Определение по дело №585/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 500
Дата: 14 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20232120200585
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 500
гр. Бургас, 14.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
СъдебниЯНА Г. МИХАЛКОВА

заседатели:СТОЯНКА К. СТОЙКОВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
в присъствието на прокурора Г. Д. Ч.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20232120200585 по описа за 2023 година
След обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, и съобразяване
със становищата на страните, на основание чл. 248, ал. 5 и ал. 6 от НПК съдът
КОНСТАТИРА, че делото е подсъдно на Районен съд – Бургас, не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Преди да се вземе становище по реда, по който следва да протече
производството по делото, следва да се реши въпросът дали в хода на ДП е
допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило
процесуалните права на обвиняемия, което да налага връщане на делото на
БРП за отстраняване.
Срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за това, че 29.07.2022г., в
гр. Бургас, пред Д.М. Г. - ********* в ГПУ Летище Бургас, при условията на
посредствено извършителство - действайки чрез наказателно неотговорното
лице - малолетният му син М.П. П., ЕГН **********, съзнателно се ползвал
от неистински официален документ - Нотариално заверена Декларация за
пътуване на детето М. П. П. извън границите на Република България, на която
е предаден вид, че нотариалното удостоверяване е направено от Нотариус Ц.
1
А. с район на действие Р.С. Бургас, като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК основно право на
обвиняемия е да научи за какво престъпление е привлечен в това качество.
В случая по мнение на съдебния състав това право на обвиняемия е
нарушено като съгласно повдигнатото обвинение се сочи, че деянието е
извършено при условията на посредствено извършителство действайки чрез
наказателно неотговорно лице – малолетния му син като е видно, че това лице
съгласно ЕГН към датата на деянието е непълнолетно. Ако малолетните лица
са изначално наказателно неотговорни, то непълнолетно лице - навършило 14
години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. В
случая прокурорът не е изложил обстоятелства дали са налице обстоятелства,
които да изключват вината на непълнолетното лице като е приел, че се касае
за малолетно лице, което видно от ЕГН не е така.
Прокурорът е длъжен да формулира така обвинението, че да се
реализира правото на защита на обвиняемия като изложи фактите, срещу
които той да се защитава и в случая, ако се твърди хипотеза на посредствено
извършителство да е ясно описана конкретната хипотеза. Ако се твърди, че е
използвано лице, за което не може да се приеме виновно поведение, то следва
да се посочат обстоятелства в тази насока и като не го е направил прокурорът
е допуснал СПН в хода на ДП, което е отстранимо чрез ясно формулиране на
фактическите твърдения в обвинението и посочване на хипотезата на
посредствено извършителство, при която се твърди именно подсъдимия да е
извършител на деянието, за което му се повдига обвинение. Следва да се
извърши ново привличане на обвиняемия като се посочат всички фактически
обстоятелства от значение за правото на защита на обвиняемия и включени в
състава, за който му се повдига обвинение и се предава на съд.
На следващо място хипотезата на чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, към която
препраща чл. 316 НК предвижда наказателна отговорност за този, който се
ползва от неистински официален документ или преправи съдържанието на
официален документ с цел да бъде използуван, а ал. 2 предвижда по-тежко
наказание, когато предмет на деянието по ал. 1 са удостоверения за
2
наследници или актове за гражданско състояние, нотариални актове или
нотариални удостоверявания, български или чуждестранни документи за
самоличност, документи за завършено образование или за придобита
квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, за
регистрация на превозни средства, визови стикери, други документи,
удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост или на
други вещни права, правоспособност, лични или регистрационни данни.
В случая прокурорът не посочва в коя хипотеза на чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1
от НК попада декларация за пътуване на детето М. П. П.. Съгласно
разпоредбата на чл. 76 от Закон за българските лични документи може да не
се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени
под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за
пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители; при
разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от
Семейния кодекс.
Законът предвижда не задължение за представяне на декларация, а е
използвано „може да не разреши напускане на страната“. Не без значение е
обстоятелството, че декларацията е потвърдена от самия подсъдим, който е
изразил съгласие детето му да напусне пределите на страната като в тази
насока е било съгласието и на другия родител и желанието на самото дете.
С оглед изложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 585/2023г. на БРС
и връща същото на РП - Бургас за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения съгласно
обстоятелствената част на настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране пред БОС
в седемдневен срок от днес по реда на Глава 22 НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
3
2._______________________
4