Р Е Ш
Е Н И Е
София, 22.06.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 14901/2018 г., за да
се произнесе1 взе пред вид:
Предявен е иск от С.А.С., ЕГН ********** и М.А.С., ЕГН **********,
чрез адв. П. К., съдебен адрес: *** „Е.П.“ АД, ЕИК ******,
София, бул. „******, с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: - сумата 43 800 лв. - по 29 900 лв. за всеки ищец, представляваща договорна неустойка, - сумата 29 190 лв. /частичен иск от сумата 65 700 лв./–
по 14 595 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с
неизпълнение на договор за предоставяне на електроенергия за периода 07.11.2015
г. – 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от
завеждане на делото до окончателното изплащане и - сумата 5 932 лв. – общо за двамата ищци – мораторна лихва
за периода за периода 07.11.2015 г. – 07.11.2018 г. Претендират се сторените
разноски.
В исковата молба се
твърди, че ищците,
като наследници на А.С.С. - починал на 05.08.2015 г.
/а понастоящем - и на починалата в хода на производството М.М.С.,
б.ж. на София, починала на 17.01.2022 г./, са потребители на доставена от
ответното дружество електрическа енергия на адрес: София, ул. „******.
През месец февруари 2011 г. ел. захранването в жилището им било прекъснато,
поради претенции на ответното дружество за неплатени сметки за периода
м.08.2009 г. до м.02.2011 г.
На 22.02.2017 г. ищците предявили отрицателен установителен иск срещу
ответника, че не дължат претендираните от него суми, като с влязло в сила
решение от 13.06.2018 г., постановено по гр.д. № 10949/ 2017 г. по описа на СРС,
88 състав, съдът уважил претенцията им.
Ищците твърдят, че повече от 6 години са били без ел. захранване. Едва след
влизане в сила на решението, ответното дружество възстановило ел. захранването
в жилището им на 07.08.2018 г.
През целия този период ищците търпели дискомфорт, тревоги и безсъние,
стояли на тъмно и студено.
В тази връзка ищците са предявили настоящия иск и молят съда да осъди
ответника да им заплати дължимото по договора обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди от неизпълнението от страна на ответника на
задължението му за доставяне на електроенергия за посочения период в размер
исковата сума, със законните последици – лихви и разноски..
Ищецът е представил писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни
такива.
По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със
законните последици, като основателен и доказан. Претендират разноски по
списък.
Ответникът „Е.П.“ АД оспорва така предявените искове
изцяло, както по основание, така и по размер.
На първо място счита иска за недопустим, тъй като ищците не са били клиенти
на Ч.Е.Б. за целия период, за който претендират неустойка. Евентуално твърдят,
че същият е недопустим за периода от
07.08.2013 г. до датата, на която Ч.Е.Б. е получило исковата молба, по която е
образувано гр.д. №10949/2017 г. на СРС – но не по-рано от 16.05.2017 г. След
исковия период твърди, че клиент на ответното дружество е само ищцата М.С..
Твърди, че никой от ищците не е обитавал имота през процесния период.
На самостоятелно основание счита иска за недопустим за периода до смъртта
на А.С., т.е. за периода 07.08.2013 г. - 05.08.2015 г. тъй като, дори и да е
имал право на иск и неустойка/обезщетение за лишаването му от доставка/, това е
било негово лично право, което той лично не е упражнил.
Счита исковата молба за нередовна, тъй като е изцяло неясна и не може да се
разбере по каква причина тримата ищци претендират обезщетение в „идеални
части“, въз основа на какви твърдения определят размера на исковете си, твърдят
ли, че цялото вземане за неустойка от по 40 лв. дневно за период отпреди и след
смъртта на наследодателя им и др.
Навежда твърдение, че искът е погасен по давност за период по- дълъг от 3
години от датата на завеждане на ИМ, тъй като става въпрос за ежедневно,
формирано като периодично вземане, правото за което се погасява с тригодишна
давност.
Твърди, че, ако потребителят действително остане без ел. захранване, той е
длъжен да уведоми лицензианта за това събитие, а в процесния случай такова
уведомление от началната дата на иска няма.
Възразява за прекомерност на сумите, претендирани като обезщетение.
Оспорва изцяло и твърденията относно евентуално причинени неудобства от
преустановяване на доставката.
Заявява, че не е налице причинно - следствена връзка между деяние на
служители на „Ч.Е.Б.“ АД и евентуални претърпени от ищците имуществени вреди.
Оспорва обстоятелството в случая да има вреда от евентуално преустановяване
на доставката, т.е. това, че няма вреда се счита и доказано като отрицателен
факт.
Представил е доказателства в подкрепа на твърденията си,
поискал е допускане на експертиза.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като му присъди
сторените разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се
спори, а и се доказва от събраните доказателства, че
С Решение от 20.04.2018 г., постановено по гр.д. № 10949/2017 г. на СРС,
88-ми с-в, е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С.А.С.,
М.М.С. И М.А.С. не дължат на „Ч.Е.Б.“, АД сумата
683,31 лв., представляваща главница за потребена и
незаплатена ел. енергия за периода м. август 2009 г. – м. февруари 2011 г.,
както и начислена за периода мораторна лихва в размер 725,25 лв. за следния електроснабден имот: ап. № 14, находящ се в София, ул. ******,
клиентски № 300021427591.
Със същото решение са отхвърлени предявените насрещни искове искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 208,64 лв. –
обезщетение за забавено плащане върху посочената главница за периода 29.03.2014
г. – 29.03.2017 г. /завеждане на делото/.
Със заявление от 26.07.2018 г. С.А.С.М.М.С. и М.А.С.,
подадено във връзка с цитираното по – горе решение на СРС са поискали от „Ч.Е.Б.“, АД да бъде
възстановено ел. захранването в апартамента за сметка на доставчика и са
предявили и претенция за обезщетение за причинени им неимуществени вреди.,
По делото е представен Констативен протокол от 07.08.2018
г., издаден от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“, АД, от който е видно, че на
посочената дата ел. захранването в описания имот - ап. № 14, находящ се в София, ул.
******, клиентски № 300021427591 е възстановено.
От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, приета
от съда и неоспорена от страните, се установи, че през периода 07.08.2013 г. –
07.08.2018 г. съществуващата и преди това в партида за клиентски № 300021427591 и клиент
А.С.С. за посочения по – горе апартамент не е била
закрита и е продължила да съществува в регистрите на дружеството, като по нея
са начислявани лихви за забавени плащания по фактурите, издадени през периода
29.08.2009 г. – 08.01.2011 г. През периода 07.08.2013 г. – 13.06.2018 г.
задълженията за посочения клиентски № са били, както следва: 68131 лв. –
главница към датата на отписването им – 14.09.2018 г. и към 13.06.2018 г.
539,98 лв. – лихви16.05.2017 г.
По – нататък вещото лице заявява, че три фактури са издадени за задължения
за доставка на консумирана ел. енергия, Съответно: - ф-ра
№ **********/19.10.2009 г. /за периода 11.07.2009 г. – 12.10.2009 г./, - ф-ра № **********/20.01.2010 г. Сза
перода 13.10.20009 г. – 13.01.2010 г./ и – ф-ра № **********/17.02.2010 г. /за периода 14.10.2009 г. –
10.02.2010 г./.
Количествата енергия по фактурите, приложени към отговора на исковата
молба, са остойностени по действащите при издаването
им цени на електроенергията, съгласно решения от 25.06.2009 г. и 28.06.2010 г.
на ДКЕВР. От експертизата е направен изводът, че счетоводството на ответника,
във връзка с издаването и осчетоводяването на приложените към отговора на
исковата молба фактури, е водено правилно и редовно.
По
искане на ищцовата страна съдът допусна и разпита свидетеля А.Г.Г..
В
показанията си той заяви, че отдавна познава семейството, през 2008 г. е бил
колега с ищцата М.С., С. е неин брат, а М. – нейна
майка. Излизали са често заедно, ходил й е на гости, те живеят на ул. ******,
последен етаж, апартаментът вдясно, може би № 14. Знае, че през времето от 2015
г. до 2018 г. нямало ток в жилището, използвали свещи, готвели на газ,
свидетелят лично е вземал дрехи за пране на друго място. Доколкото знае токът
им е бил спрян поради неплатени сметки. Знае, че са имали спор с ответника
/тогава ЧЕЗ/, той лично ги е карал първо до централата на Цариградско шосе и
после до техен офис, ходели само С. и свидетелят – било може би 2012 г. или
2013 г. /не помни точно кога/, знае за разправии. Не знае дали ищците са си
платили сметките. Казали му, че ще упълномощят адвокат, за да си търсят
правата. С. се опитвал да намери решение на проблема, въпреки че от ЧЕЗ се
„забавлявали с него“. При един от споровете, на които Георгиев присъствал, от
ЧЕЗ им казали, че, въпреки че част от задължението е погасено по давност, няма
да го зачетат, „да си търсят правата в съда и да си купят повече свещи.“ На
практика този свидетел е ходил с ищеца С.С. само
веднъж до офиса на ответното дружество на Цариградско шосе, но не си спомня
точно кога, повече пъти е ходил в офиса
на ул. Гинци, На практика ищците нямат ток от 2011 г.
По –
нататък свидетелят каза, че ищцата М.С. доста плакала, майка й също била
разстроена, брат й също – те били млади хора, а трябвало да страдат от такива
неприятни битовизми. Били доста депресирани, а
майката тогава била болна и почти не говорела. През зимата семейството се
отоплявало на газ, всички в една стая, за да се справят с отоплението.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск
има своето правно основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.
1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. За да може да бъде уважена исковата претенция следва: а/
претендиращият да е изправна страна по договора, б/ да е доказано
неизпълнението на другата страна; в) да е установен размерът на дължимата сума.
В настоящото дело са предявени няколко обективно съединени претенции – за неустойка
по чл. 92 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
за мораторна лихва, вследствие обстоятелството, че в апартамента им не е имало
ток през процесния период, за което, според тях, вина има ответникът, който не
им го е доставил.
Според чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнение, без да е нужно те да се доказват, като кредиторът може да иска
обезщетение и за по – големи вреди.
Претенцията за неустойка по принцип има се базира на договорно основание –
затова следва да се иска присъждане на сума, основана на неустойка, която
страните са уговорили в сключения между тях договор, с цел да обезпечат
изпълнението по него.
Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД разпорежда, че изправната
страна по договора може да иска от неизправната обезщетение за вредите, които
са й причинени от неизпълнението.
Ищците заявяват, че са изправна страна по договора за продажба на ел.
енергия и, въпреки това, ответникът – доставчик е преустановил снабдяването им
с такава и, поради това, според тях, поведението му следва да бъде оценено като
виновно по смисъла на приетите от страните Общи условия. Периодът, за който
претендират неустойка е следният: 07.08.2013 г. – 07.08.2018 г.
Позовават се на практика на ВКС, която съдът намира, че следва да приложи.
Съгласно ТР № 4 от 29.01.2013 г. по
т.д.№ 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, прекъсването на снабдяването с електроенергия в
нарушение на предпоставките, предвидени в закона /чл.122 - 124 ЗЕ/ и в Общите
условия на ДКЕВР е неизпълнение на договора, тъй като снабдяването с
електроенергия е определено в закона като услуга в обществен интерес и
доставката се осъществява по силата на договор.
ВКС приема, че общественият доставчик на
електрическа енергия следва да носи отговорност за причинени вреди на
потребителите на електрическа енергия вследствие преустановено подаване на
електроенергия и когато това преустановяване е извършено от обществения
доставчик по нареждане на крайния снабдител в хипотезата, предвидена в чл.53 от
ОУ. при общите предпоставки за отговорността съгласно Глава единадесета на ОУ.
и по -специално чл.49. Определящо за отговорността е, че потребителите са останали
без електрическа енергия по вина на доставчика. Съгласно чл.123 ал.1 ЗЕ,
доставчиците имат право да преустановят временно снабдяването с енергия на
крайните клиенти само при неизпълнение на задълженията по договора за продажба
на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за
своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. Когато е установено, че потребителите нямат неизпълнено
задължение за заплащане дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа
енергия, т.е. е безспорно, че те са изправна страна по сключения договор за
продажба на електрическа енергия и, въпреки това, доставчикът е преустановил
снабдяването с нея, поведението на последния следва да бъде оценено като виновно
по смисъла на приетите от страните Общи условия и той да понесе отговорност за
неизпълнение на задължението си за пренос на енергия до крайния потребител.
Изводите си за наличие на основания за носене на отговорност за неизпълнение на
договорни задължения в отношения между доставчик и потребител, съдът следва да
извежда на базата на постигнатите между тях договорености, при съобразяване със
стандартите, заложени в Директива № 93/19 г. на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, изискващи осигуряване на по-ефективна защита
на потребителя.
В настоящия случай съдът приема, че
посочената от ищците практика на ВКС следва да намери приложение, доколкото тя
би могла да обоснове основанието за отговорността на ответното дружество – доставчик
на ел. енергия при неоснователно и без причина прекъсване на снабдяването с
такава, респ. при невъзстановяване на спряното захранване. Както е посочено по
горе, обаче, тази практика намира своето основание при валидно сключен договор
между ищците и доставчика на ел. енергия. По делото се установи, че
първоначалната претенция е предявена от ищците С.А.С., М.М.С.
и М.А.С., в качеството им на наследници на починалия А.С.С.,
б.ж. на София, поч. на 05.08.2015 г. От събраните доказателства и
становищата на страните съдът стига до извода, че договорът с ответника, в качеството
му на доставчик на ел. енергия за ап. № 14, находящ се в София, ул. ******, клиентски
№ 300021427591, е сключен именно от А.С.С..
По делото липсват доказателства ищците да са сключили от свое име договор с
дружеството – доставчик – тогава „Ч.Е.Б.“, АД. В тази връзка, за периода след
смъртта на починалия титуляр на договора за продажба на ел. енергия –
05.08.2015 г., съдът приема, че следва да се приложат нормите на чл. 8, ал. 7
от Общите условия, според които когато в един обект има няколко лица с право да
бъдат потребители, заявлението се подписва от един от тях, като той декларира
писмено пред продавача, че е получил съгласието на останалите за това.
От друга страна, ищците се позовават на неизпълнение от ответното дружество
на задължението му да им предостави и доставя през процесния период ел. енергия,
като обосновават претенцията си с решението на СРС, 88-ми с-в, постановено по
гр.д. № 10949/2017 г. Съдът констатира, обаче, че в диспозитива на посоченото
решение е приета недължимост от ищцовата
страна на задължението им към „Ч.Е.Б.“, АД, поради изтекла давност. Или, с
други думи – ищците не дължат посочените суми към датата на постановяване на
решението, влязло в сила на 13.06.2018 г., но за тях такова задължение е
съществувало през процесния в настоящото дело период, защото то /или част от
него – вземания по фактури, описани от приетата ССЕ/ не е било заплатено. С
оглед на това, ако се приеме, че ищците са претърпели вреди от незахранването
от страна на ответника с ток на посочения имот, останал им в наследство от
техния наследодател, в който те са живели без ток повече от шест години, това е
станало и поради тяхното недобросъвестно поведение, а принцип в правото е, че
последиците от такова поведение не подлежат на обезщетяване. В подкрепа на това
е и представената от ответника молба от починалата в хода на настоящо дело ищца
М.М.С., подадена на 09.11.2016 г. с искане, във
връзка с възстановяване захранването на процесния имот, да й бъде изготвена
подробна справка за задълженията – вкл. съдебни, фактури, лихви, както и за
какъв период са задълженията, посочен е и телефон за връзка на ищеца С.С..
С оглед изложеното
съдът приема, че предявените искове не са доказани по своето основание и
намира, че същите не следва да бъдат обсъждани по размер. Пред вид отхвърлянето
на претенциите за главници – неустойка и обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, искът за мораторна лихва върху тези претенции също следва
да се отхвърли, като неоснователен.
За пълнота следва
да се посочи, че претенциите и по двете главници на практика представляват
претърпени вреди от договор и ищците следваше да съобразят в какво съотношение
ги претендират, като представят и съответните доказателства за това – нещо,
което не бе сторено по делото.
По тези съображения съдът намира, че предявените искове са изцяло неоснователни
и недоказани, като, пред вид изхода на спора, на ответника следва да се присъдят
сторените от него разноски общо в размер 850 лв., от които 450 лв. ю.к.
възнаграждение и 400 лв. депозит за в.л., съобразно представения списък.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.С., ЕГН ********** и М.А.С., ЕГН **********,
чрез адв. П. К., съдебен адрес: *** иск против „Е.П.“
АД, ЕИК ******, София, бул. „******, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните
суми: - сумата 43 800 лв. - по 29 900 лв. за всеки ищец, представляваща договорна
неустойка, - сумата 29 190 лв. /частичен иск от
сумата 65 700 лв./– по 14 595 лв. за всеки ищец, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди във връзка с неизпълнение на договор за предоставяне на
електроенергия за периода 07.11.2015 г. – 07.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху двете претенции, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане и - сумата 5 932 лв. –
общо за двамата ищци – мораторна лихва за периода за периода 07.11.2015
г. – 07.11.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.А.С. и М.А.С. да заплатят на „Е.П.“ АД разноски по делото общо в
размер 850 лв., от които 450 лв. ю.к. възнаграждение и 400 лв. депозит за в.л
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: