О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ 645
гр. Пловдив, 06.11. 2019 г.
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №556/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 22 от НПК- чл.440 ал.2 НПК.
С определение № 1151/22.10.2019г., постановено по ЧНД № 1952/2019г. по описа на Пловдивския окръжен съд е било оставено без уважение искането на осъдения Р.Н.Ф. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, на което е бил осъден по НОХД № 1306/2017г. по описа на ПОС. Срещу определението е постъпила жалба от лишения от свобода Р.Н.Ф., с която счита че неправилно му е било отказано предсрочно освобождаване, като моли с оглед на влошеното му здравословно състояние да бъде уважена молбата му.
Пловдивският апелативен съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Изцяло законосъобразни и обосновани и в съответствие с предпоставките на чл.70 ал.1 от НК са мотивните съображения на първоинстанционния съд защо трябва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода Ф. за предсрочно освобождаване. Същият изтърпява наказание лишаване от свобода по присъда № 97/20.11.2017 г., постановена по НОХД № 1306/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив за извършено престъпление по чл.115 от НК, определено на осн. чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на пет години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим. Началото на изпълнението на наказанието е 04.11.2016 г. като към 01.10.2019г. е изтърпял две години, 11 месеца и 14 дни. Има да изтърпява още две години и 16 дни.
Окръжният съд се е съобразил със становището на началника на Затвора – Пловдив и приложените по делото доказателства , че лишеният от свобода Р.Н.Ф. след преместването му му в ЗООТ „С.“ на 22.01.2019 г. се адаптира трудно. Работил е в мандрата на ЗООТ „С.“ за кратък период от време през месец февруари и март 2019 г. като се е отказал от работа, мотивирайки се с умора, тъй като същата била тежка, отразяваща се на здравословното му състояние. Последвал е период, в който не е бил особено активен по отношение на започване на работа, обосновавайки се, че не се е чувства добре здравословно и чака да се възстанови. Не поема отговорност за извършеното закононарушение и представя себе си като жертва. Не е самокритичен. Не е наказван, нито е награждаван.
Видно от анализа на оценката на правонарушителя е, че за лишения от свобода Р.Ф. първоначалната оценка на риска от рецидив е нисък – 35 точки и към момента същият не търпи промяна. Като проблемни остават зоните: „Отношение към правонарушението“ – 9 т., /няма промяна в зоната/, „ „Умения за мислене“, в която зона има необходимост от корекционна намеса, предвид това, че предвижда само някои от последиците от действията си, без реално целеполагане и регистрирани промени в мисленото, нагласите и поведението. Като гранични остават зоните „Начин на живот и обкръжение“ – 5 т., няма промяна в зоната, лишеният от свобода не се включва в организирани мероприятия; не е регистрирана промяна в личностов и поведенчески аспект и „Междуличностни проблеми“ – 5 точки, няма промяна в зоната, свръхчувствителен към критични забележки по свой адрес.
От приложеното по делото становище за изпълнение плана на присъдата става ясно, че корекционната работа с лишения от свобода е в посока трайно осъзнаване на обществената опасност и вредите за обществото от извършеното деяние. Създаване на умения за законосъобразно поведение. Поставяне на реалистично целеполагане.
При тези фактически данни , съдът основателно е приел, че не са изпълнени всички предпоставки, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване. Действително, лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, но по делото не се събрани достатъчно доказателства по смисъла на чл.439а от НПК, от които да се направи положителен извод, че лишенията от свобода е дал доказателства за своето поправяне. Такива доказателства не се установяват и от оценката за осъдения Ф. по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата му по чл. 156 от ЗИНЗС. Досегашният му престой в затвора няма отчетлив превъзпитателен ефект и е необходимо продължаване на корекционното въздействие по отношение на стореното за формиране на критично отношение и нагласи за спазване на общоприетите правила и норми. Изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем. Този извод намира опора и в становището относно изпълнението на плана на присъдата, което налага корекционната работа с осъдения да продължи, с цел постигане на безспорни доказателства за корекция в поведението му, в посока поправяне и превъзпитание и готовност за промяна начина на живот, съобразно правните норми. Лишеният от свобода не поема отговорност за извършеното закононарушение, което е за тежко умишлено престъпление против личността с висока степен на обществена опасност.
С оглед на това и въззивния съд е на становище, че цялостното поведение на лишения от свобода по време на престоя му в затвора не позволява да се направи категоричен извод за настъпила положителна и при това, трайна промяна у него, което налага работата по осигуряване на поправителното въздействие да продължи, с оглед редуциране профила на нуждите и постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Предвид на изложените съображения, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1151/22.10.2019г., постановено по ЧНД № 1952/2019г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.