Присъда по дело №2521/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	260025
Дата:	16 март 2021 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия:	Иван Бонев Бонев

Дело:	20205300202521
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№ 260025

гр. Пловдив, 16.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: АННИ ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИ ИЛ. ГЕОРГИЕВ

при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА и прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 2521 по описа на съда за 2020 година, след тайно съвещание

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Б.Б. - роден на *** год. в гр.Пловдив, живущ ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, не работещ, женен, не осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това че:

През периода месец септември 2010г. – до 14 март 2011г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, на 6 пъти, в качеството на управител на „****“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, чрез посредственото извършителство на счетоводителя Г. Т.А., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 458664,19 лева за „****“ ЕООД – Пловдив, представляващи дължим данък върху добавена стойност, като е потвърдил неистина и затаил истина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му - чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание – отчетни регистри по смисъла на чл. 124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС - дневници за покупки, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит както следва:

1. През месец септември 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:

804 от 2.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3175.20 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

822 от 7.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7016.60 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

573 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3010.20 лева с посочен доставчик „****“ ЕООД

1 от 8.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2514.00 лева с посочен доставчик "****" ЕООД

2 от 9.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8120.00 лева с посочен доставчик "****" ЕООД

4 от 13.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5039.60 лева с посочен доставчик "****" ЕООД

167 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8626.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

980 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4170.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

272 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2990.00 лева с посочен доставчик „****ЕООД

985 от 7.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4718.30 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

177 от 7.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6924.80 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

181 от 9.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6080.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

987 от 10.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1584.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

977 от 1.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7597.20 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

а на 14.10.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 71565.90 лева като в СД по ЗДДС, вх.№ 16001592774/14.10.2010 г. за данъчен период м. септември 2010г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 94056,71 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 22490,81 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 911,10 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 72477,00 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 71565.90 лв.

2. През месец октомври 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:

608 от 6.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3900.00 лева с посочен доставчик **** ЕООД

613 от 7.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2266.00 лева с посочен доставчик **** ЕООД

615 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6280.00 лева с посочен доставчик **** ЕООД

618 от 12.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5770.00 лева с посочен доставчик **** ЕООД

620 от 14.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5205.10 лева с посочен доставчик **** ЕООД

617 от 15.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2458.00 лева с посочен доставчик **** ЕООД

619 от 18.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1490.80 лева с посочен доставчик **** ЕООД

857 от 4.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500.80 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

860 от 6.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2592.00 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

864 от 8.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3584.50 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

865 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3302.00 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

10 от 1.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5840.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

14 от 9.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4120.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

2 от 5.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6309.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

179 от 5.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4795.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

182 от 8.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 761.50 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

5 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5376.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

298 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1164.00 лева с посочен доставчик ****ЕООД

183 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5565.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

1009 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3128.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

301 от 13.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1569.00 лева с посочен доставчик ****ЕООД

305 от 13.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1904.00 лева с посочен доставчик „****ЕООД

1011 от 13.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4354.50 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

186 от 13.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4373.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

189 от 15.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5506.40 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

345 от 18.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2766.00 лева с посочен доставчик „****ЕООД

191 от 19.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2804.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

194 от 20.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6102.20 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

194 от 21.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 566.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

34 от 25.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7960.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

а на 15.11.2010г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 114312,80 лв. като в СД по ЗДДС, вх.№ 16001613689/15.11.2010 г. за данъчен период м. октомври 2010г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 134463,74 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 20150,94 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 460,93 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 114773,73 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 114312,80 лв.

3. През месец ноември 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:

244 от 10.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2072.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

46 от 10.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3230.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

900 от 2.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 576.00 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

901 от 3.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 512.00 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

903 от 5.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 544.00 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

905 от 8.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 544.00 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

908 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9931.60 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

912 от 11.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 11218.00 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

915 от 15.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1600.00 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

926 от 18.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1416.00 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

916 от 19.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4500.00 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

58 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6498.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

661 от 2.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5502.00 лева с посочен доставчик **** ЕООД

664 от 4.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4177.50 лева с посочен доставчик **** ЕООД

667 от 5.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3301.00 лева с посочен доставчик **** ЕООД

669 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1964.00 лева с посочен доставчик **** ЕООД

673 от 10.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3777.80 лева с посочен доставчик **** ЕООД

677 от 12.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1280.40 лева с посочен доставчик **** ЕООД

82 от 12.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2282.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

381 от 12.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4373.00 лева с посочен доставчик „****ЕООД

247 от 12.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1334.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

79 от 2.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1836.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

251 от 15.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3350.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

254 от 16.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3790.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

255 от 17.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2854.80 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

257 от 18.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2606.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

260 от 19.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2108.50 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

233 от 1.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2024.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

1058 от 3.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3156.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

235 от 4.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1829.60 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

35 от 5.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4308.00 лева с посочен доставчик ****” ЕООД

376 от 5.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3630.00 лева с посочен доставчик „****ЕООД

1065 от 6.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2900.40 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

238 от 8.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1580.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

1066 от 8.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6381.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

379 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2298.00 лева с посочен доставчик „****ЕООД

241 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3287.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

а на 14.12.20110г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 118572,60 лева като в СД по ЗДДС, вх.№ 16001633243/14.12.2010 г. за данъчен период м. ноември 2010г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 127674,03 лв лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 9101,43 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 354,93 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 118927,53 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 118572,60 лв.

4. През месец декември 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:

961 от 2.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2716.80 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

962 от 6.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5451.00 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

964 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2675.60 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

968 от 9.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1780.00 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

984 от 13.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2262.50 лева с посочен доставчик “****” ЕООД

696 от 3.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2370.00 лева с посочен доставчик **** ЕООД

108 от 8.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4542.00 лева с посочен доставчик "****" ЕООД

110 от 10.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3508.00 лева с посочен доставчик "****" ЕООД

135 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1154.00 лева с посочен доставчик "****" ЕООД

1089 от 1.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1260.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

282 от 2.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1354.00 лева с посочен доставчик ****” ЕООД

402 от 3.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6178.66 лева с посочен доставчик „****ЕООД

109 от 3.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9692.80 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

404 от 6.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7475.56 лева с посочен доставчик „****ЕООД

1111 от 6.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7113.60 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

289 от 6.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7775.40 лева с посочен доставчик ****” ЕООД

406 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2601.00 лева с посочен доставчик „****ЕООД

1113 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6716.80 лева с посочен доставчик „****” ЕООД

290 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1996.00 лева с посочен доставчик ****” ЕООД

408 от 8.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3094.80 лева с посочен доставчик „****ЕООД

431 от 10.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1894.80 лева с посочен доставчик „****ЕООД

300 от 13.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2952.00 лева с посочен доставчик ****” ЕООД

302 от 15.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2760.00 лева с посочен доставчик ****” ЕООД

а на 14.01.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 89325,32 лева като в СД по ЗДДС, вх.№16001652257/14.01.2011 г.. за данъчен период м. декември 2010г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 128867.46 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 39542,14 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 477,61 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 89802,93 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 89325,32 лв

5. През месец януари 2011г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:

310 от 3.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4695.40 лева с посочен доставчик „**** ” ЕООД, ЕИК *********

1018 от 4.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1720.00 лева с посочен доставчик „***** ” ЕООД, ЕИК *********

312 от 5.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1646.00 лева с посочен доставчик „**** ” ЕООД, ЕИК *********

469 от 5.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1805.28 лева с посочен доставчик ****ЕООД, ЕИК *********

204 от 5.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1060.00 лева с посочен доставчик„****” ЕООД, ЕИК *********

496 от 6.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 839.20 лева с посочен доставчик ****ЕООД, ЕИК *********

314 от 7.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3027.00 лева с посочен доставчик „**** ” ЕООД, ЕИК *********

1132 от 7.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1066.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

11 от 12.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2805.20 лева с посочен доставчик „*****” ЕООД, ЕИК *********

а на 14.02.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 18664.08 лева като в СД по ЗДДС, вх.№ 16001670556/14.02.2011г. за данъчен период м. януари 2011г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 23252.61 лв лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 4588.53 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 202,23 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 18866.31 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 18664.08 лв.

6. През месец февруари 2011г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:

166 от 1.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6454.40 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

1041 от 2.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1400.00 лева с посочен доставчик „**** ” ЕООД, ЕИК *********

724 от 2.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2010.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

170 от 3.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6331.99 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

725 от 3.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2382.72 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

1043 от 4.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1560.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

174 от 4.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3007.65 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

1159 от 4.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1497.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

117 от 4.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1840.00 лева с посочен доставчик ****” ЕООД, ЕИК *********

325 от 7.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2463.00 лева с посочен доставчик „**** ” ЕООД, ЕИК *********

504 от 7.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1480.40 лева с посочен доставчик„****ЕООД, ЕИК *********

177 от 7.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1279.12 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

727 от 7.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2116.80 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

1046 от 8.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2040.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

505 от 8.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1912.00 лева с посочен доставчик „****ЕООД, ЕИК *********

508 от 9.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 942.00 лева с посочен доставчик „****ЕООД, ЕИК *********

1049 от 10.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2454.40 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

188 от 10.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1446.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

511 от 11.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1216.00 лева с посочен доставчик „****ЕООД, ЕИК *********

192 от 11.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2390.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

а на 14.03.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 46223.49 лв, като в СД по ЗДДС, вх.№ 16001690683/14.03.2011 г. за данъчен период м. февруари 2011г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 65870.81 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 19647.32 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 393.51 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 46617.00 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 46223.49 лв.,поради което и на основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК вр. чл.54 вр. чл.58 А вр.чл.373, ал.2 отНПК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание НАМАЛЯ с 1/3 или наказанието, което Б. следва да търпи е в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода на подсъдимия Д.Б.Б., като му определя изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.Б.Б. /със снета самоличност/, да заплати на гражданския ищец Държавата, чрез Министъра на финансите, представляван от юрисконсулт при ТД на НАП-Пловдив сумата от 458 664, 19 лв., представляваща имуществени вреди от престъплението по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законните лихви считано от датата на увреждане до окончателното й изплащане, сумата от 18 346, 57 лв. – държавна такса , съобразно уважения размер на гражданския иск, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 703, 28 лв.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.Б.Б. /със снета самоличност/, да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на ОП-Пловдив сумата от 2 032,62 лева /две хиляди тридесет и два лева и шестдесет и две стотинки/.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД 2521/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив

Подсъдимият Д.Б.Б. от гр.Пловдив е обвинен в извършване на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т 2, т 6, т.7 във вр. С ч.26 ал. 1 от НК за това, че през периода месец септември 2010г. – до 14 март 2011г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, на 6 пъти, в качеството на управител на „****“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, чрез посредственото извършителство на счетоводителя Г. Т.А., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 458664,19 лева за „****“ ЕООД – Пловдив, представляващи дължим данък върху добавена стойност, като е потвърдил неистина и затаил истина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му - чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание – отчетни регистри по смисъла на чл. 124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС - дневници за покупки, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит както следва:

1018 от 4.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1720.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

11 от 12.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2805.20 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********

Представителят на ОП-Пловдив поддържа внесеното обвинение.

Подсъдимият признава вината си.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от Министъра на финансите против подсъдимия гр.иск за сумата от 458 664,19 лв.претърпени имущствени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Пловдивският окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира, че се установи фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:

Обвиняемият Д.Б.Б. е роден на *** год. в гр.Пловдив. Завършил висше военно образование. Женен. В момента безработен. Живее в гр.К., ул.“****“ №11 (л.262 т.12). Не осъждан (л.261 т.12).

В периода 2010г. - 2011г. обвиняемият извършил следното:

Дружество „****“ ЕООД - Пловдив било регистрирано с Решение № 2249 от 29.03.2004 г. по ф.д. №1062/2004 г. на ОС-Пловдив със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.„****” №4. Едноличен собственик и управител бил обвиняемият Д.Б.Б. (л.22, 24 т.12 и като свидетел – л.92,93 т.24). На 07.04.2004 г. „****” ЕООД било регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП - Пловдив с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 16.11.2004 г., а служебно дерегистрирано, считано от 06.10.2011г.

„****” ЕООД прекратило търговската си дейност на 11.07.2012г. и на 22.08.2013г. било заличено (л.53-56 т.24).

След като регистрирал дружеството, обв. Д.Б.Б. започнал търговска дейност с него. От началото на регистрацията на дружеството то било обслужвано счетоводно от Г. А. (л.35 т.12) с фирма „****“ ЕООД. Писмен договор за счетоводно обслужване не бил сключен. Обвиняемият използвал услугите на А. и относно изготвяне и подаване на дневниците за покупки, дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС. В тази връзка, в началото на дейността си, обвиняемият издал на Г. А. пълномощно, като физическо лице. Целта била да има възможност за подаване на ежемесечните справки декларации по ЗДДС. По-късно Г. А. регистрирал електронен подпис на фирмата и всички справки декларации били подавани по електронен път с този електронен подпис.

Във връзка с дейността си дружеството водело счетоводство съгласно законите в страната. За всички покупки или продажби обвиняемият получавал или издавал фактури, които в последстве представял на счетоводителя. Фактурите с номер на документа, датата на документа, идентификационния номер на доставчика (при покупните фактури) и на получателя (при продажните фактури), вида на стоката или услугата, данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит (при покупните фактури) или данъчна основа на облагаема доставка със ставка 20% (при продажните фактури), начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит (при покупните фактури) или начислен ДДС 20% (при продажните фактури) и др. били отразявани и съответно вписвани в днениците за покупки и продажби от счетоводителя А.. Стойностите по всички фактури за продажби, като общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС и съответно общ размер на начислен ДДС върху тях били отразявани в Раздел „А“ (Данни за начислен ДДС) на справките-декларации, които дружеството изготвяло. В Раздел „Б“ (Данни за упражнено право на данъчен кредит) били отразявани стойностите на всички фактури за покупки, като общ размер на получени доставки и съответно общ размер на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит. А в Раздел „В“ (Резултат за периода) на справката декларация били отразявани ДДС за възстановяване или ДСС за внасяне, зависещи от разликата между ДДС по Раздел „А“ и ДДС по Раздел „Б“. При по-голяма число на ДДС по Раздел „А“ от Раздел „Б“ – ДДС за внасяне, а при малко число – ДДС за възстановяване. Изготвените по описания начин справки-декларации дружеството, заедно с дневниците за покупки и продажби, съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС, подавало в ТД на НАП-Пловдив, след края на всеки месец (всеки данъчен период). Подател на справките-декларации и дневниците, както беше казано по-горе, бил упълномощеният счетоводител св. Г. А..

Според разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

В чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е предвидено, че данъчно събитие по смисъла на закона е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, като това събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл.25 ал.5 т.1 от ЗДДС (след 2009г. ал.6), на датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Според чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаема доставка.

Както в началото, така и през периода 2010г. - 2011г. основната дейност на дружеството била доставки на различни стоки и услуги.

До м.септември 2010г. дружество „****“ ЕООД документирало своята дейност съгласно законите в страната. При така създадените търговски отношения, като данъчно задължено лице (ДЗЛ), дружеството се явявало лице, платец на ДДС при продажбата на стоки и/или услуги. При наличната документна дейност дружеството, като регистрирано по ЗДДС, начислявало и внасяло дължим косвен данък – ДДС, формиран от реалните му продажби. Съгласно нормата на чл.71 т.1 от ЗДДС, за „****“ ЕООД едновоременно с това възниквало и правото на приспадене на данъчен кредит (при наличието на покупка на стоки и/или услуги), в случай че притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 (фактури, дебитни и кредитни известия), в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.

Тогава обв.Д.Б. решил да намери начин за намаляне на данъчния резултат за съответния данъчен период и намаляне на дължимия към държавата ДДС (дължим при при последващи продажби на „****“ ЕООД по силата на чл.85 от ЗДДС), т.е. да внесе по малко ДДС. Начина за това бил привидно да увеличи декларирания данъчен кредит (който е повече при повече отразени в дневниците покупни фактури, включително и нереални или неотразени продажни фактури), който да превиши начисления данък (дължим при реалните продажби, отразени във фактури и в дневниците за продажби), като разликата да представлява данък за възстановяване съгласно чл.88 ал.3 от ЗДДС, или данък за внасяне съгласно чл.88 ал.2 от ЗДДС, но в по-малък размер.

Обвиняемият решил това да стане чрез намиране на фактури (безстокови, фиктивни фактури), по които, като продавач (издател на документа) да бъде вписан липсващ, неработещ търговец или такъв с който „****“ ЕООД е имало търговски отношения, но нямало реални такива през съответния данъчен период. След това да отрази тези фактури в счетоводството си, съответно в дневника за покупки (за съответния данъчен период). Планирал за продажбите си да издаде документи (фактури) за реално извършени търговски сделки, които документи също да отрази в дневника за продажби (отново за съответния данъчен период). По този начин „****“ ЕООД щяло да получи право на приспадане на данъчен кредит от начислен ДДС по декларираните безстокови фактури през съответния данъчен период. Така обвиняемият щял да намали дължимия за внасяне ДДС от дружеството към държавата, отразен в справките-декларции по ЗДДС. По този начин целял да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за фирма „****“ ЕООД в действителните им размери. Това обвиняемият решил да стори най-напред за данъчен период м.септември 2010г.

1. Данъчен период м.септември 2010г.

В изпълнение на намисленото в началото на м.септември 2010г. обвиняемият Б., по неустановен начин се снабдил с фактури за покупки на „стоки“ (във всяка фактура различни) с посочени различни доставчици. Това били данъчни фактури с №№

977 от 1.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7597.20 лева с посочен доставчик „****” ЕООД.

Това обвиняемият Б. извършил, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от него дружество и посочените доставчици. Т.е. нямало реално предаване на стоката от едното дружество на другото.

Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.

По нареждане на обвиняемия Б., св.Г. А. технически отразил, наред с други фактури, посочените покупни фактури в дневника за покупки на „****“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тези фактури не документират реална стопанска операция между различните доставчици, посочени по-горе и „****“ ЕООД (л.127-140 т.24).

В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) обв.Б. наредил на св.Г. А. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията св.Г. А., за отчетния период м.септември 2010г., изготвил проект на справка-декларация. В нея в раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) той отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 474838,61 лева и начислен ДДС в размер на 94967,81 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 470283,80 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 94056,71 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и стойностите и съответно ДДС на посочените по-горе фактури с издатели различни доставчици с данъчна основа 357829,50 лева и ДДС – 71565.90лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер на 911,10 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 71565,90 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на посочените по-горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от обв.Б., който ги и подписал.

На 14.10.2010 г. св.Г. А. (по силата на упълномощаването от обв.Б.) подал по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с №16001592774 от 14.10.2010 г. за данъчния период м.септември 2010г. (л.127 т.24).

По описания по-горе начин обв.Б., чрез посредственото извършителство на счетоводителя А., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 94056,71 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от назначената съдебно-счетоводна експертиза) е 22490,81 лева (разлика между ДДС по декларирани всички доставки - 94056,71 лева и ДДС по доставките по описаните по-горе фактури с издатели различни доставчици – 71565.90лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 911,10 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни фактури – 94967,81 лева и ДДС по всички покупни фактури – 94056,71), а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 72477,00 лева (сбор между ДДС по фактурите на посочените по-горе различни доставчици – 71565.90 лева и декларирания ДДС за внасяне – 911,10 лева), и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 71565.90лева.

Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.септември 2010г.) по неполучена доставка от тези доставчици, обв.Б. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „****“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.септември 2010г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „****“ ЕООД фактури, посочени по-горе на различните доставчици, са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки (различни). Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от обв.Б. за „****“ ЕООД от посочените по-горе фирми-доставчици.

Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите.

Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 94056,71 лева, а действително установения е 22490,81 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 911,10 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 72477,00 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 71565.90лева.

По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.септември 2010г., обвиняемият Б. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД в размер на 71565.90лева.

2. Данъчен период м.октомври 2010г.

В изпълнение на намисленото в началото на м.октомври 2010г. обвиняемият Б., по неустановен начин се снабдил с фактури за покупки на „стоки“ (във всяка фактура различни) с посочени различни доставчици. Това били данъчни фактури с №№

В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) обв.Б. наредил на св.Г. А. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията св.Г. А., за отчетния период м.октомври 2010г., изготвил проект на справка-декларация. В нея в раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) той отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 674623.15 лева и начислен ДДС в размер на 134924.67 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 672318.97 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 134463.74 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и стойностите и съответно ДДС на посочените по-горе фактури с издатели различни доставчици с данъчна основа 571564.00 лева и ДДС – 114312,80лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер на 460,93 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 114773,73 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на посочените по-горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от обв.Б., който ги и подписал.

На 15.11.2010 г. св.Г. А. (по силата на упълномощаването от обв.Б.) подал по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с №16001613689 от 15.11.2010 г. за данъчния период м.октомври 2010г. (л.111 т.24).

По описания по-горе начин обв.Б., чрез посредственото извършителство на счетоводителя А., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 134463.74 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от назначената съдебно-счетоводна експертиза) е 20150,94 лева (разлика между ДДС по декларирани всички доставки - 134463,74 лева и ДДС по доставките по описаните по-горе фактури с издатели различни доставчици – 114312,80лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 460,93 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни фактури – 134924.67 лева и ДДС по всички покупни фактури – 134463.74 лева), а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 114773,73 лева (сбор между ДДС по фактурите на посочените по-горе различни доставчици – 114312,80 лева и декларирания ДДС за внасяне – 460,93 лева), и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 114312,80лева.

Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.октомври 2010г.) по неполучена доставка от тези доставчици, обв.Б. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „****“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.октомври 2010г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „****“ ЕООД фактури посочени по-горе на различните доставчици са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки (различни). Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от обв.Б. за „****“ ЕООД от посочените по-горе фирми-доставчици.

Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 134463,74 лева, а действително установения е 20150,94 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 460,93 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 114773,73 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 114312,80лева.

По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.октомври 2010г., обвиняемият Б. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД в размер на 114312,80лева.

3. Данъчен период м.ноември 2010г.

В изпълнение на намисленото в началото на м.ноември 2010г. обвиняемият Б., по неустановен начин се снабдил с фактури за покупки на „стоки“ (във всяка фактура различни) с посочени различни доставчици. Това били данъчни фактури с №№

241 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3287.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД.

В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) обв.Б. наредил на св.Г. А. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията св.Г. А., за отчетния период м.ноември 2010г., изготвил проект на справка-декларация. В нея в раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) той отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 640144.92 лева и начислен ДДС в размер на 128028.96 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 638370.34 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 127674,03 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и стойностите и съответно ДДС на посочените по-горе фактури с издатели различни доставчици с данъчна основа 592863.00 лева и ДДС – 118572,60лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер на 354,93 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 118927,53 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на посочените по-горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от обв.Б., който ги и подписал.

На 14.12.2010 г. св.Г. А. (по силата на упълномощаването от обв.Б.) подал по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с №16001633243 от 14.12.2010 г. за данъчния период м.ноември 2010г. (л.94 т.24).

По описания по-горе начин обв.Б., чрез посредственото извършителство на счетоводителя А., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 127674,03 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от назначената съдебно-счетоводна експертиза) е 9101,43 лева (разлика между ДДС по декларирани всички доставки - 127674,03 лева и ДДС по доставките по описаните по-горе фактури с издатели различни доставчици – 118572,60лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 354,93 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни фактури – 128028.96 лева и ДДС по всички покупни фактури – 127674.03 лева), а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 118927,53 лева (сбор между ДДС по фактурите на посочените по-горе различни доставчици – 118572,60лева и декларирания ДДС за внасяне – 354,93 лева), и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 118572,60лева.

Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.ноември 2010г.) по неполучена доставка от тези доставчици, обв.Б. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „****“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.ноември 2010г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „****“ ЕООД фактури посочени по-горе на различните доставчици са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки (различни). Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от обв.Б. за „****“ ЕООД от посочените по-горе фирми-доставчици.

Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 127674,03 лева, а действително установения е 9101,43 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 354,93 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 118927,53 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 118572,60лева.

По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.ноември 2010г., обвиняемият Б. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД в размер на 118572,60лева.

4. Данъчен период м.декември 2010г.

В изпълнение на намисленото в началото на м.декември 2010г. обвиняемият Б., по неустановен начин се снабдил с фактури за покупки на „стоки“ (във всяка фактура различни) с посочени различни доставчици. Това били данъчни фактури с №№

(л.). Това обвиняемият Б. извършил, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от него дружество и посочените доставчици. Т.е. нямало реално предаване на стоката от едното дружество на другото.

В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) обв.Б. наредил на св.Г. А. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията св.Г. А., за отчетния период м.декември 2010г., изготвил проект на справка-декларация. В нея в раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) той отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 646725.24 лева и начислен ДДС в размер на 129345.07 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 644337.48 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 128867.46 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и стойностите и съответно ДДС на посочените по-горе фактури с издатели различни доставчици с данъчна основа 446626.60 лева и ДДС – 89325,32лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер на 477,61 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 89802,93 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на посочените по-горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от обв.Б., който ги и подписал.

На 14.01.2011 г. св.Г. А. (по силата на упълномощаването от обв.Б.) подал по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с №16001652257 от 14.01.2011 г. за данъчния период м.декември 2010г. (л.162 т.24).

По описания по-горе начин обв.Б., чрез посредственото извършителство на счетоводителя А., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 128867.46 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от назначената съдебно-счетоводна експертиза) е 39542,14 лева (разлика между ДДС по декларирани всички доставки - 128867.46 лева и ДДС по доставките по описаните по-горе фактури с издатели различни доставчици – 89325,32лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 477,61 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни фактури – 129345.07 лева и ДДС по всички покупни фактури – 128867.46 лева), а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 89802,93 лева (сбор между ДДС по фактурите на посочените по-горе различни доставчици – 89325,32 лева и декларирания ДДС за внасяне – 477,61 лева), и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 89325,32лева.

Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.декември 2010г.) по неполучена доставка от тези доставчици, обв.Б. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „****“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.декември 2010г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „****“ ЕООД фактури посочени по-горе на различните доставчици са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки (различни). Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от обв.Б. за „****“ ЕООД от посочените по-горе фирми-доставчици.

Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 128867.46 лева, а действително установения е 39542,14 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 477,61 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 89802,93 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 89325,32лева.

По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.декември 2010г., обвиняемият Б. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД в размер на 89325,32лева.

5. Данъчен период м.януари 2011г.

В изпълнение на намисленото в началото на м.януари 2011г. обвиняемият Б., по неустановен начин се снабдил с фактури за покупки на „стоки“ (във всяка фактура различни) с посочени различни доставчици. Това били данъчни фактури с №№

11 от 12.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2805.20 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********.

В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) обв.Б. наредил на св.Г. А. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията св.Г. А., за отчетния период м.януари 2011г., изготвил проект на справка-декларация. В нея в раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) той отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 117273.85 лева и начислен ДДС в размер на 23454.84 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 116263.01 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 23252.61 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и стойностите и съответно ДДС на посочените по-горе фактури с издатели различни доставчици с данъчна основа 93320.40 лева и ДДС – 18664.08 лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер на 202,23 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 18866.31 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на посочените по-горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от обв.Б., който ги и подписал.

На 14.02.2011 г. св.Г. А. (по силата на упълномощаването от обв.Б.) подал по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с №16001670556 от 14.02.2011 г. за данъчния период м.януари 2011г. (л.151 т.24).

По описания по-горе начин обв.Б., чрез посредственото извършителство на счетоводителя А., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 23252.61 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от назначената съдебно-счетоводна експертиза) е 4588.53 лева (разлика между ДДС по декларирани всички доставки - 23252.61 лева и ДДС по доставките по описаните по-горе фактури с издатели различни доставчици – 18664.08лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 202,23 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни фактури – 23454.84 лева и ДДС по всички покупни фактури – 23252.61 лева), а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 18866.31 лева (сбор между ДДС по фактурите на посочените по-горе различни доставчици – 18664.08лева и декларирания ДДС за внасяне – 202,23 лева), и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 18664.08лева.

Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.януари 2011г.) по неполучена доставка от тези доставчици, обв.Б. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „****“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.януари 2011г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „****“ ЕООД фактури посочени по-горе на различните доставчици са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки (различни). Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от обв.Б. за „****“ ЕООД от посочените по-горе фирми-доставчици.

Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 23252.61 лева, а действително установения е 4588.53 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 202,23 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 18866.31 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 18664.08лева.

По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.януари 2011г., обвиняемият Б. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД в размер на 18664.08лева.

6. Данъчен период м.февруари 2011г.

В изпълнение на намисленото в началото на м.февруари 2011г. обвиняемият Б., по неустановен начин се снабдил с фактури за покупки на „стоки“ (във всяка фактура различни) с посочени различни доставчици. Това били данъчни фактури с №№

192 от 11.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2390.00 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, ЕИК *********.

В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) обв.Б. наредил на св.Г. А. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията св.Г. А., за отчетния период м.февруари 2011г., изготвил проект на справка-декларация. В нея в раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) той отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 331321.62 лева и начислен ДДС в размер на 66264.32 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 329354.13 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 65870.81 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и стойностите и съответно ДДС на посочените по-горе фактури с издатели различни доставчици с данъчна основа 231117.43 лева и ДДС – 46223.49лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер на 393.51 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 46617.00 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на посочените по-горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от обв.Б., който ги и подписал.

На 14.03.2011 г. св.Г. А. (по силата на упълномощаването от обв.Б.) подал по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с №16001690683 от 14.03.2011 г. за данъчния период м.февруари 2011г. (л.141 т.24).

По описания по-горе начин обв.Б., чрез посредственото извършителство на счетоводителя А., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 65870.81 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от назначената съдебно-счетоводна експертиза) е 19647.32 лева (разлика между ДДС по декларирани всички доставки - 65870.81 лева и ДДС по доставките по описаните по-горе фактури с издатели различни доставчици – 46223.49 лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 393.51 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни фактури – 66264.32 лева и ДДС по всички покупни фактури – 65870.81 лева), а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 46617.00 лева (сбор между ДДС по фактурите на посочените по-горе различни доставчици – 46223.49лева и декларирания ДДС за внасяне – 393.51 лева), и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 46223.49лева.

Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.февруари 2011г.) по неполучена доставка от тези доставчици, обв.Б. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „****“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.февруари 2011г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „****“ ЕООД фактури посочени по-горе на различните доставчици са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки (различни). Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от обв.Б. за „****“ ЕООД от посочените по-горе фирми-доставчици.

Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 65870.81 лева, а действително установения е 19647.32 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 393.51 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 46617.00 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 46223.49лева.

По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.февруари 2011г., обвиняемият Б. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД в размер на 46223.49лева.

Със заповеди на Директор на ТД на НАП-Пловдив от 2011г. на дружеството била извършена друга данъчна ревизия по ДДС за периода от 01.04.2007г. до 31.12.2008г. и за периода от 01.01.2011г. до 28.02.2011г. в състав Н.С.Ч.(л.27 т.12) и С.Ц.З.– старши инспектори по приходите. Бил изготвен РД № 1105875 от 21.12.2011г. (л.50 т.3). На това основние бил съставен и ревизионен акт № ********* от 16.02.2012г. (л.99 т.8). Актът бил връчен по реда на чл.32 от ДОПК (л.110 т.8). Ревизионният акт не бил обжалван и бил влязъл в сила. Установените с него данъчни задължения не били внесени в бюджета.

В хода на разследването, към настоящото дело е било присъединено ДП №462/2018г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив (ПП №11757/2018г. на ОП-Пловдив (л.9 т.12 и т.25-27). Последното е било образувано на 01.10.2018г. на основание отделени материали от ДП №5001/2016г. по описа на СДВР (ПП № 6571/2014г. на СГП) против неизвестен извършител за установяване кой и дали в периода 01.09.2010г. до 31.12.2010г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери за фирма „****” ЕООД - Пловдив, като е потвърдил неистина в подадена декларация по ЗДДС, като е използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводство и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит - престъпление по чл.255 ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК. От своя страна ДП №5001/2016г. по описа на СДВР е било образувано за извършено престъпление по чл.255 ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК по отношение на фирма „****“ ЕООД, за която било установено, че в периода от 01.09.2010г. до 31.12.2010г. е представила фактури от „****” ЕООД.

Назначената съдебно-счетоводната експертиза дава заключение (т.29), че в дневника за покупки за м.01.2011 г. „****” ЕООД било декларирало и данъчни фактури с №№:

Общата данъчна основа на тези фактури била 93320.40 лв. и начислено ДДС 18664.08 лв.

Вещото лице не признава правото на данъчен кредит на «****» за този месец по посочените фактури, издадени от съответните фирми, тъй като за дружество „****” ЕООД:

Ф.А.Ф.бил собственик на капитала на дружеството и управител, но не бил работил с дружеството.

Не било установено то да разполагало с обекти - складови, търговски и пр., където да съхранява стоки и да извършва дейността по доставката на стоки/материали (в подадената за 2010 г. от „****“ ЕООД декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ ********* от 30.03.2011 г., в Справка 2 - амортизируеми активи към декларацията, не били декларирани амортизируеми активи, включително и транспортни средства - автомобили), както и наличие на кадрова обезпеченост за извършване на доставките на стоки (лицата по декларираните трудови договори не били работили в инкриминирания период в това дружество, както липсвали Декларация обр.1 и Декларация обр.6, ежемесечно подавани като информация за начислените и изплатени заплати и дължимите осигурителни вноски и ДОД).

Не било установено, че дружеството разполагало с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на транспорта на доставките. Липсвали други документи и доказателства свързани с транспортирането на доставките - товарителници, пътни листове, документи удостоверяващи заплащането на услугата, осчетоводяване на фактурите, шофьор извършил превоза.

Не били установени документи и доказателства свързани с товаро-разтоварната дейност (персонал, техника).

Нямало данни дружеството да било притежавало в наличност количествата стоки/материали, които впоследствие да са били фактурирани на „****” ЕООД.

А представените от страна на „****“ ЕООД фактури били копия, без фискални бонове от ЕКАФП. От писмо на ТД на НАП София, офис „Център” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-Пловдив ставало ясно, че дружество нямало регистрирани ФУ.

При извършената от НАП-Пловдив насрещна проверка на декларирания адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК не било открито лице представляващо дружеството или упълномощено лице за контакт. Поради това не можело да бъде извършена проверка на първичните оригинални счетоводни документи и същите да бъдели сравнени с представените от „****” ЕООД.

Вещото лице не признава правото на данъчен кредит на «****» за този месец по посочените фактури, издадени от съответните фирми, тъй като за дружество „****ЕООД:

Г.Ц.Й.бил собственик на капитала на дружеството и управител, но не бил работил с дружеството.

Не било установено то да разполагало с обекти - складови, търговски и пр., където да съхранява стоки и да извършва дейността по доставката на стоки/материали (в подадената за 2010 г. от „****ЕООД декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ **********/30.03.2011 г., в Справка 2 - амортизируеми активи към декларацията, не били декларирани амортизируеми активи, включително и транспортни средства - автомобили.), както и наличие на кадрова обезпеченост за извършване на доставките на стоки (лицата по декларираните трудови договори не били работили в инкриминирания период в това дружество, както липсвали Декларация обр.1 и Декларация обр.6., ежемесечно подавани като информация за начислените и изплатени заплати и дължимите осигурителни вноски и ДОД).

Не било установено, че дружеството разполагало с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на транспорта на доставките (във фатурите било отразено превоз, а в дружеството нямало длъжност „водач на МПС“). Липсвали други документи и доказателства свързани с транспортирането на доставките - товарителници, пътни листове, документи удостоверяващи заплащането на услугата, осчетоводяване на фактурите, шофьор извършил превоза.

Не били установени документи и доказателства свързани с товаро-разтоварната дейност (персонал, техника).

От „****ЕООД не били представени счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна книга, банкови документа, транспортни документи-товарителници, пътни листа, договори и др., касаещи дейността на фирмата за процесния период.

А представените от страна на ,****“ ЕООД фактури били копия, без фискални бонове от ЕКАФП. От писмо на ТД на НАП София, офис „Център” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-Пловдив било установено, че „****ЕООД на 24.09.2007 г. имало регистрирано ФУ модел „МИКРО LТ-07“ № 460, Инд. № ФУ DY233790, Инд. № ФП 36301846, на база свидетелство за регистрация № 460/24.09.2007 г. за обект офис с адрес гр. гр.София, община Столична, ул.”****” № 24, което нямало връзка с НАП.

Вещото лице не признава правото на данъчен кредит на «****» за този месец по посочените фактури, издадени от съответните фирми, тъй като за дружество „****” ЕООД:

Й.М.М.бил собственик на капитала на дружеството и управител, но не бил работил с дружеството.

Не било установено то да разполагало с обекти - складови, търговски и пр., където да съхранява стоки и да извършва дейността по доставката на стоки/материали (в подадената за 2010 г. от „****” ЕООД декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ *********/30.03.2011 г., в Справка 2 - амортизируеми активи към декларацията, не били декларирани амортизируеми активи, включително и транспортни средства - автомобили), както и наличие на кадрова обезпеченост за извършване на доставките на стоки (лицата по декларираните трудови договори не били работили в инкриминирания период в това дружество, както липсвали Декларация обр.1 и Декларация обр.6., ежемесечно подавани като информация за начислените и изплатени заплати и дължимите осигурителни вноски и ДОД).

Не били установени документи и доказателства свързани с товаро-разтоварната дейност (персонал, техника).

От „****” ЕООД не били представени счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна книга, банкови документа, транспортни документи-товарителници, пътни листа, договори и др., касаещи дейността на фирмата за процесния период.

А представените от страна на ,****“ ЕООД фактури били копия, без фискални бонове от ЕКАФП. От писмо на ТД на НАП София, офис „Център” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-Пловдив, било установено, че „****” ЕООД, на 07.03.2007 г., имало регистрирано ФУ „А-100 S“ модел 01, № 396, Инд. № ФУ ED233790, Инд. № ФП 44113930 на база свидетелство за регистрация № 396/07.03.2007 г. за обект офис с адрес гр. гр.София, община Столична, ул. „****” № 2А, което нямало връзка с НАП.

Р.Д.Е.била собственик на капитала на дружеството и управител, но не била работила с дружеството.

Не било установено то да разполагало с обекти - складови, търговски и пр., където да съхранява стоки и да извършва дейността по доставката на стоки/материали („****” ЕООД няма подавани декларация по чл.92 от ЗКПО), както и наличие на кадрова обезпеченост за извършване на доставките на стоки (лицата по декларираните трудови договори не били работили в инкриминирания период в това дружество, както липсвали Декларация обр.1 и Декларация обр.6., ежемесечно подавани като информация за начислените и изплатени заплати и дължимите осигурителни вноски и ДОД).

Не били установени документи и доказателства свързани с товаро-разтоварната дейност (персонал, техника).

А представените от страна на ,****“ ЕООД фактури били копия, без фискални бонове от ЕКАФП. От писмо на ТД на НАП София, офис „Център” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-Пловдив било установено, че „****” ЕООД, на 07.03.2007 г., имало регистрирано ФУ „А-100 S“ модел 01, № 396, Инд. № ФУ ED 173708, Инд. № ФП 4417370, което нямало връзка с НАП.

Вещото лице счита, че в Дневника за продажби за м.януари 2011 г. „данъчната основа на продажбата” следвало да фигурира със стойност 117273.85 лв., която да се посочела в клетка 01 на СД за ДДС № 16001670556/14.02.2011 г. за данъчен период от 01.01.2011 – 31.01.2011 г., а в клетка 20 „Всичко начислен ДДС” да се отразяла сумата 23454.84 лв.

Счита също, че в Дневника за покупки за м. януари 2011 г. „данъчната основа на доставките с пълен данъчен кредит” следвало да фигурира със стойност 22942.61 лв., която да се посочела в клетка 31 на СД, а в клетка 40 „Общо данъчен кредит” да се отразяла сумата 4588.53 лв. В клетка 50 „ДДС за внасяне” трябвало да се отрази сумата 18866.31 лв., а в клетка 71 „ДДС ефективно внесен” трябвало да се отрази сумата 202.23 лв.

Отбелязва, че декларираният от дружеството ДДС за внасяне в размер на 202,23 лв. бил разчетен с бюджета на 15.02.2011г.

Вещото лице е установило разлика в данните подадени със СД за ДДС № 16001670556/14.02.2011 г. за данъчен период от 01.01.2011 – 31.01.2011 г. между деклариран и установен ДДС за внасяне в размер на 18664.08 лв., който и подлежал на внасяне.

Вещото лице дава заключение, че в дневника за покупки за м.02.2011 г. „****” ЕООД било декларирало и данъчни фактури с №№:

Общата данъчна основа на тези фактури била 231117.43 лв и начислен ДДС 46223.49 лв.

С.Г.Ц.бил собственик на капитала на дружеството и управител, но не бил работил с дружеството.

Не било установено то да разполагало с обекти - складови, търговски и пр., където да съхранява стоки и да извършва дейността по доставката на стоки/материали (в подадената за 2010 г. от „****” ЕООД декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ ********* от 30.03.2011 г., в Справка 2 - амортизируеми активи към декларацията, не били декларирани амортизируеми активи, включително и транспортни средства - автомобили.), както и наличие на кадрова обезпеченост за извършване на доставките на стоки (лицата по декларираните трудови договори не били работили в инкриминирания период в това дружество, както липсвали Декларация обр.1 и Декларация обр.6., ежемесечно подавани като информация за начислените и изплатени заплати и дължимите осигурителни вноски и ДОД – такива били подавани до м.април 2009г.).

Не били установени документи и доказателства свързани с товаро-разтоварната дейност (персонал, техника).

А представените от страна на ,****“ ЕООД фактури били копия, без фискални бонове от ЕКАФП. При извършена проверка в регистрите на НАП се установило, че „****” ЕООД имало регистриран в НАП ЕКАФП с № на ФУ ED005311 и № на ФП 44005511, без стационарен обект. От писмо на ТД на НАП София, офис „Център” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-Пловдив било установено, че на 17.07.2000 г. дружеството имало регистрирани 2 бр. ФУ модел „А-100“ № 212, които нямали връзка с НАП.

Й.М.М.бил собственик на капитала на дружеството и управител, но не бил работил с дружеството.

Не било установено то да разполагало с обекти - складови, търговски и пр., където да съхранява стоки и да извършва дейността по доставката на стоки/материали (в подадената за 2010 г. от „****” ЕООД декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ *********/31.03.2011 г., в Справка 2 - амортизируеми активи към декларацията, не били декларирани амортизируеми активи, включително и транспортни средства - автомобили), както и наличие на кадрова обезпеченост за извършване на доставките на стоки (лицата по декларираните трудови договори не били работили в инкриминирания период в това дружество, както липсвали Декларация обр.1 и Декларация обр.6., ежемесечно подавани като информация за начислените и изплатени заплати и дължимите осигурителни вноски и ДОД).

Не били установени документи и доказателства свързани с товаро-разтоварната дейност (персонал, техника).

А представените от страна на ,****“ ЕООД фактури били копия, без фискални бонове от ЕКАФП. От писмо на ТД на НАП София, офис „Център” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-Пловдив било видно, че „****” ЕООД, на 16.03.2007 г., имало регистрирано ФУ модел “DAISY MICRO“ № 413, Инд. № ФУ DY234916, Инд. № ФП 36302972 за обект - офис с адрес гр.СОФИЯ, община Столична, ул.”**** ” № 4, което нямало връзка с НАП.

П.И.Й.бил собственик на капитала на дружеството и управител, но не бил работил с дружеството.

Не било установено то да разполагало с обекти - складови, търговски и пр., където да съхранява стоки и да извършва дейността по доставката на стоки/материали (в подадената за 2010 г. от „****” ЕООД декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ *********/30.03.2011 г., в Справка 2 - амортизируеми активи към декларацията, не били декларирани амортизируеми активи, включително и транспортни средства - автомобили), както и наличие на кадрова обезпеченост за извършване на доставките на стоки (лицата по декларираните трудови договори не били работили в инкриминирания период в това дружество, както липсвали Декларация обр.1 и Декларация обр.6., ежемесечно подавани като информация за начислените и изплатени заплати и дължимите осигурителни вноски и ДОД).

Не били установени документи и доказателства свързани с товаро-разтоварната дейност (персонал, техника).

А представените от страна на ,****“ ЕООД фактури били копия, без фискални бонове от ЕКАФП.

От писмо на ТД на НАП София, офис „Център” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-Пловдивбило установено, че „****” ЕООД на 07.03.2007 г. имало регистрирано ФУ „А-100 S“ модел „01“, № 396, Инд. № ФУ ED097983, Инд. № ФП 44117983 за обект - офис с адрес гр.София, община Столична, ул.”***” № 16, което нямало връзка с НАП.

Р.Л.А.бил собственик на капитала на дружеството и управител, но не бил работил с дружеството.

Не било установено то да разполагало с обекти - складови, търговски и пр., където да съхранява стоки и да извършва дейността по доставката на стоки/материали (в подадената за 2010 г. от „****” ЕООД декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ *********/31.03.2011 г., в Справка 2 - амортизируеми активи към декларацията, не били декларирани амортизируеми активи, включително и транспортни средства - автомобили), както и наличие на кадрова обезпеченост за извършване на доставките на стоки (лицата по декларираните трудови договори не били работили в инкриминирания период в това дружество, както липсвали Декларация обр.1 и Декларация обр.6., ежемесечно подавани като информация за начислените и изплатени заплати и дължимите осигурителни вноски и ДОД).

Не били установени документи и доказателства свързани с товаро-разтоварната дейност (персонал, техника).

Вещото лице не признава правото на данъчен кредит на «****» за този месец и по посочените фактури, издадени от «****» ЕООД, от «****» ЕООД и от «*****» ЕООД, тъй като и те не разполагали с материална и кадрова обезпеченост и документи ъобразно посоченото по горе за м.януари 2011г.

Вещото лице счита, че в Дневника за продажби за м.февруари 2011 г. „данъчната основа на продажбата” следвало да фигурира със стойност 331321.62 лв., която да се посочела в клетка 01 на СД за ДДС № 16001690683/14.03.2011 г. за данъчен период от 01.02.2011 – 28.02.2011 г., а в клетка 20 „Всичко начислен ДДС” да се отразяла сумата 66264.32 лв.

Счита също, че в Дневника за покупки за м. февруари 2011 г. „данъчната основа на доставките с пълен данъчен кредит” следвало да фигурира със стойност 98236.70 лв., която да се посочела в клетка 31 на СД, а в клетка 40 „Общо данъчен кредит” да се отразяла сумата 19647.32 лв. В клетка 50 „ДДС за внасяне” трябвало да се отрази сумата 46617.00 лв., а в клетка 71 „ДДС ефективно внесен” трябвало да се отрази сумата 393.51лв

Отбелязва, че декларираният от дружеството ДДС за внасяне в размер на 393,51 лв. бил разчетен с бюджета на 14.03.2011 г. в законно установения срок.

Вещото лице е установило разлика в данните подадени със СД за ДДС № 16001690683/14.03.2011 г. за данъчен период от 01.02.2011 – 28.02.2011 г. между деклариран и установен ДДС за внасяне в размер на 46223.49 лв., който и подлежал на внасяне.

Назначената допълнителна съдебно-счетоводната експертиза дава заключение (т.28), че в дневника за покупки за м.09.2010 г. „****” ЕООД било декларирало и данъчни фактури с №№:

Общата данъчна основа на тези фактури била 357829.50 лв. и начислено ДДС 71565.90 лв.

Вещото лице не признава правото на данъчен кредит на «****» за м.септември 2010 г. по посочените фактури, издадени от съответните фирми, тъй като те не разполагали с материална и кадрова обезпеченост и документи съобразно посоченото в първата ССчЕ за м.януари 2011г. и за м.февруари 2011г.

Вещото лице счита, че в Дневника за продажби за м.септември 2010 г. „данъчната основа на продажбата” следвало да фигурира със стойност 474838.61 лв., която да се посочела в клетка 01 на СД за ДДС № 16001592774/14.10.2010 за данъчен период от 01.09.2010 – 30.09.2010 г., а в клетка 20 „Всичко начислен ДДС” да се отразяла сумата 94967.81 лв.

Счита също, че в Дневника за покупки за м.септември 2010 г. „данъчната основа на доставките с пълен данъчен кредит” следвало да фигурира със стойност 112454.30 лв., която да се посочела в клетка 31 на СД, а в клетка 40 „Общо данъчен кредит” да се отразяла сумата 22490.81 лв. В клетка 50 „ДДС за внасяне” трябвало да се отрази сумата 72477.00 лв, а в клетка 71 „ДДС ефективно внесен” трябвало да се отрази сумата 911.10 лв.

Вещото лице е установило разлика в данните подадени със СД за ДДС № 16001592774/14.10.2010 г. за данъчен период от 01.09.2010 – 30.09.2010 г. между деклариран и установен ДДС за внасяне в размер на 71565.90 лв., който и подлежал на внасяне.

Вещото лице дава заключение, че в дневника за покупки за м.10.2010 г. „****” ЕООД било декларирало и данъчни фактури с №№:

Общата данъчна основа на тези фактури била 571564.00 лв. и начислено ДДС 114312.80 лв.

Вещото лице не признава правото на данъчен кредит на «****» за м.октомври 2010 г. по посочените фактури, издадени от съответните фирми, тъй като те не разполагали с материална и кадрова обезпеченост и документи съобразно посоченото в първата ССчЕ за м.януари 2011г. и за м.февруари 2011г.

Вещото лице счита, че в Дневника за продажби за м.октомври 2010 г. „данъчната основа на продажбата” следвало да фигурира със стойност 674623.15 лв., която да се посочела в клетка 01 на СД за ДДС № 16001613689/15.11.2010 г. за данъчен период от 01.10.2010 – 31.10.2010 г., а в клетка 20 „Всичко начислен ДДС” да се отразяла сумата 134924.67 лв.

Счита също, че в Дневника за покупки за м.октомври 2010 г. „данъчната основа на доставките с пълен данъчен кредит” следвало да фигурира със стойност 100754.97 лв., която да се посочела в клетка 31 на СД, а в клетка 40 „Общо данъчен кредит” да се отразяла сумата 20150.94 лв. В клетка 50 „ДДС за внасяне” трябвало да се отрази сумата 114773,73 лв., а в клетка 71 „ДДС ефективно внесен” трябвало да се отрази сумата 460.93 лв.

Вещото лице е установило разлика в данните подадени със СД за ДДС № 16001613689/15.11.2010 г. за данъчен период от 01.10.2010 – 31.10.2010 г. между деклариран и установен ДДС за внасяне в размер на 114312.80 лв., който и подлежал на внасяне.

Вещото лице дава заключение, че в дневника за покупки за м.11.2010 г. „****” ЕООД било декларирало и данъчни фактури с №№:

Общата данъчна основа на тези фактури била 592863.00 лв. и начислено ДДС 118572.60 лв.

Вещото лице не признава правото на данъчен кредит на «****» за м.ноември 2010 г. по посочените фактури, издадени от съответните фирми, тъй като те не разполагали с материална и кадрова обезпеченост и документи съобразно посоченото в първата ССчЕ за м.януари 2011г. и за м.февруари 2011г.

Вещото лице счита, че в Дневника за продажби за м.ноември 2010 г. „данъчната основа на продажбата” следвало да фигурира със стойност 640144.92 лв., която да се посочи в клетка 01 на СД за ДДС № 16001633243/14.12.2010 г. за данъчен период от 01.11.2010 – 30.11.2010 г., а в клетка 20 „Всичко начислен ДДС” да се отразяла сумата 128028.96 лв

Счита също, че в Дневника за покупки за м.ноември 2010 г. „данъчната основа на доставките с пълен данъчен кредит” следвало да фигурира със стойност 45507.34 лв., която да се посочела в клетка 31 на СД, а в клетка 40 „Общо данъчен кредит” да се отразяла сумата 9101.43 лв. В клетка 50 „ДДС за внасяне” трябвало да се отрази сумата 118927.53 лв., в клетка 70 „Приспаднат ДДС чл.92. ал.1” трябвало да се отрази сумата 0.00 лв., а в клетка 71 „ДДС ефективно внесен” трябвало да се отрази сумата 354.93 лв.

Вещото лице е установило разлика в данните подадени със СД за ДДС № 16001633243/14.12.2010 г. за данъчен период от 01.11.2010 – 30.11.2010 г. между деклариран и установен ДДС за внасяне в размер на 118572.60 лв., който и подлежал на внасяне.

Вещото лице дава заключение, че в дневника за покупки за м.12.2010 г. „****” ЕООД било декларирало и данъчни фактури с №№:

Общата данъчна основа на тези фактури била 446626.60 лв. и начислено ДДС 89325.32 лв.

Вещото лице не признава правото на данъчен кредит на «****» за м.декември 2010 г. по посочените фактури, издадени от съответните фирми, тъй като те не разполагали с материална и кадрова обезпеченост и документи съобразно посоченото в първата ССчЕ за м.януари 2011г. и за м.февруари 2011г.

Вещото лице счита, че в Дневника за продажби за м.декември 2010 г. „данъчната основа на продажбата” следвало да фигурира със стойност 646725.24 лв., която да се посочела в клетка 01 на СД за ДДС № 16001652257/14.01.2011 г. за данъчен период от 01.12.2010 – 31.12.2010 г., а в клетка 20 „Всичко начислен ДДС” да се отразяла сумата 129345.07 лв.

Счита също, че в Дневника за покупки за м.декември 2010 г. „данъчната основа на доставките с пълен данъчен кредит” следвало да фигурира със стойност 197710.88 лв., която да се посочела в клетка 31 на СД, а в клетка 40 „Общо данъчен кредит” да се отразяла сумата 39542.14 лв. В клетка 50 „ДДС за внасяне” трябвало да се отрази сумата 89802.93 лв., а в клетка 71 „ДДС ефективно внесен” трябвало да се отрази сумата 477.61 лв.

Вещото лице е установило разлика в данните подадени със СД за ДДС № 16001652257/14.01.2011 г. за данъчен период от 01.12.2010 – 31.12.2010 г. между деклариран и установен ДДС за внасяне в размер на 89325.32 лв., който и подлежал на внасяне.

Вещото лице заключава, че за периода 01.09.2010 г. – 28.02.2011 г. дължимият ДДС бил в общ размер на 458664,19 лева (393776.62 лева за периода 01.09.2010 г. – 21.12.2010 г. и 64887,57 лева за периода 01.01.2011 г. – 28.02.2011 г.) и с отчитане на внесените от задълженото лице „****” ЕООД суми за периодите, както следва:

за септември 2010 г. по СД по ЗДДС № 16001592774/14.10.2010г. - ДДС за внасяне в размер на 71565.90 лв.;

за октомври 2010 г. по СД по ЗДДС № 16001613689/15.11.2010г. - ДДС за внасяне в размер на 114312.80 лв.;

за ноември 2010 г. по СД по ЗДДС № 16001633243/14.12.2010г. - ДДС за внасяне в размер на 118572.60 лв.;

за декември 2010 г. по СД по ЗДДС № 16001652257/14.01.2011г. - ДДС за внасяне в размер на 89325.32 лв.;

за януари 2011 г. по СД по ЗДДС № 16001670556/14.02.2011г. - ДДС за внасяне в размер на 18664.08 лв. и

за февруари 2011 г. по СД по ЗДДС № 16001690683/14.03.2011г. - ДДС за внасяне в размер на 46223.49 лв.

По делото нямало данни за погасяване на периодични данъчни задължения или авансово внесени такива в държавния бюджет и същите били дължими.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл.371, т.2 от НПК, като това негово самопризнание се подкрепя от целия събран поделото доказателствен материал.

На първо място това са показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели Н. Ч., Г. А., В. Ц., Н.Х., З. Я., К. А., Г. В., П. Й.О., Г. Я., Г. Й., Р. Р., Л.Л., А.Н., В. В., Ф. Ф., Ж. Й., Н. А., И.Д., С. Ц., З. В., Г. К., Е. И., Н. Н., И.М., Д. Р., Й. М., Г. Б., Т. М., В. Г., Б. Т., В. Н., Р. Е., Р. А., К. С., Л. И.

Обвинението се потвърждава напълно и от всички писмени доказателства по делото, описани надлежно от представителя на държавното обвинение в т.2 в справката към обвинителния акт – л.63 от същия.

В подкрепа на държавното обвинение са и заключенията на назначените по делото и изготвени от вещото лице Р. М. съдебно счетоводна експертиза и допълнителна съдебно счетоводна експертиза.

При установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Д.Б.Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6,т .7 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че: През периода месец септември 2010г. – до 14 март 2011г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, на 6 пъти, в качеството на управител на „****“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, чрез посредственото извършителство на счетоводителя Г. Т.А., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 458664,19 лева за „****“ ЕООД – Пловдив, представляващи дължим данък върху добавена стойност, като е потвърдил неистина и затаил истина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му - чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание – отчетни регистри по смисъла на чл. 124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС - дневници за покупки, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит както следва:

а на 14.01.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 89325,32 лева като в СД по ЗДДС, вх.№16001652257/14.01.2011 г. за данъчен период м. декември 2010г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 128867.46 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 39542,14 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 477,61 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 89802,93 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 89325,32 лв

От обективна страна подсъдимият е извършил престъплението чрез посредственото извършителство на счетоводителя на „****“ ЕООД –гр.Пловдив свидетелят Г. А..

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл при целени и настъпилил общественоопасни последици.

Причини за извършване на престълението – ниска правна култура, слаби волеви задръжки, стремеж за облагодтелствена по неправомерен начин,

Мотиви за извъшване на престъплението – користни.

При установената фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация, след като се съобрази с предвиденото в закона наказание за извършеното от подс. Б. престъпление и взе предвид целите на генералната и специална превенции, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи трябва да бъде определено при смекчаващи отговорността обстоятелства – като такива следва да се отчетат чистото съдебно минало, добрите характеристични данни на подсъдимия, искреното му съжаление и разкаяние за стореното, заявено пред съда, значителният период от време от извършване на престъпленията до постановяване на присъдата по настоящото дело. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено високият размер на причинените щети извън правната квалификация на деянието, както и невъзстнановяването на вредите от престъплението. Законодателят за извършеното от подс. Б. престъпление е предвидил наказания от 3 до 8 години лишаване от свобода, както и конфискация на част или цялото имущество на виновния. При индивидуализацията на наказанието съдът намира,че на Б. следва да се наложи наказание в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода. Тъй като производството по делото, както стана дума по-горе е по реда на Глава 27, чл.371, т.2 от НПК след съборазяване с разпоредбата на чл.58А, ал.1 от НК това наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода следва да се намали с 1/3 или наказанието, което подс. Б. следва да търпи е в размер на 3 години лишаване от свобода.

Съдът след като се съобрази с личността на подсъдимия Б., която не е със завишена степен на обществена опасност намира, че спрямно него целите на наказанието могат да бъдат постигнати с прилагане института на условното осъждане, поради което на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието от 3 години лишаване от свобода следва да се отложи с изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът намира, че на подс.Б. не следва да се налага другото предвидено в закона наказание за извършеното от него престъпление – конфискация на част или цялото му имущество, поради липса на данни по делото, че същият има каквото и да било имущество.

Приетият за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск следва да бъде уважен изцяло. Безспорно е налице пряка причинно-следствена връзка между извършеното престъпление и причинените щети в бюджета на държавата, които подс.Б. ще следва да възстанови изцяло, ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата от 458 664,19 лв.

Разноски по делото:

Подсъдимият Д.Б.Б. следва да заплати сумата от 18 346, 57 лв. – държавна такса , съобразно уважения размер на гражданския иск, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 703, 28 лв.

Подсъдимия Д.Б.Б. следва да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на ОП-Пловдив сумата от 2 032,62 лева /две хиляди тридесет и два лева и шестдесет и две стотинки/.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия:

Съобщи за изтекли лични данни