РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Радомир, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20221730200306 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Р. Д., с ЕГН: ********** от гр.П., ул.“О. П.“, бл.., вх..,
ет.., ап..против НП №./30.09.2022 г. на началник отдел „Р.и к.-З. Б.“ при ИАРА, с което на
основание чл. 70, ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание глоба в размер на 1
500 лева за нарушение на чл. 30, ал. 3, т.1 от ЗРА, и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са
отнети в полза на Държавата 3 бр.риби от вида „каракуда“ и 5 бр.риби от вида „шаран“
Във въззивната жалба и в с.з. от адвокат-пълномощника на жалбоподателя са развити
подробни правни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, в частта му относно наложеното на Д. адм.наказание, като в остналата част
НП не е обжалвано и е влязло в законна сила. Оспорва се съставомерността на извършеното
от жалбоподателя деяние и фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. Сочат се
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.Претендират се на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител юк.П. по подробни изложени
в пледоарията правни доводи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата
и потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се
на основание чл.63д, ал.5 ЗАНН направени разноски за ю.к. възнаграждение.
1
Като прецени процесуалната допустимост на жалбата, взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Жалбата е процесуално допустима – предявена е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, против подлежащ на съдебен контрол акт от лице с правен интерес.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН № В .от 23.04.2022г. е описано от фактическа страна, че на 23.04.2022 г.,
при извършена рутинна проверка от служители на ИАРА - П.на язовир „П.“, в землището на
село П., община Р., на около 200 метра от устието на река С., в 12:35 ч., на място с GPS
:“
координати:-42°31'3rN . Е, е установено от същите, че жалбоподателят К. Р. Д. извършва
любителски риболов, посредством 1 брой въдица, потопена във водата в работно
положение и контролирана от ппоследния. Констатирано е също от проверяващите, че
участъкът от язовира, в който жалбоподателят риболовства е целогодишно забранен за
извършване на риболов със Заповед № РД ./03.02.2022 г. на Министъра на земеделието.
Проверяващите са установили,че Д. е уловил и задържал в телен живарник 8 броя риби: 3
броя от вида „каракуда“ и 5 броя от вида „шаран“, които след приключване на проверката
са върнати от контролните органи обратно във водите на язовир „П.“.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу
издадения акт от страна на жалбоподателя .
Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващия орган е издал
наказателно постановление НП № ./30.09.2022 г., с което е наложил на К. Р. Д. на
основание чл.70, ал.1 от ЗРА адм.наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.
30, ал.3, т.1 от същия закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд
намира за неоснователни доводите на адвокат-пълномощника на жалбоподателя, като счита,
че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в
съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички
факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и
неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.
Правилно са определени от АНО нарушената и санкционна правни норми. Наказателното
2
постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Р. и к.-З. Б.“ при ИАРА,
който е оправомощен със Заповед №РД . от 01.04.2022г. на Министъра на земеделието.За
правна пълнота съдът следва да отбележи, че актосъставителят А. също притежава
необходимата компетентност за съставянето на процесния АУАН, предвид разпоредбата
на чл.91, ал.1 от ЗРА .
По същество на спора, настоящият състав намира,че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка не бе безспорно доказана, предвид събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и тези приложени в административно-наказателната
преписка.Същата се разколебава от твърденията на жалбоподателя и показанията на
свидетеля П. А. А., който е очевидец и е присъствал е по време на проверката, като има
непосредствени възприятия относно начина и реда на протичането й. Свидетелят М. А.,
който е служител на ИАРА и е извършвал проверката и придружаващите го с него
доброволци свидетелите -И. В. и С. М. твърдят, че Д. е риболовствал на яз.“П.“ на място с
координати, които са посочени като забранени от Министъра на земеделието в Заповед №.
от 03.03.2022г. , което обстоятелство обаче не бе доказано в хода на съдебното дирене. На
първо място твърдението на св.А., че при проверката за установяване на точните GPS
координати на нарушението е използвал специално техническо средство не бе потвърдено
от останалите лица участващи в проверката.Свидетелите Момов и В. не потвърждават да са
видели А. да използва такова техническо средство за определяне на GPS координати на
мястото, на което е констатирано адм.нарушение.Същите показания дава и св.П. А. като
заявява в хода на съдебното следствие, че не е видял св.А. да установява точното им
местонахождение със специално средство за установяване на GPS координати, а е посочил
само на жалбоподателя и на него по външни белези на релефа от коя до коя точка е
забранено риболовстването на язовира. Свидетелят А. също заявява, че не е имало
поставени във водата зелени шамандури, които да обозначават, че риболова е забранен на
това място на язовира. Същите показания дават и свидетелите Момов и В., които заявяват,
че има поставени във водата обозначителни зелени шамандури, но от мястото, където са се
намирали жалбоподателят Д. и св.А. не се виждат предвид особеностите на релефа.
Недоказани останаха и твърденията на проверяващите,че в близост, а именно по
пътя за язовира има поставена табела, която ясно регламентира забраната и отразява
заповедта на Министъра. Не бе доказано, къде се намира тази табела, дали действително
нарушителя и неговият придружител са минали покрай нея, но най-важното в случая е че в
хода на съдебното дирене не бе доказано от АНО, че Д. е риболовствал, именно в обсега на
GPS координатите посочени в заповедта на Министъра, според която риболова е забранен
в точно посочени в заповедта GPS координати .
Предвид горните правни доводи настоящият състав на съда намира,че АНО не е
доказал извършено от Д. адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното в
настоящото производство НП, поради което последното като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143,
3
ал.1 от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и
съдействие на адв.Б. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Д. сумата от
400 лева направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на
разноски. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в Договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е
удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой. Размерът на адвокатското
възнаграждение в случая е определено и съобразно разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № .от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ./30.09.2022 г., издадено от началник отдел
„Р. и к.-З. Б.“ при ИАРА, с което на основание чл. 70, ал.1 от ЗРА е наложено на К. Р. Д., с
ЕГН: ********** от гр.П., ул.“О.П.“, бл.. вх.Б, ет.., ап.. административно наказание глоба в
размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 30, ал. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите
.
ОСЪЖДА Изпълнителна А. по р.и А.гр.С., с адрес: гр. С. бул.“Х. Б.“ №17, ет.4 ДА
ЗАПЛАТИ на К. Р. Д., с ЕГН: ********** от гр.П. ул.“О. П.“, бл.., вх.., ет.., ап.. сумата от
400,00 (четиристотин лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Пернишки административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4