РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1998
Днес,12.05.2020 год.,Антоанета
Андонова-Парашкевова-съдия-докладчик по гр.д.№ 1863 по описа за 2019 год. на
Бургаски окръжен съд, при последваща проверка на основание чл. 129, ал. 1 от ГПК на
редовността на исковата молба подадена
от „Пауър рент“ ООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. И.Т. с адрес ***,партер,осъществявана
с оглед депозирана на 24.02.2020 год.
молба от ищеца в изпълнение на указания по разпореждане № 4401 от 31.12.2019
год., констатира следното:
С представената молба са уточнени фактическите основания на предявените искове,като с оглед на обстоятелството,че главният иск е за установяване право на собственост по отношение на товарен автомобил и за предаване на владението му,осъществявано от ответника без основание ,а евентуалния е за заплащане равностойността на същия автомобил в случай,че се установи ,че той не се намира в държане на ответника,следва да се приеме,че тези претенции са заявени в условия на евентуалност и са с правни основания в чл.108 от ЗС и чл.521,ал.2,изр.1предл.1 от ГПК. Изрично е заявено,че обезщетението по т. от договора за наем се претендира заедно с всеки от останалите два иска в зависимост от това,кой от тях ще бъде уважен.
Предявени са, следователно ,при условията на обективно
съединяване общо три иска,като за всеки от тях ссе дължи държавна такса в
размер на 4 % върху цената на иска.Цената на исковете се определя така: по иска
по чл.108 от ЗС по аналогия следва да се приложи чл.69,ал.1,т.2 и цената му да
се определи от пазарната стойност на товарния автомобил.Тъй като данни за нея
към момента няма,то следва да процедира по правилото на чл.70,ал.3 от ГПК.Приблизителна цена на този
иск следва да се приеме,че е равна на застрахователната стойност ,посочена в
представеното от ищеца с молбата му от 24.02.2020 год. удостоверение от
застрахователно дружество ,а именно 13000 лв.Така върху нея следва да се
определи в размер на 4 % държавната такса по ревандикационния иск,която възлиза
на сумата от 520 лв.Цената на останалите два иска следва да се определи по
правилото на чл.69,ал.1,т.1 от ГПК,а именно от размера на търсените суми.Тъй
като се търсят две различни суми-по иска по чл.521,ал.2,изр.1,предл.1 от ГПК-10000 лв.,а по иска по чл.79,ал.1,предл.1
от ЗЗД/тъй като ищецът се позовава
на постигнато съгласие в текст от
договор,уреждащ последиците от прекратяването му/- 25920 лв. , държавната такса
е отново 4 % върху всяка от двете суми или-400
лв. по първата сума и 1036,80
лв. по втората.
При това положение държавната такса е сбора от
изчислените по-горе три суми-520 лв.,400
лв. и 1036,80 лв. или общо
1956,80 лв.
В исковата молба не е описано приложение-документ за
внесена държавна такса, такъв документ липсва и като приложение към исковата молба.
При това положение
исковата молба е нередовна на основание чл.128,т.2,предл.1 от ГПК и
следва да се остави отново без движение с указания за отстраняване.
По изложените съображения и на основание чл.129, ал.2 от ГПК съдията-докладчик
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по г.д.№ 1863 по описа за 2019 год. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на ищеца
чрез пълномощника му адв. И.Т. с адрес *** в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане,
да отстрани следната допусната
нередовност:1.да приложи документ за внесена държавна такса в общ размер
от 1956,80 лв. по трите предявени
иска,по първия от които тя е изчислена
въз основа на приблизително определена цена от 13000 лв.
УКАЗВА на ищеца , че при неотстраняване в срок на посочената по-горе нередовност, производството по делото
ще бъде прекратено.
Разпореждането е окончателно.
Съдия: