№ 215
гр. Бургас, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Ел. П. Георгиева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20242000500392 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 207 от 01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 177/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, са отхвърлени предявените искове от Й. Б.
Б., ЕГН **********, против "ДЗИ – ОЗ" ЕАД, ЕИК ******** за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и негативни
душевни и емоционални изживявания в резултат на смъртта на неговия син Б.
Й.ов Б., ЕГН **********, при ПТП на ****.2020 г., в размер на 110 000 лв.
допълнително над размера на изплатената доброволно от застрахователя сума
от 50 000 лв., заедно със законната лихва за забава върху исканото
застрахователното обезщетение, в размер на 12 222,22 лв., считано от
15.04.2022 г., както и законната лихва върху обезщетението, от датата на
завеждане на исковата молба в съда до пълното плащане. Присъдени са
разноски.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца Й. Б. Б., с която същото се обжалва като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Поддържа се, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по делото
и необосновано е приел направеното от застрахователното дружество
възражение за наличието на съпричиняване от страна на починалия Б. Б..
Оспорват се заключенията по допуснатата по делото съдебна-автотехническа
експертиза и се иска назначаване на нова досежно място на удара, механизма
1
на ПТП и получените увреждания на пострадалия. Според въззивника
заключението на вещото лице за мястото на удара се основавало единствено
на показанията на водача на лекия автомобил М. К., дадени като негова
защитна теза в досъдебното и наказателното производство по н.о.х.д. №
464/2021 г. на Окръжен съд – Сливен и не кореспондирало със събраните по
делото доказателства. К. бил починал в хода на производството по настоящото
дело и разпитът му като свидетел не бил възможен.
Налице били съществени противоречия в заключенията по двете
допуснати по делото съдебно-медицински експертизи. На искането на
страната за допълнителна експертиза не се е противопоставил и
застрахователят. Допуснатата по делото съдебно-психиатрична експертиза
било неотносима, а следвало да се допусне съдебно-психологическа
експертиза. Изводите на съда за психологическото състояние на Й. Б. били
необосновани. Представените в първоинстанционното производство с молба
от 14.12.2023 г. медицински документи потвърждавали описаните от него в
исковата молба преживявания, скръб и страдания. Отказът на съда да
кредитира тези доказателства бил незаконосъобразен. Фактът, че ищецът от
няколко години живее във Франция, не означавал, че чувствата му към сина
му са отслабнали.
Налице било съществено противоречие между мотивите на съда и
постановения от него диспозитив в обжалваното решение.
Иска се отмяна на обжалваното решение или връщане на делото за
разглеждане от друг състав на съда, който да допусне нова комплексна
експертиза. Алтернативно е направено искане за обезсилване на съдебното
решение поради недопустимост. Претендират се разноски в двете инстанции.
Иска се назначаване на комплексна съдебно-медицинска и съдебно-
автотехническа експертиза.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
“ДЗИ – ОЗ” ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Излагат се аргументи за правилността на уваженото от
първоинстанционния съд възражение за съпричиняване в размер на 50 % с
оглед заключенията по допуснатите по делото САТЕ и СМЕ. Поведението на
пострадалия Б. Б. съществено допринесло за настъпването на травматичните
му увреждания, довели до летален изход. Според вещото лице по СМЕ В. Уз.
описаните увреждания отговаряли на описания в САТЕ механизъм на ПТП, а
именно – сблъсък на велосипеда в предна лява повърхност на лекия автомобил
с предна лява част на велосипеда – предна капла и гума.
Според въззиваемия недопускането на КСМАТЕ не е процесуално
нарушение. Позовава се на императивната разпоредба на чл. 300 ГПК като
изтъква, че в мотивите към влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 464/2021 г.
на Окръжен съд – Сливен съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна
на пострадалото лице. Според въззиваемото дружество зададените въпроси от
страна на въззивника към вещите лица по допуснатите САТЕ и СМЕ целят
2
преразглеждане на наказателноправните последици, а не опровергаване на
направеното възражение за съпричиняване, което би имало гражданскоправни
последици като определяне коефициент на съпричиняване. Иска се
доказателствените искания да бъдат оставени без уважение.
Налице било противоречие между оплакванията на въззивника по
отношение направената по делото СМЕ, от една страна, и наведените
твърдения в исковата молба и представените от ищеца писмени доказателства,
от друга. Назначеното от съда вещо лице д-р Р. П., психиатър – психолог,
задълбочено и мотивирано анализирало писмените доказателства по делото и
обследвало Й. Б., включително осъществило контакт с дъщеря му и с кметския
наместник в с. Р.. Въззивникът-ищец не успял да докаже в условията на пълно
и главно доказване твърдените в исковата молба болки и страдания.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноски. Не се правят доказателствени средства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Сливен е бил сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва.
Ищецът Й. Б. Б. изложил в исковата си молба твърдения, че на ****.2020
г. синът му Б. Й.ов Б. починал при пътнотранспортно произшествие,
предизвикано от М. Ен. К. при управление на лек автомобил, за който е била
сключена застраховка “гражданско отговорност” с ответника “ДЗИ – ОЗ”
ЕАД. От смъртта на сина си ищецът претърпял неимуществени вреди –
душевни болки и страдания. Ищецът отправил до застрахователя искане за
обезщетение, вследствие на което му било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 50 000 лв. Ищецът приема тази сума за недостатъчна
за обезщетяване на вредите му и отправя искане да бъде осъден ответникът-
застраховател да му заплати допълнително обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 110 000 лв. заедно със законната лихва, считано от
15.04.2022 г. до пълното изплащане на сумата.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.
Възразил, че изплатеното обезщетение в размер на 50 000 лв. обезщетява в
пълен размер вредите на ищеца. Повдигна възражение, че е налице
съпричиняване на увреждането от пострадалия велосипедист. Оспорил
размера на претендираното обезщетение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил
предявените искове, като приел, че пострадалият е допринесъл за увреждането
3
с принос от 50 % и че изплатеното обезщетение в размер на 50 000 лв. е
достатъчно за обезщетяване на неимуществените вреди.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият
въззивен състав препраща към мотивите му, които не е необходимо да
повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:
Неоснователни са оплакванията на ищеца-въззивник за недоказаност на
съпричиняване на вредите, за допуснати в тази връзка процесуални
нарушения от първоинстанционния съд, който не допуснал комплексна
медицинска и автотехническа експертиза, и за неизяснени фактически
обстоятелства във връзка с механизма на произшествието.
С обсъдената от първоинстанционния съд влязла в сила наказателна
присъда срещу причинителя на увреждането М. Ен. К. е установено, че
признатият за виновен водач К. е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП (водачите на ППС са длъжни при
избирането на скорост на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие) и чл. 15, ал. 1 ЗДвП (водачът на ППС се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, използва най-дясната лента).
По делото са извършени отделно автотехническа експертиза и
съдебномедицинска експертиза, които са дали отговор на всички въпроси,
които са от значение за спорните обстоятелства. Установено е по категоричен
начин, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил,
управляван от М. К., се е движил в посока от с. Р. към гр. Н. З. със скорост
около 63 км/ч, а пострадалият Б. Б. е управлявал електрически велосипед в
обратната посока със скорост около 20 км/ч. Сблъсъкът между насрещно
движещите се лек автомобил и велосипед е станал в лентата за движение на
лекия автомобил в посока гр. Н. З., на около 0,9 м вдясно от разделителната
линия. Мястото на удара е определено от вещото лице по САТЕ след съвкупен
анализ на данните за оставените върху асфалтово покритие следи от спирачен
път, мястото на което е намерено тялото на велосипедиста, мястото на което е
бил велосипеда, и характеристиките и деформациите на участвалите пътни
превозни средства. Велосипедът е навлязъл в насрещната лента за движение
на 6,6 м от мястото на удара, когато лекият автомобил е бил на 20 м. оттам.
Велосипедът е навлязъл в насрещната лента под ъгъл от 8 градуса.
Последвалият удар е бил почти челен за велосипедиста, като основните
поражения са върху лявата част на тялото му. Автомобилът също е понесъл
поражения в лявата си част. Заключението на в.л. В. Уз. е подробно
4
обосновано и защитено в с.з., дадено е от компетентен и безпристрастен
експерт и за съда не съществуват съмнения в правилността му. То е в съзвучие
със заключението на в.л. д-р С. С. по СМЕ относно телесните увреждания на
велосипедиста и съответствието им с този механизъм на катастрофата.
Оплакванията на въззивника, че заключението за мястото на удара се
основавало само на показанията на водача М. К., са неоснователни. Водачът не
е давал свидетелски показания в този процес, а обясненията му в наказателния
процес изобщо не са обсъждани от първоинстанционния съд.
Неоснователно се поддържа в жалбата, че е налице противоречие между
САТЕ и СМЕ, тъй като при този възприет от съда механизъм на
произшествието основните травми на пострадалия би следвало да бъдат
отдясно. Това виждане противоречи на данните за ъгъла на навлизане на
велосипеда в лентата за движение на лекия автомобил, при който ударът е бил
почти челен, като е понесен първоначално от предното колело на велосипеда и
левия крак на велосипедиста.
При така установените факти може обосновано да се заключи, че
вредите са настъпили в резултат на едновременното проявление на два
фактора: от една страна, неправомерното поведение на водача на лекия
автомобил, който е можел и е бил длъжен да избере скорост на движение,
която да му позволи да спре или избегне сблъсъка с велосипедиста, и който е
можел и е бил длъжен да се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а от друга страна, неправомерното поведение на велосипедиста,
който също е нарушил правилото на чл. 15, ал. 2 ЗДвП и задължението си да се
движи възможно най-вдясно по платното за движение. Липсата на който и да е
от тези фактори би довела до избягване на удара, съответно ненастъпване на
вредите. Ето защо следва да се приеме, че вредите са причинени в равна
степен от двамата участници и дължимото обезщетение следва да се намали
наполовина на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Неоснователни са оплакванията във връзка с размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди. Приетият от съда общ размер от 100
000 лв. (преди намаляване поради съпричиняване) е справедлив и съобразен с
установеното по делото.
Относно вида, интензитета и обема на понесените от ищеца
неимуществени вреди, при дадени изрични указания относно
доказателствената тежест, ищецът е ангажирал само доказателства за
родствената си връзка с починалия и за начина, по който смъртта на сина му се
е отразила върху психическото му здраве. При направеното с исковата молба
твърдение, че ищецът и майката на Б. са разведени и “от няколко години”
ищецът живее и работи във Франция, изцяло неизяснени са останали фактите
и обстоятелствата, свързани с личните отношения между бащата и сина. Няма
ангажирани доказателства къде са живели те след развода, какви и колко чести
са били контактите им до заминаването на ищеца във Франция и поддържали
ли са те връзка след това. В обстоятелствената част на заключението по
5
извършената СПЕ се съдържат данни за тези обстоятелства, които обаче не
могат да се обсъждат и ценят, защото имат свидетелстващ характер и предават
информация, която вещото лице е получило от трети лица.
От заключението на СПЕ се установява, че след смъртта на сина си
ищецът е бил в състояние на нормална психологична реакция на скръб при
загуба на близък, а към момента на изготвяне на експертизата няма данни за
психично или невротично разстройство. Заключението е пълно, подробно,
обосновано и защитено в съдебно заседание, дадено от компетентен и
безпристрастен експерт след обсъждане на доказателствата по делото и беседа
с ищеца в продължение на 2,30 часа. Съдът дава вяра на заключенията на
експерта. Представените от ищеца документи за преглед и предписани
медикаменти от лекари във Франция не могат да доведат до различни изводи
относно начина, по който смъртта на сина му се е отразила върху психиката на
ищеца. Тези документи са съставени след началото на процеса и
удостоверяват, че ищецът се е явил на медицинска консултация при психиатър
на 12.12.2023 г. – 7 месеца след завеждането на настоящото дело и повече от
три години след смъртта на Б., както и че са му предписани медикаменти,
които според експерта по СПЕ се предписват при лека тревожност. От тези
документи не могат да се направят изводи, че ищецът е имал нужда и е
потърсил психиатрична помощ след смъртта на сина си. В тези документи се
съдържат свидетелстващи изявления за факти и обстоятелства, които
френските лекари не са могли да възприемат лично и за които са били
информирани от ищеца.
Неоснователно е оплакването, че вместо поисканата съдебно-
психологическа експертиза е извършена съдебно-психиатрична експертиза.
На вещото лице-психиатър е поставена задача да отговори на въпроса дали е
налице “психично страдание у ищеца” и този въпрос е получил отговор. В
същото време назначаването на експертиза от лекар психиатър е адекватно и
подходящо при представените от самия ищец доказателства за търсена от него
психиатрична консултация и приемани антидепресанти.
Не може да се сподели и тезата на въззивника за недопустимост на
решението поради съществено противоречие между мотивите на съда и
постановения от него диспозитив в обжалваното решение. Такова
противоречие няма.
В крайна сметка изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 50 000
лв., след прието съпричиняване и намаляване на обезщетение с 50 % на осн.
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е справедливо и достатъчно за обезщетяване на вредите му.
Искът за допълнително обезщетение в размер на 110 000 лв. е неоснователен и
следва да се отхвърли. При тези констатации и изводи първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото застрахователят има право на разноски за
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв.
6
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 207 от 01.07.2024 г. по гр.д. № 177/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Й. Б. Б., ЕГН **********, от гр. Ел., обл. Велико Търново,
ул. Р. № 29, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. Ив. В. № 9, ет. 3, офис 307,
чрез адв. Н. П., да заплати на “ДЗИ – ОЗ” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. В. № 89Б, сумата 200 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7