№ 712
гр. Русе, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
************** по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240,
ал.1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД срещу ИВ. К. ИВ., в която се твърди, че ответникът е
кредитополучател по сключен Договор за потребителски паричен кредит с
„Вива Кредит“ ООД от 22.03.2018 г. По силата на дози договор той получил в
заем сумата от 2000 лв., като се задължил да я върне заедно с уговорената
договорна лихва на 12 погасителни вноски, всяка в размер на 204,94 лв., или
общо сумата от 2459,28 лв. Твърди се, че ответникът не е плащал никакви
суми за погасяване на задължението си по договора за паричен заем, по който
освен посочените по-горе суми дължал и неустойка в размер на 377,28лв. за
неизпълнение на договорно задължение – за това, че не е осигурил поръчител
по договора, който да отговаря на определени условия.
Поради неплащане на задълженията си по договора на ответника била
начислена и лихва за забава върху непогасената главница в размер на 164,40
лв. за периода 18.03.2019 г. до датата на депозиране на заявление за издаване
1
на Заповед за изпълнение в съда за дължимите суми – 13.12.2019 г.
Твърди се, че задължението по договора за паричен заем е
прехвърлено по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.04.2019
г. от първоначалния кредитор „Вива Кредит“ ООД на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД. За събиране на посочените по-горе суми
ищцовото дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което било
образувано заповедно производство и издадена срещу ответника заповед за
изпълнение. С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за
установяване на задължението по заповедта, се моли в настоящото
производство да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено, че ответникът ИВ. К. ИВ. дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД сумите: 2000 лв. главница; 459,28 лв.
договорна лихва за периода от 21.04.2018 г. до 17.03.2019 г.; 377,28 лв.
неустойка; 164,40 лв. лихва за забава върху непогасената главница за периода
от 18.03.2019 г. до 13.12.2019г., както и законната лихва върху главницата от
депозиране на заявлението до окончателно изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените в заповедното и в исковото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал становище по
допустимостта и основателността на предявените искове.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Представените по делото и неоспорени писмени доказателства
установяват, че на 22.03.2018г. между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и
ИВ. К. ИВ. като заемател е сключен договор за паричен заем с №*** по
силата на който му е предоставена в заем сумата от 2000лв., за което страните
са уговорили, че договорът служи като разписка – чл. 2 т. 10. Уговорена е
договорна лихва в размер на 40% годишно, която заедно с главницата
ответникът е следвало да заплати на 12 равни месечни вноски, всяка от които
в размер на 204,94лв., първата с падеж на 21.04.2018г., а последната на
17.03.2019г.
2
Няма твърдения и доказателства ответникът да е извършвал плащания
по договора.
По силата на сключен на 01.12.2016г. рамков договор за прехвърляне
на парични вземания между „Вива Кредит” ООД в качеството на цедент и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД в качеството на
цесионер, вземането по процесния договор е цедирано на ищцовото
дружество на 01.04.2019г. с приложение №1 към договора за цесия, в което
фигурира под №12 и е в размер 2000 лв. главница, 459,28 лв. договорна лихва,
377,28 лв. такси и неустойки.
По депозирано заявление от ищцовото дружество, с което са
претендирани дължимите по процесния договор суми, е образувано ч.гр.д.
№****/2020г. по описа на РС – Русе, по което срещу ответника са издадени
заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с от
05.05.2020г. за сумата от 2000 лв. главница, ведно със законната лихва от
23.01.2020г. до окончателното й изплащане и 90лв. разноски, както и с
заповед за изпълнение от 16.10.2020г. за сумата 459,28лв. договорна лихва за
периода от 21.04.2018г. до 17.03.2019г. С разпореждане от 25.05.2020г. съдът
в заповедното производство е отхвърлил депозираното заявление в частта за
сумите 377,28лв. неустойка за неизпълнено договорно задължение и 164,40лв.
законна лихва за периода от 22.04.2018г. до 13.12.2019г., в която част
разпореждането е влязло в сила след като е потвърдено с определение от
09.10.2020г. по ч. т. д. №***/2020г. по описа на ОС - Русе.
Издадените заповеди за изпълнение са връчени на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което до кредитора е изпратено
разпореждане от 13.01.2021г. с указания да предяви иск за установяване на
вземането си по издадените заповеди за изпълнение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадените в негова полза заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен
в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
3
Недопустим се явява предявеният в настоящото производство
установителен иск в частта, за сумите 164 лв. обезщетение за забава и
377,28лв. договорна неустойка, доколкото за същите няма издадена заповед за
изпълнение. Поради това ищецът не разполага с правени интерес от
предявяване на установителен иск за дължимостта им. За тези суми съгласно
415, ал.3 ГПК искът следва да е осъдителен. В тази част производството по
делото следва да бъде прекратено като недопустимо.
По отношение основателността на установителния иск за
претендираните суми за главница и договорна лихва, съдът намира следното:
Няма спор, че ответникът е получил в заем сумата от 2000лв., като дължи
връщане на същата, заедно с уговорената договорна лихва в общ размер на
459,28лв. Въпреки, че размерът на уговорената договорна лихва, съответно и
ГПР са високи, то същите не надвишават нормативно установения
максимален размер в чл. 19, ал.4 ЗПК и не би могло да се приеме, че са
нищожни. С оглед на това и предвид липсата на възражение и подкрепящи го
доказателства за извършени плащания на установените задължения, то
предявеният иск в частта за главница и договорна лихва следва да бъде
уважен.
При този изход на спора следва да бъдат определени дължимите по
делата разноски. Държавната такса, която е призната от заповедния съд и
включена в първата издадена заповед е в размер на 40лв., а юрисконсултското
възнаграждение е в размер на 50лв. За исковото производство дължимата
държавна такса за уважените искове е в размер на 90лв., а юрисконсултското
възнаграждение в размер от 100лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими предявените от
Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК202527341,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29,
етаж 3 против ИВ. К. ИВ. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, ******
искове за установяване дължимостта на сумите 377,28 лв. договорна
неустойка и 164,40 лв. обезщетение за забава за период 18.03.2019г. до
4
13.12.2019г., дължими по договор за потребителски паричен кредит от
22.03.2018г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№****/2021г. по описа
на РС – Русе в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС –
Русе в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИВ. К. ИВ. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, *****, дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3, сумите: 2000 лв.
главница по договор за потребителски паричен кредит от 22.03.2018г., ведно
със законната лихва от 23.01.2020г. до окончателното й изплащане и
459,28лв. договорна лихва за периода от 21.04.2018г. до 17.03.2019г., за
които суми са издадени съответно заповеди за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.05.2020г. и от 16.10.2020г. по ч.гр.д.
№****/2020г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА ИВ. К. ИВ. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
***** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Панайот Волов“ №29, етаж 3 сумата от 190лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 90лв. разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№****/2020г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5