№ 354
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000502481 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №99/09.03.2020г., постановено по гр.д.№535/2018г., СОС е :
ОТХВЪРЛИЛ предявените от В. Б. З., ЕГН**********, А. Б. И., ЕГН********** и
Й. Б. З., ЕГН********** срещу Р. И. В., регистрирана като частен земеделски производител
с ЕИК131283540, с.***, бул.“***“№81, искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на всяка една от ищците на сумата от по 100 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Б. А. З., настъпила на 25.09.2013г. в резултат на
виновни противоправни действия на работник на този ответник при изпълнение на
възложената му работа ;
ОСЪДИЛ В. Й. В., регистриран като едноличен търговец с фирма „Агропрофит –
В. В.“, ЕИК105580191, да заплати по искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
на В. Б. З., ЕГН**********, А. Б. И., ЕГН********** и Й. Б. З., ЕГН**********, сума в
размер на от по 100 000 (сто хиляди) лева за всяка една от ищците, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. А. З., настъпила на 25.09.2013 г. в
резултат на виновни противоправни действия на работник на Р. И. В., регистрирана като
частен земеделски производител с ЕИК131283540, при изпълнение на възложената му
работа, организирана и контролирана от В. Й. В., регистриран като едноличен търговец с
1
фирма „Агропрофит – В. В.“, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от 25.09.2013г., до окончателното изплащане на задължението.
Срещу решението в частта, в която предявените срещу Р. И. В. искове са били
отхвърлени като неоснователни, е постъпила жалба от ищците, в която се правят оплаквания
за неговата неправилност.Смъртта на наследодателя на ищците е била причинена виновно и
противоправно от лицето Т. М., който е имал сключен трудов договор с Р. В..Ако съдът
приеме, че не може да се ангажира отговорността на евентуалния ответник, тъй като Р. В. е
поела ангажимент със свои работници да извърши определена работа на „Агропрофит – В.
В.“, като същевременно е упражнявала контрола върху извършваната от нейните работници
работа, то следва, че именно тя следва да понесе отговорността за заплащане на обезщетение
на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател, която
е била причинена от посоченото по-горе лице.Моли съда да отмени обжалваното решение и
постанови друго по същество, с което да уважи предявените срещу предпочитания ответник
искове.
В срок са постъпили отговори от ответниците Р. И. В. и ЕТ“В. В.“, в които се
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в
обжалваната му част.
Срещу решението в осъдителната му част е била подадена жалба от ответника ЕТ“В.
В.“, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на двамата ответници, тъй като деянието, в резултат на което е
настъпило увреждането, не е извършено при или по повод изпълнение на възложената
работа.Възложителят на работата не може да отговаря за действия, които работник или
служител е извършил, самоволно отклонявайки се от възложените му задачи.От
представената по делото влязла в законна сила присъда по НОХД№478/2017г. на СОС се
установява, че причинителят на увреждането Т. М. е влязъл неправомерно в кабината на
телескопичен товарач и без това да е включено в трудовите му задължения.Същият е бил
назначен по трудов договор, сключен с ответника Р. В. на длъжността „общ работник,
оранжерия“, не е разполагал със свидетелство за управление на земеделска техника, и никой
не му е възлагал задачата да управлява товарното превозно средство/водач на тази машина е
бил лицето Р. А./.Инцидентът е настъпил по време на почивка, която съответният
ръководител е дал на работниците, при което двигателят на товарача е бил загасен и ръчната
спирачка включена.В тази ситуация, предприетите от Т. М. действия по качване във
фадромата, сядане на седалката и натискане на лоста на ръчната спирачка, са изцяло извън
възложената му работа, поради което следва да се приеме, че не може да се ангажира
отговорността на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е игнорирал изцяло
задължителните указания на ППВС№9/1966г., каузалната съдебна практика на ВКС по
приложение на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, както и съдържанието на постановената срещу
Т. М. присъда – същият е бил осъден за извършено престъпление по чл.122 от НК, но
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123 от НК.В
2
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че са налице основания за ангажиране
отговорността на ответника, то моли да се произнесе по наведеното възражение за
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, който не е бил служител на нито
един от двамата работодатели, чиито работници са извършвали дейност по събиране на
картофи и за това не е имал причина да бъде на нивата, още по-малко да се доближава до
фадромата.Привежда се аргументация за прекомерност на присъденото обезщетение, което
не е съобразено с финансовото положение и здравословното състояние на ответника В. В..
Ищците са депозирали отговор на подадената жалба, в който се изразява становище
за нейната неоснователност и правилност на решението в обжалваната му част.Безспорно е
по делото, че виновен за смъртта на техния наследодател е лицето Т. М., , което към този
момент се е намирал в трудови правоотношения с ответницата Р. В..Същият се е намирал на
мястото на инцидента във връзка с възложената му работа от страна на ЕТ“Агропрофит-В.
В.“, който е имал споразумение с Р. В. за осигуряване на работници. Основание за неговата
отговорност е именно това споразумение.Следва да се има предвид, че отговорността на
възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, поради което не
могат да се правят възражения, че не носи вина за подбора на натоварените с извършването
на работата лица, както и да се позовава на други лични основания за освобождаването му
от отговорност.Неоснователни са и оплакванията, които са свързани с прекомерността на
присъденото обезщетение, тъй като от значение са само действително претърпените вреди, а
не и здравословното състояния на задълженото лице.Моли съда да остави без уважение
подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.По
същество основателна е тази на ответника В. В..
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените в жалбата оплаквания, които касаят неговата правилност.Между страните не се
спори, че ищците са наследници по закон на лицето Б. З., който е починал при инцидент,
настъпил на 25.09. 2013г. в землището на с.***, Община Ботевград, Софийска област,
причинен виновно и противоправно от Т. М., който на 25.09.2013г., се качил на
телескопичен товарач/фадрома/, марка „Маниту“, модел „МТ 732“/превозното средство не е
било регистрирано/, седнал на седалката на водача и натиснал с левия си крак лоста на
ръчната спирачка, вследствие на което превозното средство тръгнало назад, блъснало
седящият зад нея Б.З., и причинило неговата смърт
Не се спори и относно това, че лицето, което е причинило смъртта на Б.З., е имал
сключен валиден трудов договор с ответника Р. И. В., а починалият не се е намирал в
трудово правоотношение с главния или евентуалния ответници/стр.87/.
3
Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, предвижда, че „този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа“.Основните елементи на отговорността по цитираната разпоредба са следните :
причинена вреда ; причинна връзка между причинената вреда и поведението на лицето, на
което ответникът е възложил извършването на съответната работа ; причиняването на
вредата да е виновно и противоправно ; вредата/вредите/ да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършване/изпълнение/ на възложената работа.
Специфични предпоставки за отговорността по реда на чл.49 от ЗЗД, е да се
установи, че е налице възлагане на работа на лицето, което е причинило увреждането, което
е основание да се ангажира отговорността на възложителя на работата. Възможни са
следните хипотези : изпълнителят е причинил вреди, като е останал в границите на
възложената му работа ; вредите са причинени от изцяло лични действия на изпълнителя,
които нямат никаква връзка с изпълнение на възложената работа ; вредите са причинени от
действия, които не се включват в обхвата на възложената работа, но са тясно свързани с
нея, и не биха могли да бъдат извършени, ако не е било възлагането.Само в първата и
третата хипотеза може да се постави въпроса за ангажиране отговорността на възложителя
на работата.
В процесния случай лицето Т. М., което е причинило смъртта на наследодателя на
ищците, е бил ангажиран по трудов договор, сключен с ответника Р. В. да изпълнява
длъжността „общ работник, оранжерия/парник“. Извършените от него действия по
освобождаване на спирачния лост на товарач /фадрома/, марка „Маниту“, модел „МТ 732“,
са били изцяло самоволни и нямат нищо общо с трудовата му функция.Вредоносният
резултат не е извършен при или по повод на възложената му работа, което изключва
възможността да се ангажира отговорността на възложителя на работата.Наследниците на
починалото лице разполагат с възможността да предявят пряк иск единствено срещу прекия
причинител на увреждането.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд в
частта, в която предявените срещу ЕТ“Агропрофит-В. В.“ са били уважени, поради което
решението в посочената част като неправилно следва да бъде отменено и постановено друго
по същество, с което исковете се отхвърлят като неоснователни.В останалата част
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на жалбоподателя ЕТ“Агропрофит-В. В.“ следва да се присъдят направените
пред въззивната инстанция разноски, които са в общ размер на 16 000лв.Неоснователни са
възраженията на насрещната страна за прекомерност на уговореното и платено адвокатско
възнаграждение, тъй като минималния размер на възнагражденията по Наредба №1 за
МРАВ, по всеки един от субективно съединените искове, е в размер на 3 530лв.
4
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №99/09.03.2020г., постановено по гр.д.№535/2018г. на СОС в
частта, в която В. Й. В., регистриран като едноличен търговец с фирма „Агропрофит – В.
В.“, ЕИК105580191, е осъден да заплати по искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД на В. Б. З., ЕГН**********, А. Б. И., ЕГН********** и Й. Б. З., ЕГН**********, сума
в размер на от по 100 000 (сто хиляди) лева за всяка една от ищците, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. А. З., настъпила на 25.09.2013 г. в
резултат на виновни противоправни действия на работник на Р. И. В., регистрирана като
частен земеделски производител с ЕИК131283540, при изпълнение на възложената му
работа, организирана и контролирана от В. Й. В., регистриран като едноличен търговец с
фирма „Агропрофит – В. В.“, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от 25.09.2013г., до окончателното изплащане на задължението, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. З., ЕГН**********, А. Б. И., ЕГН********** и Й.
Б. З., ЕГН********** срещу ЕТ„Агропрофит – В. В.“, ЕИК105580191, искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сума в размер на от по 100 000 (сто
хиляди) лева за всяка една от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на Б. А. З., настъпила на 25.09.2013г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от 25.09.2013г., до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №99/09.03.2020г., постановено по гр.д.№535/2018г. на
СОС в частта, в която са отхвърлени предявените от В. Б. З., ЕГН**********, А. Б. И.,
ЕГН********** и Й. Б. З., ЕГН********** срещу Р. И. В., регистрирана като частен
земеделски производител с ЕИК131283540, с.***, бул.“***“№81, искове са правно
основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на всяка една от ищците на сумата от по
100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. А. З., настъпила на
25.09.2013 г. в резултат на виновни противоправни действия на работник на този ответник
при изпълнение на възложената му от ответника работа ;
ОСЪЖДА В. Б. З., ЕГН**********, А. Б. И., ЕГН********** и Й. Б. З.,
ЕГН********** да заплатят на ЕТ„Агропрофит – В. В.“, ЕИК105580191, сумата от 16
000/шестнадесет хиляди/лв., представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6