Решение по дело №67/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 292
Дата: 24 април 2023 г. (в сила от 14 юни 2023 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20237260700067
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

292

 

24.04.2023 г., гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                           

                                                                                Председател: Петър Вунов 

секретар: Йорданка Попова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Петър Вунов административно дело № 67 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на ЕТ „Д.-Д.П.“, представлявано от Д.Д.П., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-440-0471570/23.12.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).

В жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт поради противоречие на материалния закон, като се твърди, че наложената ПАМ била прекомерна и несъразмерна на извършеното нарушение, тъй като определеният срок на действието й от 14 дни не бил съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка се сочи, че констатираното нарушение било първо за търговеца и се изразявало в неиздаването на фискален бон за контролна покупка на стойност от 20 лева, което не разкривало потенциал сериозно да накърни бюджета от една страна и не обуславяло еднозначно заключение за съществуването на трайно незаконосъобразно бездействие от друга страна. Следвало да се отчете и обстоятелството, че нарушението било констатирано на 18.12.2022 г. - седмица преди Коледните и Новогодишни празниците, точно когато имало най-голям човеко поток, тоест създавала се суматоха, при която човек се обърквал и било възможно да пропусне да издаде касов бон.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената ЗНПАМ № ФК-440-0471570/23.12.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, я оспорва като неоснователна, поради което се иска жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на НАП се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От протокол серия АА № 0471570/18.12.2022 г. се установява, че на 18.12.2022 г., в 08.50 часа, е била извършена проверка от органи по приходите на търговски обект по смисъла на смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - маса /***/ сектор „***“, находящ се в гр. Д., р-н „Общински пазар“, стопанисван от ЕТ „Д.-Д.П.“, при която е констатирано, че същият в качеството му на задължено лице по смисъла чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите (МФ), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при извършена контролна покупка на един брой мъжко спортно долнище на стойност 20.00 лв., платена в брой преди легитимацията от Ж. Г.Ж., в качеството му на проверяващ на лицето Д.Д.П., управител в горецитирания търговски обект, при която не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство Тремол KL-V2, с рег. № 3093944, с ИН № ZK047155 и ИН на ФП № *********, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

От опис на паричните средства в касата към Протокола за извършена проверка cep. АА № 0471570/18.12.2022 г. и изведения дневен финансов отчет № 004911/18.12.2022 г. се установява касова разлика в размер на 105.00 лв. между наличните парични средства в касата - 780.00 лв. и разчетената касова наличност - 675.00 лв.

За гореописаното нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на ЕТ Д.-Д.П.“ е бил съставен АУАН № F6906675/30.12.2022 г.

Със ЗНПАМ № ФК-440-0471570/23.12.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е постановено по отношение на ЕТ „Д.-Д.П.“ налагането на ПАМ –запечатване на търговски обект – маса (***), сектор „***“, находящ се в гр. Д, район „Общински пазар, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Видно от изготвената разписка, тази заповед е получена лично от Д.Д.П. на 03.01.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 08.01.2023 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт,  поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган, доколкото Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е орган по приходите съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходите и е надлежно оправомощен, съгласно т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 36 по делото), да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.

Оспорената заповед е в законоустановената писмена форма, съдържа както фактически, така и правни съображения за издаването й, които кореспондират помежду си, вкл. и подробни мотиви относно продължителността на определения срок на налагане на ПАМ.

На следващо място, не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на процесната ЗНПАМ.

Според настоящия съдебен състав тя не противоречи на материалноправни разпоредби, в т.ч. на уредения в чл. 6 АПК принцип на съразмерност, и съответства на целта на закона.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, ал. 1 с.з. При прилагането й се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице - чл. 187, ал. 1, изр. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 с.з. е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В конкретния случай не е спорно, а и от събраните редовно в производството пред административния орган писмени  доказателства се установява, че жалбоподателят е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което стопанисва и извършва продажби в търговски обект – маса /***/ сектор „**“, находящ се в гр. Д*, р-н „Общински пазар“, поради което е длъжен да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискален бон от работещото в обект ФУ. Безспорно установено е и че при извършена на 18.12.2022 г. покупка на един брой мъжко спортно долнище на стойност 20,00 лв., платена в брой от Ж. Г.Ж. старши инспектор по приходите, отдел Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, не е била издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в търговския обект ФУ. В тази връзка е уместно да се посочи, че протоколът за извършена проверка е съставен по надлежния ред, съдържа всички необходими реквизити и е подписан без възражения и забележки от проверяваното лице. Ето защо съдът намира, че при издаването на оспорената заповед са били налице нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ.

Безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно, поради което трябва да бъдат изложени мотиви и защо е избрано едно от тях. Или казано по-точно, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение.

В оспорената ЗНПАМ са изложени подробни и конкретни мотиви във връзка с определения срок от 14 дни, според които той е съобразен с тежестта на нарушението и последиците от него, изразяващи се в засягане на утвърдения ред на данъчна дисциплина, укриване на приходи и намаляване на размера на внесените данъци; с вида на търговския обект - две маси с площ около 6 кв.м., с местоположението му - Неделен пазар в гр. Димитровград, чийто район се характеризира с голям човекопоток през целия ден; с работното време на търговския обект: петък-неделя от 06.00 ч. до 16.00 ч.; с характера на търговска дейност - продажба на разнообразни мъжки и дамски спортни облеклата, а именно: мъжки екипи, долнища, грейки, дамски екипи, потници, панталони, което е предпоставка за реализиране на големи обороти и с множество потенциални клиенти; както и  с обясненията на самия жалбоподател, че установената разлика от 105,00 лв. между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ се дължи от неотчетени приходи от продажби. Посочено е още, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина в извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

Според настоящият съдебен състав административният орган правилно е определил 14-дневен срок на ПАМ, доколкото той е в рамките на законовия 30-дневен максимален срок и е съразмерен на извършеното конкретно нарушение и с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, като по-кратък срок би бил несъвместим с установените в случая релевантни факти и обстоятелства. Следователно, не е допуснато нарушение и на чл. 6 АПК, като намесата в правата на засегнатото лице не е непропорционална на преследваната цел.

Възраженията за липса на други нарушения и относно времето на извършването му по никакъв начин не се отразяват върху изискването за мотивиране на заповедта, а и не водят до нейната незаконосъобразност. Неоснователни са и наведените доводи относно невъзможността на жалбоподателя да извършва търговска дейност и да реализира приходи, доколкото ЗНПАМ е с временен и то не много продължителен характер, а неблагоприятният за него резултат е вследствие на собственото му неправомерно поведение по спазване на правовия ред. След като търговецът не спазва въведените правила на отчитане на продажби, същият следва да понесе негативните последици от временното запечатване на обекта си.

Следва да се посочи и че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, както на тази, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, така и на чл. 22 ЗАНН - да се предотврати и преустанови извършването на нарушения, свързани със задълженията на лицата по отчитане на извършените в търговския обект продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. В този смисъл засягането на интересите на търговеца, като се препятства възможността му да извършва търговска дейност в конкретния търговски обект за срок от 14 дни, е съответно и необходимо, за да се организира работата му по начин, отговарящ на изискванията на закона.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на ЕТ „Д.-Д.П.“ е неоснователна, респ. обжалваната от него заповед е законосъобразна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ Д.-Д.П.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.Д.П., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-440-0471570/23.12.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА ЕТ Д.-Д.П.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.Д.П., да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:

/Петър Вунов/