че не може да се приеме, че е правно ирелевантно първоначалното
искане на обяснения от ищеца и че това искане като факт, съществува в
трудовите взаимоотношения между страните. Допълва, че обстоятелството,
че вече е искано обяснение по чл.193 ал. 1 от КТ, не може да лиши
работодателя от възможността да иска ново обяснение по чл.193 ал. 1 от КТ
за новото дисциплинарно нарушение и че ако той не е направил това, то
тогава би допуснал нарушение за уволнение на това основание. Като
процесуално нарушение допуснато от исковия съд се сочи наличието на
противоречие и неяснота в обсъждане на свидетелските показания на Л. К. и
В. К.. От една страна съдът приемал, че те са логични, последователни,
непротиворечиви помежду им, а и с останалите доказателства по делото, но
че при преценката на показанията на св. В. К. било отбелязано, че съдът е
съобразил и обстоятелството, че същата е служителка при ответната страна.
От посочената формулировка на съда, според жалбоподателя, не ставало ясно
кое се е отразило на показанията на К въз основа на това, че тя е служителка
при ответника. В тази насока съдът не отчел при анализа на показанията на
св.К., че тя е заявила, че е близка приятелка на ищеца, което жалбоподателят
квалифицира като основание да се поставят под съмнение достоверността на
нейните показания, както съдът е направил „алюзия“ /подмятане,
подхвърляне, намек-виж синонимен речник/, с показанията на св. К, въз
основа на факта, че работи при ответника. Сочи и наличие на
противоречия в показанията на двете свидетелки, като съдът не изложил
съображения кои се кредитират и защо. Жалбоподателят възразява по
възприемането на твърдението на св. К., че ищецът имал намерение още в
началото на м. ноември 2023 год. да подаде молба за напускане, но опитите
5
му да стигне до директора били отказвани, че няколко пъти се опитвал да
входира молба при секретарката на директора, но тя също му отказвала
входиране и че не е имало обективна причина и пречка да направи това, така
както е действал на 15.11.2023год. Освен това се твърди, че молбата за
прекратяване на трудовото правоотношение, ако действително е имал такова
намерение, а не се касае за недобросъвестно въвеждане на факти, е могъл да
подаде и на електронната поща на ДКТ, доколкото се касаело за период около
половин месец, по изявленията на К.. Поради това жалбоподателят възразява
по тяхното кредитиране, с оглед заинтересоваността на свидетелката от
изхода на процеса, поради взаимоотношенията й с ищеца.
На следващо място, жалбоподателят поддържа, че исковият съд не е
обсъдил, че съгласно разпоредбата на чл.8 ал. 1 от КТ, трудовите права и
задължения по трудовия договор се осъществяват добросъвестно, съобразно
изискванията на законите, и принципа, че никой не може да черпи права от
собственото си виновно поведение. Твърди се, че ищецът е решил да
упражни правото си по чл.326 ал.1 от КТ след като е узнал, че е поставено
началото на дисциплинарно производство, въз основа на конкретни деяния, за
които са му поискани обяснения и че преди това не е имало фактическо и
правно основание ищецът да реализира това право и той не го е правил.
Препраща към отговора на ИМ, че не са налице обективните елементи за
прекратяване на трудовия договор, на основание чл.326 ал.1 от КТ. Пояснява,
че след като на 14.11.2023 год. ищецът е узнал за естеството на исканото му
обяснение по чл. 193 ал. I от КТ, и поради това не е подписал и взел искането,
с обяснението, че ще направи това след консултация с адвокат, като счита, че
тези бездействия на ищеца са в нарушение на закона, тъй като няма
изискване работодателя предварително да уведомява служителя, че е
започната процедурата по чл. 193 ал. 1 във връзка с чл. 188 от КТ и да се
предоставя възможност за предварителна консултация с адвокат. Според КТ,
това било допустимо след връчването на искането за обяснения. Счита, че
ищецът е действал недобросъвестно, като се е възползвал от субективно
право, което закона не му дава. Допълва, че в продължение на тази
недобросъвестност, той е искал да се ползва от едно законно право, каквото е
депозирането на искане за прекратяване на трудовия договор с предизвестие,
на основание чл.326 ал. 1 от КТ, по недобросъвестен начин, като е използвал
възприетата информация по чл. 193 от КТ, като повод за да иска
прекратяването на договора, на посоченото основание. Твърди се, че
добросъвестността е правно изискване при упражняване на субективните
права, която се извежда въз основа на определени факти, а не е самостоятелен
елемент от обективната фактическата обстановка и че тя е елемент от
субективния състав на фактите, въз основа на които се упражняват
субективните права. Изводите на работодателя за недобросъвестност на
работника били изведени в писмените бележки, въз основа на фактите, които
са анализирани в самата уволнителна заповед, /в абзац първи от мотивите
към нея/. Заключава, че не може да се приеме, че направения правен извод от
съда, въз основа на своевременно наведени факти в самата уволнителна
заповед, преклудира този извод. Допълва, че посочения правен довод е
наведен в писмените бележки, както въз основа на посочените факти, така и
въз основа на събраните в съдебно заседание доказателства, с оглед
показанията на св. К., но съдът превратно дал отговор в мотивите си, като не
направил разлика между времето на посочване на определени факти
относими към правния спор и времето на изготвяне на правните изводи въз
6
основа на тези факти. Според жалбоподателя, съдът би бил прав, ако фактите,
въз основа на които са изградени правните изводи за недобросъвестност не
бяха посочени и анализирани в самата уволнителна заповед, като по-късното
анализиране на тези факти не означавало преклузия, тъй като последната
обхваща несвоевременното позоваване на факти, а не на изводи, въз основа
на вече наведени факти. Счита, че от заповедта, както и на отговора,
директорът се е позовал на тези факти още в самата заповед.
Поддържа, че ищецът не е реализирал добросъвестно това право, с
оглед на непълния фактически състав, тъй като, след като не е приложил
варианта за отработване на предизвестието, а е посочил заплащане на
обезщетение, на основание чл.220 от КТ, но не го е заплатил своевременно с
подаване на личното заявление, а едва след една седмица, и то в деня, когато
му е поискано второто обяснение, за неявяване на работа от 14. до 21.11.2023
год.
Обосновава тезата, че в случая е разкъсано единството между повода за
подаването на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение и
едновременно с това заплащане на дължимото по чл.220 от КТ обезщетение
или пълното отработване на срока на предизвестието; че по-късното
заплащане на обезщетението лишава от правната възможност за реализиране
на разпоредбата на чл.326 ал. 1 от КТ и я обезсмисля, тъй като това вече е
злоупотреба с право, в резултат на реализираната недобросъвестност и че
последното било доказано по безспорен начин чрез пълно и главно доказване,
за което ищецът не може да черпи права от собственото си виновно
поведение.
На следващо място, работодателят акцентира че незаконосъобразността
на съдебното решение по отношение на иска по чл.344 ал. 1 т. 1 се отнася и за
второто искане по чл.344 ал. 1 т.4 от КТ, поради това, че още с исковата молба
искането на ищеца не е конкретизирано в кои документи да се отрази
промяната на основанието за прекратяване на правоотношението и че в КТ са
посочени вписването в трудовата книжка и други документи, като родово
понятие и е следвало ищеца да го конкретизира още с исковата молба. Това не
било направено и със съответно изменение на иска. Жалбоподателят моли
да се отмени решението на Районен съд- П., по гр. дело № 673/2024 год., и се
постанови ново с което да се отхвърлят предявените от ищеца искове.
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Няма направени доказателствени искания от жалбоподателя по реда на
чл.266 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпи писмен отговор от насрещната
по спора страна-ищеца М. Г. Ш., с ЕГН-********** чрез адв. Т. Д. от АК-
Смолян, с вх.№24795 от 09.10.2024г. в който жалбата се квалифицира като
неоснователна по същество, а обжалваното решение като валидно, допустимо
и по същество правилно.
Твърди се, че първоинстанционният съд е установил следните факти: че
1.Ищецът е имал сключен Трудов договор №228/01.09,2022г. на длъжността:
Финансов контрольор с ответника ДКТ ”Константин Величков”; че 2. на 14.11.
202Зг. от ответника на ищеца е връчено Искане за даване на обяснения по
въпроси свързани с дейността на ищеца като финансов контрольор; 3.че на
15.11.202Зг. чрез ЧСИ Д. С. с рег.№ 889 в КЧСИ ищецът е връчил на
Директора на ДКТ ”Константин Величков” - Лично заявление, с което на
7
основание чл.326 ал. 1 КТ едностранно прекратява с 1- месечно предизвестие
Трудов договор №228 от 01.09.2022г., като на основание чл.335 ал.2 т.2
договорът се счита прекратен от 16.11.202Зг., като съобразно чл.220 ал.1 се
изплаща обезщетение за неспазения срок на предизвестие; 4. че на 22.11.
2023г. ответникът отправя до ищеца искане за даване на обяснения защо
ищеца не се явява на работа в ДКТ ”Константин Величков” в периода от
14.11.2023г. до 21.11.2023г.; 5. че в откритото съдебно заседание на
09.05.2024г. ответникът потвърждава, че начало на процедурата по налагане
на наказание дисциплинарно уволнение е поставено именно с Искането за
даване на обяснения на 22.11.2023г.; 6. че на 21.11.202Зг. ищецът е заплатил на
ответника обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.2 от КТ; 7. че
на 20.12.2023г. ищецът получава чрез куриер Заповед РД-10-929/18.12.2023г., с
която ответникът на основание чл.190 ал. 1 т.2 от КТ във връзка с чл.193 ал. 1
от КТ във връзка с чл.188 т.3 от КТ и във връзка с чл.189 от КТ и чл.330 ал.2
т.6 от КТ, му налага дисциплинарно наказание - уволнение и прекратява
трудовото му правоотношение; 8. че на 27.12.2023г. ответникът подава до
НАП Уведомление по чл.62 КТ, вх.рег.№ 13388233048289 от 27.12.2023г., по
електронен път/чрез интернет, като в същото като основание за прекратяване
на трудовия договор е вписано - чл.330 ал.2 т.6 КТ. Изброените факти и
обстоятелства въззиваемият посочва като безспорни, и че те са установени с
надлежни писмени доказателства в процеса и по отношение на тях съдът като
цяло правилно приложил материалния закон.
Счита ответника по жалбата, че са неоснователни оплакванията на
жалбоподателят за неправилност и необоснованост на съдебния акт, а също
така и за допуснати процесуални нарушения и превратно тълкуване на закона,
както и че неоснователно се твърди от същия, че е нарушен материалния закон
чл.326 ал. 1 от КТ, чл.335 ал.2 от КТ и чл.220 ал.2 от КТ и че трудовият
договор не бил прекратен към 16.11.2023г. Акцентира се на поддържаната от
ищеца теза, че към момента на издаване на заповедта за дисциплинарно
уволнение вече не е съществувало трудово правоотношение което да бъде
прекратено, тъй като същото е било прекратено едностранно от ищеца, на
основание чл.326 ал.1 от КТ, като срока на предизвестие не е бил спазен, на
основание чл.220 ал.2 от КТ и доколкото заявлението за едностранно
прекратяване на трудовия договор, на основание чл.326 ал.1 от КТ е връчено
на ответника на 15.11.2023г., а заповедта за дисциплинарно уволнение е
връчена от ответникът на ищеца на 20.12.2023г. Поддържа като правилен
извода на исковия съд, че ”При конкуренция между насрещни волеизявления
за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има
това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. /решение по гр. д. №832/10
г. на трето г.о.; решение №246 от 03.05.2012г. на ВКС по гр.д.№1625
/2011г.,IIIг.о./. Поддържа, че фактическият състав на едностранното
прекратяване по чл.326 ал. 1 от КТ, изисква единствено отправяне на писмено
изявление от страна на работника за прекратяване на правоотношението,
което да е достигнало до работодателят, и че в случая това едностранно
изявление, под формата на заявление е връчено на работодателят, на
15.11.2023г.. и че към 16.11. 2023г. трудовият договор между страните е бил
прекратен. Коментира се съдържанието на изявлението на работника, че в
него изрично е посочено, че на основание чл.220 ал.2 от КТ
правоотношението се прекратява без предизвестие, тоест че работникът няма
да престира труд в срока на предизвестие, а ще заплати обезщетение вместо
това и че в тази хипотеза /при не спазен срок на предизвестието/ момента на
8
прекратяване на трудовия договор по чл.335 ал.2 от КТ съвпада с момента на
връчване на изявлението-15.11.202Зг., или към 16.11. 2023г. трудовият договор
на ищеца е бил прекратен. Допълва, че неспазването на предизвестието
предоставя на работодателят правото по чл.220 ал.2 от КТ да получи
обезщетението за неспазено предизвестие, но самото плащане на
обезщетението за неспазено предизвестие не е част от фактическия състав по
едностранно прекратяване на трудовия договор, по реда на чл.326 ал.1 от КТ.
Цитира практика на ВКС на РБ -решение №193 от 28.11.2019 г. на ВКС по гр.
д. №767/2019 г., III г. о., ГК: Срокът на предизвестието е законоустановен,
поради което не е необходимо да се съдържа във волеизявлението по чл. 326,
ал. 1 от КТ. След получаване на предизвестието, всяка от страните по
трудовото правоотношение може да прекрати договора с едностранно
писмено волеизявление, а не с конклудентни действия, но ще дължи
обезщетение по чл. 220, ал. I или ал. 2 КТ за неспазено предизвестие.
Плащането на обезщетение не е уредено като предпоставка за прекратяване на
договора; Решение №28 от 23.03. 2022г. на ВКС по гр.д.№2376/2021г., III г. о.,
ГК-с факта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.326, ал.1 от КТ е възникнало задължение за ответника да заплати
уговореното обезщетение. Обобщава се, че според ВКС на РБ именно факта
на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.326 ал. 1 от КТ при
изявление, че предизвестието няма да се спази, е основание за дължимост на
обезщетението по чл.220 ал.2 от КТ. Или прекратяването на договора
настъпва преди възникването на правото за изплащане на обезщетение и
последното не е част от фактическия състав на прекратяването по чл.326 ал. 1
от КТ противно на изложеното във въззивната жалба и заключава, че към
16.11.2023г. трудовият договор му е бил прекратен.
Счита, че оплакванията на жалбоподателя са неоснователни дори и при
несподеляне на този правен извод защото доводите на първата инстанция са,
че прекратяването на трудовия договор, на основание чл.326 ал.1 КТ при
неспазено предизвестие, настъпва с изплащането на обезщетението по чл.220
ал.1 от КТ, поради което, прекратяването на трудовия договор в този случай
ще е настъпило на 21.11.2023г. – деня, в който дължимото обезщетение по
чл.220 ал.2 от КТ е действително изплатено от ищеца на ответника и че към
тази дата са реализирани всички кумулативно необходими предпоставки за
прекратяване на трудовото правоотношение връчено е заявлението за
едностранно прекратяване без предизвестие и изплатено обезщетението.
Акцентира се, че едва на следващият ден - 22.11.2023г. работодателят отправя
до ищеца искане за даване на обяснения - защо не се явява на работа в ДКТ
”Константин Величков” в периода от 14.11. 202Зг. до 21.11.202Зг.. Или според
ищеца, началото на производството по налагане на дисциплинарното
уволнение е поставено след като трудовия договор е вече прекратен и се
квалифицира като невярно твърдението на работодателя, че началото на
производството по дисциплинарното уволнение е поставено на 13.11. 2023г.
9
Допълва, че в откритото съдебно заседание на 09.05.2024г. ответникът, чрез
процесуалния си представител е посочил изрично, че начало на процедурата
по налагане на наказание дисциплинарно уволнение е поставено именно с
Искането за даване на обяснения на 22.11.2023г. и че именно на тази дата
22.11.2023г. работодателят е поискал обяснения от ищеца за неявяването му на
работа в периода от 14.11..2023г. до 21.11.2023г., за което нарушение е
наложено и наказание с оспорената заповед за уволнение. Пояснява, че на
14.11.2023г. ответникът е връчил на ищеца искане за даване на обяснения за
напълно различни факти и обстоятелства, от тези за които е издадена
процесната заповед , като по искането за даване на обяснения, връчено на
14.11.2023г. не е проведено и приключило дисциплинарно производство.
Предвид изложеното ищецът счита, че жалбоподателят се позовава на
недобросъвестно упражняване на правото по чл.326 ал. 1 КТ от страна на
работника, което оплакване, както посочил и съдът, на първо място е
преклудирано, тъй като е било заявено от ответника в писмените му бележки.
Допълва, че противно на изложеното в жалбата, позоваването на
недобросъвестно упражняване на право е правоизключващо възражение,
което ответникът е следвало да заяви в отговора на исковата молба и то не
съставлява нито обсъждане, нито анализ на приобщени доказателства или
вече надлежно заявени възражения.
На следващо място, се сочи, че с оглед обстоятелството, че по искането за
даване на обяснения връчено на 14.11.2023г. не е проведено и приключило
производство, а процесното уволнение не е основано на това искане ,няма
основание да се претендира злоупотреба с права и че в случая, към момента
към който ищецът е отправил изявление за едностранно прекратяване на
трудовия договор ,оспореното дисциплинарно производство не е било
висящо.
Като неоснователно е квалифицира оплакването в жалбата, че уволнението
е законно, защото ответникът можел да уволни ищеца дисциплинарно, в срока
на предизвестието, тъй като обезщетението по чл.220 ал.2 от КТ не било
заплатено, за което ищецът препраща към цитираната съдебна практика по
този въпрос и акцентира, че заплащането на обезщетението по чл.220 ал.2 от
КТ не е част от фактическия състав на прекратяване на правоотношението, по
реда на чл.326 ал.1 от КТ. При условията на евентуалност възприема и извода
на първоинстанционният съд, че прекратяването на договора е настъпило с
изплащането на обезщетението по чл.220 ал.2 от КТ, случило се на
21.11.2023г., а дисциплинарното производство по което било наложено
оспореното уволнение започнало на 22.11.2023г. и че в срока на
предизвестието, при установени дисциплинарни нарушения, работодателят
може да наложи дисциплинарно наказание, но в случая това не било
направено от работодателя. Твърди, че в периода до заплащане на
10
обезщетението - 15.11.2023г. до 21.11.2023г. и съответно прекратяване на
трудовия договор, работодателят не се е възползвал от правото си и не е
наложил наказание дисциплинарното уволнение с издаване на заповед за
налагане на дисциплинарно наказание - уволнение, каквато не била издадена .
Излага довод и за неотносимост и неприложимост към спора на цитираната от
жалбоподателя съдебна практика и доколкото дисциплинарното уволнение е
наложено след настъпило прекратяване на трудовия договор на 21.11.2023г. на
друго правно основание, а именно това по чл.326 ал.1 от КТ и че това
прекратяване е настъпило независимо дали ще приеме за приложима по
старата или по-новата съдебна практика на ВКС по въпроса - към кой момент
настъпва прекратяването на трудовия договор по чл.326 ал. 1 от КТ без
спазване на предизвестието .
Оспорва се като неоснователно и оплакването, че в исковата молба не било
конкретизирано в кои документи се иска поправка на основанието за
уволнение, доколкото първоинстанционният съд с разпореждане № 3482 от
24.04.2024г. е дал указания ищецът да посочи в кои конкретно документи от
личното трудово досие на ищеца се иска поправка на основанието за
уволнение, като последният поискал да бъде представено цялото трудово
досие на работника, но последното не било представено в пълнота от
работодателя, и едва на 18.07.2024г. от НАП - П. била представена справка,
съдържаща необходимата информация за Уведомлението за прекратяване на
трудовия договор на ищеца и след запознаването на ищеца със същата, с
изрична молба от 17.07.2024г. конкретизирал, че иска поправка на
основанието за уволнение в Уведомление по чл.62 от КТ, Вх.рег.№
13388233048289 от 27.12.2023г., подадено до НАП, по електронен път/чрез
интернет. С изложеното ответникът счита, че оплакването за произнасяне по
нередовна искова молба и извън заявеното от ищеца е неоснователно. Моли
да се потвърди изцяло решение №1014/31.07.2024г. по гр.д.№ 673/2024г. по
описа на Районен съд гр.П., като валиден, допустим и правилен съдебен акт, с
присъждане на разноските за страната за защита пред въззивната инстанция.
Не се сочат и от въззиваемата страна нови доказателства по реда на
чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
работодателя ДКТ “Константин Величков“ гр.П., с вх.№ 20687 от
15.08.2024г., както и постъпилия отговор от насрещната по спора страна-
ищеца М. Г. Ш., с вх.№24795 от 09.10.2024г. и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание в
чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от Кодекса на труда.
В исковата си молба с вх.№4351 от 19.02.2024г. подадена от ищеца М. Г.
Ш., ЕГН-**********, с постоянен адрес в с.С., обл. П., ул.“Д." №*, чрез
пълномощника си адвокат Т. Л. Д. от АК-Смолян и против Драматично-
куклен театър „Константин Величков“-П., с БУЛСТАТ **********
11
представлявано от законния си представител директора Г. А. А., а
понастоящем от директора Б. К. П. твърди, че между страните е бил сключен
и действащ Трудов договор №228 от 01.09.2022г. по силата на който ищецът
изпълнявал длъжността: Финансов контрольор в ДКТ ”Константин Величков”.
Твърди , че непосредствено след започване на работа установил, че
Директорът имал специфичен характер и комуникацията между двамата била
изключително усложнена и към края на календарната 2023г. двамата трудно
комуникирали защото директорът изисквал от ищеца съдействие и
документи по въпроси, за които последният не отговарял и за които театърът е
ползвал услугите на външна организация. Поради усложнената комуникация
между двамата , на 08.11.202Зг. провел разговор с Директора А. и му обяснил,
че желае да прекрати трудовите си отношения с театъра, на което не получил
отговор и вместо това започнал да изисква от ищеца всички контролни
листове. Било обяснено на директора, че същите са налице и подредени в
счетоводната документация, а последният заявил, че ще освободи ищеца от
работа, след като външната счетоводна кантора, която обслужва театъра му
върнела документите. Твърди се ,че на 08.11.202Зг. счетоводната кантора
предала на ДКТ ”Константин Величков” цялата счетоводна документация.
Ищецът отишъл до кабинета на Директора, за да му предаде заявлението си за
едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение, но директорът
отказвал да го приеме и дори започна да го избягва. Твърди ищецът Ш., че
след като на 13.11.2023г. за пореден път му била отказа среща за подаване на
заявление за прекратяване на трудовия ми договор, директорът А. му се
обадил по телефона и му казал да се яви на 14.11.202Зг. в 09.00 часа, в театъра.
Твърди се, че на 14.11.2023г. в 09.00 часа се явил при директора, където бил
очакван и двама свидетели, връчил му документ и му заяви от Директора
”Чети !” Ищецът прегледах документа, но не разбрал основанията му, затова
заявил, че желае да се консултира с адвокат и в подходящ срок ще се върна и
отговоря на искането. Ищецът твърди, че междувременно се е консултирал с
адвокат, при което му било обяснено, че той има право едностранно да
прекрати трудовия си договор с ДКТ ”Константин Величков” и тъй като
Директора вече повече от седмица отказвал да получи заявлението му за
прекратяване на трудовия договор, на 15.11.2023г. депозирал заявлението си
за едностранно прекратяване чрез ЧСИ, като на същата дата чрез ЧСИ /частен
съдебен изпълнител/ Д. С. с рег.№ 889 в КЧСИ връчил на Директора на ДКТ
”Константин Величков” - Лично заявление, с което на основание чл.326 ал.1
от КТ едностранно прекратява с 1-месечно предизвестие сключения между
страните трудов договор №228/01.09.2022г., като на основание чл.335 ал.2 т.2
от КТ договорът се счита прекратен от 16.11.2023г., и съобразно чл.220 ал. 1
от КТ ищецът се задължава да изплати обезщетение за неспазения срок на
предизвестие. Допълва, че съгласно чл.326 ал.1 от КТ работникът или
служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работодателя, като при неспазване срока на предизвестие
съобразно чл.335 ал.2 т.2 от КТ в този случай договорът се счита прекратен с
изтичането на съответната част от срока на предизвестието. Посочва още, че
разпоредбата на чл.220 ал.1 от КТ изрично допуска работникът да не спази
срока на предизвестието и прекрати договора преди изтичане на срока за
предизвестяване, при което дължи на работодателят обезщетение за неспазено
предизвестие.
12
Акцентира ищецът, че в случая се е позовал и съобразил именно с
цитираните норми, като е прекратил трудовия договор едностранно след
изтичане на 1/един / ден от предизвестието, при което дължи обезщетение по
чл.220 ал.1 от КТ за 29 дни неспазен срок на предизвестие, като още на
21.11.2023г. съгласно Разписка № 0200020397645017/21.11.202Зг. е превел по
банковата сметка на ДКТ ”Константин Величков” дължимото обезщетение по
чл.220 ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие. Счита ищецът, че
предвид изложеното и съобразно правилата на чл.326 ал. 1 от КТ и чл.335
ал.2 т.2 от КТ се е осъществило правно основание за прекратяване на
трудовото му правоотношение, а именно същото е било прекратено
едностранно от негова страна с предизвестие, срока на който не е спазил,
възползвайки се от възможността по чл.220 ал. 1 КТ за което е заплатил на
ответника обезщетение.
Твърди, че въпреки осъществилите се факти и противно на действащото
законодателство със Заповед №РД 10-13-865 от 15.11.202Зг. ответникът
отказал да разгледа заявлението на ищеца, с което по същество последният е
уведомен, че М. Ш. прекратява трудовия договор. И че ответникът -
работодател няма правото да отказва да разгледа заявлението на работника,
което по съществото си е едностранно уведомлението, въпреки
наименованието си, и съответно със заявлението ищецът упражнява
гарантираното му от закона право, едностранно да прекрати трудовия
договор, и че осъществяването му не зависи от съгласието на работодателят.
Допълва, че неточно било посочено в заповедта, че е започнато
производство за дисциплинарно уволнение, тъй като по същество в
дисциплинарното производство могат да бъдат наложени няколко наказания,
посочени в чл.188 от КТ, едно от които е уволнението, като обяснения по чл.
193 ал. 1 от КТ се изискват във всички случаи.
Твърди ищецът, че на 22.11.202Зг. получил искане от ответникът да даде
обяснения защо не се явява на работа в ДКТ ”Константин Величков” в периода
от 14.11.2022г. до 21.11.2023г., като на 24.11.2023г. депозирал отговор до
Директора, с което напомнил, че със свое заявление от 15.11.2023г. е
прекратил едностранно трудовия договор и е заплатил обезщетение за
неспазено предизвестие. Твърди още, че на 27.11.2023г. уведомил и ТД на
НАП офис П., че едностранно е прекратил трудовия договор, по което
13
получил писмо, с което НАП гоr уведомил, че трудовия му договор не е
прекратен, защото ответникът не е подал данни, и че НАП не разполага с
правомощия по спазване на трудовото законодателство. Допълва ищецът, че
на 11.12.2023г. по банковата му сметка ответникът превел сумата от 1567.48
лв. представляваща заплата за месец декември, а на 12.12.2023г. чрез ЧСИ му
било връчено от ответника искане за предоставяне на документи, които не
били при него, а при ответника, а че ищецът вече нямал качеството
контрольор, както се твърдяло в искането. Сочи още, че на 20.12.2023г.
получил чрез куриер Заповед РД-10-929 от 18.12.202Зг., с която работодателят
на основание чл.190 ал.1 т.2 от КТ във връзка с чл.193 ал. 1 от КТ във връзка с
чл.188 т.3 от КТ и във връзка с чл.189 от КТ и чл.330 ал.2 т.6 от КТ, му се
налага дисциплинарно наказание уволнение и му се прекратява трудовото му
правоотношение.
Допълва, че на 21.12.2023г. получил от ответника покана за възстановяване
на сумата от 1567.48 лв. - заплата за месец декември, на основание чл.55 ал. 1
във връзка с чл.59 от ЗЗД, тъй като била платена без основание, като с
разписка № 0200020735404002 от 28.12.202Зг., на 28.12.2023г. е превел на
ответника исканата от него сума - 1567.48 лв. - заплата за месец декември.
Твърди ищецът М. Г. Ш., че наложеното му дисциплинарно наказание -
уволнение със Заповед РД-10929/18.12.2023г. на Директора на ДКТ
'Константин Величков” е незаконосъобразно.
Излага следните съображения за незаконосъобразност на уволнението:
На първо място твърди, че наложеното му дисциплинарно наказание -
уволнение е незаконосъобразно, тъй като трудовия ми договор е бил вече
прекратен към 16.11.2023г., и че прекратеният по-рано договор на едно
правно основание-чл.326 ал. 1 КТ и чл.335 ал.2 т.2 КТ, не може по-късно към
18.12.2023г. да бъде прекратен поради наложено дисциплинарно наказание -
уволнение. В тази връзка се акцентира, че не е бил служител длъжен да се
явява на работа след 16.11.2023г.; че не е бил служител, носещ
дисциплинарна отговорност за времето, в което се твърди да е допуснал
дисциплинарно нарушение - неявяване на работа; че прекратеното вече по-
рано трудово правоотношение към 16.11.2023г. не може да се прекрати на
друго основание - дисциплинарно уволнение по-късно във времето, а именно
към 18.12.2023г..
14
На следващо място се поддържа, че наложеното наказание не е
мотивирано, като от посоченото в заповедта не ставало ясно, за неявяване в
кой период конкретно му се налага наказанието и че в случая искане на
обяснения по реда на чл.193 от КТ има само за неявяване на работа в
периода от 14.11.202Зг. до 21.11.202Зг., а периода за който се налага
наказанието е различен.
На следващо място, счита, че е налице хипотезата на чл. 193 ал.2 от КТ -
работодателят не е взел предвид дадените от него обяснения в отговор от
23.11.2023г. получен от него на 24.11.2023г., като изрично обяснил в отговора,
че не се явява на работа, защото е прекратил едностранно трудовия договор,
което е достатъчно основание да не се явява на работа в театъра. Твърди се, че
с оглед даденото обяснение, директорът не е имал основание да приеме, че
ищецът не изпълнява трудовите си задължения, а последвалата заповед за
уволнение сочи, че обясненията в отговора са напълно игнорирани,
респективно не са взети предвид или не е бил изслушан, съобразно
изискванията на закона преди налагане на наказанието.
Твърди още, че въпреки дадените обяснения в Отговора получен на
24.11.2023г. в заповедта се посочвало неоснователно, че не той не се е явявал
на работа - безпричинно, повече от два последователни работни дни. и че в
случая причина за неявяването му в театъра на работа е налице и
несъобразяването на ответника с правото му едностранно да прекрати
трудовия договор, не отменяло извършеното прекратяване на трудовия
договор към 16.11.2023г. - основание за неявяването му на работа.
С оглед гореизложеното ищецът счита, че не е имал задължение да се
явява на работа в периода от 14.11.2023г. до 21.11.2023г., тъй като в този
период не е бил в трудово правоотношение с театъра, и че това неявяване не
съставлява нарушение на трудовата дисциплина, каквато са задължени да
спазват само лица с действащо трудово правоотношение, каквото ищецът не е
бил в периода от 14.11.2023г. до 21.11.2023г.
Счита, че поради неизвършване на нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 190 т.2 от КТ наложеното му наказание се явява
незаконосъобразно.
Посочва, че съобразно чл.З44 ал. 1 т.1 от КТ ищецът има право да оспори
законността на уволнението и да иска отмяната му, а съобразно чл. 344 ал. 1
15
т.4 КТ има правото да иска поправка на основанието за уволнение, вписано в
единния електронен трудов запис или в други документи. И че предявява
исковете за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение, в случая
поради дисциплинарно уволнение, в предвидения съгласно чл.358 ал.1 т.2 от
КТ 2-месечен срок, считано от връчване на заповедта, като в случая този срок
за него изтичал на 20.02. 2024г. Моли ищецът да се признае за незаконно и се
отмени, наложено му като дисциплинарно наказание със Заповед РД-10-
929/18.12.202Зг. на Директора на ДКТ ”Константин Величков” и да задължи
ответника да поправи основанието за уволнение, вписано в единния
електронен трудов запис или в други документи. Претендира присъждане на
разноските в производството.
С допълнителна молба с вх.№ 7070 от 18.03.2024г. /л.26/ищецът
конкретизира претенцията си по чл.344 ал.1 т.4 от КТ, а именно да се задължи
ответника да поправи основанието за уволнение вписано в уведомлението за
прекратяване на ТПО, подадено от работодателя в НАП , като в хода на
производството е посочен след представяне на данни от НАП, на номера и
датата на издаване на документа от работодателя -Уведомление по чл.62 от
КТ, с вх.рег.№13388233048289 от 27.12.2023г., подадено до НАП, по
електронен път /чрез интернет/молба от 18.07.2024г.- л.123/
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
/л.31/, от насрещната страна ДКТ „Константин Величков- гр.П. с вх.№10532
от 23.04.2024г. чрез процесуалния си представител адвокат К. П. К., от АК-П.,
в който не се оспорва процесуалната допустимост на предявените искове от
ищеца, а по същество по отношение на основателността им, ответникът
счита, че същите са неоснователни. Излагат се следните съображения:
Счита, че при издаване на уволнителната заповед работодателят е спазил
материалноправните и процесуалноправни предпоставки, визирани в КТ, като
на първо място, не е нарушил разпоредбата на чл.330 ал.6 от КТ, доколкото
не може да се приеме, че към момента на дисциплинарното уволнение-
18.12.2023 год., трудовото правоотношение на ищеца е било вече прекратено
на 16.11.2023 год., както се твърди в исковата молба; че към последната дата
не е бил осъществен фактическия състав на прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл.326 ал. 1 от КТ, тъй като липсват всички
обективни елементи за това, поради което в тази връзка се квалифицират като
16
необосновани твърденията в исковата молба
На второ място, се поддържа, че не отговаря на действителността, че
работодателят не е мотивирал уволнителната заповед, като се поддържа липса
на нарушение на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ и че в уволнителната
заповед подробно са отразени вменените дисциплинарни нарушения,
извършени от ищеца, като е посочено времето на извършването им изрично
извеждано от заповедта, както и от исканото обяснение, където е посочено.
На трето място, твърди се, че работодателят не е нарушил разпоредбата
на чл. 190 ал.2 от КТ, тъй като е спазил необходимите критерии по чл.189 от
КТ, като изложените от ищеца в тази връзка съображения в исковата молба
според работодателя са в резултат на неправилно тълкуване разпоредбите на
КТ.
На последно място се поддържа, че работодателят не е нарушил
разпоредбата на чл.335 ал.2 от КТ, доколкото в ал.2 т.3 било посочено кога и
как се счита прекратено трудовото правоотношение в случаите на
прекратяване с предизвестие, както и без предизвестие, каквото било
дисциплинарното уволнение. Моли да се отхвърлят по същество предявените
от ищеца искове против ДКТ К. Величков-П. с присъждане на разноските.
В срока по чл.312 ал.2 от ГПК няма взето становище от страните по
разпореждането на съда №3482 от 24.04.2024г. по чл.312 ал.1 във връзка с
чл.310 и следващите от ГПК, във връзка с дадените им указания и доклада на
делото и за предприемане на съответните процесуални действия. /
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
По делото няма спор, а това се установява от събраните доказателства, че
страните са се намирали в безсрочно трудово правоотношение /ТПО/ /л.61/
първоначално с уговорен изпитателен срок в полза на работодателя за срок от
6месеца, за което е сключен трудов договор №228 от 01.09. 2022г. считано от
01.09.2022г. по силата на който ищецът М. Г. Ш., ЕГН-********** от с.С.,
обл.П., ул. “Д." №*, е назначен да изпълнява длъжността Финансов
контрольор“ при работодателя си Драматично-куклен театър „Константин
Величков“ гр.П., при уговорени 8-часов работен ден при 5-дневна работна
седмица, с основно месечно трудово възнаграждение от 1500лв, като по
отношение на клаузите за прекратяване на трудовия договор , се препраща
17
към общите разпоредби на КТ, или 30дни, съгласно чл.326 ал.2 от КТ
доколкото между страните не е уговорен по-дълъг срок . Възникването на
трудовото правоотношение е предхождано от сключен между страните
граждански договор №1 от 13.06.2022г. , за изпълнение на същите контролни
функции по отношение на бюджетните разходи на ДКТ“ К. Величков“ за срок
от три календарни месеца -юни, юли и август 2022г.
Според заложените трудови дейности в длъжностната характеристика,
връчена на работника заедно с трудовия договор на 01.09.2022г. /л.63/
финансовият контрольор осъществява контролни функции по отношение на
бюджетните разходи, при спазване на принципите за законосъобразност, добро
финансово управление и прозрачност; Упражнява предварителен контрол чрез
проверки преди вземането /извършването на всички решения/действия за
поемане на задължение или извършването на разход; Осъществява
финансовия контрол в предприятието. Като трудови задачи и задължения,
характеризиращи описанието на длъжността е посочено: Извършва
предварителна и последваща проверка на основанията за поемане на парични
или стоково материални задължения и извършване на разходи на
предприятието; дава становище по всички финансови въпроси на
ръководството на предприятието; отразява точно и обективно резултатите от
контролната дейност; изпълнява и други дейности, свързани с длъжността.“.
В длъжностната характеристика няма вменени конкретни задължения на
финансовия контрольор, като например в рамките на една календарна
седмица, на един календарен месец, в рамките на тримесечие, на шестмесечие,
деветмесечие и на цяла една календарна година, в рамките на които срокове и
периоди да извършва конкретна и планирана предварително дейност и
одобрена от работодателя, по отделни финансови направления и съответно
през посочените дни, ,седмици , месеци и периода да изготвяне и представяне
на работодателя на конткретен финансов отчет, примерно за формирането на
приходите и разходите , и за всички извършени за процесния период дейности
с констатации дали има констатирани финансови проблеми и препоръки как
да бъдат отстранени, доколкото неговата работа /трудова функция/ според
длъжностната характеристика е контролна, а не изпълнителска. По делото
липсват твърдения от страна на работодателя, че такива конкретни действия с
конкретни срокове за изпълнение и представяне на отчети да са му вменявани
/на ищеца/ като част от трудовите му функции, и които са му възложени,
18
респективно и за които да са му искани обяснения при констатирано
неизпълнение или при неотстраняване на установени проблеми с конкретното
седмично, месечно или тримесечно или 6-месечно, деветмесечно и годишно
разходване на бюджетните средства, при спазване на заложените в
длъжностната му характеристика императивните принципи на работа-за
законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност. Такива
доводи не се излагат и от работодателя в отговора на исковата молба и в срока
по чл.312 ал.2 от ГПК.
Съгласно сключено между страните допълнително споразумение №259 от
02.11.2022г./л.69/, счита от 01.11.2022г. е увеличен размер на основното
месечно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 2000лв, като няма
данни в споразумението за уговорени допълнителни трудови възнаграждения.
Установява се, че първият по време писмен документ, изготвен от
работодателя от месец ноември 2023г. касаещ ищеца, носи дата с изх.№ ЧР-
01-261 от 13.11.2023г. е озаглавен “ ИСКАНЕ“ от директора на театъра Г. А.,
и е отправен до М. Г. Ш., в качеството му на финансов Контрольор, в което е
посочено правно основание на искането по чл.193 ал.1 от КТ за предоставяне
на обяснения по въпроси, свързани с длъжността „Финансов контрольор“.
Въпросите /посочени в 12 пункта/, отправени към работника са крайно общи
и касаят изобщо начина на изпълнение на трудовите задължения на ищеца
като финансов контрольор, формулирани са общо и без никаква конкретика,
като в искането са посочени и дейности, които изобщо не фигурират в
длъжностната характеристика на финансовия Контрольор и с начина на
изпълнение на трудовите функции, а по своето съдържание и естество касаят
някаква вероятна детайлизация на дейностите на финансовия контрольор,
които обаче изрично не са залегнали в длъжностната характеристика или да
препращат към някакви други допълнително възложени дейности от
работодателя на работника.
Работодателят твърди, че с това искане е поставил началото на
дисциплинарно производство срещу финансовия контрольор в ДКТ К.
Величков П.. Предвид основанието посочено в искането –чл.193 ал.1 от КТ
,същото изрично предвижда, че Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. и
доп., бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
19
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Отнесена тази императивна разпоредба към друга императивна
разпоредба-Чл.195. (1), според която, Дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага., се налага безспорният извод, че валидно, законосъобразно и
действително дисциплинарно производство работодателят може и е длъжен
да образува и да го инициира срещу някой свой работник или служител само и
единствено когато работодателят е напълно наясно с конкретното
дисциплинарно нарушение, което лицето е извършило, знае за времето,
мястото и начина на извършването му ; да е наясно с неговите обективни и
субективни признаци, тоест да е извършил своя самостоятелна предварителна
проверка и едва след като събере доказателства за дисциплинарните
простъпки на виновното лице да му поиска писмени обяснения не изобщо,
не като запише в искането си работника да изброи задълженията си съгласно
цялата длъжностна характеристика , а да укаже на работника, че
работодателят е събрал информация за конкретни негови дисциплинарни
нарушения, извършени на определена дата, място и час, да му ги посочи
изрично в искането си за даване обяснения и да го покани да даде обяснения с
право да посочи и доказателства в своя защита, ако оспорва тези
дисциплинарни нарушения.
В случая работодателят нито твърди че е провел предварително такава
проверка и от която е констатирал дисциплинарни простъпки за които да
поиска писмени обяснения от виновния работник, нито обосновава
необходимостта да иска конкретни обяснения за конкретни дисциплинарни
простъпки констатирани от работодателя и извършени от работника за
събиране на доказателства и установяване на факти, относими към
определяне на дисциплинарната отговорност на работника или служителя.
В случая процесното искане няма такива характеристики и
предназначение. Същото представлява по-скоро едно общо искане насочено
към работника, по което последният да изложи описателно и
неангажиращо за ежедневно, ежечасното, ежемесечно, тримесечно или
целогодишно, какви конкретни трудови функции осъществява Финансовия
контрольор, как ги осъществява, имали и среща ли трудности и как ги
разрешава, има нужда от помощ от работодателя и каква, и нищо повече. В
20
този смисъл това искате на работодателя, по начина по който е оформено,
изобщо няма характеристиките на искане по смисъла на чл.193 ал.1 от КТ,
защото в него няма нито ред, нито дума от страна на работодателя към
работника с констатация, че този работник примерно на „определена дата и
час, или за една седмица или за един месец“ не е изпълнявал конкретно
възложени трудови задължения, с което допуснал конкретни нарушения на
трудовата дисциплина за които работодателят иска да му потърси
отговорност-административна, дисциплинарна, наказателна и друга. .
Логично е едно такова неопределено по предмет искане на работодателя да не
се приеме от работника защото то е без яснота и без изложени в него факти и
обстоятелства, ,без конкретика и е безсмислено доколкото работодателят не
обяснява в него на работника и не сочи констатирани от него дисциплинарни
простъпки, извършени от финансовия контрольор. По-скоро в този си вид
искането на работодателя е единствено с цел да се провери дали работника
знае в какво се изразяват вменените му трудови функции и как следва да ги
изпълнява и как в същност ги изпълнява и нищо повече. Работодателят иска
едва ли не работникът сам да се самообвини и да се самодискредитира, че е
негоден и не може да се справя и да изпълнява успешно възложената му
работа от работодателя; да си признае че допуска дисциплинарни нарушения
за които работодателят му не знае, което е недопустимо да бъде поискано по
този начин от работодателя по и това да бъде начало на дисциплинарно
производство срещу виновния работник или служител. Дисциплинарното
производство по смисъла на закона означава и включва предхождаща го както
предварителна проверка по установени от работодателя сигнали за
неизпълнение на конкретни трудови функции, така и събиране на
доказателства за тази неправомерна дейност от страна на работника и
служителя и като последен етап е изслушване на работника или служителя
или даване на писмени обяснения именно за тези вече констатирани при
предварителната проверка от работодателя дисциплинарни простъпки, а не за
нещо друго.
В този смисъл въззивният съд приема, че в случая няма реално поставено
начало на дисциплинарно производство срещу ищеца с твърдяното искане за
обяснения на формално посочено основание по чл.193 ал.1 от КТ, отправено
до работника ,защото същото не съдържа съществени и задължителни
реквизити на искането по закон-да са посочени в него времето, мястото и
21
начина на извършване на дисциплинарните простъпки от работника или
служителя, с посочване на всички обективни и субективни признаци на
нарушението на трудовата дисциплина като и резултата и вредите ако има
такива за работодателя. . Затова и логично работникът, а и който и да е друг
работник не би се съгласил да приеме един такъв документ с чисто
пожелателен и необвързващ характер, като начало на дисциплинарно
производство, още повече като искане за даване на обяснения за нещо, което
не му е вменено като нарушение на трудовата дисциплина,
индивидуализирано със съответните му от закона признаци. В този смисъл
оформянето на документа от работодателя като невръчен на ищеца поради
отказ да го получи не променя характера и естеството на документа, което в
никакъв случай няма характеристиките на искане за даване на обяснения за
конкретно извършено дисциплинарно нарушение от работника с цел
започване на дисциплинарно производство срещу адресата на искането. Няма
спор, че така нареченото от работодателя искане от чл.193 ал.1 от КТ е
връчено на работника при отказ на дата 14.11.2023г. оформен с подпаса на
двама свидетели В. К. и В. Т., като дори е посочен и часа на отказа
09.11ч./л.82/.
Установява се, че на следващия ден 15.11.2023г. в деловодството на ДКТ
„К. Величков“-гр.П. е връчено и е заведено изпратено от ЧСИ Д. С. така
нареченото“ Лично заявление“ /заявление за освобождаване от работа/,
адресирано лично до директора на ДКТ „К. Величков“ гр.П., подадено от
ищеца М. Г. Ш., /л.9/ в което изрично и дословно е записано, че работникът на
основание чл.326 ал.1 от Кодекса на труда ПРЕКРАТЯВА с едномесечно
предизвестие сключения между страните трудов договор №228 от 01.09.
2022г. между ДКТ „Константин Величков“ и М. Г. Ш., на длъжност
„Финансов контрольор“, като предизвестието няма да се отработва от
работника и на основание чл.335 ал.2 т.2 от КТ, договорът се счита
прекратен от 16.11.2023г.,като съобразно чл.220 ал.1 от КТ , и за което
работникът изплаща обезщетение на работодателя за неспазено
предизвестие. Плащането на паричното обезщетение от работника в полза на
работодател фактически е извършено на дата 21.11. 2023г.- в 10.36ч.
С писменият документ /заявлението за освобождаване от работа/ е
запознат лично и Директора на ДКТ Константин Величков , на същата дата,
22
на която издава и нарочна заповед №РД-10-13-865 от 15.11.2023г. с която се
мотивира по следния начин “С оглед на започнато производство за
дисциплинарно уволнение по чл.188 т.3 във връзка с чл.330 ал.2 т.6 от КТ
ОТКАЗВАМ на настоящия етап да разгледам личното заявление с вх.№ЧР-
09-264 от 15.11.2023г. на М. Г. Ш. на длъжност 2411-6012-Финансов
контрольор, при работодател ДКТ „Константин Величков“ с ЕИК ********* за
прекратяване на ТПО на основание чл.326 ал.1 във връзка с чл.335 ал.2 т.2 от
КТ. Актът на работодателя е изначално нищожен, доколкото няма предвидена
процедура по КТ за изразяване на съгласие или несъгласие по прекратяването
на трудовото правоотношение с предизвестие и без същото да бъде
отработвано поради плащане на обезщетение на работодателя за срока на
предизвестието.
От друга страна, недостоверно е твърдението на работодателя, че е
започнато дисциплинарно производство, по смисъла на чл.193 ал.1 от КТ.
Работодателят е започнал директно производство за налагане на
дисциплинарно уволнение на ищеца М. Ш. , което обявено и публично,
тоест Директорът на ДКТ е предопределил крайния изход от производството
предварително и без дори да е уведомил, изслушал и оценил доказателствата
на работника в негова защита , признавайки и декларирайки по този начин , че
ищецът ще бъде уволнен дисциплинарно независимо от това каквото той
/работникът/ посочи в обясненията си. Нещо повече, в тази заповед за
започнато производство за дисциплинарно уволнение липсват и няма
изложени нито факти и обстоятелства, нито посочени нарушения извършени
от работника, които да мотивират работодателя предварително и безусловно,
ищецът да бъде уволнен и без да се прилага от работодателя и независимо от
императива на чл.189 от КТ. Предопределеността и то предварително на
изхода от дисциплинарното производство, като „започнато производство за
дисциплинарно уволнение, реално и фактически обезсмисля защитата на
работника М. Ш. пред работодателя по чл.193 ал.1 от КТ с даване на писмени
обяснения и предопределя незаконност на дисциплинарното уволнение само
поради недобросъвестно упражняване на работодателската си власт, а не
поради недобросъвестност на работника така както се твърди от работодателя,
с което е нарушен чл.8 ал.1 от КТ , макар, че ищецът се позовава на неточност
на такова неправомерно поведение на работодателя в ИМ /л.3/, което в
същност следва да се тълкува именно като недобросъвестност по смисъла на
23
чл.8 ал.1 на КТ, но и че същото и е установен факт по делото, като няма
възражение от страна на работодателя по този довод на ищеца с отговора на
исковата молба.
В тази заповед няма и взето отношение по въпроса за срока за плащането
на обезщетението от работника по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие което е свързано с прекратяване на ТПО с предизвестие което
няма да се отработва реално.
Установява се, че плащането на обезщетението за неспазено предизвестие
по чл.220 ал.1 от КТ от работника в полза на работодателя е извършено на
21.11.2023г. в 10.36ч. или на шестия ден, считано от деня на връчването на
личното заявление на ищеца Ш. за прекратяване на ТПО, като изплатената на
работодателя сума е в размер на месечното му брутно трудово възнаграждение
по допълнителното му споразумение/ДС/ №259 от 02.11.2022г. към Трудов
договор, от 2020.00лв /2000лв по ДС-л.69/ преведени на работодателя ДКТ К.
Величков -П., с разписка №0200020397645017 по сметката на работодателя в
ОББ. Работодателят е върнал /превел/ обратно изплатеното му обезщетение за
неспазено предизвестие, на работника с преводно нареждане от
27.11.2023г./л.97/ което не променя ефекта на извършеното добросъвестно
плащане на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ от работника, предвид
основанието на което прекратява едностранно трудовото си правоотношение с
работодателя.
Установява се, че на дата 21.11.2023г. работодателят е издал искане с изх.
№ЧР-01-272 от 21.11.2023г. /л.84/ адресирано до ищеца, с което на
основание чл.193 ал.1 от КТ е поканен ищеца Ш. в качеството му на финансов
контрольор в тридневен срок да даде обяснение защо не се явява на работа от
14.11.2023г. до 21.11.2023г., тоест без да е изтекъл реално последния работен
ден на 21.11.2023г., работодателят вменява в тежест на работника ,че и на този
ден той вече отсъства от работа. Формално искането би било редовно и
съответно на закона, и конкретизирано, ако към този момент вече не е било
прекратено между страните ТПО, на някакво друго основание, но отново
следва да се отбележи, че работодателят вече е взел решение и е решил какво
точно дисциплинарно наказание ще наложи на ищеца-уволнение и че това
негово формирано решение е още от 15.11.2023г. и възпроизведено в нарочен
писмен документ и подписан от работодателя и без да е въведен в тази връзка
24
от последния довод примерно за грешка във волята на работодателя при
излагането на мотивите си към заповедта /№РД-10-13-865 от 15.11. 2023г.-
л.86/.. На исканото обяснение, работодателят е получил отговор от
работника, с вх.№ РД-18-283 от 24.11.2023г.- л.98/, че ТПО вече е прекратено
едностранно с предизвестие като е заплатил на работодателя и дължимото
обезщетение за неспазено предизвестие, за което е приложил и платежен
документ от 21.11.2023г..
Няма спор, че до 27.12..2023г. работодателят не е уведомил изрично НАП,
че ТПО с ищеца Ш. е прекратено едностранно от работника с предизвестие,
без същото реално да се отработва , което работникът е заплатил обезщетение
на работодателя по чл.220 ал.1 от Кодекса на труда.
В последствие е издадена заповед № РД 10-929 от 18.12.2023г. от страна на
работодателя, /или след повече от 33 тридесет и три/ календарни дни след
депозиране на изявлението на ищеца за едностранно прекратяване на ТПО с
предизвестие което няма да се отработва, поради плащане на обезщетение,
считано от 16.11.2023г.,/, с която заповед на основание чл.190 ал.1 т.2 във
връзка с чл.193 ал.1 от КТ и чл.188 т.3 от КТ и чл.189 и чл.330 ал.2 т.6 от КТ,
се налага вече предопределеното още към 15.11.2023г. от работодателя
прекратяване на трудовото правоотношение чрез дисциплинарно уволнение,
като в заповедта се признава подаденото от работника и до работодателя
лично заявление за освобождаване от работа по чл.361 ал.1 от КТ за
прекратяване на трудовия договор от 16.11.2023г. и за предстоящо плащане на
обезщетението за неспазено предизвестие в полза на работодателя ,отново се
признава в заповедта, че на 15.11.2023г. е започнато не дисциплинарно
производство срещу ищеца Ш., а е започнато производство за
дисциплинарно уволнение на този работник; признава се и извършеното от
работника плащане на обезщетението за неспазено предизвестие в полза на
работодателя, като мотивът за връщането на сумата обратно на подателя й е
непрекратеното според него все още ТПО, като уволнението е за неявяването
му на работа за периода 14-21.11.2023г., и за след това и до издаването
заповедта. Заповедта с предизвестеното дисциплинарно уволнение издадена
от така добросъвестния работодател е връчена на работника на дата
20.12.2023г. /л.91/.
В съдебно заседание пълномощникът на работодателя декларира , че
25
дисциплинарното производство срещу ищеца е започнато с искането на
обяснения за отсъствието на ищеца от работа на 21.11.2023г., при положение
,че първоначално, а и във въззивната си жалба, работодателят твърди, че към
15.11.2023г. има висящо производство не за дисциплинарно наказание, а за
налагане на дисциплинарно уволнение с което се прекратява ТПО, , тоест
изходът от дисциплинарното производство е предварително предрешен и
предопределен и той е заявен от работодателя съвсем „добросъвестно според
него“, какво смята да прави с ТПО на ищеца . Ако се приеме, че
производството, за дисциплинарно уволнение е започнало още на 13.11.2023г.
така както твърди работодателя/, това отново означава предопределеност на
дисциплинарното наказание, без да се спазват и да се игнорират
императивните норми по чл.193 ал.1 и чл.189 от КТ. Предвид
предопределеността на дисциплинарното уволнение на Ш., работодателя
отказва да му приеме и да се съобрази със заявлението му за едностранно
прекратяване на ТПО, което е типичен и ясен пример за злоупотреба с права
от страна на работодателя.
Според приложена справка /л.121/ за подадени уведомления от
работодателя по чл.82 от КТ на дата 27.12.2023г. от ДКТ „ Константин
Величков“ е депозирано уведомление № 133 88233048289 до НАП-ТД
“Пловдив-Офис П., с което е декларирано прекратяване на ТПО с ищеца М. Г.
Ш., считано от дата 18.12.2023г. с посочено основание за прекратяване на
ТПО по чл.330 ал.2 т.6 от Кодекса на труда-/Работодателят прекратява
трудовия договор без предизвестие, когато:т.6. работникът или служителят
бъде дисциплинарно уволнен; като работодателя в нарушени на закона не е
посочил вярната дата на прекратяване на ТПО при дисциплинарно уволнение-
датата на връчването на заповедта на работника или служителя-чл.335 ал.2 т.3
във връзка с чл.330 ал.2 т.6 от КТ/
От разпитаните по делото свидетели се установява, следното: св. Л. В. К.,
на 28г., /л.57/ без родство със страните, установява, че знае от ищеца, че в
началото в м.ноември 2023г. е решил да подаде документи-молба за
напускане ,и че в тази връзка му е била отказана среща с директора на театъра;
че се е опитал да входира молбата си при секретарката на директора, но също
му било отказано; Знае от ищеца, че на 13.11.2023г. е получил телефонно
обаждане от театъра за провеждане на разговор с него, , като от ищеца
свидетелката разбрала на следващия ден, че са му поискали обяснения, за
26
които той е поискал да се консултира с адвокат. След разговор с адвокат било
взето решение тъй като работодателят нямал право да го задържа в театъра,
да подаде документи-молба за напускане чрез частен съдебен изпълнител.
Молбата била подадена на 15.11.2023г., като ЧСИ я е предало на
работодателя, и от този момент ищецът се считал свободен от работа и затова
не се явявал. Свидетелката посочва, че ищецът е получил писмено искане за
писмено обяснение с въпроси на които трябва да отговори, но не знае кога на
ищеца му е било връчено това искане .
Втората разпитана свидетелската В. М. К /л.103/ , на 34г., със служебни
правоотношения с театъра и на работа при работодателя ответник като
артистичен секретар, свидетелства, че познава ищеца, като на 14.11.2023г.
колежката на свидетеля В. Т. /технически сътрудник/ и в присъствието на
директора на театъра, са дали документ, с който ищецът М. Ш. трябвало да се
запознае и да го вземе, като това били обикновени въпроси, свързани с
неговата длъжност и изпълнение на трудовите му задължения, но че той
отказал да ги вземе, казал, че ще се консултира с адвокат. Свидетелства, че
работодателят образувал дисциплинарно производство срещу ищеца, което не
отговаря на истината, защото работодателят към посочената дата признава, че
е образувал производство за дисциплинарно уволнение, а не за провеждане на
дисциплинарно производство въз основа на което да се прецени има ли
извършено конкретно дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина и
ако има защо е допуснато от работника и какви са причините за това-
обективни или субективни, и дали следва или не следва да се налага
дисциплинарно наказание и какво следва да бъде то по вид, съгласно чл.188 от
КТ. Според свидетелката имало вътрешен одит установил множество
нередности от счетоводната къща от финансовия контрольор и директорът
пуснал сигнал до Прокуратурата и до Икономическа полиция. Следва изрично
да се отбележи, че тази информация за която свидетелства свидетелката не е
възпроизведена от работодателя в искането си за даване на обяснения и в
задаването на въпроси към работника нито е посочено конкретно
дисциплинарно провинение или нарушение, извършено от него, както и кога,
как и по какъв начин това е станало и защо свидетелката не установява, дали
на ищеца е била предоставена в този момент на исканите от него обяснения, за
запознаване с цялата писмена документация за констатациите и изводите на
твърдения от нея вътрешния одит, с посочени множество нередности от
27
счетоводната къща и нарушения от Финансовия контрольор и за това, че е
пуснат сигнал до Прокуратурата и до икономическа полиция. Свидетелката
не установява въобще на процесната среща да са били предмет на обсъждане
между работодателя и ищеца именно тези твърдяни от нея констатации за
нередности в дейността на финансовия контрольор, и същите да са му били
сведени до знанието и именно за тях да са му искани обяснения. Според
свидетелката ищецът е прочел всички въпроси от искането, казал е, че ще се
консултира с адвокат и е напуснал театъра, като е обещал, че след
консултация, ще дойде да се разпише, вместо което на следващи ден
постъпило писмо от ЧСИ с молба от ищеца за напускане , но че директорът
отказал да я приеме и върнал на ищеца писмен отговор, след което ищецът
спрял да идва на работа. Уточнява, че молбата за напускане била донесена от
ЧСИ, била входирана при работодателя, след което му бил върнат отговор от
директора, че е образувано дисциплинарно производство. Свидетелката за
втори път е некоректна в показанията си като за втори път свидетелства, че е
започнато дисциплинарно производство срещу ищеца, което противоречи на
заявеното от работодателя, който в писмен вид е декларирал недвусмислено,
че е започнало производство за дисциплинарно уволнение, а не
дисциплинарно производство, второто провеждано с императивните
процедурите по чл.193, чл. 189, чл.188, и 195 от КТ и след преценка на
обясненията и доказателствата предоставени от работник , за да се прецени и
реши има ли извършено дисциплинарно провинение, какво е то, в какво се
изразява, как и при какви обстоятелства е извършено, основателни ли са
обясненията на работника или не се възприемат от работодателя и защо,
следва ли да се наложи дисциплинарно наказание и какво трябва да бъде при
задължителна преценка на съответствието между тежестта на наказанието с
тежестта на извършеното дисциплинарно провинение Според свидетелката
ищецът не е идвал при нея като отговаряща за деловодството на работодателя
и за входирането и изходирането на документацията със заявление за
прекратяване на ТПО, тъй като същата имала задължение да го входира.
Според свидетелката при нея не е идвало заявление от ищеца ,което тя да е
входирала и знае, че той е уволнен за неявяване на работа за което е
изготвена и форма 76 за периода , през който той не е бил на работа.
Въззивният съд приема, че това са относимите към предмета на спора
факти и обстоятелства във връзка с въведения от страните правен спор
28
досежно въпросите касаещи законосъобразността на уволнението на ищеца и
дали е действително правно основание за прекратяване на ТПО от директора
на ДКТ “Константин Величков“ -гр.П. чрез дисциплинарно уволнение. Както
се посочи, заповедта за дисциплинарно уволнение №РД -10-929 от 18.12.2023
е връчена лично на уволненото лице на дата 20.12.2023г. чрез куриер на
фирма ЕКОН видно от оформената обратна разписка по пратка ********* с
описание “заповед за дисциплинарно уволнение , който факт не е спорен, като
съгласно чл.335 ал.2 т.3 във връзка с ал.1 и чл. 330 ал.2 т.6 от КТ / Форма и
момент на прекратяване на трудовия договор/ Трудовият договор се
прекратява писмено при дисциплинарно уволнение : без предизвестие ,
считано от момента на получаването на писменото изявление за
прекратяването на договора, или в случая считано от 20.12.2023г. -13.46ч.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи незаконност на
дисциплинарното уволнение и да иска неговата отмяна поради това, че ТПО
реално е прекратено на друго правно основание и предхождащо връчването на
заповедта на дисциплинарно уволнение, а именно на дата 16.11.2023г. и на
основание едностранно прекратяване на ТПО от работника с предизвестие,
които няма да отработва вместо което е заплатено предвиденото в чл.220 ал.2
от КТ обезщетение в полза на работодателя в размер на брутното му ТВ за
неспазения срок на предизвестието.
При тази хипотеза , ТПО се прекратява от момента на писменото заявление
на работника до работодателя , в случая, то е определено от работника считано
от 16.11.2023г., /датата след получаване на уведомлението за едностранното
прекратяване на ТПО от работодателя /. В случая е приложима нормата на чл.
326. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) от КТ, според която, / за
едностранното прекратяване на ТПО/, Работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до
работодателя; Като срокът на предизвестието /ал.2/ при прекратяване на
безсрочен трудов договор е 30 дни, и същият започва да тече /ал.4/ от
следващия ден на получаването му, като при отказ на работника реално да
29
отработи предизвестието /хипотеза на чл.220 ал.1/ /Обезщетение за
неспазено предизвестие/, страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече
срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестието. В тази хипотеза и съгласно чл.335, ал.1 и
ал.2 т.3 от КТ /Форма и момент на прекратяване на трудовия договор /
Прекратяването на трудовия договор извършено на основание писменото
предизвестие до работодателя за едностранно прекратяване на трудовия
договор по искане на работника без отработване на предизвестието , се счита
по закон за настъпило от момента на получаването на писменото
изявление за прекратяването на договора.
За настъпването на конститутивното действие на прекратяване на
трудовия договор на посочената дата 16.11.2023г. е без значение дали към
този момент има висящо дисциплинарно производство или производство за
дисциплинарно уволнение срещу работника, който едностранно прекратява
трудовия договор, и е без значение дали към този момент той реално е
заплатил обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ в полза на работодателя,
доколкото пращането представлява чисто облигационна претенция и това не
е свързано с фактическия състав на едностранно прекратяване на трудовия
договор с предизвестие което няма фактически да се отработва вместо което
се заплаща обезщетение , каквито основание изрично са посочено в молбата
на ищеца за прекратяване на ТПО. Изявлението по посочения начин е ясно и
недвусмислено заявено от ищеца Ш., като в случая дисциплинарното
уволнение е последващо по време и същото няма как да произведе правен
ефект, защото ТПО е вече прекратено, считано още на 16.11.2023г..
Освен, че плащането на обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ е
облигационна претенция и работодателят може във всеки един момент по
исков ред чрез осъдителен иск да иска обещаното й от работника заплащане,
като това както се посочи не променя факта на вече настъпило едностранно
прекратяване на ТПО с предизвестие, което не се отработва от работника.
По същия начин стои въпроса , и като работодателят прекрати ТПО с
предизвестие, по чл.328 от КТ, но отказва да го спази срещу което заплаща
обезщетение на работника по чл.220 ал.1 от КТ. В случая ТПО се прекратява
30
без отработване на предизвестието по вина на работодателя, който плаща
обезщетение , като правият ефект на прекратяването на ТПО е също от
момента на получаване на писмено изявление за прекратяване, а не от
момента на плащането на обезщетението на другата страна по чл.220 ал.1 от
КТ.
И в двата случая ТПО се прекратява от момента на получаване на
известието ако същото изрично съдържа посочените по-горе изявления на
страната която прекратява по този начин едностранно ТПО. Страната до
която е отправено изявлението за едностранно прекратяване на трудовия
договор с предизвестие, което няма реално да се отработва няма право да
откаже да приеме писменото изявление на другата страна за едностранно
прекратяване на ТПО, защото волеизявлението възпроизвежда
конститутивния си ефект от момента на достигане до знанието на другата
страна. В случая изявлението на ищеца Ш. е узнато от работодателя още на
15.11.2023. и на дата 16.11.2023г. е възпроизвело конститутивното си действие
за едностранно прекратяване на ТПО по инициатива на работника. Дори да се
взе в предвид втората хипотеза, че за да е завършен фактическия състав на
чл.326 ал.1 във връзка с чл.220 ал.1 от КТ ще следва да е изплатено реално и
обезщетение, то това е станало на 21.11.2023г. и от тази дата също е
прекратено ТПО. Без значение какви дисциплинарни или други производства
има висящи към този момент ,след като същите не са били надлежно
приключили с акт на работодателя за прекратяване на ТПО връчен на страната
преди 16.11.2023г., доколкото при конкуренция на основанията за
прекратяване важи принципа, че е валидно първото по време основание за
прекратяване на ТПО, което е произвело правното си действие.
Но дори да се приеме, че ищецът е следвало реално да отработва срока
на предизвестието от 30дни, началото на този срок е започнал да тече от
16.11.2023 и фактически е изтекъл на 15.12.2023г. /-петък присъствен ден и
тридесет дневен срок/, то към дата на изтичането на срока на предизвестие
няма издадена от работодателя и връчена на работника заповед за
дисциплинарно уволнение, която с факта на връчването си в този срок реално
да е проявила конститутивния си правен ефект към тази последна възможна
дата за прекратяване на ТПО по дисциплинарен ред. Никъде в закона няма
31
ограничение или забрана, че при започнато дисциплинарно производство
срещу работник, последният да няма право да прекрати едностранно ТПО на
някое от основанията посочени в КТ, поради което безпредметно е да се
разглежда въпроса за добросъвестност или недобросъвестност на упражняване
на това право от страна на работника или служителя. Преценката на
работника как ще упражни трудовите си права при едностранно прекратяване
на ТПО е негово суверенно право и те по никакъв начин не са ограничени
или зависими от поведението на работодателя, който твърди, че е образувано
дисциплинарно производство или по-точно производство за дисциплинарно
уволнение на ищеца.
Нещо повече, в случая самият работодател ДКТ „К. Величков“-П., е
недобросъвестен и превратно упражнява правата си, като само за илюстрация
следва да се отбележи, той фактически не започва същинско и според
правилата действително дисциплинарно производство с искането си до ищеца
от 13.11.2023г., по изложените по-горе съображения, доколкото в него
/искането/ няма посочено нарушение, няма посочена дисциплинарна
простъпка, извършена от работника, няма конкретизирано време, място и
начин на извършване на дисциплинарното нарушение и условията при които е
осъществено, като искането е по-скоро работникът да направи писмен
преразказ под формата на писмена беседа или нещо друго за да разясни на
работодателя си какви са правата и задълженията му по длъжностна
характеристика и нищо повече. И най-вече, работодателят признава
еднозначно в заповедта си от 15.11.2024г. с която отказа да приеме
заявлението на ищеца за едностранно прекратяване на ТПО на работника с
предизвестие, без фактически да го отработва, с изричен мотив ““с оглед
започнато производство за дисциплинарно уволнение“, а не с оглед
започнато дисциплинарно производство. Разликата в използваната
терминология от работодателя е очевидна, тъй като в първия случай
работодателят без да е провел дисциплинарно производство, включително и
със събиране на обяснения от работника и преценка на доказателствата които
той ще представи, както и преценка на съответствието по чл.189 от КТ л.
189. (1) (Отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.), според която „ При
определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
32
на работника или служителя; Както и ал.2 За едно и също нарушение на
трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно
наказание, като в чл.188 от КТ се изброяват видовете дисциплинарни
наказания, които се налагат на работника-Дисциплинарните наказания са: 1.
забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение. Вместо което
работодателят, вече е предрешил и то окончателно изхода от
дисциплинарното производство-налагане на възможно най-тежкото
дисциплинарно наказание на работника, и то преди и без спазване на
предвидената законова процедура, което е незаконно и недопустимо като
работодателят открито и явно е обявил на работника, какъв ще бъде крайният
резултат от проверката, независимо какви доказателства се съберат,
независимо какви доказателства ще посочи работника и независимо какви
обяснения ще даде. Налице е предварителна предубеденост и формирана воля
от работодателя как ще бъде прекратено ТПО на ищеца независимо от
обстоятелствата и доказателствата, които ще събере при проверката.
Изявлението на работодателя в посочената заповед № РД 10-13-865 от
15.11.2023г. следва да се тълкува като изначално образувано порочно
дисциплинарно производство, с предизвестен още от преди образуването на
производство край, а именно дисциплинарно уволнение за работника
независимо от установените факти и обстоятелства.
Въззивният съд не споделя за основателни доводите развити във
въззивната жалба от страна на работодателя ДКТ „К. Величков“ П. и
цитираната в нея съдебна практика която се интерпретира неправилно и
превратно.
Конкретното трудово правоотношение еднозначно е прекратено на дата-
16.11.2023г.-четвртък присъствен ден в резултат на пълното осъществяване на
фактическия състав на основанието за прекратяване на ТПО по чл.326 ал.1 от
КТ във връзка с чл.220 ал.1 от КТ. Без значение за законността на
прекратяване на ТПО на посоченото основание е плащането на обезщетение,
доколкото заявлението на работника е еднозначно- че той не желае да
отработва предизвестието и никой не може законно да го принуди да го
отработва , след като той заявява, че ще плати обезщетение и го и плаща. По
друг начин биха стояли нещата ако изявлението е било само за прекратяване
на ТПО с предизвестие , което означава, че той е съгласен и реално го
отработва вместо да плаща обезщетение за неспазен срок. Разликата е в
33
момента, в който ще настъпи прекратяването на ТПО-в първия случай без
отработване на предизвестието и със заплащане на обезщетение,
прекратяването настъпва с постигане на изявлението до работодателя за
който възниква облигационно вземане срещу работника, но че неплащането
не може да бъде санкция към работника, че след като не е платил
обезщетение, трябва реално да го /предизвестието/ работи, защото в противен
случая за неявяване на работа се следва провеждане на дисциплинарно
производство и налагане на дисциплинарно наказание съответно на
нарушението. По същия начин и работодателят трябва да плати обезщетение
ако не спазва срока на предизвестието и иска прекратяването на ТПО да
настъпи веднага и в този случай за работника възниква облигационно вземане
ако работодателят не плати, но не и да претендира, че ТПО реално не е
прекратено защото работодателят не му е платил.
ТПО на ищеца е прекратено на основание чл.326 ал.1 във връзка с
чл.220 ал.1 и с чл.335 ал.2 т.3 във връзка с ал.1 от КТ с едностранно
предизвестие на работника, което предизвестие няма да се отработва защото
се заплаща обезщетение и това е действителното правно основание на
прекратяване на ТПО по КТ. Вярно е декларираното в жалбата от
пълномощника на работодателя, че правото за едностранно прекратяване на
трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие
е уредено с разпоредбата на чл.326 ал.1 от КТ, упражнява се по преценка на
работника независимо каква е причината за прекратяване на трудовия
договор на това основание. Но и с допълнението, че това негово право е
неограничено и не може да бъде елиминирано от работодателя чрез отказ да се
приеме молбата за прекратяване на ТПО поради „започнатото производство
за дисциплинарното му уволнение“, като се цитира от жалбоподателя
нормата на 335 ал.1 т.2 от КТ, която е неприложима към случая доколкото
фактическият състав включва и още един момент. Да е направено изявление
от работника, че прекратява ТПО и преди да изтече този срок, каквото е
налице в случая. Както се посочи достатъчно е само изявление на работника
да прекрати ТПО преди изтичането на срока на предизвестието защото няма
да го отработва а ще го плати, което изявление е правно релевантно и
достатъчно за да настъпи конститутивния ефект на прекратяване на ТПО.
Нормата на чл.220 ал.1 урежда последиците от прекратяване на ТПО преди
да започне да изтече срока за предизвестието, свързани със заплащане на
34
обезщетение, но не и условие за плащането на сумата заедно с изявлението
като неделима част от фактическия състав на прекратяване на ТПО преди да
изтече срока за предизвестието. Няма спор, че когато работникът не заяви че
прекратява ТПО в срока за предизвестие и не е готов да заплати обезщетение,
той на общо основание продължава да изпълнява трудовите си задължения и
ако в този срок извърши дисциплинарно нарушение, работодателят може в
същия срок или най-късно до изтичането на срока на предизвестието да
уволни работника на друго основание-дисциплинарно уволнение, като
уволнителната заповед следва да се връчи преди изтичането на срока на
предизвестие .При прекратяване на ТПО с предизвестие, ефектът на
прекратяването настъпва с изтичане на срока на предизвестието по чл.335 ал.2
т.1 от КТ.
Няма основание да се елиминира като непородило прави последици за
прекратяване на ТПО, изявлението на работника, че той прекратява ТПО с
работодателя си чрез едностранно прекратяване с предизвестие, което не
смята да отработва за което заплаща обезщетение на другата страна.
Работодателят е удовлетворен, защото получава обезщетение за това че
работникът не е работил и го компенсира за евентуално причинени вреди
съизмерими с размера на БТВ на работника. Едностранното изявление на
работника за прекратяване на ТПО с предизвестие, което той няма да
отработва, не е оттеглено от работника в нито един момент и същото е
проявило незабавно правното си действие В този смисъл и без да се обсъжда
по същество издадената заповед за дисциплинарно уволнение същата е
незаконна, дисциплинарното уволнението е незаконно, тъй като не е
произвело правото си действие по отношение на вече прекратено ТПО и
при вече настъпил във времето конститутивен ефект на прекратяването на
трудовия договор още на 16.11.2023г. и само на нова основание
дисциплинарното уволнение е незаконно и следва да се отмени. Не може да се
отменя с дисциплинарно уволнение едно вече несъществуващо в правния мир
ТПО. Ищецът Ш. не е имал правно основание и задължение да се явява на
работа при работодателя си считано от 16.11.2023г., защото неговото ТПО е
прекратено и за него не съществува задължение да продължава да работи по
вече прекратено ТПО. Неверни са доводите на работодателя, че той е
35
преценил съответствието между тежестта на наложеното наказание с
извършеното нарушение, доколкото работодателят не е образувал
дисциплинарно производство по смисъла на чл.193 от КТ, а е образувал
съвсем тенденциозно производство за дисциплинарно уволнение на ищеца в
нарушение на всякакви правни принципи, залегнали в нормите на КТ в
Глава Девета, раздел III Дисциплинарна отговорност-Нарушение на
трудовата дисциплина- чл. 186. Виновното неизпълнение на трудовите
задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с
предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от
имуществената, административнонаказателната или наказателната
отговорност, ако такава отговорност се предвижда; Видове нарушения на
трудовата дисциплина: чл. 187.; Видове дисциплинарни наказания; чл.
188. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания са: 1.
забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение.; Критерии за
определяне и еднократност на дисциплинарното наказание-чл. 189. (1) При
определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на работника или служителя. (2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За
едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само
едно дисциплинарно наказание; Органи, които налагат дисциплинарните
наказания чл. 192. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 54 от 2015 г., в сила
от 17.07.2015 г.„ Задължения на работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)чл. 193.
(Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. и доп., бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства (2) Когато работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения,
съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по
същество. (3) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато
обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по
негова вина.; Срокове за налагане на дисциплинарни наказание чл
194.; Заповед за дисциплинарно наказание (Загл. изм. -ДВ, бр. 100 от 1992
г.) Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
36
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.; (2) (Изм. и доп.
- ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва
срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на
връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или
служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна
разписка. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарното наказание се
смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или
служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка, и други.
В случая, няма започнато от работодателя спрямо ищеца такова
дисциплинарно производство, което да е по правилата, предвидени в КТ на
13.11.2023г. Невярно е твърдението в жалбата на работодателя, че то е
започнато за други предходни дисциплинарни нарушения защото такива нито
са посочени в искането му за обяснение, отправено до ищеца, нито са заявени
на работника при връчването на искането за обяснение нито, че такива
нарушения са му обявени от работодателя и пред свидетелите удостоверили
отказа на работника да го получи, нито че по някакъв начин тогава
работникът ясно и категорично е разбрал за какви вменени му нарушения на
трудовата дисциплина става дума. Работодателят е в суверенното си
потестативно право да избере въз основа на кои дисциплинарни простъпки
от няколко извършени, да наложи дисциплинарно наказание, но му е
забранено да предрешава изхода на дисциплинарното производство и как
трябва да бъде наказан виновния работник или служител преди още същото
реално да е започнало и стартирало по правилата на КТ. В случая е налице
едностранно изначално изявление на работодателя,че се провежда
производство за дисциплинарно уволнение на ищеца М. Ш., тоест неговата
предварителна нагласа и ангажираност е безусловно да уволни работника и
процедурата по изслушването на работника и оценката на доказателства ще
бъде осъществена само „проформа“. По този начин, работодателят не само е
формирал, но и е изразил правна обвързваща себе си воля, че неминуемо ще
уволни дисциплинарно ищеца Ш. без значение на констатациите от
проверката , което поставя под съмнение добросъвестното упражняване на
права си по КТ от негова страна в дисциплинарното производство.
Свидетелските показания не предмет изводите на въззивната инстанция
доколкото относими към предмета на спора са само писмените изявления на
37
страните и фактите и обстоятелствата по връчването на искането на
работодателя за обяснения от работника за начина на типичното си
изпълнение на трудовите си задължения, и е без значение какви са били
субективните намерения на ищеца да прекрати договора, а са съществени
неговите постъпки за едностранно прекратяване на ТПО по посочения по горе
начин. Работодателят няма основание да изисква добросъвестност от
работника, след като той самият не проявява изискуемата се добросъвестност
и отговорност към задълженията си по КТ в дисциплинарното производство.
Работникът е добросъвестен и не е нарушена нормата на чл.8 ал.2 от КТ, не е
нарушил по никакъв начин принципите визирани в КТ и е прекратил
едностранно ТПО с предизвестие с изричното заявеното пред работодателя, че
няма реално да го отработва, а ще заплати обезщетение, като е посочил и
датата от която влиза в сила прекратяването на ТПО -от деня, следващ
връчването на молбата. Няма поискано от работодателя обяснение по
смисъла на чл.193 ал.1 от КТ от работника за вменени му конкретни
нарушения на трудовата дисциплина, посочени и конкретизирани с време,
място и начин на извършване, както и на обстоятелствата за това, за преценка
на тежестта на нарушението, в хипотеза когато работодателят извършва
проверка с една единствена и предварително набелязана цел- да уволни на
всяка цена дисциплинарно ищеца и нищо повече. Ищецът се е възползвал
правомерно от субективното си право, което му дава закона едностранно да
прекрати ТПО без да отработва предизвестието, с настъпващ незабавен ефект
на прекратяването на трудовия договор, а фактът, че работодателят е
бездействал и не го е уволнил до 16.11.2023г. е за негова сметка , като както
се посочи дисциплинарното уволнение е извършено след като вече ТПО
фактически и правно не съществува, то е прекратено още на 16.11.2023г. на
която дата е настъпил и конститутивният ефект на прекратяването, и
работодателят няма и не разполага с никакво друго основание да го прекрати,
освен да претендира заплащане на обезщетението което му се следва по
чл.220 ал.1 от КТ, което междувременно му е платено, но работодателят
упорито отказва да приеме този законен начин на прекратяване на ТПО като
връща обезщетението , което обаче няма никакви правни последици за вече
прекратеното ТПО. Работодателят иска да уволни ищеца М. Ш., така както
той желае-дисциплинарно уволнение, независимо дали има или не
реализирано дисциплинарно нарушение, като в случая процесното
38
дисциплинарно уволнение е извършено както се посочи в нарушение на
закона. Въззивният съд не споделя изобщо за коректно поднесени и за верни
твърденията на работодателя за недобросъвестно реализиране от работника
на правото се за прекрати ТПО едностранно с предизвестие което няма да
отработи. Това между другото е и типичния начин на прекратяване на
трудовия договор от страна на работника при което уволнението настъпва от
момента на узнаване от работодателя за изявлението на работника направено
по посочения начин и дори без да е заплатено обезщетението по чл.220 ал.1 от
КТ. Работодателят не може да игнорира това желание на работника и да го
подчини на своето желание да го уволни дисциплинарно дори примерно и да
няма основание за това. Както нееднократно се отбеляза е ясно още на
13.11.2023г. каква е предварителната нагласа на работодателя да уволни ищеца
дисциплинарно и това личи от всички правни действия, които предприема
работодателя в нарушение на КТ. Но в същност работникът е изпреварил
успешно дисциплинарното уволнение като е прекратил ТПО много по-рано и
преди още да бъде още издадена и да му е връчена уволнителната заповед.
Както се посочи при конкуренция на основанията за уволнение има
предимство онова, което се е осъществило по-рано в правния мир, в случая с
едностранното прекратяване на ТПО с предизвестие, което работникът
декларира, че няма намерение да го отработва и затова заплаща следващото се
обезщетение. Никакво виновно поведение не се установява в случая, което да
е демонстрирано от работника. Няма разкъсване и обезсмисляне на връзката
между плащането на дължимото обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ и нормата
на чл.326 ал.1 от КТ, доколкото с подаването на писменото изявление с
посоченото съдържание и правно основание, и получаването му от
работодателя се прекратява незабавно ТПО, а дължимото обезщетение може
да се заплати както в момента, така и в друг срок или изобщо да не се плати от
работника, за което работодателят има право на осъдителен иск срещу
неизправния работник. Но в никакъв случай неплащането на обезщетението
няма за правна последица ненастъпване и непризнаване на ефекта на
прекратяването на ТПО с едностранното изявление на работника с
предизвестие, което той решава и отказва да отработи, независимо от
мотивите си за това .Всяко друго тълкуване води до незаконно ограничаване
правата на работника и до поставяне на условие за прекратяване на ТПО чрез
необходимост от реализиране на финансов паричен аргумент, с което
39
работникът би бил поставен в неравностойно положение като по-слабата в
ТПО страна спрямо работодателя си, и която страна фактически и обективно
по-трудно би могла в този случай да се възползва от този начин на
прекратяване на ТПО, ако трябва веднага и незабавно да плати обезщетението
за да настъпи ефекта на прекратяването, което е недопустимо.
Икономическият момент–плащането на обезщетение, за да се възползва
работника от последиците на тази привилегия и право за незабавно
прекратяване на ТПО / чл.326 ал.1 във връзка с чл.220 ал.1 от КТ/, не е част
от фактическия състав на прекратяване на ТПО с едностранно писмено
предизвестие за прекратяване с предизвестие, което работникът не желае и
не иска да отработи, като плащането на обезщетението е само последица, а не
част от основанието за прекратяване на ТПО по посочения правен способ.
Предвид изложеното обжалваното решение по същество ще следва
да се потвърди изцяло.
Правилно е и съдебното решение по иска по чл.344 ал.1 т.4 от КТ
доколкото същият касае поправката на основанието за прекратяване на ТПО в
удостоверението изпратено на НОИ за прекратяване на ТПО , доколкото
вярното и действителното основание за прекратяване на ТПО е това
посочено от работника-ищеца М. Ш. -чл.326 ал.1 от КТ, а не посоченото от
работодателя-дисциплинарно уволнение по чл.360 ал.2 т.6 от КТ . И в тази
част обжалваното решение ще следва да се потвърди, като се отчете, че за
ищеца също има правен интерес да предяви и такъв иск срещу работодателя
си.
При този изход на спора в полза на ответника по въззивната жалба и
ищец в производството пред първата инстанция М. Г. Ш. ще следва да се
присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 1000лв, заплатени в
брой като адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие №********** от 12.02. 2025г.
Водим от горното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд № 1014 от
31.07.2024г. постановено по гр.д.№20245220100673 по описа на същия съд за
40
2024г.
ОСЪЖДА Драматично - куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК
*********, с адрес гр. П., пл.„Константин Величков“ № 1, представляван от
директора Б. К. П. , ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Ш., с ЕГН **********, с
постоянен адрес с. С., общ. П., ул. „Д." №*, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 1000лева /хиляда лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на РБ в едномесечен срок, считано от 26.02.2025г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
41