РЕШЕНИЕ
Номер 23714.10.2020 г.Град Омуртаг
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ОмуртагI състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анета И. Петрова
Секретар:Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20203510200190 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. В. К. от град Варна против Наказателно постановление
№19-1292-002635/23.04.2020г. на Началник група Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – гр. Търговище, с което на жалбоподателя били наложени следните
административни наказания: глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца. Жалбоподателят визира допускането на съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на АНПроизводство, но не посочва същите в конкретика, а
само твърди, че са нарушили правото му на защита поради неяснота на обвинението.
Заявява, че не е извършило виновно описаното нарушение. Моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно. Към датата на
съдебното заседание са депозирани писмени бележки от процесуалния пълномощник на
жалбоподателката – адв. Б. С. от АК – Смолян, който не оспорва приетата фактическа
обстановка относно времето на нарушението, МПС и посоката на движението му, но
настоява съда да провери и се произнесе по техническата изправност на ползваното АТСС,
да провери спазването на Наредба №8121з-532/12.05.2015г., да прецени наличие на
основание за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя по чл. 40 ал.2 ЗАНН, както и
спазването на процедурата по чл. 40 ал.3 ЗАНН и по чл. 43 ал.4 ЗАНН и давностния срок по
чл. 34 ал.1 ЗАНН. Същият визира неспазване на тримесечния срок за съставяне на АУАН,
липсата на двама свидетели при съставяне на АУАН в нарушение на изискването на чл. 40
ал.3 ЗАНН, нарушаване на давностния срок по чл. 34 ал.3 ЗАНН, тъй като НП било
издадено след изтичане на 6-месечния срок. Претендира присъждане на съдебни разноски в
1
размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. В с.з. не се явява представител на
жалбоподателя.
Ответникът – ОДМВР – гр. Търговище, не изпраща представител по делото и от
негова страна не е взето становище по същото.
Районна прокуратура – град Търговище не изпраща представител по делото и от
тази страна не е взето становище по същото.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
АНПроизводство по случая е започнало със съставянето на АУАН с.Д, бл.№794259
от 05.07.2019г., в който е констатирано, че “на 18.10.2018 г., в 08.51ч. в с. Моравица, общ.
Антоново, обл.Търговище, ул.“Г.Миленов“до №9, в посока град София Н. В. К. от град
Варна управлява товарен автомобил „Шкода Суперб“ с рег. *** – собственост на
„Международен панаир Пловдив“АД със седалище в град Пловдив и посочен ЕИК, с
превишена скорост. При максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч,
същата се движи със 111 км/ч като скоростта е засечена, фиксирана с автоматизирано
техническо средство или система/АТСС/ ARH CAM S1 с фабр.№11743с4 и клип №26797.
Отчетен е толеранс на измерената скорост от -3 % и същата е установена на 107 км/ч
наказуема скорост“. Като нарушена законова разпоредба е посочена чл. 21 ал.1 ЗДвП. АУАН
е подписан от актосъставителя, един свидетел, и е връчен на визирания нарушител на
11.03.2020г., който се е подписал и е записал в същия, че ще подаде възражения в срок. В
АУАН е записано също, че е съставен в условията на чл. 40 ал.2 предл.2 от ЗАНН и
попълнени декларации. От събраните по делото доказателства следва, че до съставянето на
акта се е стигнало след използване на описаното в АУАН АТСС на 18.10.2018г. в с.
Моравица, на ул.„Г.Миленов“№9 като същото е заснело в 08.51.45.7 часа преминаването
през място с GPS координати 43.161852 26.120764 на автомобил с рег. № СВ6718 КР. Тези
данни се виждат на приложената по АНПреписка снимка, направена с посоченото АТСС, на
която е отразена засечената скорост на движение на този автомобил – 111 км/ч при
лимитирана скорост от 50 км/ч за този пътен участък, както и разстоянието, от което е
направена – 111 метра, в посока приближаване на МПС към мястото на АТСС. Налице е и
протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 №11743с4, който протокол има характера на
официален документ с доказателствена сила. В същия е отразено, че посоченото АТСС е
използвано на 18.10.2018г., с начало на работа 07.54ч. и край 12.00 ч. за контрол на участъка
в с. Моравица, ул.“Г.Миленов“до номер 9, с посока на движение Варна - София, с
ограничение на скоростта в този участък от 50 км/ч., т.е. в периода и в участъка, в които е
заснето движението на МПС на жалбоподателя. В същия протокол е посочено, че посоката
на заснемане на АТСС е насочена към приближаващите се автомобили, а режимът на
измерване на скоростта им е стационарен. В протокола е отразено, че са установени с АТСС
общо 360 нарушения. Протоколът е подписан от лицето, отговарящо за ползването на АТСС
2
в посочения времеви интервал - Д.Й.и е проверен и подписан от длъжностното лице Д.Д.С
оглед установяване на лицето, управлявало посочения автомобил във фиксирания момент,
по преписката е налице попълнена декларация от В.П.в качеството й на пълномощник на
„Международен панаир Пловдив“АД със седалище в град Пловдив – собственик на
автомобил с рег. № СВ6718 КР, в която на 16.11.2018г. на осн. чл. 188 ЗДвП същата
декларира, че на 18.10.2018г.в 08.51часа МПС с рег.№ ***е било управлявано от Н. В. К. от
град Варна. Налице е и попълнена на 03.12.2018г. от жалбоподателката К.декларация по чл.
188 ЗДвП, в която същата е декларирала, че на 18.10.2018г.в 08.51часа е управлявала МПС с
рег.№ СВ6718 КР. На 19.06.2019г. на К.е връчена лично покана за явяване в двуседмичен
срок от датата на получаване на поканата в сградата на Сектор „ПП“ – град Търговище за
съставяне на АУАН във връзка с извършено административно нарушение по ЗДвП, с
предупреждението, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя
съгласно чл. 40 ал.2 ЗАНН. Поради неявяване на Кирилова на посоченото място и в
посочения срок горепосоченият АУАН е съставен срещу нея при условията на чл. 40 ал.2
предл.2 от ЗАНН и това изрично е отбелязано в същия. Изпратен е препис за връчване на
акта чрез органите на Сектор „ПП“ – град Варна, от където с писмо е отговорено, че К.не е
открита. Същата е търсена безрезултатно и от органите на Сектор „ПП“ – град Пловдив.
След повторно изпращане на писмо до Сектор „ПП“ – град Варна АУАН е връчен на К.на
11.03.2020г. След връчване на съставения АУАН на визирания нарушител, последният не е
подал писмено възражение срещу акта. След преглед на събраните документи на
23.04.2020г. Началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище е издал
обжалваното Наказателно постановление №19-1292-002635, с което за административно
нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП, описано по идентичен начин с АУАН, на жалбоподателя
К.на основание чл. 182 ал.1 т.6 ЗДвП са наложени следните административни наказания:
глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като
на основание Наредба №Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 12 контролни точки. Към
преписката са представени писмени доказателства относно годността на използваното в
случая АТСС. Налице е удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017г., от което следва, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на валидност 07.09.2027г. Неразделна
част към удостоверението е описанието на техническите и метеорологични характеристики
на системата. Приложеното към АНПреписка писмо от 11.12.2017г. от БИМ дава сведение
за приключилата по заявление, входирано на 31.10.2017г., проверка на 28 броя от заявените
средства за измерване тип ARH CAM S1 като е дадено заключение за тяхното съответствие
на одобрения тип и едно от изброените по фабрични номера такова средство е №11743с4. В
т.2 „Технически и метеорологични характеристики от приложеното към посоченото
удостоверение описание на АТСС е посочено, че при полеви тест е допустима грешка при
измерване на скоростта до +/- 3 км/ч до 100 км/ч и +/- 3% над 100 км/ч. Служебно известен
на съда факт от представени по подобни дела данни е, че периодичността на проверката на
лазерни скоростомери е 1 година. Налице е и снимка на позицията, на която е било
3
разположено АТСС в с. Моравица, общ. Антоново.
Въз основа на обсъдените събрани доказателства и установените по делото факти
съдът направи следните правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което би довело до
превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.
Относно съставения АУАН - Съставеният АУАН е издаден от компетентно
длъжностно лице, овластено за целта съгласно т.1.3 от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи с оглед заеманата от това лице длъжност „младши
автоконтрольор“ при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Търговище. Съставеният
АУАН притежава предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити, с което е спазено изискването за
форма и съдържание на този акт. От материалите по преписката става ясно, че този АУАН е
съставен въз основа на клип, направен с посоченото в него АТСС, на който е заснето
описаното в акта нарушение. Съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, т.е.
възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен
носител. В настоящия случай въз основа на наличната по АНПреписка снимка от
направения с АТСС видеоклип, е констатирано от актосъставителя описаното нарушение.
Относно обжалваното наказателно постановление – Досежно компетентността на
наказващия орган по делото е приложена Заповед №8121з-515/14.05.2018г.на министъра на
МВР, в чиято т.2.12. началниците на групи „Пътен контрол“ към РУ при ОДМВР са
оправомощени да издават наказателни постановления за административни нарушения по
ЗДвП. При преглед на задължителните реквизити на НП следва, че са налице всички
реквизити по чл. 57 от ЗАНН. НП е издадено за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП като
описанието на същото е достатъчно ясно, за да разбере визирания нарушител в
извършването на какво деяние е обвинен. Събраните по преписката доказателства за
използваното в случая АТСС сочат на доказана годност и техническа изправност на същото.
Посоченият в НП клип №26797 е с пореден номер, попадащ в серията клипове /от №26711
до №27870, посочени в протокола за използване на АТСС на 18.10.2018г.
Въпреки установеното наличие на реквизитите на съставения АУАН и издаденото
НП съдът констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
води до незаконосъобразност на АУАН и НП. При преглед на документите, описващи
процедурата по констатиране на нарушението и съставяне на АУАН, се установява, че
нарушението е заснето като извършено на 18.10.2018г. Административнонаказателното
производство е започнало съгласно чл. 36 ал.1 ЗАНН със съставянето на АУАН на
05.07.2019г. Следователно от извършване на нарушението до съставяне на АУАН, с който е
4
образувано АНПроизводство, е изминал период от повече от 7 месеца. Съгласно чл. 34 ал.1
предл.второ ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Описаното в
процесното НП административно нарушение не е от видовете, изрично посочени в
цитираната разпоредба и в тази на чл. 34 ал.2 ЗАНН, за които са предвидени по – дълги
давностни срокове от посочените основни такива. Като е прието, че сроковете по чл. 34 от
ЗАНН са давностни, в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на
ОСС на ВКС и ВАС е посочено, че погасителната давност в наказателното право, респ.тази
по чл. 34 ЗАНН, е свързана с два признака: позитивен – изтичане на установен от закона
срок от време след довършване на деянието, и негативен – пасивност и продължително
бездействие от страна на надлежните органи, в случая тези с административнонаказващи
функции. Давностните срокове са въведени, за да гарантират правна сигурност, тъй като
възможността едно лице да бъде преследвано неограничено във времето за извършено от
него нарушение би довело до неоправдано положение на несигурност на лицата в резултат
на продължителното бездействие на правоимащия субект. В конкретния случай категорично
едногодишният давностен срок тече от 18.10.2018г.- датата на извършване на нарушението,
и към момента на съставяне на АУАН на 05.07.2019г. този срок не е изтекъл. Тримесечният
давностен срок тече от момента на откриване на извършителя, а в случая този момент
съвпада с момента на подписване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от страна на
жалбоподателя К.на 03.12.2018г. При това положение към деня на образуване на
АНпроизводство чрез съставяне на АУАН категорично е бил изтекъл тримесечния срок,
визиран в разпоредбата на чл. 34 ал.1 предл.първо ЗАНН. Цитираната разпоредба предвижда
две хипотези, при които не следва да се образува административнонаказателно
производство, а образуваното да бъде прекратено. Двете посочени хипотези са
алтернативни, т.е. достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да е погасена по давност
възможността за образуване на административнонаказателно производство. В случая, макар
едногодишният срок от извършване на нарушението да не е изтекъл към датата на съставяне
на акта, то изтичането на тримесечния срок от установяване на нарушителя представлява
процесуална пречка за образуване на АНПроизводство, т.е. за издаване на АУАН. Ето защо
само на това основание съставеният АУАН се явява незаконосъобразен, тъй като както се
посочи по – горе е недопустимо преследването на едно лице за извършено административно
нарушение да продължи неограничено във времето. Наред с това съдът установи неспазване
и на друг давностен срок в случая – този по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Съгласно тази разпоредба
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Недвусмислено
законодателят е посочил като начален момент на визирания 6-месечен срок деня на
съставяне на АУАН, а не на неговото връчване. В случая АУАН е съставен на 05.07.2019г.,
а НП е издадено на 23.04.2020г., т.е над 9 месеца след съставяне на АУАН. Разпоредбите на
чл. 34 ал.1 и ал.3 ЗАНН са категорични, че при изтичане на един от двата визирани в ал.1
срокове не се образува АНПроизводство или образуваното се прекратява, а съгласно ал.3
5
при изтичане на 6-месечния срок след съставяне на АУАН АНПроизводство подлежи на
прекратяване. Като не са сторили това, и актосъставителят и АНОрган съответно са
съставили АУАН и издали НП в противоречие с императивните законови правила, поради
което и тези актове се явяват незаконосъобразни. Ето защо и само на това основание
обжалваното НП следва да бъде отменено.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.5 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на жалбоподателя. Представени са пълномощно и
договор за правна защита, от които е видно, че жалбоподателят е упълномощил адвокат Б. С.
за процесуално представителство по настоящото производство. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е
отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при
уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания ЕФ, и при направена претенция за
разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му
заплати сторените в съдебното производство разноски. И тъй като видно от приложените
договор за адвокатска защита, жалбоподателят е заплатил в брой договореното адвокатско
възнаграждение от 400 лева, то ОДМВР - Търговище като разпоредител с бюджетни
средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление №19-1292-
002635/23.04.2020г. на Началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.
Търговище, с което за административно нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП, на Н. В. К. от град
Варна са наложени следните административни наказания : глоба в размер на 750 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182 ал.1 т.6
ЗДвП, като на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН ОД на МВР - Търговище със седалище в
град Търговище, представлявано от директора Н.Н.да заплати на Н. В. К. от град Варна ЕГН
– **********, сумата в размер на 400/четиристотин/лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
6
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Анета Петрова
7