Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в
публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №5751 по описа на
СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са искове по основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ.
С.Г.С. ЕГН ********** от гр.Ямбол иска
да се осъди „ДЗИ-О.З.“ ЕАД ЕИК ******гр.София да й заплати на основание чл.432
ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ сумата от 80 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ и сумата от 130 лева застрахователно обезщетение за имуществени
вреди /разходи за лечение / от ПТП на 17.04.2017 г , около 14,50 ч на път I – Калофер – Осетеново по вина на М.М.М.управлявала
л.а. Фолксваген Голф с рег.№******; при което ПТП С. е получила счупване на
гръдна кост , счупване на три ребра , хемоторакс , мозъчно сътресение и
натъртвания и охлузвания по тялото ; ведно със законната лихва от 10.07.2017 г
до окончателното заплащане на обезщетението
.
Ответникът оспорва исковете по размер .
Не се оспорват фактите на извършване на деликт от виновния водач М.М.М.и вида
на уврежданията . Ответникът признава първоначално предявения размер на иска от
25 500 лева , заплатил е същият , но ищцата е върнала сумата защото счита
, че е налице частично плащане , която не е длъжна да приеме .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че в случая
е налице влязло в сила решение по
чл.78а НК – решение по н.а.х.д.№444/17 г на Районен съд-Карлово . На
основание чл. 300 ГПК не се нуждае от доказване , че М.М.М.е виновна за това ,
че на 17.04.2017 г около 14,50 ч на път I – Калофер – Осетеново при управление на л.а.
Фолксваген Голф с рег.№******е причинила на ищцата средни телесни повреди –
счупване на гръдна кост , счупване на три ребра вдясно и хемоторакс /кръвоизлив
в гръдната кухина вдясно/ .
Не се спори между страните , че е налице
е застрахователно правоотношение /респ.застрахователно покритие/ между ответника
и виновния водач .
Ищцата представя констативен протокол за
ПТП от 17.04.2017 и план схема на ПТП .
Ищцата представя епикриза от УМБАЛ „Свети
Георги “ ЕАД – гр.Пловдив , според която е постъпила на 17.04.2017 г и е
изписан на 20.04.2017 г . Лекуван е от закрито счупване на ребро и травма на
дебелото черво без открита рана на корема . Извършени са й изследвания и са
предписани медикаменти .
Ищцата представи болнични листа за
периода 01.05.2017 г – 29.06.2017 г поради счупване на гръдна кост .
Ищцата представя фактури и касови
бележки на стойност 130 лева от УМБАЛ „Свети Георги “ ЕАД – гр.Пловдив за
„подобрени битови условия“ и издаване на дубликат на медицински документи .
Ищцата представя писмо от 13.07.2017 г на
ответника , според което са изискани допълнителни документи – протокол за оглед
, фотоалбум , експертизи от досъдебното производство и разпити на свидетели .
Ищцата представя известие за доставяне ,
според което на 10.07.2017 г ищецът е подал до ответника искане за обезщетяване
. Към молбата за обезщетяване е приложен констативен протокол за ПТП , епикриза
, фактури и болнични листа
Ответникът представя преводно нареждане
, според което на 10.10.2017 г е заплатил на ищцата 25 500 лева
обезщетение . Безспорно между страните е , че на 25.10.2017 г ищцата е върнала преведената сума .
С молба от 05.07.2018 г ищцата заявява ,
че справедливият размер на
обезщетение е 50 000 лева , както и че не е длъжна да приема
частично плащане по чл.66 ЗЗД . Лихвата за забава трябва да се присъди от
датата на уведомяване на ответника – 10.07.2017 г .
Ищцата представя амбулаторен лист от
14.08.2018 г , според която има натрапливи мисли с умствени предъвквания .
Според обяснения на ищцата /анамнеза/ преди 7 години ищцата загубила сина си
при ПТП , а 1 г и 3 месеца преди прегледа претърпяла ПТП . Налице са данни за
хипохондрия /непрекъснати съмнения за сериозни заболявания и постоянни
консултации с лекари , страх от смъртта/ .
Ответникът представя преводно нареждане
от 03.10.2018 г , според което отново
е превел на ищцата сумата от 25 500 лева . Този път сумата не е
върната от ищцата .
Според изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Е.И. от процесното ПТП ищцата
е получила счупване на гръдната кост ; счупване на IV , V и VI ребра вдясно , малък излив в косто-диафрагмален синус
. Твърди контузия на главата и корема . В медицинската документация няма данни
за травми на дебелото черво и на главата , както и за пълна загуба на съзнание
. Хематораксът /изливът/ е бил малък и не е налагал лечение, освен прием на
антибиотици . Срокът за пълно зарастване на счупената гръдна кост е около 6
месеца . Ребрата са зараснали за 1,5-2 месеца . Няма данни за усложнения .
В о.с.з на 06.11.2018 г вещото лице И.
уточнява , че е възможно след ПТП ищцата да е била зашеметена , но това не е
загуба на съзнанието . Счупванията на гръдна кост и ребра са установени при
образни изследвания . Малкият излив е без данни за възпалителен процес .
Според изслушаната по делото
съдебно-психологическа експертиза на вещото лице Л.К. ; ищцата е имала
разстройство на адаптацията с кратка тревожно-вегетативна реакция за около 3
месеца . Ищцата е платила за по-добри битови условия в болницата , защото в нея
има стаи за по 5-7 болни , което не е адекватно , но такова е състоянието на
здравната ни система .
В о.с.з на 06.11.2018 г вещото лице К. уточнява
, че ищцата все още е емоционално нестабилна и приема медикаменти /успокоителни
предписани от психиатър/ . Преживяванията на ищцата за травмите все още не са
отшумели . Ищцата е загубила сина си в катастрофа преди 7 години .
Според разпитания пред съда свидетел Д.Г.
, след ПТП ищцата имала големи болки в гърдите и повръщала . Ищцата била
уплашена счупено ребро да не пробие белия й дроб и да умре. Ищцата била весела
и жизнена , но след ПТП развила хипохондрия и параноя , че ще се разболее от
рак .Посещавала психиатър . От загубата на сина си през 2011 г ищцата успяла да
се възстанови .
Според разпитания пред съда свидетел С.С.
/ също пострадал от процесното ПТП , съпруг на ищцата/ , след ПТП ищцата
загубила съзнание , но като я напръскали с вода се съвзела . Ищцата имала силни
болки в гърдите . Установили се счупени ребра и счупено малко парченце на
гръдната кост . Първите 2-3 месеца ищцата въобще не можела да става и била на
легло . През август 2017 г ищцата почнала по малко да излиза , но една октомври
се възстановила , въпреки че пак се оплаквала от болки в гърдите . Най-тежки
били психическите травми , като ищцата останала стресирана , постоянно ходела
по лекари и се страхувала да пътува с автомобил .
Според изслушаната по делото тройна
съдебно-медицинска експертиза на вещите лица д-р В.В. , д-р А.М. и д-р П.П. ;
от ПТП ищцата е получила травма на дебелото черво , счупване на гръдна кост в
средна трета , счупване на 3 ребра и малък травматичен излив . Няма данни за
черепно-мозъчна травма . Поради травмата на гръдния кош и възможно ищцата да е
имала остра дихателно недостатъчност и
колапс , но в хирургично отделение е била в съзнание и ориентирана . Лечението
на ищцата е било консервативно / с лекарства/ , като няма данни за усложнения.
В о.с.з на 26.02.2019 г вещите лица
уточняват , че оплакванията на ищцата от главоболие не означават , че има
черепно-мозъчна травма. В случая хемотораксът /малък травматичен излив/ не е
представлявал опасност за живота .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ за застрахователни обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди от пострадало /увредено/ лице при ПТП
срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираните права /застрахователни обезщетения/ произтичат от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания , както и
имуществени вреди – разходи за престой в болницата и преписи от медицински
документи .
Безспорно
между страните е наличието на застрахователно правоотношение
/респ.застрахователно покритие/ между ответника и виновния водач .
В случая е налице влязло в сила решение по чл.78а НК , което е задължително за гражданския съд , разглеждащ гражданските последици
от деянието /чл.300 ГПК/ , относно това дали то е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца. Следователно , настоящият съд е длъжен да приеме
, че деянието на виновния водач е извършено така както е прието в споразумението
по наказателното дело , както и че това деяние е противоправно и виновно. Поведението на пострадалия /ищцата/ не е предмет
на решението по чл.78а НК , като в случая евентуално съпричиняване не
е елемент от състава на престъплението. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно
със съответните доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за
същите са събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение
№85 от 03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на
ВКС , I ТО и решение №43 от
16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.
В случая спорът между страните е за
размера на обезщетението за неимуществени вреди , респ. за датата , от която се
претендират лихви за забава .
При доказана ФС на деликта и недоказано
съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът
преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на
телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра
за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
Съдът съобрази , че от ПТП ищцата е
получила четири малки по размер
счупвания – на три ребра и на гръдна кост , които обаче са лекувани
консервативно /само с прием на лекарства , без операция и други интервенции/ и
по-силните болки са били за 2-3 месеца . Имало е и хемоторакс /малък излив в
гръдния кош / , но той не е бил значителен и не е застрашавал пряко живота на
ищцата . Няма медицински данни за травма на главата и за мозъчно сътресение .
Има данни , че ищцата страда от
хипохондрия , както и има психични проблеми след ПТП , но по делото не е
доказано по убедителен начин , че същите се дължат само и единствено на
процесното ПТП .
Като съобразява така събраните
доказателства съдът приема , че принципно искът за неимуществени вреди би
следвало да се уважи за сумата от 40 000
лева . Тази сума адекватно отстранява всички болки , страдания и негативните
изживявания на ищеца , включително и психическата травма . Като се вземе
предвид частично плащане по време на
делото за сумата от 25 500 лева , но ищцата трябва да се присъди
сумата от 14 500 лева .
Претендираното от ищцата обезщетение от обезщетение от общо 105 500 лева /иск
за 80 000 лева + платени по време на делото 25 500 лева/ е НЕСПРАВЕДЛИВО.
Подобно обезщетение би могло да се присъди за напр. тежки комбинирани травми ,
включително такива налагащи тежки медицински интервенции, с много дълго
възстановяване или с трайни и невъзвратими последици за здравето на лицето .
Искът
за имуществени вреди е основателен . Доказан е с представените по делото
фактури и касови бележки , а СМЕ и тройната СМЕ посочват , че разходите са във
връзка с ПТП .
Относно
претенцията за лихви за забава , съгласно чл.497 КЗ дължимостта на същите е
свързана с уведомяване на застрахователя и
представяне на всички необходими документи от ищеца . В случая със
заявление от 10.07.2017 г ищцата е представила необходимите документи за
заплащане на процесните обезщетения . С оглед чл.497 ал.1 т.1 КЗ лихви за
забава се дължат от 01.08.2017 г и върху двете обезщетения. Не следва да се
взема предвид заплащане на сумата от 25 500 лева от ответника , тъй като
съгласно чл.66 ЗЗД това е било частично плащане , което ищецът е бил длъжен да
приеме и законосъобразно е върнал . Ответникът дължи лихви за забава върху
обезщетение от 40 000 лева за периода 01.08.2017 г до 02.10.2018 г , а от
03.10.2018 г лихви за забава върху присъдената сума от 14 500 лева .
Ищецът дължи
на ответника сумата от 286,09 лева /част от юрисконсултско възнаграждение
/ .
Ответникът дължи на адвоката на ищеца
сумата от 642,88 лева адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.с
ДДС, съобразно уважената част от исковете .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 849,12 лева част от депозити за експертизи и държавна
такса / , съобразно уважената част от исковете .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД ЕИК ******гр.София да заплати на
основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ и чл.86 ЗЗД на С.Г.С. ЕГН **********
от гр.Ямбол сумата от 14 500 лева – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ , ведно със законната лихва от
03.10.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 130 лева застрахователно обезщетение за имуществени
вреди /разходи за лечение / ; ведно със законната лихва от 01.08.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; от ПТП на 17.04.2017 г , около 14,50 ч на
път I – Калофер – Осетеново по вина на М.М.М.управлявала л.а. Фолксваген Голф
с рег.№******.
ОСЪЖДА ДЗИ-О.З.“ ЕАД ЕИК ******гр.София да заплати на
основание чл.86 ЗЗД във вр.чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ на С.Г.С. ЕГН **********
от гр.Ямбол законната лихва върху сумата от 40 000 лева за периода 01.08.2017 г до 02.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове и претенциите за лихви за забава на С.Г.С. ЕГН ********** от гр.Ямбол
срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД ЕИК ******гр.София в останалата им част .
ОСЪЖДА С.Г.С. ЕГН ********** от гр.Ямбол да заплати на „ДЗИ-О.З.“
ЕАД ЕИК ******гр.София сумата от 286,09
лева деловодни разноски .
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД ЕИК ******гр.София да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адвокат
П.К. *** сумата от 642,88 лева адвокатско възнаграждение с ДДС .
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“
ЕАД ЕИК ******гр.София да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 849,12 лева такси и разноски в производството .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :