Разпореждане по дело №598/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 166
Дата: 7 февруари 2023 г. (в сила от 7 февруари 2023 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20221700500598
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 166
гр. Перник, 07.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. П.
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. П. Въззивно гражданско дело
№ 20221700500598 по описа за 2022 година
С Решение № 799/17.07.2022 г., постановено по гр.д. № 0047/2022 г. по
писа на Пернишкия районен съд са отхвърлени изцяло предявените от
„Топлофикация - София“ ЕАД искове срещу Е. П. К., с които се иска да бъде
установено, че ответника в първоинстанционното производство дължи на
ищцовото дружество, сума в общ размер на 409.36 лева, включваща главница
в размер на 318.89, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 09.2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 30.07.2021 г., като погасени по давност. В тежест на ищеца са
възложени да заплати и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация -
София“ ЕАД чрез адв. Таня Желязкова, с която се обжалва
първоинстанционното решение като неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон, както и в частта за разноските по
заповедното и исковото производство. Излагат се подробни доводи по
същество срещу формираните изводи от първоинстанционният съд. Намира
за неправилно приетото от Районен съд - П., че ответникът- Е. П. К. не е бил
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Видно от представените по
делото документи ответникът е бил собственик па тонлоснабдения имот и в
качеството си на такъв се е разпоредил със същия, като си е запазил правото
на ползване за процесния период. Тези твърдения се доказват по безспорен
начин от приетите, но ие обсъдени от съдебния състав доказателства, което е
обусловило и грешен извод, че Е. К. не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове. С оглед на което счита, че съдебният състав е извел
неправилен извод, че дружеството не доказало наличието на облигационна
връзка с ответника. Правото на собственост и правото на ползване са вещни
1
права, които съществуват паралелно и отказът от едното не довежда до
автоматично отпадане на правата и задълженията и по второто право
/ползването/. По делото са събрани доказателства, от които се установява, че
през процесния период Е. К. е бил както собственик, така и ползвател, ето
защо същият се явява процесуално легитимиран да отговаря по предявения
иск. В заключение се иска решението да бъде отменено като неправилно,
неоснователно и незаконосъобразно, като бъдат присъдени направените
съдебни разноски, включително юрисконсулско възнаграждение и в
настоящето производство. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Е. П. К. чрез адв. М. П. е депозирал отговор
на подадената въззивна жалба, с който твърди, че същата е неоснователна.
Счита първоинстанционното решение за правилно, постановено при правилна
преценка на събраните по делото доказателства. Моли подадената въззивна
жалба да бъде оставена без уважение, като се постанови решение, с което да
бъде потвърдена правилността на първоинстанционния акт. Прави искане за
присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в настоящето
производство. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не
сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.03.2023г.
2
от 10,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане а на жалбоподателя - и препис от отговора на
въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3