Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в
закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч.гр.дело №5300 по описа за 2019
година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба от 22.03.2019 год. /изпратена по пощата на 21.03.2019 год. – видно
от пощенското клеймо върху приложения плик/ на длъжника С.И.С., чрез назначения
му особен представител адв. М.Н., срещу действията на
частен съдебен изпълнител С.Х., с рег.№863 на КЧСИ, по изпълнително дело №20178630402679,
по насочването на изпълнение чрез налагането на запор върху вземанията
на длъжника за пенсия и по банковата му сметка, както и срещу постановление за
разноските по изпълнението.
Жалбоподателят
поддържа, че по делото не били предприемани изпълнителни действия, респ. не
били предоставяни други услуги, свързани с изпълнителното производство, които
да бъдат възлагани в тежест на длъжника в изчисления размер. По банковата
сметка, върху която бил наложен запор, получавал пенсията си. Последната била
под определения от законодателя минимум, поради което се явявала несеквестируема. Несеквестриуемостта
на пенсията се трансформирала и върху натрупаната в банковата сметка парична
сума.
Взискателят „С.В.“ АД не изразява становище по
жалбата.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата
е допустима, но се явява неоснователна. На длъжника било изпратено съобщение за
образуваното изпълнително дело, което било връчено на назначения му особен
представител на 14.03.2019 год. В това съобщение било обективирано
постановление за разноските по изпълнението – юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. и такси по ТТРЗЧСИ в
общ размер на 556.16 лв. с ДДС, включващи, както следва: по т. 1 ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнителното
дело – 24 лв. с начислен ДДС; по т. 2 ТТРЗЧСИ – за пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника – 60 лв. с начислен ДДС; по т. 5 ТТРЗЧСИ – за връчването на покани за
доброволно изпълнение /3 бр./ – 72 лв. с
начислен ДДС; по т. 9 ТТРЗЧСИ
– за налагане на запори /4 бр./ – 72 лв. с начислен ДДС; по т. 31 ТТРЗЧСИ – да допълнителни разходи – 170.05
лв. /включително за особен представител 162.95 лв./ и т. 26 ТТРЗЧСИ – пропорционална такса – 131.76 лв.
без ДДС или 158.11 лв. с начислен ДДС.
Софийският градски съд, след
като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на
частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №20178630402679 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х., с рег.№863 на КЧСИ, с район на действие СГС, е било образувано по
молба от 22.08.2017 год. на „С.В.“ АД, чрез юрисконсулт /надлежно упълномощен/,
въз основа на изпълнителен лист от 08.03.2017
год., издаден по ч.гр.дело №54773/2016 год. по описа на СРС, ГО, 63 с-в, в
полза на взискателя срещу С.И.С. за следните суми: 772.54 лв. – главница, ведно
със законната лихва от 29.09.2016 год. до изплащане на вземането, 109.24 лв. –
мораторна лихва за периода от 25.03.2014 год. до 21.08.2016 год. и 325 лв. 0
съдебни разноски.
С
молбата на частния съдебен изпълнител е било възложено на
основание чл. 18 ЗЧСИ да извърши действия по делото за събирането на горепосочените
суми, като е било поискано да бъдат събрани
от длъжника и направените от взискателя разноски
по изпълнителното дело,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
На 08.09.2017 год. частният съдебен изпълнител е изпратил запорно съобщение до НОИ, получено на 15.09.2017 год., с
което е наложил запор върху получаваната от длъжника пенсия, като е указал
удръжките да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК
/според приложената по изпълнителното дело справка, месечната пенсия на
длъжника С.С. е в размер на 459.03 лв./.
На 08.09.2017 год. частният съдебен изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, с което е наложил
запор върху запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки. На 15.09.2017
год. „Банка ДСК“ ЕАД е подала отговор, в който е посочила, че длъжникът има
открита спестовна сметка, че запорът е изпълнен изцяло и че сумата от
1 717.92 лв. е преведена по сметката, посочена в запорното
съобщение /видно и от приложеното платежно нареждане от 15.07.2017 год./.
Със съобщения на частния съдебен изпълнител от 19.09.2017 год., изпратени
съответно до НОИ и „Банка ДСК“ ЕАД, и двете получени на 21.09.2017 год.,
запорите са били вдигнати.
След като поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, на същия е бил назначен особен представител – адв. М.Н., на който на 14.03.2019 год. е било връчено
съобщение за образуваното изпълнително дело за заплащане на горепосочените
суми, 100 лв. – разноски по изпълнителното дело и 556.16 лв. – такси по
изпълнението по ТТРЗЧСИ.
Съдебният изпълнител е изготвил на 22.08.2017 год. сметка за таксите по
изпълнението в общ размер на 184.80 лв. с ДДС, в която е посочил, че се включват,
както следва: по т. 1 ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнителното
дело /1 бр./ – 24
лв.; по
т. 2 ТТРЗЧСИ – за пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника и за определяне на начина на изпълнение от ЧСИ /1 бр./ – 60
лв.; по т. 5 – за връчването на
покана за
доброволно изпълнение /1
бр./ – 24
лв., по т. 9 ТТРЗЧСИ – за налагане на
запор, без извършване на опис /4 бр./ – 72
лв. и по т. 31 ТТРЗЧСИ – за допълнителни разноски /1 бр. / – 4.80 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
По отношение на жалбата
в частта й срещу действията на частния съдебен изпълнител по насочването на
изпълнение чрез налагането на запор върху вземанията на длъжника за пенсия и по
банковата му сметка:
Жалбата в посочената част е подадена в рамките
на законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител /насочването на изпълнение чрез налагането на запор върху
имущество в нарушение на чл. 446, ал. 1 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1, 3 и 13 от
Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело
№ 2/2013 год., ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен
имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този
обект. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема
потребима вещ, както и върху изцяло несевестируемо или друго вземане на длъжника от трето
задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането
на запор върху частично несеквестируемо вземане е
допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата
част. Наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за
труд, както и върху пенсия, не обхваща нито вземането на длъжника от третото
задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално
определената несеквестируема част от това вземане. Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в
банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми
вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.
Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение за
съответния месец или другото възнаграждение за труд за съответния период, както
и върху пенсията за съответния месец. Когато по сметка на длъжника, наред с
постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания,
върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по
други /секвестируеми/ вземания, изпълнението върху
наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите /секвестируеми/ постъпления.
В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че несеквестируемостта на паричните вземания
е забрана да ги събира друг,
освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане
е несъвместим с несеквестируемостта
и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо /възнаграждение за
труд или пенсия/, наложеният
запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на минималната работна заплата, която
към момента, в който са били наложени запорите по процесното
изпълнително дело е в размер на 460 лв., през 2018 год. – 510 лв., а
понастоящем – 560 лв. Секвестируемата част се
определя по различен начин според размера на дохода /след приспадане на
дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/ и обстоятелството
дали длъжникът е с деца, които издържа. Когато длъжникът „получава“ трудовото
си възнаграждение, респ. пенсията си, по банкова сметка, ***е прави тези
постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема
е наличността по сметката преди постъпване на последното по ред „плащане“, тъй
като това са спестявания на длъжника, а несеквестиуемата
част от последното плащане се определя съгласно изложеното в т. 3. Тази част не
може да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по
сметката постъпва възнаграждение за труд
или пенсия, както и техният размер и без съдебният изпълнител да осъществи връзка
с касиера на работодателя /платеца на възнаграждението за труд/, който да
подаде необходимата информация за определяне на несеквестируемата
част или без касиерът на работодателя да поеме ангажимент да изплаща в брой на
длъжника несеквестируемата част от всяко
възнаграждение, като превежда по банков път само секвестируемата
част от него. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта
възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката,
било от банката /трето задължено лице/, било от длъжника. Тогава за съдебния
изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от
банката /за източника на постъпленията и техния размер/ и от платеца на
възнаграждението за труд /за размера на възнаграждението, след приспадане на
дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав счита, че преценката за
несеквестируемата и секвестируемата
част от пенсията на длъжника е обусловена от нейния месечен размер – за който
по изпълнителното дело са събрани данни, а именно същата възлиза на 459.03 лв.
В случая обаче въобще не се е стигнало до незачитане на несеквестируемостта,
тъй като наложеният запор върху пенсията на длъжника е бил вдигнат 6 дни
по-късно от частния съдебен изпълнител, като нито се твърди, нито се
установява, че в рамките на този период е била направена удръжка от пенсията.
Отделно от това СГС констатира, че длъжникът не е уведомил съдебния
изпълнител, че получава пенсията си банков път. В жалбата няма позоваване на
подобно обстоятелство, нито са ангажирани доказателства в тази насока, поради което
следва да се приеме, че наличността по банковата сметка се изчерпва само в
спестявания, които са секвестириуми. Следователно
насочването на изпълнение чрез налагането на запор върху вземанията на длъжника
по банковите му сметки се явява законосъобразно.
Ето защо жалбата в горепосочената част е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на жалбата
в частта й срещу разноските по изпълнението:
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично
уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния
изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя
в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на
общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е., за неоснователно
причинени имуществени вреди.
По
общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно недължимостта на разноските по
изпълнението или прекомерността на заплатеното от другата страна
възнаграждение за адвокат и да иска
определянето на по-нисък размер на разноските в тази част – чл. 78, ал. 5 ГПК, респ. определения размер на дължимото на взискателя юрисконсултско възнаграждение. Съответно нормата на чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на
съдебния изпълнител за разноските, респективно отказът му да ги намали или
отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния
окръжен съд, в чийто район е районът на действие на съдебния изпълнител.
За да бъде осъществен такъв съдебен контрол, обаче, следва да е налице
изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока. В разглеждания случай частен
съдебен изпълнител С.Х. не се е произнесла по направеното искане на длъжника в
изпълнителното производство за намаляване на разноските по изпълнението, в т.ч.
тези на взискателя за юрисконсултско
възнаграждение.
Ето защо следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по молбата на
длъжника е частният съдебен изпълнител и едва след постановяването на изричен
акт от него и при евентуално подадена жалба, съдът при изпълнение на
възложените му контролни правомощия по чл. 435 – чл. 437 ГПК ще извърши
преценка за правилността на действията му.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника С.И.С. в частта й срещу
действията на частен съдебен изпълнител С.Х., с рег.№863 на КЧСИ, по
изпълнително дело №20178630402679, по насочването
на изпълнение чрез налагането на запор върху
вземанията на длъжника за пенсия
и по банковата му сметка.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело №5300/2019 год. по описа
на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, по жалбата на длъжника С.И.С. с вх.№20558 от 22.03.2019
год. в частта й срещу постановление за разноските по изпълнително дело №20178630402679, като ИЗПРАЩА
същата за произнасяне по компетентност на частен съдебен изпълнител С.Х., с
рег.№863 на КЧСИ.
Решението
не подлежи на обжалване /включително и в частта му с характер на определение, имащо
непреграждащ характер, с което производството по делото се прекратява частично
и жалбата се изпраща за произнасяне по компетентност на частния съдебен
изпълнител/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/