Решение по дело №4958/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2023 г.
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20201100504958
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, 06.07.2023г.

         В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                        мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……..…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №4958 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

          С решение №39716 от 13.02.2020г., постановено по гр.дело №21204/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, е осъден Е.Д.И., с ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ сумата от 948.11 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. - 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2019г. до окончателното й погасяване; на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 221.76 лв., обезщетение за забава върху цената на незаплатената топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. - 27.03.2019г.; както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 1211.89 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Е.Д.И., с ЕГН **********, подадена чрез назначен особен представител адв.С.Ф., с която се обжалва решение №39716 от 13.02.2020г., постановено по гр.дело №21204/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, с което са уважени изцяло предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че първостепенният съд неправилно е приел, че релевираното от ответника възражение за давност досежно вземания за главница за част от исковия период е неоснователно, като е изложил мотиви, че погасителната давност е прекъсната с извършено плащане. Твърди се, че с извършеното плащане са погасени задължения по фактури за м.12.2015г. и за м.01.2016г. и м.02.2016г., т.е. касае се за задължения, възникнали преди м.03.2016г., предвид на което липсва основание да се приеме, че е прекъсната погасителната давност досежно претендираните от ищеца вземания за главница за част от исковия период от 01.03.2016г. до 30.04.2017г.. Твърди се, че в с оглед датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2019г., се явяват погасени по давност претендираните от ищеца вземания за главница за част от исковия периода - 01.05.2015г. до 29.02.2016г., поради което неправилно първоинстанционният съд е уважил в пълния претендиран размер предявения иск за вземания за главница, представляваща цена на доставена в имота топлинна енергия, в.т.ч. и цена на услугата "дялово разпределение". Излага се още, че в приетото по делото заключение на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза вещото лице експерт- счетоводител е изчислил, че претендираните от ищеца вземания за главница за стойността на доставена в имота, но незаплатена топлинна енергия, за част от исковия период, който е извън погасителната давност, а именно от 01.03.2016г. до 30.04.2017г., възлиза на 430.52 лв., а претендираните лихви за забава върху непогасената по давност главница за исковия период – 15.09.2016г. до 27.03.2019г., възлизат на 86.89 лв., с които суми първоинстанционният съд не се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Твърди се още, че първостепенният съд е допуснал редица процесуални нарушения като не е допуснал събиране на доказателства, поискани от ответника и по този начин е ограничил правото на защита на страната. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, чрез процесуален представител юрисконсулт Г.Чавдаров, депозира писмен отговор, както и представя молба от 06.04.2023г., в които се изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице-помагач - "Н." ЕАД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, срещу Е.Д.И., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, но по същество е частично неправилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са изцяло уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че претендираните от ищеца вземания са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия, както и че същият е изпаднал в забава, тъй като задължението му за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. Посочено е още в мотивите на обжалваното решение, че релевираното от ответника възражение за давност досежно част от претендираните от ищеца вземания за главница е неоснователно, тъй като е налице прекъсване на давността. Обоснованият краен извод на СРС за основателност на предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД е направен при неправилен анализ на събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Изложените в жалбата доводите в този смисъл за основателни.в

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Предвид нормата на чл.153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието битов клиент на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период битови клиенти на топлинна енергия са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Горната законова уредба определя, че потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай от представените по делото доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №2, том I, рег.№249, нот.дело №1/16.01.2004г. и удостоверение за наследници от 08.05.2019г., издадено от СО район „Надежда“, се установява обстоятелството, че процесният топлоснабден имот е придобит през 2004г. чрез договор за покупко-продажба от И.Д.И., който е починал на 10.02.2016г. и е оставил единствен законен наследник Д.И.М.– баща, който също е починал на 20.11.2018г. и съответно е оставил наследник по закон - Е.Д.И. – син, срещу който са предявени от топлофикационното дружество исковете за заплащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия и обезщетение за забава. Следователно от доказателствата по делото се налага извода, че от началото на исковия период – 01.05.2015г. до 10.02.2016г. е  съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие от една страна и И.Д.И., наследодател на ответника, който се е явявал "клиент на топлинна енергия" по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ /редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на която разпоредба в притежавания от И.Д.И. апартамент, намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133, ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлинна енергия, като след неговата смърт до края на исковия период – 30.04.2017г., страна по възникналото облигационно правоотношение е бил Д.И. М., единствен законен наследник на И.Д.И.. Възникналото договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия през исковия период – 01.05.2015г. до 30.04.2017г. е съществувало при действието на ЗЕ /обн. в ДВ, бр.107/09.12.2003г./ и на Общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, които съгласно чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. По изложените мотиви се налага извода, че в случая единствен правнорелевантен факт досежно възникването на договорното правоотношение между страните е факта кой е собственикът, респективно носителят на ограничено вещно право на ползване върху имота за исковия период от време. Както се посочи по-горе от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се доказва, че титуляри на правото на собственост върху процесния имот през исковия период са били съответно И.Д.И., който е придобил имота на основание договор за покупко-продажба, и същият е починал на 10.02.2016г. и след неговата смърт до края на исковия период неговия наследник по закон - Д.И. М., който е придобил имота на основание наследствено правоприемство и също е починал на 20.11.2018г., т.е. след края на процесния период. Следователно наследодателите на ответника са били потребители на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ и са имали задължението да заплащат стойността на доставяната от ищеца в процесния имот за исковия период топлинна енергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна инсталация (чл.140, ал.3 ЗЕчл.143 ЗЕ и чл.145, ал.2 и ал.3 ЗЕ).

След като по делото е установено принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение между наследодателите на ответника и топлофикационното дружество през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, то този факт е достатъчен за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в процесния топлоснабден имот е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. 

На следващо място въззивният съд приема, че от приетите по делото писмени доказателства се установява и размерът на реално потребеното количество топлоенергия за процесния период. При кредитиране заключението на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в процесния топлоснабден имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. Експертът-топлотехник е посочил, че сумите за топлинна енергия в процесния топлоснабден имот са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Следователно съдът приема, че ищецът е доказал, че през целия исков период е доставял топлинна енергия в процесния недвижим имот и съответно за наследодателите на ответника, които по изложените по-горе съображения, са били през процесния период потребители на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ, е възникнало задължението да заплатят стойността на доставената в имота топлинна енергия. Ответникът - Е.Д.И. като единствен наследник по закон на своите наследодатели, които през исковия период са били потребители на топлинна енергия, е наследил и посоченото задължение към ищеца за плащане на топлинната енергия, доставена в процесния имот през исковия период. 

На следващо място въззивният съд приема, че след като вземането на ищеца е доказано по основание, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответника - Е.Д.И., чрез назначен особен представител възражение за давност. В случая неправилно първоинстанционният съд е приел, че релевираното възражение за давност е неоснователно доколкото е налице прекъсване на давността с извършено плащане. Настоящият въззивен състав счита, че наведеното от ответника възражение за давност е частично основателно. В случая претендираните от топлофикационното дружество вземания от ответника представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл.111 от Закона за задълженията и договорите, по отношение на което се прилага тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница и лихва/, давността тече от деня на падежа. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2019г., се явяват погасени по давност претендираните от ищеца вземания за главница за част от исковия периода - 01.05.2015г. до 29.02.2016г., чиято изискуемост е настъпила преди 12.04.2019г.. Следователно дължими са всички претендирани от ищеца вземания за стойността на доставена топлинна енергия за процесния топлоснабден имота за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г., които възлизат на сумата от 430.52 лв. /съгласно приетото по делото заключение на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза/, към която сума следва да се прибави и цена на услугата "дялово разпределение" за същия период от 28.00 лв. или общо дължима сума за главница за периода 01.03.2016г. до 30.04.2017г. възлиза на 458.52 лв.. Следователно предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ се явява основателен и доказан за сумата от 458.52 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия, в т.ч. и цена на услугата "дялово разпределение", за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата и в тази част съдебният акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че не споделя аргументите на първоинстанционния съд, че е налице прекъсване на давността с извършено плащане, тъй като от данните в приетото по делото заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че плащането на сумата от 308.69 лв. е извършено през периода м.05.2015г. до м.02.2016г., т.е. през тази част от исковия период, която е погасена по давност, поради което това плащане не би могло да прекъсне давностния срок за претендирани вземания, възникнал за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г..

По горните аргументи обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено на основание чл.271, ал.1 от ГПК в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ над сумата от 458.52 лв., стойност на доставена топлинна енергия, в т.ч. и цената на услугата "дялово разпределение", за периода 01.05.2015г. до 29.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата, до пълния уважен размер от 948.11 лв., и вместо него да бъде постановено друго решение, с което в тази част предявеният иск да бъде отхвърлен, както и за периода 01.05.2015г. до 29.02.2016г., като погасен по давност.

По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД настоящият състав намира, че по делото е доказано, че ответникът е изпаднал в забава досежно претендираните от ищеца вземания за главница, поради което дължи лихва за забава. В разпоредбата на чл.33 от ОУ /в сила от 27.06.2016г., действащи към релевантния период/ към договора за доставка на топлинна енергия е регламентирано, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. В този смисъл и на основание чл.84, ал.1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл.86 ЗЗД, независимо че избраният ред за начисляване на енергията е по прогнозни и една изравнителна сметки. В приетото по делото заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза вещото лице-счетоводител е изчислило, че мораторната лихва върху сумата от 430.52 лв., непогасена по давност част от неплатената стойност на доставената в имота топлинна енергия, за претендирания период от 15.09.2016г. до 27.03.2019г. възлиза на 86.89 лв., до който размер предявения иск се явява основателен и доказан и в тази част съдебният акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

На следващо място относно претенцията за лихва за забава върху цената на услуга за "дялово разпределение" въззивният съд приема за недоказана и такава на следва да се присъжда. Настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по нея. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и конкретния случай относно престирането на цената на услугата за "дялово разпределение", длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за "дялово разпределение", съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за забава върху цената на услугата за "дялово разпределение" за исков период.

По горните аргументи обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено на основание чл.271, ал.1 от ГПК в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД над сумата от 86.89 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2016г. до 27.03.2019г., до пълния уважен размер от 221.76 лв., и вместо него да бъде постановено друго решение, с което в тази част предявеният иск да бъде отхвърлен.

На следващо място съдът приема, че доводите в жалбата за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, с оглед на което доводите за допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната въззивна жалба, се явяват неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на спора следва да се отмени частично решението и в частта на присъдените в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК разноски над сумата от 565.00 лв. до присъдения размер от 1211.89 лв., които са изчислени съобразно уважената част на предявените искове.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззивника – ответник, но доколкото по делото няма данни за реално направени такива, съдът не следва да се произнася в тази насока.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение №39716 от 13.02.2020г., постановено по гр.дело №21204/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, В ЧАСТТА, в която е осъден Е.Д.И., с ЕГН **********,***; да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***;  на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ над сумата от 458.52 лв., стойност на доставена топлинна енергия, в т.ч. и цена на услугата "дялово разпределение", за периода 01.05.2015г. до 29.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата, до пълния уважен размер от 948.11 лв., с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД над сумата от 86.89 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2016г. до 27.03.2019г., до пълния уважен размер от 221.76 лв., както и с правно основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК над сумата от 565.00 лв. до присъдения размер от 1211.89 лв., направени разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***23Б, срещу Е.Д.И., с ЕГН **********,***; при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ за сумата от 489.59 лв. /разликата над сумата от 458.52 лв. до пълния предявен размер от 948.11 лв./, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, в т.ч. и цена на услугата "дялово разпределение", за периода 01.05.2015г. до 29.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като погасен по давност, както и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 134.87 лв. /разликата над сумата от 86.89 лв. до пълния предявен размер от 221.76 лв./, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2016г. до 27.03.2019г., като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решение №39716 от 13.02.2020г., постановено по гр.дело №21204/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, в останалите обжалвани части.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :              

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ : 1./                 

 

 

                                                                        2./