Р Е
Ш Е Н
И Е № 172
гр. Сливен, 02.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи май през 2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от председателя АНД № 97
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по повод жалба на Р.И.К., ЕГН **********, против НП, издадено от
Началник сектор „Пътна полиция” към ОД-МВР-Сливен, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183 ал.4 т. 10 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети общо 6 точки, за нарушение на чл. 137Б ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
183 ал. 1 т. 1 пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 190 ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Изпраща представител, който моли за отмяна на НП
в частта за наложеното наказание по чл. 183 ал. 4 т. 10 от ЗДвП, като в
останалата част не оспорват извършените нарушения.
В с.з. органа, издал обжалваното
наказателно постановление не изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 04.06.2019 год. около 10.00
часа в гр. Сливен на уб. „Банско шосе в посока бул. „С. Караджа” жалбоподателя
управлявал товарен автомобил Форд Транзит с рег. № У 9085 АТ. При извършената
проверка от органите на МВР се установило, че превозва дете без обезопасителни
системи в нарушение на изискванията на
глава втора, раздел ХХV. Установило се също така, че жалбоподателя не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към
СУМПС , както и че има неплатени глоби. За констатираните нарушения на
жалбоподателя е бил съставен АУАН № 1320/04.06.2019 год.
Въз основа
на съответния акт за административно нарушение, на жалбоподателя е издадено
обжалваното наказателно постановление, като е прието, че е
нарушил чл. 137Б ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 183 ал.4 т. 10 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50 лв. и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 точки, чл. 100 ал. 1 т. 1
от ЗДвП като на основание чл. 183 ал. 1
т. 1 пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. и чл. 190 ал. 3 от ЗДвП, като на основание чл. 185 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 20 лв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена от лице ,което има
правен интерес от обжалването,поради което се явява допустима. Съдът счита
същата и за основателна поради следните съображения:
По делото е безспорно
установено,че на 04.06.2019 год. около
10.00 часа жалбоподателят е управлявал МПС в гр. Сливен на ул. „Банско шосе в
посока бул. „С. Караджа” .
Установено е и това ,че водачът е превозвал дете без обезопасителни колани ,
което безспорно представлява нарушение на чл. 137Б ал. 1 от ЗДвП. По делото е
установено и обстоятелството,че детето /на възраст около 1 година и половина/е
било болно и това е наложило
превозването му по спешност.Установено е ,че това е станало с МПС , което не е
собственост на водача и внезапно възникналото влошаване на здравословното му
състояние е наложило то да бъде транспортирано с товарен автомобил , в който е
липсвал специализиран стол за превоз на деца и колан за самостоятелно
обезопасяване на детето. То се е возело
в ръцете на майка си, св.Демирева , плачело е и е изпитвало болки в
корема , а свидетелката се е опитвала да
го успокои .
Съдът
кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка ,дава вяра на
писмените доказателства приобщени по съответния процесуален ред.
В настоящия казус обаче ,съдът счита, че АНО неправилно е счел ,че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН и
квалифициране на установеното административно нарушение като „маловажен случай“
.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено,
че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна
практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението
и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
При отчитане налице ли е маловажен
случай, съдът извърши съвкупна
преценка на всички факти и обстоятелства, а именно, че се касае
за изолиран случай и възникнала извънредна ситуация свързана със
здравословното състояние на дете на 1 година и половина ,както и факта ,че
същото е плачело и това е налагало да бъде транспортирано по спешност и с МПС ,
което не е собственост на жалбоподателя и е непригодено ,чрез поставяне на
допълнителен детски стол и колан за безопасност.
Това
обстоятелство,ведно с факта,че се касае за нарушение извършено за първи път мотивира, съдът да
счете, че деянието за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя представлява „маловажен случай“по смисъла на
ЗАНН.
Ето защо и на
основание чл.28 от ЗАНН, административно-наказващият орган не е
следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго
такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством издаване на
наказателно постановление.
Действително,
обществените отношения, които регулира ЗДП, са от особена важност, но това не
означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изобщо неприложима за този вид
нарушения и може да бъде основание административно-наказващия орган
да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай.
Предвид изложеното, съдът счита,че следва да отмени
процесното НП като незаконосъобразно.
Ръководен
от горното ,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0804-001320/19.06.2019
год. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД-МВР-Сливен, В ЧАСТТА, с която на
Р.И.К., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 183 ал.4 т. 10 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети общо 6 точки, за нарушение на чл. 137Б ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като в останалата му
част НП остава в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :