Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: 135 22.11.2018г. град: Хасково
Хасковски окръжен съд наказателен състав
На девети октомври година: 2018г.
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове: Красимир Димитров
Ирена Аврамова
Секретар: Росица Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от чл. съдия Кр. Димитров В.н.ч.х.д.№ 467 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 36 от
19.06.2018г., постановена по н.ч.х.д.№ 500/2017г., РС Димитровград признал
подсъдимата К.Е.М. за виновна в това, че:
1. На 08.09.2017г., в
Димитровград причинила на Д.Т.Ц. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, без разстройство на здравето
и след като последната е отвърнала веднага на К.Е.М. със също такава телесна
повреда на основание чл. 130, ал. 3 от НК освободил и двете от наказание
2. На 08.09.2017г., в
Димитровград казала нещо унизително за честта и достойнството на Д.Т.Ц. в нейно
присъствие и след като Д.Т.Ц. отвърнала веднага на първата с обида, на
основание чл. 146, ал. 2 от НК освободил и двете от наказание.
Със същата присъда под. М. е
осъдена да заплати на Д.Т.Ц. суми в размер от по 500лв., представляващи
обезщетения за претърпени от двете престъпления неимуществени вреди, ведно със
законна лихва, считано от 08.09.2017г.
до окончателно изплащане на сумите, а двата иска, над уважените до
пълните им предявени размери от 2 000 и 1 500 лева, като неоснователни са
били отхвърлени.
В тежест на подсъдимата да
били присъдени направените от тъжителката разноски, както и държавна такса от
80 лева.
Недоволна от присъдата е
останала подсъдимата, която я обжалва с оплаквания за незаконосъобразност,
обяснима с необоснованост на изводите относно приетите за установени от съда
факти. Твърди, че неправилно бил приложен института на реторсията и иска отмяна
на присъдата и постановяване на нова от ОС, който да я признае за невинна и
оправдае по предявените й с частната тъжба обвинения.
Повереникът на частния
тъжител оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на съдебния
акт.
Защитникът на подс. М.
поддържа изложеното в жалбата, като иска спиране на делото и връщането му на
първоинстанционния съд за обединяването му с друго, висящо пред РС дело между
същите страни.
Подс. М. изразява
становище, че неправилно е била осъдена.
Хасковският окръжен съд,
като провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314,
ал. 1 от НПК, констатира следното:
Присъдата, предмет на
настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени
правила, като след задълбочен и обективен анализ на събраните по делото
доказателства, правилни и обосновани са фактическите констатации на районния
съд относно обстоятелствата, включени с предмета на доказване. Районният съд е
пристъпил към постановяване на присъдата при напълно изяснена фактическа
обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства.
Няма спор между страните, че и семейството на тъжителката и това на подсъдимата
стопанисват обекти на т.н. Неделен пазар в Димитровград, които били разположени
в близост до паркинг. Ц., заедно с други търговци оградили част от прилежащия
до обектите им терен и го ползвали за паркинг. На 08.09.17г. около 04:30-05:00
часа управляваният от св. Ц. автомобил завил от улицата на пазара и се насочил
се към търговския обект. Поради задръстване тъжителката Ц. слязла от колата и
се отправила пеш към обекта. Съпругът й останал в колата. По същото време
подсъдимата заедно с дъщеря си – св. М., паркирала колата си в близост до
спортна зала, в място на което паркирали колата си Ц.. Ядосана от това
тъжителката отишла да търси обяснение от
подсъдимата. Последната отговорила на забележката рязко, което довело до свада,
в която тъжителката и подсъдимата взаимно започнали да се псуват и обиждат,
като втората нарекла първата - „к., долен боклук“, а първата отвърнала с „к.
мръсни, долни м.“. Обидните реплики двете си разменяли в продължение на няколко
минути, като словесната им агресия преминала във физическа разправа. При този
сблъсък подсъдимата и тъжителката си разменили удари, блъскали се и се бутали,
като подсъдимата успяла да нанесе удар в главата на тъжителката с твърд тъп
предмет. В разправията между двете си намесили и св. М., и св. Ц..
Непристойните прояви на подсъдима и пострадала възприели св. Ц., св. М., св. Ф.
и св. С., а и поддържащият охранителната камера на Ц., св. Л..
Съдебно медицинска
експертиза установява телесните повреди на всяка една от двете: 1. Тъжителката
(а не подсъдимата, както е посочил в т. 16, стр. 3 от мотивите, л. 67 от делото
РС) - травматичен отток в дясна предна теменната област, с диаметър от около 3
см., който може да бъде причинен от действие на твърди тъпи предмети.
Причиненото страдание е със срок за възстановяване от 7- 10 дни; 2. Подсъдимата
– контузия, кръвонасядане на носната пирамида, охлузвания, драскотини и
кръвонасядане на лява ръка. Нараняванията би могло да бъдат причинени от побой
с ръце, а причиненото страдание би отшумяло до 15 дни.
При тези безспорно установени от показанията на свидетелите Ц., М., Ф., С. Л., а и от обясненията на подс. К.М.
факти, обосновано
районният съд е приел, че и подсъдимата, и тъжителя са осъществили от обективна
и субективна страна деянията по чл. 146, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от НК.
Последователно и К.М., и Д.Ц. казват нещо унизително за честта и достойнството
на другата, възприета от всяка една от тях; последователно и едната, и другата
си разменят взаимно удари в областта на главата и не само, като си причиняват
една на друга страдание, т.е. леки телесни повреди. Фактическата обстановка,
възприета и от настоящата инстанция, не налага друг извод, различен от този на
районния съд относно приложимостта на „реторсията”. След като е установил, че
са налице основания за приложението му, независимо кой е инициирал образуването
на наказателното дело от частен характер, съдът правилно е приложил относимите
материални норми, в случая тези по чл. 146, ал. 2 и чл. 130, ал. 3 от НК. Както
е застъпено в Решение на ВС № 255/17.06.1992г. по н.д. № 144/92г., в основата
на реторсията е идеята, че страните са изравнили позициите си – на обидата се е
отвърнало с обида, на телесната повреда със същата по вид телесна повреда, чрез
причинената взаимност. А тези факти са установени. Няма спор, че в българския
език съдържанието на изразите „к., долен боклук, к. мръсни и долни м.“са обидни и накърняващи
достойнството на личността, защото се свързват с принизяване личностните
качества. В резултат на отправената й обида тъжителката, на свой ред отправя
нецензурна дума по отношение на подсъдимата. Безспорно е, че след като получава
удар в главата, тъжителката сама причинява телесни повреди на подсъдимата в
областта на носната пирамида и лявата ръка. Квалификацията на всяка една от
двете групи деяния са съответно по чл. 146, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от НК,
същите са от един и същи вид, имат идентични обективни и субективни признаци,
за всяко от тези две деяния се предвижда едно и също наказание. Те, в рамките
на тази квалификация, са еднакви по степен. Съдът законосъобразно е освободил
от наказателна отговорност на тези основания подсъдимата М., съгласно
разпоредбите на чл. 146, ал. 2 и чл. 130, ал. 3 от НК. Както е посочено в
горецитираното решение на ВС на РБ законът изисква само обидения, респ.
ударения, да е отвърнал веднага с обида или същата по вид телесна повреда, като
е без значение каква е поредността на нанасяне на обидите или уврежданията.
Факт е, че конституиралия се като частен тъжител пострадал е извършил същите
деяния, което е могло да предизвика предявяване на обвинение от частен характер
против него. Обстоятелството, че подсъдимата е упражнила своето право да
инициира образуване на наказателно производство против тъжителя, не обезсмисля
разпоредбата на чл. 146, ал. 2 и чл. 130, ал. 3 от НК защото тогава, следвайки
застъпеното от защитника становище излиза, че правомощието на съда да не наложи
наказание ще бъде обусловено от волята на първия по време обиден или бит да
подаде тъжба. Законодателят, допускайки реторсия само в четири случая, е уредил
възможността съдът, след като установи две виновно извършени общественоопасни
деяния, непосредствено осъществени едно след друго, да освободи дееца от
наказание. Точно така е станало в конкретния случай - веднага и докато трае
инцидента между двете, поради което и приложението на реторсията е
задължително.
По отношение искането за спиране на производството и изпращане на
делото отново да РС за обединяване с друго дело, между същите страни може само
да се отбележи, че въззивната инстанция не разполага с правомощия за
удовлетворяването му. Изчерпателно законодателят е изброил правомощията на
въззивния съд и измежду тях не съществува хипотеза за спиране на висящо
въззивно съдебно наказателно производство за проверка законосъобразността на
постановена присъда и изпращане на делото в РС за обединяването му с друго
дело, разглеждано там. Възможност за удовлетворяване искането на защитника не
дава и Правилника
за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и
апелативните съдилища, но съобразно практиката е могло да се мисли в съда, пред
който и двете дела са били висящи. По отношение на размера на присъдените
обезщетение, РС правилно е отчел, че и при обидата, и при телесната повреда,
тъжителят е провокирал и допринесъл с поведението си възникналия инцидент.
Размерите на присъдените обезщетения обаче въззивната инстанция намира за
несправедливо определени. Отчитайки провокативното поведение на тъжителя, както
и обстоятелството, че тя е причинила дори повече телесни повреди на
подсъдимата, обезщетенията следва да се определят на по сто лева за всяко от
деянията. Изложеното налага
обжалваната присъда да се измени, като се отмени в гражданската й част, като
исковете над 100 до 500 лева като неоснователни бъдат отхвърлени. Разноските
следва да останат за сметка на всяка от страните.
Предвид изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т.
3 от НПК въззивният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 36 от
19.06.2018 г. на РС Димитровград, постановена по н.ч.х.д.№ 500/2017г., в
гражданско осъдителната й част, като НАМАЛЯ размера на присъдените обезщетения
за неимуществени вреди, дължими от подс. К.Е.М. на Д.Т.Ц. от по 500 лв. на по
100 лв., като за разликата над 100 лева до 500 лева, предявените граждански
искове, като неоснователни - ОТХВЪРЛЯ.
ОТМЕНЯ Присъдата в частта, в която подс. К.Е.М. е осъдена да заплати на Д.Т.Ц. сумата от 1 112 лева, представляваща деловодни
разноски и намаля размера на държавната такса върху уважените искове от 80 на
50 лева.
Потвърждава присъдата в останала й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: