Р
Е Ш Е
Н И Е
№
4370 15.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на седемнадесети окомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13221 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* против А.С.А.
с ЕГН: ********** ***.
Ищецът твърди, че на 07.12.2016г.
между ответника и Банка „ДСК“ ЕАД бил сключен договор за стоков кредит № ******
за сумата от 1138 лева за закупуване на стоки, продавани от „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, който следвало да бъде върнат на 24 равни месечни вноски,
включващи главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 62,78 лева, а
остатъкът от 49,25 лева се дължал с последната вноска съгласно уговорения между
страните погасителен план. В чл. 6 от договора страните уговорили фиксиран
лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 28,55% годишно
или 0,0793% на ден. Непогасената от ответника договорна лихва за периода от
28.12.2016г. до 12.01.2018г. била в размер на 157,92 лева.
Твърди се, че съгласно чл.12.1.
от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главницата или лихвата
за над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем, като в
процесния случай същата била обявена на 29.01.2018г.
Между ищецът и „Банка ДСК“ ЕАД
бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
29.09.2017г. и Приложение № 1 към него от 12.01.2018г., по силата на което
вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
изцяло с всички привилегии и обезпечения, за което длъжникът бил уведомен по
реда на чл. 99 от ЗЗД на 29.01.2018г. посредством писмо с обратна разписка.
За събиране на дължимите суми
ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3416/2018г. по описа на ПРС, 4-ти
брачен състав. В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът предявил
настоящия установителен иск за вземането си. Въз основа на гореизложените
твърдения съдът е сезиран с искане да постанови Решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 2092/06.03.2018г., постановена по ч.гр.д. №
3416/2018г. по описа на ПРС, 4 – ти бр. състав, а именно: главница в размер на
901,57 лева по договор за стоков кредит с № ******., 157,92 лева договорна
лихва за периода 28.12.2016г. -12.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 23.02.2018г. до
окончателното заплащане. Претендира и присъждане на направените в заповедното
производство разноски в размер на 350 лева, както и направените в настоящото
производство разноски.
Като трето лице – помагач на
страната на ищеца е конституирана „Агенция за събиране на вземания“ АД, които
не изразяват становище по иска.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК от ответника А.С.А. не е постъпил
писмен отговор, нито е изразено становище по иска, като същия не е изпратил
свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е
ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
Като писмени
доказателства по делото са приети копие на Договор за стоков кредит от
07.12.2016г., ведно с Погасителен план и общи условия към него, фактури -2 броя
от 07.12.2016г., рамков договор за прехвърляне на парични задължения,
приложение към него и потвърждение за сключената цесия, уведомление за цесия,
пълномощни, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г.,
потвърждение за цесия, и пълномощно за уведомяване за цесията.
Ответника не
твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В исковата молба е обективирано
искане от пълномощника на ищеца за постановяване на неприсъствено решение при
наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника А.С.А.. Същият е редовно призован и за първото по делото
заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства
и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се
налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по
отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР №
4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото
решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за
образуване на делото в размер на 75 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лева, както и разноските в заповедното производство – заплатена
ДТ в размер на 25 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника А.С.А.
с ЕГН: ********** ***, че дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. следните
суми: главница в размер на 901,57 лева по договор за стоков кредит с № ******.,
157,92 лева договорна лихва за периода 28.12.2016г. -12.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
23.02.2018г. до окончателното заплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение № 2092/06.03.2018г., постановена по ч.гр.д. № 3416/2018г. по описа
на ПРС, 4 – ти бр. състав.
ОСЪЖДА А.С.А. с ЕГН: ********** *** да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано
от Р. Г. А. и Т. Я. К. направените по делото разноски в размер на общо 425 лева /четиристотин двадесет и пет
лева/, от които – заплатена ДТ в размер на 75 лева и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 350 лева, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на общо 75
лева /седемдесет и пет лева/, от които – заплатена ДТ в размер на 25 лева и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Решението е постановено при
участието на „Агенция за събиране на вземания“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4,
представлявано заедно и поотделно от ***** Н. С. и М. Д. в качеството на трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението не
подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно
чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.