РЕШЕНИЕ
№316
град Пловдив, 12.02.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ - XXIV състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретар Костадинка Рангелова
и с участието на прокурор Иляна
Джубелиева
като
разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 3029/2020 година по описа на съда, за да се произнесе съобрази
следното:
Производство
по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ЦУ на НАП-Пловдив чрез юрисконсулт М.Д.против Решение
№ 260314/05.10.2020 год., постановено по АНД № 7225/2019 год., по описа на
Районен съд - Пловдив, ХХI н.с., с което е отменено наказателно постановление №400933-F467888/22.04.2019
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на „Дентален център д-р С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Пловдив, ул. „Петко Д Петков“ №23 ет.3 за административно нарушение на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.
118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /съкр.ЗДДС/
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена
санкция в размер на 700.00 лева“.
По
подробно изложени доводи в касационната жалба се посочва, че решението на ПРС е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатско възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на
ответника.
Ответникът по касационната жалба Дентален
център д-р С.“ ООД, чрез процесуалния си представител адвокат К., оспорва
жалбата като неоснователна. По същество в писмени бележки излага съображения,
че като такава тя следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение като
законосъобразно да бъде оставено в сила.Претендира разноски по представен
списък по чл.80 от ГПК.
Контролиращата страна чрез участвалия
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законовоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за
това съображения:
Производството пред
Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на „Дентален
център д-р С.“ ООД против посоченото НП от 22.04.2019г. на Началник отдел „ОД“-
Пловдив при ЦУ на НАП, издадено въз основа на АУАН №F467888 от 22.01.2019г.,
съставен от свидетеля Траян Вълков Йончев, с което дружеството е привлечено
като нарушител за административно нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна
се основава на това, че при извършена проверка на 11.01.2019г по сигнал на
свидетеля Е.В.на обект „дентален център“, намиращ се
адреса на седалището на дружеството, органите по приходите констатирали, че дружеството
не регистрира и не отчита чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация и регистрирано в
НАП ФУ в обекта А300S KL с ИН ЕD224116, ИН на ФП
44266985. Посочено е, че за зивършена
дентална сулуга на стойност
700 лева зцаплатена в брой на 20.11.2017г. не е
издаден фискален бон или друг заместващ го документ, отговарящ на изискванията
на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като са налице обстоятелства, че съгласно
план за лечение от 16.08.2017г до 20.11.2017г е извършено плащане на стойност
700 лева, което е удостоверено с подпис на лицето, приело плащането. От
разпечатания КЛЕН-0001 за дата 20.11.2017г от ФУ се установявало, че няма
регистрирана в него сума в размер на 700 лева. Обстоятелствата
от проверката били документирани в протокол по чл. 50 от ДОПК сер.АА № 0223770/11.01.2019г.. При така съставеният АУАН
наказващият орган приел, че нормативно установеното задължение за проверявания
субект е възникнало на основание разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г на МФ (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм.
ДВ бр.40/2013г., в сила от 30.04.2013г.), определяща, че всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Прието е, че
нарушението е извършено на 20.11.2017г. в гр.Пловдив, като констатирането му е
станало едва на 11.01.2019г. в хода на извършваната проверка. При така
съставения АУАН за констатирано нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е
издадено и процесното НП, с което на касациония
ответник на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 700.00 лева. За да отмени
атакувания пред него административен акт, първоинстанционният
съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правили при
съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка е посочил, за проведеното ортодонско лечение е извършено плащане на сума в по- голям
размер- от 2100 лева, което е станало на 07.03.2019г. с платежно нареждане
№006Р906657ЕY от свидетелят Г. Р. С., а не на 20.11.2017г., както
са приели проверяващите органи. Приел, че липсват основания да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството,
защото наказващият орган се е произнесъл при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е игнорирал
необосновано показанията на свидетеля Сотиров и приложените писмени
доказателства за извършеното плащане, което е довело до неправилно приложение
на материалния закон. Допълнително в мотивите си приел, че описанието на
нарушението в АУАН и НП е непълно, неточно и неясно, и липсва изложение на съставомерни факти и обстоятелства, относно дължимия момент
на заплащането на услугата, за да се направи преценка, има ли задължение
жалбоподателят да издаде фискален бон, а от там и да носи отговорност за неизпълнение
на това задължение. От всичко това обосновал извода си, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, въведени с разпоредбите на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които рефлектират върху правото на защита на административно
-наказаното лице.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Касационният
състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния
съд. Съгласно нормата на чл.3 ал.1 от същата наредба /в приложимата редакция/,
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От
посочените разпоредби, следва извод, че лицата нямат задължение да регистрират
и отчитат предварително извършваните от тях продажби на стоки и услуги на
въведените в експлоатация и използвани регистрирани в НАП ФУ. Още повече,
безспорно е доказано, че плащане на сумата от 700 лева няма и не е било
извършвано от лицето, подало сигнала до органите на НАП. В тази насока в АУАН и
НП липсват такива конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което представлява
нарушение на чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН, какъвто извод е направил и
районният съд. В този смисъл
касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният
съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите
на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени
доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
направените от първоинстанционния съд изводи се
явяват обосновани относно незаконосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228
и чл.143 ал.1 АПК, на ответника се дължат разноски по представения списък на
разноските. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждение минималният размер на възнаграждението възлиза на 300.00
лева без ДДС. В случая претендираният размер на
разноските за адвокатско възнаграждение надвишава двойно минималния размер.
Затова с оглед обхвата на защитата, действителната фактическа и правна сложност
на делото същият се явява прекомерен и несправедлив. Ето защо дължимите
разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в минималния
размер от 300 лева.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо
от АПК, Административен съд-Пловдив
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260314/05.10.2020год.,
постановено по АНД № 7225/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХХI н.с.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на „Дентален център д-р С.“ ООД, ЕИК *********, седалище гр.
Пловдив, ул. „Петко Д Петков“ №23 ет.3 разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.