№ 1162
гр. София, 18.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603219 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти въззивен
състав, в закрито разпоредително заседание, проведено на петнадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНЧД № 3219/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 323, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.
С определение от 06.01.2020 г. по НЧХД № 3757/2019 г., съдията – докладчик при
Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 105-ти състав, на основание
чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК, е върнал подадената въззивна жалба от частния тъжител Г. АС.
СТ., поради неизпълнение на указание за внасяне на държавна такса в законоустановения
седем дневен срок от получаване на съответното съобщение.
Срещу посочения съдебен акт е подадена частна жалба от Г. АС. СТ.. Частният
тъжител твърди, че е в невъзможност да заплати определената държавна такса, поради
липсата на каквито да е доходи. С. намира, че по този начин е упражнена дискриминация
1
спрямо него. В заключение, жалбоподателят моли казусът му да бъде разгледан от
Софийски градски съд.
Съдебният състав, след като се запозна с подадената частна жалба и след като
извърши преценката по реда на чл. 323, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, установи,
че същата е депозирана от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект,
поради което е и процесуално допустима. С оглед връченото на 28.07.2021 г. съобщение за
постановяването на обжалваното определение и подаване на частната жалба в
деловодството на СРС на 04.08.2021 г., изводимо от поставения входящ номер от същата
дата, жалбата следва да се счита за подадена в законоустановения срок, поради което и
следва да бъде разгледана по същество.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по
отношение на редовността (допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към
преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, в хода на което установи следното :
С частна тъжба от 05.03.2019 г. Г. АС. СТ. е сезирал Софийски районен съд за
твърдяно посегателство, извършено спрямо негова собственост. На 13.04.2019 г., съдията-
докладчик при СРС – НО, с разпореждане не е дал ход на частната тъжба, като е указал на
частния тъжител С., че следва да представи документ, удостоверяващ внасянето на
държавна така, както и че същият трябва да представи допълнителни идентифициращи
данни, във връзка с претендираното от него престъпно посегателство. На 05.06.2019 г.
частният тъжител С., с допълнение към частната си тъжба, е уточнил часа, датата и мястото
на осъщественото, според него, престъпно деяние. Изтъкнал е, също така, че е лишен от
доходи, поради което и не му е възможно да заплати съответната държавна такса. На
17.06.2019 г., съдията-докладчик при СРС – НО, 105 състав, е прекратил наказателното дело
от частен характер, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Указал е на частния тъжител, че може да обжалва разпореждането му в 15-дневен срок от
получаване на същото. Видно от саморъчно направеното от последния отбелязване върху
оригинала на съдебното разпореждане – л.7/гръб от съдебното производство пред СРС,
както и от приложения отрязък от призовка, находящ се на л. 8 от първоинстанционното
дело, частният тъжител Г.С. е бил уведомен лично на 05.07.2019 г. за разпореждането, с
което наказателното производство е било прекратено. На 23.12.2019 г., в деловодството на
СРС е била депозирана въззивна жалба (озаглавена като молба) срещу разпореждането на
първоинстанционния съд от 17.06.2019 г. за прекратяването на наказателното производство.
В жалбата се сочи, че призовкарят, връчил му призовката, се е подписал вместо частния
тъжител. Отново жалбоподателят изтъква, че държавната такса, която е следвало да заплати,
се явява непосилна за него.
На 06.01.2020 г., с определение на СРС – НО, 105 състав, частната жалба на частния
тъжител Г. АС. СТ. е била върната. Първоинстанционният съд се е обосновал, че към
момента на произнасянето му все още не е бил представен документ за внесена държавна
такса така, както съдията-докладчик е указал с предходно разпореждане. Частният тъжител
2
Г.С. е бил уведомен за акта на съда на 28.07.2021 г., видно от върнатия отрязък от призовка,
находяща се на л. 20 от съдебното производство по НЧХД 3757/2019 г. по описа на СРС -
НО, 105 състав.
На 04.08.2021 г., в деловодството на СРС е била депозирана процесната частна жалба
от частния тъжител Г.С., срещу определението на председателя на СРС – НО, 105-ти състав,
от 06.01.2020 г., за връщане на въззивната жалба срещу разпореждането за прекратяване на
наказателното производство. По тази частна жалба на частния тъжител срещу така
постановения съдебен акт е образувано настоящото производство за проверка на
законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт.
При така очертаната фактическа обстановка, съотнесена към пределите на
правомощията на въззивния съд, визирани в процедурата по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл.
323, ал. 2 от НПК, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, макар да не споделя изводите на първостепенния
съд, мотивирали го да постанови обжалвания съдебен акт – определение за връщане на
въззивната жалба, намира крайния резултат за правилен.
На първо място, следва да се отбележи, че при наказателните дела от частен характер
Закона за държавните такси не предвижда предпоставки за освобождаването на конкретно
лице от заплащане на дължимата такса. В този смисъл е и константната съдебна практика
(определение № 62/07.04.2011 г. по ч. н. д. № 1244/2011 г. на ВКС, ІІ н. о.). Независимо от
финансовото положение на задълженото лице, законът не предвижда възможност същият да
бъде освободен от заплащането на държавна такса. Това, обаче, според настоящия съдебен
състав, не се явява основание, въз основа на което първоинстанционният съд може да върне
въззивната жалба на лицето. Длъжен е да изпрати същата на горната инстанция, която, от
своя страна, разполага с правомощие при решаване на делото по същество и когато
установи, че държавната такса не е заплатена, да осъди жалбоподателя да заплати
съответната държавна такса със своя краен съдебен акт.
От друга страна, въззивният съд служебно констатира наличието на друго законово
основание, което е оправдало като легитимно връщането на въззивната жалба против
разпореждането на СРС от 17.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство,
поради което и се солидаризира с достигнатия от първия съд с обжалваното му определение
краен резултат. Това е обстоятелството, че въззивната жалба срещу визираното
разпореждане на СРС от 17.06.2021 г. не е подадена в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от НПК, в актуалната редакция – след
влизане в сила на ЗИДНПК, обн. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., съдия от
първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато : 1. не отговарят на
изискванията по чл. 320, ал. 1 и 3 от НПК, ако в седемдневен срок от поканата пропускът
или несъответствието не бъде отстранено ; 2. не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1 от
НПК ; 3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
3
В конкретния по делото случай, съдията - докладчик при СРС – НО, 105 състав е
прекратил наказателното производство с разпореждане от 17.06.2019 г. На частния тъжител
Г.С. е бил връчен препис от разпореждането на съда на 05.07.2019 г., видно от саморъчно
направеното от него отбелязване за това – л.7/гръб от съдебното производство пред СРС, и
от отрязъка от призовка, находящ се на л. 8 от същото. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.
4 от НПК актът, с който се прекратява наказателното подлежи на жалба и протест по реда на
глава ХХI от НПК, т. е. в 15 дневен срок от получаване на разпореждането. Частният
тъжител, от своя страна, е обжалвал първоинстанционният акт на 23.12.2019 г. –
приблизително пет месеца след като срокът е изтекъл. Срокът по чл. 319, ал. 2 от НПК е
преклузивен, т. е. след изтичането му, частният тъжител губи правото си на жалба, какъвто
се явява и настоящия казус.
Несъстоятелен остава за настоящата инстанция аргументът, изтъкнат от частният
тъжител Г.С., че длъжностното лице, връчило му призовката – С.С., е подписал отрязъка
вместо него. На първо място, видно от разпореждането за прекратяване, приложено в
оригинал на л. 7/гръб от съдебното производство пред първата инстанция, частният тъжител
саморъчно е написал и се е подписал, че е уведомен за разпореждането на 05.07.2019 г.
Нещо повече, от приложените по делото отрязъци от призовки на листове 13, 14 и 15 от
съдебното производство пред първата инстанция се установява, че и други длъжностни
лица, а именно С.а и Я., също са връчили препис от разпореждането на частния тъжител на
16.08.2019 г., както и на 02.09.2019 г. Дори настоящият състав хипотетично да намери
аргумента на жалбоподателя за правдив и съответно да приеме, че същият е уведомен за
разпореждането за прекратяване на една от следващите вписани в отрязъците от върнатите
призовки дати, то срокът отново се явява изтекъл към датата на подаване на въззивната
жалба от страна на частния тъжител Г.С.. Ето защо, СГС намира, че процесната жалба се
явява недопустима, поради което и е следвало да бъде върната, както в крайна сметка
правилно е сторил това и първостепенният съд.
Вън от горното, единствено за пълнота, настоящата инстанция намира, че
възраженията, наведени в частната жалба, за възникнали в срока за обжалване уважителни
причини за пропускане на последния, е предмет на обсъждане в рамките на друга процедура
- такава по възстановяване на срока по чл. 186 от НПК. Компетентен да проведе тази
процедура, съответно да прецени дали сочените причини за пропускане на срока за
обжалване на определението за прекратяване на наказателното производство са обективни и
уважителни, не е Софийски градски съд, а този, пред който срокът е пропуснат.
На следващо място, доколкото жалбоподателят С. не е заплатил държавна такса във
връзка с разглеждане на частната му жалба срещу определението на първоинстанционният
съд, а същият дължи такава, съобразно т. 14 от Тарифа № 1 на към Закона за държавните
такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерство на правосъдието, в размер на 5 лв., следва да бъде осъден с настоящия
съдебен акт да заплати същата, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, следва да бъде
осъден да заплати и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
4
Независимо, че настоящата инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд във
връзка с връщането на въззивната жалба като нередовна, поради невнесена държавна такса
за разглеждане на частното наказателно дело пред втората инстанция, съответната,
определена със закон такса за настоящото въззивно производство се дължи. Както и по-горе
съдът посочи, НПК не предвижда предпоставки за освобождаването на конкретно лице от
заплащане на дължимата такса.
С оглед изтъкнатите съображения, като се е произнесъл в посочения по-горе смисъл,
СРС - НО, 105-ри състав е постановил съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 323, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345,
ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.01.2020 г. на съдия - докладчик от СРС - НО,
105-ти състав, с което е върната на частния тъжител Г. АС. СТ., въззивната жалба, подадена
срещу разпореждане от 17.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по
НЧХД № 3757/2019 г. по описа на СРС - НО, 105 състав.
ОСЪЖДА, на основание т. 14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на
правосъдието, частния тъжител и жалбоподател Г. АС. СТ., ЕГН **********, да заплати
сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за разглеждане на частната жалба на
същия по настоящето производство, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, сумата от 5
(пет) лева, държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, в полза на бюджета
на съдебната власт и по сметка на СГС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5