Решение по дело №646/2025 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 153
Дата: 7 август 2025 г. (в сила от 7 август 2025 г.)
Съдия: Ралица Герасимова
Дело: 20254500200646
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Русе, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми август през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
при участието на секретаря Ева Д.а
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Частно наказателно дело №
20254500200646 по описа за 2025 година

РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС) ПРИЗНАВА решение N BН-GS/03/256000018460/25 на
несъдебен орган на Австрия от 01.04.2025 г., влязло в сила на 23.04.2025 г. за налагане на
финансова санкция на българския гражданин М. Р. И., роден на ***г., ЕГН **********, с
постоянен адрес Република България, гр. Русе, ул. „*** в размер на 70 евро с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението от 136.50
лева за нарушение § 20 Abs. 2 Stral3enverkehrsordnung 1960 - StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960
zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 52/2005 § 99 Abs. 3 lit. a StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960
zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 90/2023 от Правилника за движение по пътищата на
Австрия.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВТАС в 7– дневен срок от
днес.
Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за решението, а копие
от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на Министерството на правосъдието
на Република България.
1
За решението да се уведоми и съответния изпълнителен орган.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________

2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция от компетентен
несъдебен орган на Австрия.
В проведеното публично съдебно заседание представителят на РОП поддържа
становище, че са налице всички основания за признаване на решението на чуждестранния
съдебен орган и изпълнението му, поради което отправя искане в тази насока.
Назначеният служебен защитник на засегнатото лице намира искането за основателно и
развива подробни съображения.
Засегнатото лице МРИ нередовно призован – не се явява.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на
страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице МРИ е роден на ***, ЕГН **********, с постоянен адрес Република
България, гр. Русе, ул. „***.
С решение N BН-GS/03/256000018460/25 на несъдебен орган на Австрия от
01.04.2025 г., влязло в сила на 23.04.2025 г. българският гражданин И е бил осъден да
заплати в полза на държавата – Австрия сумата от 70 евро, за осъществен състав на
нарушение по § 20 Abs. 2 Stral3enverkehrsordnung 1960 - StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960
zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 52/2005 § 99 Abs. 3 lit. a StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960
zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 90/2023 от Правилника за движение по пътищата на
Австрия – затова, че на 05.01.2025 г. в 5:07 ч. в Neusiedi am See, A 4, Strkm 46,130,
Fahrtrichtung Wien (ABCTPИЯ), в качеството си на шофьор на лек автомобил с регистрация
*** е превишил допустимата максимална скорост от 130 км. ч. с 17 км/ч. (след приспаднат
толеранс).
Въз основа на този акт е издадено и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).
Видно от удостоверението, решението за налагане на финансова санкция е издадено
от компетентен несъдебен орган на решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
националния й закон и приложими подзаконови нормативни актове. От текста му се
установяват и индивидуализиращите засегнатото лице данни – имената, рождената дата и
адреса в България, а също и: датата на издаване на решението и на влизането му в сила;
размерът на наложената санкция – 70 евро; данните за обстоятелствата на извършване на
нарушението; видът и правната квалификация на нарушението по нормативните актове на
издаващата решението държава.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
На първо място, в процесния случай не се изисква проверка за двойна наказуемост на
деянието, тъй като с решението се санкционира поведение, представляващо нарушаване на
правилата за движение по пътищата (чл. 30, ал. 2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС). Касае се за
наложена финансова санкция по смисъла на изричните предписания на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗПИИРКОРНФС.
На следващо, засегнатото лице МРИ има местоживеене на територията на Република
1
България (чл. 30, ал. 3, пр. последно от ЗПИИРКОРНФС)-същият е с регистриран постоянен
адрес гр. Русе.
Горните обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на
решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от
закона. Удостоверението съдържа всички предвидените в закона и рамковото решение
реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла
погасителна давност за изпълнение на наказанието по законодателството на Република
България, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на
решението, деянието е извършено на територията на чуждата държава, т.е. не е налице някоя
от хипотезите на чл. 5, а санкцията, която се претендира да бъде приета е на границата от 70
евро, посочена в чл. 35, т. 6 от закона. Също така по делото са налице и данни (изрично
отразяване в удостоверението), че засегнатото лице е било уведомено за правото си да
обжалва решението и относно сроковете, които са били в сила за това обжалване, съгласно
законодателството на издаващата държава.
Релевирани към настоящия казус, горните принципни съображения мотивираха
настоящия състав да приеме, че в конкретната хипотеза не е налице основание да откаже
признаване на решението. Тъй като то се отнася до парична сума – в размер на 95 евро,
съдът определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението, която в случая възлиза 136.50 лева.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав постанови съдебния
си акт.

2
Съобщи за изтекли лични данни