Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………….2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 5 състав, в публично заседание на тридесет
и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря Красимира Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16308 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от малолетната И.И.И.,
представлявана от законния
й представител – нейната майка Е. Р.С., против „Застрахователна компания ”Л.И.”АД иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./
Ищцата твърди, че на 01.06.2015 г. в гр. Пазарджик настъпило
пътно-транспортно произшествие на пешеходна пътека по вина на водач на МПС,
чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от
ответното дружество. В резултат на пътно-транспортното произшествие й били причинени
телесни повреди – счупване на дясната бедрена кост,
контузия на главата с множество охлузни рани в областта на цялата глава и
лицето, отток в теменната част на главата с разкъсно-контузна рана и липса на
коса в тази област, охлузвания и кръвонасядания в дясната поясна област и по дясната ръка. Пострадалото дете лежало в болница
през периода 01.06.2015г.-22.06.2015г., където кракът й бил оперативно наместен
с поставена дирейтна екстензия. На 21.06.2015г. била свалена директната екстензия
и поставен поясно-крачолен гипс за период до 26.08.2015г. През целия период на
лечение пострадалото дете не можело да се самобслужва, използвани били памперси.
Ищцата не можела да стъпва на увредения крак, гипсът бил поставен на кръста и
на крака й, поради което била принудена да стои в седнало положение с изправен
напред гипсиран крак. Претърпяла неимуществени вреди – изпитвала силни болки от
нанесените телесни повреди, посрещнала рожденния си ден в болница; поради
преживения стрес, трудно заспивала, често се будела нощем, изпитвала страх при
пътуване с автомобил. Преди катастрофата била жизнено дете, смеела се, играела,
а след пътно-транспортното произшествие
често плачела, страхувала се, лятната й ваканция преминала в болницата и
по медицински прегледи, катастрофата оставила незаличими белези върху психиката
й за цял живот. Стойността на неимуществените вреди ищцата определя на 100 000
лв., като в настоящото производство предявява частичен иск за сумата от 60 000
лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане.
Ответникът
оспорва предявения иск, поради следните възражения: ищцата допринесла за
настъпване на пътно-транспортното произшествие, тъй като внезапно изскочила
измежду редица паркирани автомобили и предприела пресичане, без да се съобрази
с отстоянието, посоката и скоростта на лекия автомобил; оспорва твърдението на
ищцата, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека; оспорва размера на иска.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна
връзка, прие от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./:
Тежестта
на доказване на всички юридически факти от състава на чл. 226, ал.1 от КЗ е
върху ищцата, което означава, че следва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и ответното дружество; 2/да докаже юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение.
Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а. „Рено”, модел „Клио” с рег. № ********
е била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на пътно-транспортното произшествие.
Видно
от одобрено от съда споразумение от 12.11.2015г. по НОХД № 2111/2015 г. на РС -
Пазарджик, водачът на процесния автомобил - Г.А.С., се е признал за виновен за
това, че на 01.06.2015 г. в гр. Пазарджик, на кръстовището между ул. „Димитър
Греков” и ул. „Тунджа” при управление на моторното превозно средство е нарушил
правилата за движение по пътищата, посочени в чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е
движил със скорост от 65 км./ч. в населено място, поради което е предизвикал пътно-транспортизшествие
и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на И.И.И., изразяваща се в счупване на тялото (диафизата) на
дясната бедрена кост, съставляващо трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник по смисъла на чл.129, ал.2 от НК – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б”, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 129, ал. 2 НК.
Съгласно
чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на одобреното
споразумение по НОХД № 2111/2015 г. на РС-Пазарджик съдът приема, че е установен
механизмът на настъпване на ПТП: на 01.06.2015 г. в гр. Пазарджик, на
кръстовището между ул. „Димитър Греков” и ул. „Тунджа” при управление на л.а.
„Рено”, модел „Клио” с рег. № ********, със скорост от 65 км./ч., в нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, водачът Г.А.С. е предизвикал пътно-транспортизшествие и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.И.И., изразяваща се в
счупване на тялото (диафизата) на дясната бедрена кост.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че след пътно-транспортното
произшествие ищцата е откарана в Спешното отделение на МБАЛ „Пазарджик” АД,
където е било установено счупване на дясната бедрена кост и охлузвания по
тялото. По отношение на ищцата е приложено консервативно лечение, изразяващо се
в поставяне на директна екстензия на счупения крак, при която чрез игла в коста
и специална скоба се изтегля коста по вътрешната
й ос, за да се постигне наместване на счупването. Екстензията е поставена на
01.06.2015г. и свалена на 22.06.2015г. След наместване на счупването е поставен
поясно крачолен гипс за още 30 дни до 06.09.2015г. След сваляне на гипсовата
имобилизация ищцата е била на индивидуален двигателен режим за 4 месеца.
Периодът на лечение е продължил около 7 месеца. Вещото лице е извършило личен
преглед на ищцата, при който е установило точковидни белези от двете страни под
капачката на дясна колянна става на мястото, където е била поставена
екстензионната игла. Запазен е обемът на движение в дясна тазобедрена става и
дясна колянна става.
От
показанията на св. А.– учител на ищцата, се установява, че детето е било много притеснено
след катастрофата Свидетелката общувала с ищцата по телефона, докато била в
болницата - чували се 1-2 пъти на ден, получавала снимки от болницата, на които
се виждало, че И. е отслабнала, бледичка, притеснена. Детето изпитвало страх
дали ще проходи и дълго време се страхувало да пресича улицата само, поради
което свидетелката и съученици я превеждали през пътното платно. Когато се
прибрала в къщи, кракът на ищцата бил гипсиран от пръстите до кръста, не можела
да се обслужва сама, поради което свидетелката, заедно с майка й и брат й, се
редували да я гледат на смени. Гипсът бил свален в началото на септември, ищцата не можела да
ходи, изпитвала болки и около месец ползвала патерици. След като й свалили
гипса, започнала да се придвижва самостоятелно, но куцала около 3-4 месеца. И. се
променила след катастрофата – страхувала се, искала да я държат за ръка, когато
пресича. Имала рани по лицето, по ръката, отзад на главата част от косата й
липсвала,поради което се притеснявала дали отново ще й порасне коса.
Така
събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, поради което предявеният иск е
доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на пътно-транспортното
произшествие – 9 години, вида на причинените телесни повреди – счупване
на дясна бедрена кост и охлузвания на тялото, които са й причинили силни болки
и страдание; обстоятелството, че ищцата е била лекувана в болница през периода
01.06.2015г. – 22.06.2015г., където й е била поставена директна екстензия чрез
игла в коста, а след свалянето на екстензията за период от още 30 дни й е поставена пояснокрачолна гипсова имобилизация
до 06.09.2015г., при която десният й крак е бил гипсиран от пръстите до кръста
и на самия кръст също е бил поставен гипс, поради което не е могла да се движи
и обслужва сама; цялата лятна ваканция детето е било неподвижно, поради
гипсовата имобилизация, и се е притеснявало дали ще проходи отново. Пътно-транспортното
произшествие, както и последващото лечение, при което ищцата е била
обездвижена, силно е травмирало психиката й. След пътно-транспортното
произшествие детето се е променило – изпитвало страх, искало да бъде държано за
ръка, пресичало улицата само с учителката си или със свои съученици. /св. А./.
Съдът отчете и обстоятелството, че след
сваляне на гипсовата имобилизация, ищцата е била принудена около месец да
ползва патерици и продължила да изпитва болка при ходене, като куцала около 3-4
месеца. Според вещото лице от медицинската експертиза, възстановяването на
ищцата е продължило 7 месеца, обемът на движение на дясна тазобедрена и дясна
колянна стави е запазен.
Като отчете всички тези
обстоятелства, съдът определи по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД,
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 50 000лв., до който
размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предавен размер от
60 000лв., представляващи част от общо дължими 100 000лв., следва да
бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът
направи възражение за съпричиняване вредите, тъй като ищцата внезапно изскочила измежду редица паркирани
автомобили и предприела пресичане, без да се съобрази с отстоянието, посоката и
скоростта на лекия автомобил.
Тежестта
на доказване на възражението за съпричиняване е върху ответника, но същият не
ангажира доказателства в тази насока, поради което съдът намира възражението за
неоснователно.
От
представено от ищцата удостоверение от 02.02.2017г., издадено от Община Пазарджик,
се установява, че на на кръстовището на ул. ”Димитър Греков” и ул. ”Тунджа” в
гр.Пазарджик към 03.02.2017г. съществува вертикална и хоризонтала пътна
маркировка – знак М17 – „Изкуствени неравности на платното за движение”, знак В
26 – „Забранено е движението със скорост, по - висока от означената” и М8.2 –
„Пешеходна пътека„ – 4бр. По делото не бе установено къде точно е пресякла
ищцата кръстовището, поради което няма основание съдът да приеме, че с
поведението си е допринесла за настъпване на пътно-транспортното произшествие.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Д. ***, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на
1941.66 лв., съобразно уважената част от
иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 33.33лв. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ответника заяви, че претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, не за адвокатско възнаграждение, поради което съдът дължи
произнасяне в рамките на поисканите разноски, като съобрази обстоятелството, че
отговорът на ИМ и допълнителния отговор са изготвени от юрисконсулт.
Ответникът следва да бъде осъден,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да
заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 2000 лв.
върху уважената част от иска, а на СГС направените разноски за вещо лице в
размер на 133,33 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователна
компания „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Д,
представлявано от М. С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г.да заплати на малолетната И.И.И.,
ЕГН **********, представлявана от законния й представител – нейната майка Е. Р.С.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 50 000 лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни
повреди: счупване на тялото (диафизата) на дясната бедрена кост и охлузвания по
тялото, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.06.2015г.,
по вина на водача Г.А.С., при управление
на л.а. „Рено”, модел „Клио” с рег. № ********, по време на действие на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от
01.06.2015 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 60 000лв.,
представляваща част от общо дължими 100 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА малолетната И.И.И., ЕГН **********, представлявана
от законния й представител – нейната майка Е. Р.С., ЕГН **********, да заплати
на „Застрахователна компания „Л.И.” АД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
33.33лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.”
АД да заплати на адв. М.И.Д. ***, с адрес за призоваване: гр. София, бул. ”Д-р ******,
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1941.66 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.”
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна
такса в размер на 2000 лв. върху уважения иск, а на СГС направените по делото
разноски за вещо лице в размер на 133.33
лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :