РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 718
гр. Пловдив, 13.04. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на десети
март през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. участието на
прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3842 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от Областен отдел „Автимобилна администрация“ гр.Пловдив, чрез представителя
и.д Началник Г.В.против Решение № 1999 от 01.11.2019г. на Районен съд гр. Пловдив,
ХХII-ри наказателен
състав, постановено по АНД № 4193 по описа на съда за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление №
36-0000260/14.06.2019г. на и.д.Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, с което на „ГЛОБАЛ ТРАНС
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.96, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за
извършено административно нарушение по чл.12б, ал.10 от ЗАвПр.
Релевираните касационни основания се субсумират в извода, че атакувания съдебен акт, е
постановен в противоречие със закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Поддържа се,
че в хода на административнанаказателното
производство не са допуснати приетите от първоинстанционния
съд съществени нарушения на процесуалните правила, като нарушението е
установено по несъмнен начин.
Иска се да бъде отменено оспореното
решение и да бъде потвърдено наказателното постановление.
3.
Ответникът по касационната жалба „Глобал Транс Трейд“
ЕООД чрез процесуалния представител адвокат Я.Я. спорва касационната жалба. Претендира се присъждане на
сторените разноски по производството.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Предмет
на производството пред първоинстанционния съд е било Наказателно постановление
/НП/ № 36-0000260/14.06.2019г. на
и.д.Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, с което на
„ГЛОБАЛ ТРАНС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.96, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за
извършено административно нарушение по чл.12б, ал.10 от ЗАвПр.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН №260249 от 04.04.2019г.,
съставен от П.Т.Г.на длъжност инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Пловдив.
Обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, възприети и от първоинстанционния
съд се свеждат до следното:
На 20.02.2019 г.
в 08:01 ч. в гр.Пловдив, ул.“Коматевско шосе“ –
местност „Динките“ – седалище и адрес на управление
на дружеството-жалбоподател, като превозвач, притежаващ лиценз за товарни
превози в Общността № 11181,
валиден до 10.11.2028 г. извършва следното нарушение: 1. Превозвачът е
разпоредил извършването на превоз за собствена сметка от водача С.И.Р., ЕГН **********
с товарен автомобил марка „Скания“, категория N3,
рег.№ РВ ****ВТ – собственост на „Мелиско Фрут“ ЕООД, Булстат:*****, видно от Заповед без номер от
20.02.2019 г. , без гореописаното МПС да притежава заверено копие на лиценз на
Общността, към лиценз № 11181, издаден на „Глобал
Транс Трейд“ ЕООД, видно от направената справка в база данни на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“.
Нарушението било
квалифицирано в АУАН като такова по чл. 12б,ал.10 от Закона за автомобилните
превози.
Процесното административно наказание е наложено
при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена в спорното
наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното
производство е разпитан съставителят на АУАН – П.Т.Г., който в дадените
показания е потвърдил изложените в акта
за нарушение фактически констатации.
8.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният
съд е отменил наказателното постановление. За да отмени наказателното
постановление, районният съд от правна страна е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразили се в неизпълнение на императивните
изисквания на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, като последните са от естество непозволяващи съдебната инстанция да се произнесе по
същество и съществено засягащи правото на защита на санкционираното лице. В
тази връзка съдът е приел, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление е
налице ясно и непротиворечиво описание
на това в какво именно се състои нарушението, извършено от страна на
дружеството-жалбоподател. Твърдяната за нарушена разпоредба на чл.12б, ал.10 от
ЗАвПр, за която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „Глобал Транс Трейд“ ЕООД сочи, че
превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на
Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или
състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона,
освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за
извършване на обществен превоз на товари. От друга страна съдът е приел, че дружеството
е санкционирано на основание чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
която предвижда наказание глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лв. за
всеки, който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно
средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или
с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие
на лиценз на Общността. Същевременно съдът е приел, че описвайки приетото за
извършено нарушение и актосъставителя, и АНО сочат,
че процесният товарен автомобил е извършвал, разпореден от жалбоподателя превоз за собствена сметка с
конкретен водач, без въпросното МПС да притежава заверено копие на лиценз на
Общността, към лиценз № 11181, издаден на „Глобал
Транс Трейд“ ЕООД. Според приетото от първоинстанционния
съд така описано деянието не е индивидуализирано със своите съставомерни
признаци и създава неяснота относно това каква е била действителната воля на
АНО и въз основа на кои точно фактически обстоятелства е обосновал решението
си, приемайки, че гореописаното моторно превозно средство не „притежава“
заверено копие на лиценз на Общността, към лиценз № 11181, издаден на
жалбоподателя. В този смисъл не става ясно дали водачът на процеснотото
МПС не е бил снабден със заверено копие на лиценз на Общността, което деяние се
санкционира по реда на чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвПр или
за въпросният товарен автомобил не е било издадено заверено копие на лиценз на
Общността, което от своя страна се наказва на основание чл.96в, ал.1 от ЗАвПр. В тази насока
съдът е приел, че едва в съдебно заседание от показанията на актосъставителя се установява, че е товарният автомобил не
бил включен в списъка към лиценза на превозвача, в случая
дружеството-жалбоподател.
Според приетото
от първоинстанционния съд касае се за нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, досежно минимално необходимото съдържание
съответно на АУАН и НП в насока пълно, точно и коректно излагане на всички
обстоятелства, при които е извършено нарушението и в частност такива, от които
да се прецени в какво точно е обвинен жалбоподателя, както и за какво нарушение
му е наложена административна санкция. Конкретизацията на нарушението от
фактическа и правна страна е от значение за обезпечаване на правото на защита
на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност, което включва и правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил, за да организира защитата си в пълен обем.
Все в тази насока
съдът е приел,че неясното описание на твърдяното нарушение води и до невъзможност за преценка от съда
относно правилността и законосъобразността на приложената в случая санкционна
норма.
ІV.
За правото :
9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността
на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства
по делото и доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. С оглед доводите на
касатора за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, следва да се
посочи следното :
За да предизвика
целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като
писмено обективирано волеизявление следва да съдържа
отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да обема наказателното постановление
са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6
от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган
резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН.
11. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен при съществено нарушение на закона
акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от
гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане
на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа
отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при
изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на
мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването
за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че
тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който е
актът, поставящ началото на административнонаказателното
производство.
12. В конкретния казус, както процесното НП, така и акта за установяване на
административно нарушение не отговарят на установените от закона императивни
изисквания – липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, препятстващо възможността привлеченото към отговорност лице да разбере
за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, съответно съдът да
извърши проверка извършено ли е такова нарушение и законосъобразно ли е
приложена санкционната норма. Касае е се за нарушение на императивните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е дотам
съществено, че обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление и
отмяната му само на това процесуално основание, без дори да е необходимо да се
разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на нарушението и неговото
авторство.
13. Ясно е при това положение, че прежде цитираните части от наказателното постановление и
АУАН, въз основа на който то е издадено, не дават задоволително обяснение на
въпроса за какво конкретно административно нарушение е ангажирана отговорността
на ответното дружество. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни.
Каза се, според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - Наказателното постановление, трябва
да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Същото
се отнася и за АУАН, с оглед разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН. Това посочване
трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Реквизитите на АУАН и НП не могат да
бъдат извличано по тълкувателен път от съдържанието на други документи по административнонаказателната преписка, нито по пътя на
формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото
на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното
наказание, вероятно е разбрало за какво точно административно нарушение е
ангажирана отговорността му. Правоприлагането, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
14. Доказателства,
които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи не са
ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото
съдебно производство.
15. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е
неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V.
За разноските:
16.
При този изход на делото основателно се явява
искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 500 лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие
от 09.03.2020г.
Водим от горното, и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският
административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1999 от 01.11.2019г. на Пловдивски
районен съд, ХХII –
ри наказателен състав, постановено по АНД № 4193 по описа на същия съд за 2019 год.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София, да
заплати на „ГЛОБАЛ ТРАНС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Коматевско шосе“, Местност
„Динките“, представлявано от управителя И.Г.П.сумата
от 500 лева, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.