№ 73
гр. Благоевград, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20211200100612 по описа за 2021 година
Производството по настоящото гр.д.№612/2021г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград е образувано по искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във
вр. с чл.86 от ЗЗД, предявени от К. Л. Н., ЕГН **********, с.Б., общ.Белица,
обл.Благоевград, АНГ. Л. Н., ЕГН **********, гр.Я., ул.“С.Л. (П.)“ №25 и Р.
Л. Н., ЕГН **********, гр.Я., ул.“С.Л. (П.)“ №25, срещу „З.“ АД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1407, р-н „Л.“, ул.“С.“ №16,
представлявано от А.Б.А., П.Д.П., Й.К., В.В.А. и Е.Н..
В исковата молба се твърди, че ищците К. Л. Н., Р. Л. Н. и АНГ. Л. Н. са
съответно дъщери и син на Л.А. Н., починал при пътно-транспортно
произшествие на 04.12.2020г. около 18.30 ч. в гр.Я., на ул.“М.“ в района на
„ВиК“, при което произшествие докато същият се движил по пътния банкет,
бил блъснат от товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег.№....,
управляван от П.Й. Ц. с несъобразена скорост с оглед на атмосферните
условия – неосветен участък, валеж от дъжд и мокра настилка. По случая
било образувано досъдебно производство ДП №331-ЗМ-290/2020г. по описа
на РУ-Р.. За товарния автомобил имало сключена задължителна застраховка
гражданска отговорност в ответното дружество - „З.“ АД, с номер на
застрахователната полица BG/01/120002581154, със срок на валидност от
25.09.2020г. до 24.09.2021г. Твърди се, че ищците отправили до ответното
1
дружество застрахователни претенции с вх.№1-101-4101-3166/11.12.2020г.,
вх.№1-101-4101-3165/11.12.2020г. и вх.№1-101-4101-3167/11.12.2020г. С
писмо изх.№2-101-4101-6223/21.12.2020г. застрахователят изискал
представяне на документи от воденото по случая досъдебно производство,
които към онзи момент още не били изготвени, поради което и дружеството
отказало да заплати на ищците претендираните застрахователни обезщетения.
В исковата молба се сочи, че до настъпване на произшествието ищците
ежедневно поддържали връзка с баща си и споделяли с него всички свои
положителни и отрицателни емоции. Той им бил морална опора и им оказвал
помощ през последните гоини. Неговата загуба била огромен и непосилен
шок за тях и им причинила силни по интензитет и продължителност морални
болки и страдания. Мъката от внезапната смърт на баща им била непосилна и
им се отразила физически и психически. След смъртта му те се затворили в
себе си, спрели да общуват с познати и съседи и да излизат от вкъщи.
До съда е отправено искане да постанови решение, с което да осъди
ответника „З.“ АД да заплати на ищците К. Л. Н., Р. Л. Н. и АНГ. Л. Н. сума в
размер на по 150 000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от процесното ПТП, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие на загубата на техния баща Л.А. Н.,
ведно със законната лихва от 11.12.2020г. – датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция, до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски вкл. за адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответното дружество „З.“ АД е
подало писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове като неоснователни. На първо място, оспорва наличието на
противоправно поведение на водача на товарния автомобил. На следващо
място, оспорва наличието на вина като субективно отношение на водача на
превозното средство. Поддържа, че непосредствено преди настъпване на
произшествието пострадалият Л.А. Н. е пресичал на необозначено за това
място, в тъмната част на денонощието, на неосветен участък, при мокър
асфалтов път и валеж от дъжд. Поради тази причина водачът не е имал
обективна възможност да възприеме движението на пешеходеца и да
предотврати настъпването на процесното ПТП. Настоява, че в настоящия
случай било налице „случайно деяние“. Оспорва механизма на настъпване на
2
пътния инцидент, описан в исковата молба, както и наличието на пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между поведението на водача на
товарния автомобил и твърдените вреди.
В условията на евентуалност ответникът твърди съпричиняване от
пострадалия, който бил нарушил разпредбите на чл.108, чл.113, и чл.114 от
ЗДвП, като не се е движил по тротоара, пресичал е на необозначено за целта
място и е извършил редица нарушения на правилата за движение по
пътищата, а именно: предприел е внезапно пресичане на място, на което няма
право да пресича, през тъмната част на денонощието, при мокра асфалтова
настилка и дъжд; предприел е неправилно пресичане на основна градска
артерия, без да се съобрази с движещите се по булеварда пътни превозни
средства; удължил е ненужно пътя и времето за преминаване през пътното
платно. Ответникът оспорва твърдението пострадалият да се е движил по
пътния банкет. Настоява, че същият е пресичал пътното платно, или
евентуално – че се е движил по пътното платно в нарушение на чл.108 от
ЗДвП. Според ответника приносът на пострадалия за настъпване на
произшествието, предвид тежестта на извършените от него нарушения,
следва да се оцени на 50%. Направено е възражение, че претендираният
размер на обезщетението не съответства на критериите за справедливост по
смисъла на чл.52 от ЗЗД. Оспорва се и дължимостта на претендираната
законна лихва. Ответното дружество е отправило искане за отхвърляне на
исковите претенции като неоснователни и присъждане на сторените разноски
в производството.
Ищците К. Л. Н., Р. Л. Н. и АНГ. Л. Н. не се явяват лично в съдебно
заседание. Представляват се от надлежно упълномощен адвокат, който
поддържа предявената искова молба и пледира за уважаването й по подробно
изложени в хода на устните състезания съображения. Ответното дружество
„З.“ АД в съдебно заседание се представлява от процесуален представител,
който оспорва предявения иск по основание и размер.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Ищците К. Л. Н. и Р. Л. Н. са дъщери, а ищецът АНГ. Л. Н. е съответно син
на Л.А. Н., починал на 04.12.2020г., видно от Удостоверение за наследници
изх.№665/10.12.2020г. и Препис-извлечение от акт за смърт №78/07.12.2020г.
3
На 04.12.2020г. след 18.20ч. товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с
рег.№..., управляван от правоспособния водач П.Й. Ц. на 37 години, се
движил по ул.“М.“ в гр.Я., съвпадаща с трасето на второстепенен път II-84 в
посока от гр.Велинград към гр.Р.. Валял силен дъжд. Водачът управлявал
автомобила с включени фарове в тъмната част от денонощието. Около 18.25ч.
товарният автомобил „Форд Транзит“ се намирал на ул.“М.“ в района преди
административната сграда на „ВиК“ в участък от пътя в ляв завой с голям
радиус. Пътното платно било двупосочно, разделено с бледа хоризонтална
маркировка – единична непрекъсната линия. Широчината на платното за
движение била 10.60 м., като широчината на дясната пътна лента в посока
гр.Р. била 5.20 м., а на лявата – 5.40 м. Дясната пътна лента била ограничена с
бетонов бордюр с височина 10 см. От дясната страна на пътя бил разположен
тротоар с широчина 3.5 м. до оградата за терена на „ВиК“, който тротоар бил
повърхностно затревен върху земна настилка, по която имало оформена
пътечка от пешеходци. Пътната настилка била мокра. В този участък от пътя
липсвало улично осветление и нямало обозначена пешеходна пътека.
В същото време в мислената дясна половина на лентата в посоката към
гр.Р., в близост до бордюра, в същата посока се движил пешеходецът Л.А. Н.
на 59 години, облечен с тъмни и неконтрастни дрехи. Същият се движил по
пътното платно, тъй като поради валежа тревната настилка по тротоара била
кална и с локви. Пешеходецът се движил със скорост около 4.4 км/ч след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта 0.95 промила. Същият
предприел пресичане на пътното платно, без обаче да променя
първоначалната си траектория. Така вместо да пресече платното
перпендикулярно по широчина и по най-късата траектория за движение, той
предприел пресичане, скъсявайки пътя си по траекторията на движение в
завоя.
Водачът П. Ц. управлявал превозното средство със скорост от около 43.3
км/ч, когато на около 62.0 метра пред автомобила десният фар осветил
пешеходеца Н., движещ се в същата посока, който към този момент вече се
намирал относително към средата на пътната лента в посока гр.Р..
Пешеходецът се движил с гръб към предната част на товарния автомобил.
След като светлинният сноп на десния фар ясно осветил пешеходеца, водачът
забелязал тъмния силует и предприел отклоняване на автомобила в посока
наляво. Въпреки предприетите действия по отклоняване на автомобила
4
наляво, товарният автомобил „Форд Транзит“ с преден десет габарит в
обхвата по височина на десния фар със скорост от 43.3 км/ч ударил в торса
отляво и отзад пешеходеца, като му счупил ребрата отляво. Ударът на
пешеходеца от товарния автомобил настъпил по перпендикуляр наляво на
около 2.90-3 м. спрямо ограничителния бордюр. След първоначалния удар,
поради значителната кинетична енергия на автомобила и настъпилия контакт,
съчетан с чупенето на ребрата, последвал бърз обмен на енергия, като в
тялото на пешеходеца внезапно се породила значителна инерционна сила,
която насочила тялото към предната част и предния капак на МПС. Поради
много слабото триене на дрехите с повърхностите на автомобила под
действието на породената инерционна сила, тялото на пешеходеца се
плъзнало в посока назад и по повърхността на предния капак и предния десен
калник, като достигало до дясното огледало за обратно виждане и счупило
мигача. Едновременно с плъзгането на тялото съчетано с движението на
автомобила, последвало странично падане на пешеходеца вдясно от кабината
върху твърдата и мокра асфалтова настилка. След падането на пешеходеца
върху настилката последвало кратко плъзгане на тялото, като товарният
автомобил продължил да се движи към средата на пътя. След задействане на
спирачната уредба от водача, гумите блокирали и товарният автомобил се
установил неподвижно.
Възприетият от съда механизъм на пътно-транспортното произшествие се
установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж.В.Н.. Експертът е дал заключение, че десният
фар осветява пред автомобила в надлъжно направление до около 80 м., а в
напречно направление – до около 3.80 м. В конкретния случай при липсата на
улично осветление, осветяването на долните крайници от десния фар е
настъпило в момента, когато пешеходецът се е намирал по дължина на около
60-65 м. /средно 62 м./. От този момент до момента на удара товарният
автомобил е изминал 69 м. без спиране. Вещото лице е изчислило, че
опасната зона за спиране на водача на товарния автомобил при скорост от
43.3 км/ч за конкретните пътни условия е 39.10 м., както и че сумарно
времето необходимо на водача да задейства спирачната уредба е 2.15 сек., а в
конкретния случай това време е било 5.73 сек. Дадено е заключение, че при
управлението на товарен автомобил „Форд Транзит“ на къси светлини със
скорост от 43.3 км/ч за водача е съществувала техническа възможност да
5
забележи и своевременно да възприеме движението и посоката на движение
на пешеходеца Н. и своевременно да задейства спирачната уредба преди
мястото на удара. Действието на водача за отклоняване на автомобила с
последващо предприето спиране технически показва, че водачът е видял
пешеходеца върху платното за движение. От техническа гледна точка
причините за настъпване на ПТП са предприетите действия от страна на
водача на товарния автомобил за заобикаляне на пешеходеца, което е довело
до закъснение в действията му от минимум 3.53 сек /5.73-2.20 сек./ при
предприемане на ефективно спиране на МПС чрез спирачната уредба при
наличие на техническа възможност за това. Липсата на задействана спирачна
уредба се потвърждава от факта, че към момента на удара в тялото на
пешеходеца не са настъпили фрактури по долните крайници, но са настъпили
тежки фрактури в ребрата отляво и отзад на торса. Причина за инцидента е и
попътното движение на пешеходеца в лентата пред автомобила без почти да
променя първоначалната си траектория, следвайки геометричната дъга на
завоя. Техническите възможности за предотвратяване на ПТП са били: от
страна на водача – от разстоянието на виждане своевременно да задейства
спирачната уредба; а от страна на пешеходеца – да се движи по тротоара или
най-вдясно до бордюра в лентата за движение, при каквото движение не би
настъпило ПТП; същият е следвало да се движи по края на лентата за
движение в противоположна посока.
Описаният от вещото лице механизъм на пътно-транспортното
произшествие се потвърждава от Протокола за оглед на местопроизшествие
ведно с фотоалбум, както и от показанията на св.П. Ц., които са
непротиворечиви помежду си.
От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на вещото
лице Д.А. се установява следното: от данните, съдържащи се в
съдебномедицинската експертиза на труп и резултатите от извършената
аутопсия на трупа на Л. Н. било установено, че на 04.12.2020г. като
пешеходец в гр.Я. е бил плъснат от товарен автомобил „Форд Транзит“ и е
починал на място. На 07.12.2020г. била извършена съдебномедицинска
аутопсия, при която била установена комбинирана черепномозъчна и гръдна
травма: черепно-мозъчна травма – контузионо огнище в основата на десния
челен дял на главния мозък, травматичен оток на мозъка, кръвонасядане на
меките черепни обвивки челно, охлузвания по лицето, счупване на носни
6
кости; гръдна травма – множество многофрагментни счупвания на ребра със
значително разместване на костните фрагменти в лявата гръдна половина,
разкъсване на белодробния паренхим, на левия бял дроб от костни
фрагменти, контузия на левия бял дроб, хемоторакс в лявата гръдна
половина; други травматични увреждания – охлузвания на дясното рамо и
двете колене. Вещото лице е дало заключение, че смъртта на Л.А. Н. се
дължи на несъвместима с живота комбинирана черепномозъчна и гръдна
травма – контузия на мозъка, травматичен мозъчен оток, гръдна травма с
множество счупвания на ребра в лявата гръдна половина, кръвоизлив в
лявата гръдна половина, разкъсване и контузия на белодробния паренхим,
кръвонасядания и охлузвания по главата и лицето, счупване на носни кости,
охлузване на дясното рамо и двете колене. Експертното заключение е, че
всички установени травматични увреждания добре отговарят и са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното от Л.А. Н. ПТП на 04.12.2020г.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, както и се
установява, че към датата на ПТП за товарен автомобил марка „Форд
Транзит“ с рег.№..., управляван от П.Й. Ц., е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в „З.“ АД - застрахователна полица
BG/01/120002581154, със срок на валидност от 25.09.2020г. до 24.09.2021г.
На 11.12.2020г. ищците К. Л. Н., Р. Л. Н. и АНГ. Л. Н., представлявани от
пълномощника си адв.Ч.Н., подали в ответното дружество „З.“ АД искане да
им бъде изплатена сумата от по 200 000 лв. за всеки от тях, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им Л.А.
Н., настъпила вследствие на ПТП от 04.12.2020г. Претенциите били заведено
в ответното дружество съответно с вх.№1-101-4101-3166/11.12.2020г., вх.№1-
101-4101-3165/11.12.2020г. и вх.№2-101-4101-3167/11.12.2020г. С писмо изх.
№2-101-4101-6223/21.12.2020г. ответното дружество уведомило
представителя на ищците, че във връзка с подадените молби са образувани
преписки по щети, както следва – за Р.Н. – 1000/20/217/500309; за А.Н. -
1000/20/217/500310; за К.Н. - 1000/20/217/500311, но не са налице
необходимите предпоставки за изплащане на застрахователни обезщетения,
тъй като следвало да бъдат представени допълнителни документи.
За претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са разпитани
свидетелите Р.М., М.П. и К.К..
Свидетелката Р.М. живее на семейна начала с ищеца А.Н. от 13 години.
7
Твърди, че била с ищеца, когато му съобщили за инцидента с баща му. Било
зимата на 2020г. и валял силен дъжд. Когато А. стигнал до
местопроизшествието, баща му вече бил откаран в Благоевград. Свидетелката
сочи, че ищецът А. Н. приел тежко новината, тъй като с баща му били много
близки. Преживял емоционален срив, дори в момента бил на хапчета и
продължавал да се чувства зле. Свидетелката сочи, че тя и А. много
разчитали на баща му вкл. при гледането на децата им. А. и баща му се
виждали всеки ден – покрай гледането на децата, или за да пият кафе или
ракия вечер. Свидетелката сочи, че след като се развел, Л. Н. заживял сам в
една постройка до гарата в гр.Я.. Тя и А. организирали погребението.
Свидетелят М.П. живее на семейни начала с ищцата Р.Н. от 13-14 г.
Твърди, че когато узнал за инцидента, веднага отишъл на място. Пристигнали
полиция и линейка. Твърди, че тялото на Л. било на 20-30 см. от бордюра,
защото отгоре имало кал и локви. Свидетелят видял товарния автомобил
около 16.30 ч. спрял пред съвета и от него се разтоварвали мебели. По това
време Л. бил в дома на свидетеля и на ищцата Р.Н., за да им помага с
гледането на малкото им дете. След това Л. се отбил у брат си. Инцидентът
станал докато Л. Н. се прибирал от дома на брат си към вкъщи. Свидетелят
сочи, че Л. живеел на около 1 км. от тяхната къща – в изоставена сграда на
гарата. Твърди, че много помагал на него и на Р. - в грижите за детето; цепел
дърва и им носил. Дъщеря му много тежко приела новината, защото баща й й
бил опора и дясна ръка. Постоянно плачела и се страхувала. Два пъти ходила
на психиатър в Пловдив, който й изписал медикаменти. Двамата с Р.
присъствали на погребението.
Свидетелят К.К. живее на семейни начала с ищцата К.Н. от 13 години.
Твърди, че К. се е шокирала от новината за смъртта на баща си, плачела и
била изтормозена. Присъствали са на погребението. Свидетелят твърди, че К.
била в добри отношения с баща си и се виждали често. Когато през 2012г. си
строили къща, Л. им дал пари назаем и им помогал с материали.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства, които са безпротиворечиви и установяват еднопосочно
релевантните факти от предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка
8
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Разпоредбата на чл.432 от КЗ предвижда, че
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване изискванията на чл.380 от КЗ. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните кумулативни елементи: 1) застрахованият виновно да е увредил
пострадалото лице, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние на застрахования; 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника-застраховател; 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения, ведно с предоставяне на
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване
в натура. Предпоставка за допустимост на прекия иск срещу застрахователя е
застрахователят да не е платил в срока по чл.496, да е отказал да плати
обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение по арг. от чл.498, ал.3 от КЗ. Разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск по чл.432 от КЗ от
наличието на започната процедура за доброволно уреждане на отношенията
между увреденото лице и застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ и изтичането на тримесечен срок от предявяване
на претенцията пред застрахователя или пред негов представител /чл.496 от
КЗ/.
В настоящия случай по делото се установи, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие – ПТП от 04.12.2020г. за товарен автомобил
„Форд Транзит“ с рег.№.... е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в „З.“ АД - застрахователната полица BG/01/120002581154, със
срок на валидност от 25.09.2020г. до 24.09.2021г. Застраховани лица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са
собственикът, ползвателят или държателят на моторното превозно средство,
9
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко
друго лице, което извършва фактически действия по управлението и
ползването на моторното превозно средство /чл.477, ал.2 от КЗ/. Към момента
на събитието товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№.... е бил управляван
от лицето П.Й. Ц., който има качеството на застрахован. По делото се
установява, че ищците К. Л. Н., Р. Л. Н. и АНГ. Л. Н. са отправили към
застрахователя писмени застрахователни претенции на 11.12.2020г., заведени
с вх.№1-101-4101-3166/11.12.2020г., вх.№1-101-4101-3165/11.12.2020г. и вх.
№2-101-4101-3167/11.12.2020г. С писмо изх.№2-101-4101-6223/21.12.2020г.
ответното дружество е уведомило представителя на ищците, че не са налице
основания за удовлетворяване на претенциите.
Според съда е осъществен и следващият елемент от описания по-горе
фактически състав на имуществената отговорност на застрахователя, а
именно - виновно противоправно деяние на деликвента, с което са причинени
вреди на увредените лица. От събраните по делото доказателства се установи,
че на 04.12.2020г. около 18.25 часа на ул.“М.“ в гр.Я. е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което водачът на товарен автомобил марка
„Форд Транзит“ с рег.№.... – П.Й. Ц. на 37 г., блъска с управлявания от него
автомобил движещия се по пътното платно пешеходец Л.А. Н., вследствие на
което е причинил смъртта му. Механизмът на ПТП и вината на водача на
товарния автомобил марка „Форд Транзит“ с рег.№.... се доказват от
приобщените по делото доказателства, вкл. от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка
с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП посредством
ангажирането на доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване
на вещи лица, ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП
изисква специални познания, които съдът не притежава. При съвкупната
оценка на събраните доказателства и съобразно заключението на вещото лице
по САТЕ, съдът приема, че причина за настъпилото ПТП е виновното и
противоправно поведение на водача на товарен автомобил марка „Форд
Транзит“ с рег.№.... - П.Й. Ц., който при управление на МПС е нарушил
следните правила за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и
ППЗДвП – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по
пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
10
причинява имуществени вреди.“; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства.“; чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“; чл.20, ал.2, изр.2
от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“; чл.3, т.1 и
т.2 от ППЗДвП: „Участниците в движението са длъжни: 1. да спазват
правилата за движение; 2. да пазят живота и здравето на хората.“; чл.193 от
ППЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите
хора.“.
Пешеходците са третирани от закона като особено уязвима категория
участници в движението и затова поведението на водачите към тях е предмет
на изрична регламентация, гарантираща тяхната безопасност и предимство в
определени пътни ситуации, вкл. при преминаването им през пътното платно
/раздел ХХІІ от ЗДвП/.
В нарушение на горепосочените правила за движение по пътищата, П.Й. Ц.
като водач на пътно превозно средство, с оглед на конкретната пътна
обстановка, не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП да
задейства спирачната уредба, за да намали скоростта и да спре в момента,
когато обективно е могъл да възприеме възникналата опасност за
движението, каквато представлява пешеходецът Л.А. Н.. От заключението на
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че водачът на товарния
автомобил при скорост на движение от 43.3 км/ч, при движение с къси
светлини, е имал техническа възможност в границите на осветеност пред него
да види пешеходеца в момента, в който десният фар е осветил долните
крайници на пешеходеца на разстояние 62 м. пред автомобила. Вещото лице е
категорично, че от този момент пешеходецът се е превърнал в опасност за
водача на МПС и е бил видим за него. Водачът е имал възможност да
възприеме пешеходеца и да реагира своевременно чрез задействане на
11
спирачната система и така да предотврати удара, но вместо това, в нарушение
на задължението си по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, не е задействал спирачния
механизъм, а е предприел заобикаляне на пешеходеца отляво.
В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответното
дружество, че в случая е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК
и при създалата се пътна обстановка ударът е бил непредотвратим. Първото
условие за невиновно поведение на водача, според чл.15 от НК, е той да е
спазил определени предписания, с оглед на което няма задължението и не е
длъжен да предвиди възможните общественоопасни последици при
конкретната пътна обстановка. Следващото условие е той да е бил поставен в
невъзможност да предвиди и предотврати тези последици поради внезапно
възникнала пряка и непосредствена опасност от неправомерно поведение на
участниците в движението, която не може да се преодолее по начините,
предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП – чрез намаляване на скоростта на движение
или чрез спиране.
Последователна и трайна е съдебната практика за това, че поначало
деянието на водача не може да се третира като случайно, когато опасността не
е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране и ударът е бил
технически непредотвратим. В случая от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза се установява, че за водача на товарния
автомобил е съществувала техническа възможност своевременно да забележи
и възприеме движението и посоката на пешеходеца Н.. Нещо повече –
действието на водача за отклоняване на автомобила наляво с цел заобикаляне
на пешеходеца показва, че водачът е видял пешеходеца върху платното за
движение. Водачите по принцип са длъжни да третират наличността на
пешеходец върху платното за движение като възникнала опасност, защото не
се намира на такова място, което правилата за движение му определят - а
именно тротоара или банкета на пътя. Опасността за движението за водача
възниква от момента на възприемане на пешеходеца на платното за движение
и тя нараства до опасна ситуация с приближаването на превозното средство
до него /Решение №45/24.01.2012г. по нак.д.№3068/2011г. на ВКС/.
Пешеходец, който се движи по платното за движение в нарушение на
правилата, каквото е движението на пострадалия, винаги представлява
опасност и затова водачите са длъжни незабавно да предприемат мерки за
намаляване на скоростта или за спиране по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП
12
/Решение №273/25.06.2010г. по н.д.№167/2010г. на ВКС; Решение
№147/21.04.1989г. по н.д.№77/89г., III н.о. на ВКС/. При наличието на
движещ се по пътното платно пешеходец, който представлява опасност на
пътя, съгласно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, водачът е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост дори да спре ППС /Решение
№595/27.12.2010г. по н.д.№611/2010г. на ВКС/.
В конкретния случай за водача е съществувала техническа възможност
своевременно извън опасната зона за спиране да задейства спирачната уредба
преди мястото на удара и да го предотврати. Но вместо да задейства
спирачния механизъм, той е предприел заобикаляне на пешеходеца, което е
довело до забавяне на действията му по предприемане на ефективно спиране
на МПС при наличие на техническа възможност за това. Следователно
водачът е имал възможност и е бил длъжен да предвиди, че поради
допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата, с
деянието си може да причини ПТП с настъпване на вредоносен резултат, в
т.ч. смърт на пешеходец. При конкретната пътна обстановка пешеходецът е
можел обективно и субективно да бъде възприет като препятствие, за да може
водачът на МПС да намали скоростта и да спре при възникналата опасност за
движението.
Предприетото от водача заобикаляне на пешеходеца не представлява
„спасителна маневра“. В съдебната практика „спасителната маневра” се
определя като изменение на посоката на движение на едно МПС при
критична ситуация, при която водачът прави усилия за предотвратяване на
ПТП. За да е спасителна една маневра, тя трябва да е предизвикана от
неправомерното поведение на друг участник в движението, но и последното
да не може да бъде преодоляно по някои от предвидените в чл.20, ал.2 от
ЗДвП начини. Спасителна маневра може да се предприеме само в опасната
зона за спиране. Спасителната маневра би била правомерна, само ако
водачът се намира в състояние на крайна необходимост, т.е. тя не може да
застрашава или уврежда живота и здравето на другиго. Водачите носят
отговорност и при неуспешно предприемане, провеждане или приключване
на спасителна маневра, при която сами са се поставили в нарушение на
правилата за движение. Съдебната практика трайно приема, че при
възникнала опасност за движението водачът на МПС има единствено
задължение да намали скоростта или да спре. Той няма задължение да завива
13
наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация /Решение
№234/07.07.2015г. по н.д.№665/2015г. на ВКС/. В случая водачът не е
предприел технически правилното действие, за да реагира на опасността, а
сам виновно се е поставил в положение да наруши правилата за движение.
От доказателствата по делото и в частност от заключението на САТЕ се
установи, че водачът на товарния автомобил не е допуснал нарушение на
чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба гласи, че: „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“. Чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на
МПС по отношение на скоростта, когато поначало тя е в рамките на
максимално допустимата. В настоящия случай водачът не се е движил със
скорост над максималната допустимата скорост от 50 км/ч за движение в
населено място, съобразно категорията на управляваното МПС /чл.21 от
ЗДвП./. Тоест същият не се е движил с „превишена скорост“ по чл.21 от
ЗДвП. Според съда водачът не се е движил и с „несъобразена скорост“ по
смисъла на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Скоростта му е била съобразена с
атмосферните условия, със състоянието на пътя и условията на видимост –
управление на МПС при силен валеж от дъжд, при мокра асфалтова настилка
и в тъмната част от денонощието. Този извод следва по категоричен начин от
факта, че при избраната от водача скорост в конкретните условия същият е
бил в състояние да спре пред възникналата опасност за движението, каквато
представлява пешеходецът Л.А. Н.. Причината за пътния инцидент обаче не е
несъобразена скорост на водача по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП – т.е. такава, при
която той не би могъл да спре при възникналата опасност, а причината за
ПТП е допуснато от водача нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП –
несвоевременно предприета реакция по задействане на спирачния механизъм
за предотвратяване на удара.
Основателни са доводите на ответната страна за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия поради допуснати от него
нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. В качеството си на пешеходец по смисъла на
14
чл.107 от ЗДвП пострадалият Л.А. Н. е извършил нарушение на разпоредбите
на чл.108 и чл.113 от ЗДвП. Съгласно чл.108, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП: „(1)
Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно. (2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница: 1. когато няма тротоар или
банкет или е невъзможно те да бъдат използвани“. Пострадалият е бил
длъжен да се движи по наличния в този пътен участък тротоар, който според
съда отговаря на критериите за такъв по смисъла на пар.6, т.6 от ДР на ЗДвП –
изградена надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. От приобщените по делото
доказателства, в т.ч. и експертното заключение, се установява, че от дясната
страна на пътя бил разположен тротоар с широчина 3.5 м., който бил
повърхностно затревен върху земна настилка. Същият бил ограничен от
платното за движение с бордюр с височина 10 см. и бил предназначен за
пешеходци. Дори да се приеме, че в конкретния случай тротоарът не е
можело да бъде използван от пострадалия поради наличието на кал и локви
по него, то съгласно изискването на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП пострадалият е
следвало да се движи по платното за движение, но противоположно на
посоката на движение на пътните превозни средства и най-близо до лявата му
граница. Пострадалият Л. Н. се е движил по пътното платно в посоката на
движение на пътните превозни средства, като не се е придържал плътно
вдясно до тротоара. Движейки се по платното за движение, същият е
предприел пресичане на платното в нарушение на чл.113, ал.2 във вр. с ал.1,
т.1, т.2 от ЗДвП. По силата на чл.113, ал.2 от ЗДвП „Извън населените места и
по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за
движение и извън определените за това места, като при това спазват
правилата по ал.1, т.1, 2 и 4“, а ал.1, т.1 и т.2 гласят, че при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да спазват следните правила –
1.преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не удължават ненужно
пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение. Законът с чл.113, ал.2 от ЗДвП дава право на
пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за
15
целта места, но на това право не съответства задължение на водачите на
пътни превозни средства да ги пропуснат. При пресичане на пътното платно
извън определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно
/Тълкувателно решение №2/22.12.2016г. по тълк.д.№2/2016г. на ВКС, ОСНК/.
В настоящия случай в конкретния пътен участък /двупосочен път в
населено място/ не е имало в близост пешеходна пътека, поради което
пешеходецът е имал право да пресече пътното платно извън определено за
целта място, но при пресичане на платното за движение е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Същият обаче в нарушение на посочените нормативни правила не се е
съобразил с приближаващото пътно превозно средство преди да навлезе на
платното за движение. В закона липсва разпоредба, която да предвижда, че
пешеходецът е в нарушение на правилата за движение след употреба на
алкохол. Въпреки това не може да не се отчете, че алкохолното опиянение
повишава риска от възможна забавена и неточна преценка на разстоянието и
скоростта на движещите се по пътното платно автомобили, особено при
намалена видимост /в тъмната част от денонощието, при валеж от дъжд/,
както и на недообмислени и недооценъчни решения и действия /Решение
№301/21.12.2018г. по т.д.№2503/2017г. на ВКС, II т.о.; Решение
№339/20.12.2018г. по т.д.№2882/2017г. на ВКС, II т.о./. Обстоятелството, че
по време на произшествието пострадалият е бил в състояние на алкохолно
опиянение, му е попречило да реагира адекватно на приближаващото
превозно средство, в съответствие със задължението по чл.113, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Освен това пострадалият ненужно е удължил и времето за
преминаване през пътното платно, в нарушение на чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП,
като вместо да го пресече перпендикулярно по широчина и по най-късата
траектория за движение, той е предприел пресичане на платното, без да
променя първоначалната си траектория, следвайки геометричната линия на
завоя.
Неоснователно е възражението за допуснато от страна на пострадалия
нарушение на чл.114 от ЗДвП. Съгласно чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП на
пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да
пресичат платното за движение при ограничена видимост. Установено е от
доказателствата по делото, че пострадалият изначално се е движил по
платното за движение близо до бордюра, преди да предприеме пресичане. В
16
този смисъл не може да се приеме, че внезапно е навлязъл в платното. Освен
това, в настоящия случай видимостта е била „намалена“ по смисъла на пар.6,
т.55 от ДР на ЗДвП поради силния валеж от дъжд в тъмната част на
денонощието. Видимостта не е била „ограничена“ съгласно легалната
дефиниция на пар.6, т.56 от ДР на ЗДвП, поради което и за пешеходеца не е
съществувала забрана за пресичане.
За определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на
водача на увреждащото моторно превозно средство, въз основа на която
съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в
конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият
съд следва да има предвид, както изискванията за правоспособност на
водачите на пътните превозни средства и нарушенията на правилата за
движение по пътищата, допуснати от водача на съответното МПС, така и
задълженията на участниците в движението, включително на пострадалия.
Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия, всички негови
действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по
пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи
задълженията на пешеходците като участници в движението по пътищата.
След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в
съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи
конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от
участниците и да разпредели отговорността на причиняването на деликта.
При определяне степента на съпричиняване е необходимо да бъде установен
действителният обем, в който пострадалото лице и делинквента са
допринесли за настъпването на произшествието, при отчитане и на
обстоятелството, че съгласно чл.20 от ЗДвП отговорността на водачите на
МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма,
включително съобразно задължението им да намалят скоростта или да спрат
при появило се препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят.
В конкретния случай водачът на процесния товарен автомобил е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Другите нарушени разпоредби по
чл.5 и чл.116 от ЗДвП, съгласно трайната съдебна практика, са норми-
17
принципи, които съдържат общи правила за поведение, които са
конкретизирани с други задължителни разпоредби в ЗДвП. Пострадалият от
своя страна също е допуснал нарушения на чл.108, ал.1 и ал.2, т.1, чл.113, ал.2
във вр. с чл.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Съпоставяйки поведението и действията на
всички участници в съответното ПТП и отчитайки тежестта на допуснатите
от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, както и
обстоятелството, че съгласно действащата нормативна уредба на движението
по пътищата /чл.5; чл.20 и чл.116 от ЗДвП/, отговорността на водачите на
моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е
значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците, настоящият
съдебен състав счита, че конкретният принос за причиняване на съответното
ПТП и вредоносните последици на всеки един от участниците е в размер,
както следва: за делинквента /водача на товарния автомобил/ П. Ц. – 50%; за
пострадалия Л. Н. – 50%.
От събраните по делото доказателства се установява, че вследствие на
процесното събитие е била причинена смъртта на Л.А. Н.. От неговата смърт
ищците по делото са претърпели болки и страдания. Внезапната смърт на
баща им се отразила негативно в емоционален план, били шокирани от
случилото се и го преживели тежко. Ищците били близки с баща си, който им
бил опора, виждали се често с него и разчитали на него. Доказателствата по
делото сочат несъмнено, че между починалия и децата му са съществували
отношения, основани на уважение и привързаност. По силата на
Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. По отношение размера на обезщетението, което следва да се присъди
за претърпените от ищците неимуществени вреди, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение по силата на чл.52 от ЗЗД.
18
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, означава да бъде
определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Вследствие на внезапната и трагична смърт на най-близък родственик ищците
са претърпели душевни болки и страдания. Справедливостта изисква сходно
разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от
един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика
в сходни хипотези.
При определяне на размера на обезщетението за обезвреда, настоящият
състав отчита установения по делото интензитет на търпените от ищците
душевни болки от загубата на техния баща, с когото са били в близки
отношения и който им е бил опора и подкрепа, внезапността на такова
трагично събитие, възрастта на пострадалия. От друга страна следва да се
съобрази и възрастта и семейния статус на ищците – и тримата ищци са в
зряла възраст, имат свои семейства и от години са самостоятелни
/Определение №123/28.02.2020г. по т.д.№1020/2019г. на ВКС, II т.о./. Не са
представени доказателства за посещение на психиатър от ищцата Р.Н., както
и за провеждане на медикаментозно лечение от нея и ищеца А.Н., които да са
във връзка с настъпилия инцидент и които да обосноват извод за претърпени
по-сериозни психо-емоционални травми. Не се доказа претърпените болки да
са били твърде големи по интензитет или продължителност. При тези
обстоятелства и отчитайки и икономическите условия в страната към датата
на деликта, както и съдебната практика при сходни случаи, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението е по 80 000 лв. за всеки от тях.
Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде
постигнато чрез заместването с еквивалентно материално благо, поради което
обезщетението на неимуществените вреди представлява известно
компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, тъй като се
отнася до претърпени болки и страдания, свързани със загубата на близък
човек. Предвид приетия размер съпричиняване на вредоносния резултат по
чл.51, ал.2 от ГПК – 50%, се налага извод, че дължимото от застрахователя
обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на
починалия им баща е по 40 000 лв. на всеки. До тези размери предявените
19
претенции следва да бъдат уважени, а над тях до пълните претендирани
размери - да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Частичната основателност на главния иск води до основателност и на
акцесорната претенция за законната лихва, считано от уведомяването на
ответника от увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно
събитие. В чл.429, ал.2, т.2 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл.429,
ал.3 и чл.430, ал.1, т.2 от КЗ. В този смисъл е и съдебната практика – Решение
№128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на ВКС, I т.о., според което в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. При липса на данни по
делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на
ответника от застрахования за настъпването на процесното застрахователно
събитие, съдът намира, че лихвата за забава се дължи от предявяване на
застрахователната претенция от ищците – 11.12.2020г. до окончателното
изплащане на дължимото им обезщетение.
По разноските: При този изход на делото и осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищците, в полза на адв.Ч.А. Н. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Минималното възнаграждение за процесуално представителство по всеки от
предявените искове по отделно, определено по правилото на чл.7, ал.2, т.5 във
вр. с чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 4 530 лв. Пропорционално на
уважената част от исковете дължимото възнаграждение се равнява на 1 208
20
лв. за всеки иск или общо за трите иска 3 624 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответното
дружество разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът
е направил следните разноски – 100 лв. депозит за призоваване на свидетел;
400 лв. за съдебно-автотехническа експертиза; 16 308 лв. за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС. Възражението на ищцовата страна по чл.78, ал.5
от ГПК е неоснователно, тъй като договореното и изплатено възнаграждение
е в рамките на минимума по наредбата – по силата на чл.7, ал.2, т.5 във вр. с
чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за
всеки от исковете възлиза на 4530 лв., с дължим ДДС съгласно пар.2а от ДР
на Наредбата – 906 лв., или 5 436 лв. по всеки иск, т.е. общо 16 308 лв. с ДДС
за трите иска. От претеднираните разноски депозит за свидетел не следва да
се присъжда, доколкото депозитът не е заплащан на свидетеля и страната,
която го е внесла /ответникът/ може да поиска връщане на сумата.
Претендираните суми като депозит за експертиза и за адвокатско
възнаграждение са дължими и следва да се присъдят съобразно изхода на
спора. Така по съразмерност на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 12 252.53 лв., които да се поемат по равно от ищците.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
ОС-Благоевград сумата от 4 800 лв. държавна такса и сумата от 261.33 лв. за
експертизи, съобразно уважената част на исковете /общо платени от съда
разноски за експертизи – 980 лв. – 600 лв. за СМЕ и 380 лв. за САТЕ/
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1407, р-н „Л.“, ул.“С.“ №16, представлявано от А.Б.А., П.Д.П., Й.К.,
В.В.А. и Е.Н. да заплати на К. Л. Н., ЕГН **********, с.Б., общ.Белица,
обл.Благоевград, АНГ. Л. Н., ЕГН **********, гр.Я., ул.“С.Л. (П.)“ №25 и Р.
Л. Н., ЕГН **********, гр.Я., ул.“С.Л. (П.)“ №25, на основание чл.432, ал.1 от
КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД сумата от по 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ на
всеки от тях, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на техния баща Л.А. Н., ЕГН **********,
21
настъпила при пътно-транспортно произшествие на 04.12.2020г. на ул.“М.“ в
гр.Я., по вина на П.Й. Ц. – водач на товарен автомобил марка „Форд Транзит“
с рег.№..., застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност
със застрахователна полица в „З.“ АД - застрахователната полица
BG/01/120002581154, валидна от 25.09.2020г. до 24.09.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 11.12.2020г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове над уважените размери от
по 40 000 лв. до пълните предявени размери от по 150 000 лв. /сто и петдесет
хиляди лева/.
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1407, р-н „Л.“, ул.“С.“ №16, представлявано от А.Б.А., П.Д.П., Й.К.,
В.В.А. и Е.Н. да заплати на адв.Ч.А. Н., с личен адвокатски номер
**********, гр.София, ул.“И.Д.“ №7, ет.2, ап.5, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата сумата от 3 624 лв. /три хиляди шестстотин двадесет и
четири лева/ за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. Л. Н., ЕГН **********, с.Б., общ.Белица, обл.Благоевград,
АНГ. Л. Н., ЕГН **********, гр.Я., ул.“С.Л. (П.)“ №25 и Р. Л. Н., ЕГН
**********, гр.Я., ул.“С.Л. (П.)“ №25 да заплатят по равно на „З.“ АД, ЕИК
..., седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1407, р-н „Л.“, ул.“С.“ №16,
представлявано от А.Б.А., П.Д.П., Й.К., В.В.А. и Е.Н. сумата от 12 252.53 лв.
/дванадесет хиляди двеста петдесет и два лева и 53 ст./, представляваща
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за
експертиза.
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1407, р-н „Л.“, ул.“С.“ №16, представлявано от А.Б.А., П.Д.П., Й.К.,
В.В.А. и Е.Н. да заплати по сметка на Окръжен съд-Благоевград сумата от 4
800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/ държавна такса и сумата от 261.33
лв. /двеста шестдесет и един лева и 33 ст./ за експертизи.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
22