№ 365
гр. Перник , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500320 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят лично и с адв. В..
Вместо въззиваемите се явява адв. Е.
За ДСП „Отдел закрила на детето“ гр. Перник се явява социалният работник Р..
Свидетелите А.С и К.Т. се явяват лично.
Адв. В. – да се даде ход на делото.
Адв. Е. – да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Пристъпи към разпит на свидетеля, на когото сне самоличността, както следва:
А.Д.С. – на 47 г., българин, българско гражданство, неосъждан, женен, без родство
и дела със страните.
Предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК. Свидетелят обеща да
говори истината.
Работя в І-во РУ на МВР гр. Перник, полицейски участък гр. Б.. Познавам
1
жалбоподателя В.Б. изцяло от служебната ми работа. Имали сме множество сигнали
през последните пет години в с. Ч.Г., на които сме се отзовавали. Аз съм присъствал на
около три сигнала. Последният сигнал, на който съм ходил може би беше миналата
година, но не съм сигурен. Беше пролет или лято, но това е много относително, не
мога да кажа точно, кога съм ходил на сигнал. Не мога да кажа миналата година дали
съм бил на повече от един сигнал в с. Ч.Г.. Не зная съда, защо точно ме вика и по какъв
повод. Имаше случай, при който транспортирахме Д. до “Пулс” тук в града. Тя си
носеше багаж, настани се там. Имаше сигнал за инцидент в с. Ч.Г., ние отидохме на
място, но подробности не мога да кажа, защото случаите се припокриват и не мога да
помня това дали касае този случай или друг. Като отивахме имаше кавги между тях,
ако се завежда преписка, започваме да работим по нея. крещи се на висок тон, изрази
от рода “пияница”, но точни конкретни думи не мога да кажа.
На в проси на адв. В..
Свидетелят А.С. – не мога да кажа на кого вика пияница. Аз не съм нищо
записвал. Когато сме ходили на адрес и двамата са били афектирани. Не мога да
преценявам дали Д. е адекватна, или не. Изнервени хора, които си крещят на висок
тон.
На въпроси на адв. Е..
Свидетелят А.С. - когато идва сигнал, дежурния ни нарежда да се озовем на
сигнала. Дежурният казва най общо, какъв е случая, например семеен скандал. Не мога
да кажа в конкретния случай какво ни е предадено. Мисля, че когато заведохме Д. в
„Пулс“, тя беше с детето. Мисля, че Д. предложи да я заведем в „Пулс“. Мисля, че не за
първи път тя отива в “Пулс“. По принцип когато се отзовем на сигнал за семеен
скандал, ние информираме, че могат да се обърнат към „Пулс“. В случая така сме
преценили, ние да я закараме. Това не ни е практика, но това става с разпореждане на
дежурния. Д. може би е поискала да я закараме до “Пулс”. Не мога да кажа защо сме я
закарали, просто така сме преценили. Когато ходихме на сигнала беше през светлата
част на деня. Не помня подробности дали е имало мотор, или не.
Пристъпи към разпит на свидетеля, на когото сне самоличността, както следва:
К.Г.Т. – на 52 години, българин, българско гражданство, женен, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК. Свидетелят обеща да
говори истината.
Аз работя младши разузнавач в сектор „Криминална полиция“, участък Б. при І-
во РУ на МВР гр. Перник. Виждал съм жалбоподателя. Този човек съм го виждал
2
нееднократно, във връзка със служебните си задължения. Срещал съм се по повод
пускани сигнали и от него и срещу него. Миналата година септември-октомври, не
помня точната дата когато съм го виждал във връзка с работата. Действието се разви в
с. Ч.Г., на улицата, на която живее неговата приятелка или съпруга. Бях на работа, не
мога да кажа точно часа е било. Беше подаден сигнал, че в с. Ч.Г., на улицата, на която
живее приятелката на жалбоподателката има проблеми. С колегата, който беше преди
мен посетихме адреса. На място установихме приятелката на жалбоподателя, която ни
обясни, че същия господин и е отправял закани и заплахи, удрял я е и имало е скандал.
На място не бе детето, а тя обясни, че заедно с майка и е напуснало дома и е отишло пи
съседи или в центъра. Впоследствие се появи майка и й детето, появи се и
жалбоподателя. Започна в наше присъствие обиди и закани, но не мога да кажа точно
какви. Наложи се на господина да кажем да се дръпне от мястото, за да се предотврати
конфликта. Докладвано бе и господина и той бе предупреден с протокол, доколкото си
спомням, но не съм много сигурен, а госпожата, с детето беше настанена в жилище на
фондация в „Пулс“, гр. Перник. Накарахме жалбоподателя да се дръпне, защото
непрекъснато имаше отправяни реплики, както от него, така и от приятелката му.
Репликите бяха, че видиш ти, ще те пребия, ще имаш проблеми. Доколкото си спомням
и той й казваше тези неща. Не си спомням дали тя му казваше, че ще го убие. Бабата с
детето и жалбоподателя, дойдоха почти едновременно. В присъствие на детето имаше
разправии. В присъствие на детето имаше употребени реплики, като споменатите, от
този тип закани, заплахи и обиди. Те се отправяха двустранно, и от двете страни.
Имайки предвид и предишните сигнали и преписки, които са били на този адрес, това е
в порядъка на много години – не е единичен случай, а и Д. имаше контакти в Социални
грижи. Тя не един път е настанявана. Тя се беше свързала с тях и ни помоли да я
закараме, във връзка с настаняването. Ние докладвахме в дежурната и имаше
разрешение да окажем съдействие на Д. да бъде закарана до защитеното жилище
“Пулс”, заедно с детето и багажа. В мое присъствие физическо посегателство между
страните не е имало.
На въпроси на адв. В..
Свидетелят К.Т. – не си спомням върху Д. да ли е имало наранявания. Ако е
имало кръв, или нещо такова, то би следвало да викнем бърза помощ. Д. определено
беше превъзбудена, той беше в същото. Лично аз не съм водил преписките, които са
били в годините назад. По мое виждане причините за тези скандали е употребата на
алкохол и бойното държание на двете страни. По мои наблюдения и двете страни пият.
Не мога да кажа дали Д. е била пияна, или трезва, не беше пробвана. За него същото.
Не си спомнял някой от тях да ми лъхал на алкохол. От провежданите разговори назад
в годините със страните, както с техни близки и роднини съм чувал, че докато не
употребят алкохол всичко е наред, а пийнат ли стават чудеса. Не мога да кажа, кой е
3
подал сигналите. Не мога да кажа, дали сигналите са били само от една от страните,
или от двамата. Нямам данни дали някой от тях е настанявал на лечение за алкохол. Не
мога да кажа дали освен алкохол употребяват нещо друго.
На въпроси на адв. Е..
Свидетелят К.Т. – когато отидохме на място Д. ми разказа, че Венцислав е
започнал да буйства, да я обижда, удрял я е. Не мога да кажа къде е било детето. Тя ни
разказа, че когато е започнало всичко това, майка и е извела детето навън. Пред нас Д.
заявяваше, че се страхува от Венцислав. В колата детето беше спокойно, не ми е
направило впечатление да плаче. Когато бабата доведе детето, то беше нормално,
ходеше си, не е плакало, а те си се караха. Ние като пристигнахме на място беше само
Д., а след това дойдоха жалбоподателят и бабата с детето. Не си спомням друг да е
имало на място. Венцислав живее по мое наблюдение в гр. Перник, но периодично,
когато са в подобри отношения с Д., той живее в с. Ч.Г.. Не мога да кажа, дали към
въпросния момент те са живеели заедно в с. Ч.Г., или той е отишъл да ги види.
Венцислав имаше доста мотори, коли и камиони. Държеше ги в с. Ч.Г. пред къщата на
Д.. Не съм го виждал да вози детето на мотор. Не си спомням в конкретния случай да е
коментирано возене на мотор. Водени са множество преписки, някои от тях са били и
за счупени вещи. В конкретния случай не сме влизали вътре, действието се разви на
входната врата. Д. ни чакаше отвън. Пред портата стана всичко. Аз не се занимавам с
проследяване на заповедите за защита. В този случай се отзовах аз, тъй като бяхме
заедно с колегата, а няма начин един служител да отиде адрес.
Социалният работник – социалният доклад, който е представен е изготвен от
мой колега. Аз лично по конкретния случай нямам преки впечатления. Нямам какво да
добавя към вече представения социален доклада.
Адв. В. – няма да соча нови доказателства и нямам доказателствени искания.
Адв. Е. – няма да соча нови доказателства и нямам други доказателствени
искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. В. – както е описано във въззивната жалба срещу атакуваното решение,
считам, че същото е незаконосъобразно и следва да бъде постановено ново решение, с
което първоинстанционното да бъде отменено и молбата, която е депозирана от Д.Й.,
заедно с нейното дете А.Б., за това, че срещу тях е извършено домашно насилие, следва
да бъде оставена без уважение. Считам, че аргументите съм в посочил в жалбата. По
4
наше искане, въпреки, че това трябваше да се случи в първата инстанция, беше
поискано да се разпитат полицейските служители, за да помогнат на съда да вземе най
правилното решение. Полицейските служители, защо не са разпитани пред първа
инстанция, незнам. В това решение, което го атакуваме, първо не е мотивирано и второ
е издадено при липсата на каквито и да било доказателства, че в случая се касае за
някакво емоционално, физическо, икономическо и каквото и да било насилие, които
хипотези са изброени в чл. 2 от Закона за закрила за домашно насилие. Молбата е доста
обща, такава каквото Д. пуска редовно такива молби срещу моя доверител, общи и
касаещи предишни случаи. Единствено което опитва да внесе в самата декларация
отново не става ясно основните елементи, какво насилието, кога е станала, времето
пред което е станало, дали било в светлата, или в тъмната част. Да предположим, че тя
е изложила искане, че това е психическо насилие, той като в декларацията по чл. 9,
ал.3 завършва, като казва, че доверителят ми се е заканил, че ще бъде убита. Аз точно
за това поисках самите свидетели, защото това е опит за убийство, или най малкото
закана за убийство, което на практика, това сочи тя, че в това се изразява самото
емоционално насилие, защото се убедихме, че физическо насилие не е имало. Трябва
да имаме обективни данни, било медицинско, или епикриза за некакви травматични
увреждания. Такова нещо нямаше. Полицейските служители ги поискахме за да
установим, дали което пише в декларацията е истина, а именно, че пред тях на
въпросната дата той се е заканил с убийство. Това е сериозна закана и би требвало
първия полицейски служител, който го разпитахме, трябваше да му направи
впечатление, а не да казва, че не си спомня. Да му направи впечатления, че наистина
пред тях доверителят ми е казал, че ще я убие. Нищо подобно, човека твърди, че не се
спомня, а тези разправии, които той казва са постоянни и са свързани с детето. Когато
доверителят ми отиде да си види детето стават тези разправии. Втория служител, който
доста неща си спомни и разказа, че всичко се дължи на алкохола от страна на двамата.
Защо винаги „Пулс“ агенцията и полицията обръщат внимание на Д. и постоянно ги
използва като такси, а защо примерно не защитят моя доверител от нея. И той и тя
употребяват алкохол и от това идва проблема. Така или иначе на тази дата, втория
свидетел беше категоричен, че са си разменяли обиди. Той каза, че не е чул, че тя ще
бъде убита от моя доверител. Нали точно в това се състои в нейната молба това
домашно насилие. Трябва да има обективни данни, а такива няма. Полицейските
служители не са чули, а това щеше да им направи впечатление, ако има закана за
убийство. Всичко друго е абсолютно общо. Тя говори, че постоянно имат проблеми и
караници, нещо което се потвърди. Според мен, на практика, ако към момента, когато
тя е депозирала искането си, защото съдията, на когото е разпределено делото е
трябвало да се произнесе в срок от 24 ч. и да защити лицето, което търси такава
защита. Няма такива категорични доказателства и издава заповедта. Ако към момента
тази молба е вършила някаква работа и тази декларация е било прието, че е основно
5
доказателствено средство. Все пак трябваше пред първата инстанция тази молба и тази
декларация да бъдат подкрепени с някакви доказателства - от медицински документи,
със с свидетелски показания. Този човек да бъде ограничен, да вижда детето си и да се
доближава до нея. Считам, че това са важни неща, а това не беше доказано. Считам, че
с показанията на тези полицейски служители, намирам, че в случая липсва от моя
доверител доказано домашно насилие по отношение на нея. По същата логика може да
се твърди, че и тя е извършила домашно насилие по отношение на него. Детето не е
било притеснено, нито е плакало, било е било спокойно и преди идването на полицаите
и по времето когато са дошли. Това са все неща, които считам, че с тази декларация в
която се сочи, че има закана за убийство са изолирани, не са доказани по никакъв
начин и в случая липсва състав на чл. 2, а именно евентуално извършено домашно
насилие при хипотезата на емоционалното домашно насилие. Моля да постановите
решение, с което да отмените решението на Пернишки районен съд и да отхвърлите
молбата на Д.Й. и на детето, като неоснователна и недоказани. Моля да ми присъдите
разноски пред тази инстанция в размер на 200 лв., за което представям списък.
Жалбоподателят В.Б. – с нея сме заедно от 2015 година, това е трето отиване до
„Пулс“. Първият път като отиде ми се обади ми се по телефона, каза ми да внимавам,
отидех там на некакъв съд. Вторият път ми се обади и ми каза да и пратя ми 100 лв. да
се прибере от гр. Стара Загора. Не съм правил домашно насилие. Действително пили
сме с нея, а когато пием винаги става така. При един скандал тя ми счупи ръката.
Втория път пратих пари, прибра се. Каза да живеем у тях, преместих се у тях, а тя
постоянно, дразни и скандали, на мен ви е викала полиция, даже когато сутринта спим.
Майка и има психични отклонения. Аз един месец преди този случай се без изнесъл.
Помня че не е имало никакво домашно насилие, тръгнах си и викам ще приключвам с
тая. Тя ми се обажда по телефона – „върни се, върни се“, а аз си викам, не искам при
тези хахави хора да се връщам. Отивам да си взема едно скъпо колело, което беше
около 1 500 лв. Влизам вътре и видех детето, излязохме с него и седнахме на беседката
на вън. Тя излезе, беше видимо пияна. Тя е наркоманка, регистрирана и ми вика, ти
защо не се обаждаш, защо не чукаш. Викам и защо трябва да чукам. Аз отидех с детето
на една площадка с детето. Гледам от полицейската кола идват двама. Майка и вика, ти
си ходи. Аз отидех и двамата служители, които бяха и ме накараха да подпиша
протокол. Аз им казах, че не съм направил нищо и нема да подпиша. Същия ден детето
беше мърляво, а тя пияна. Тя се обади на „Пулс“ и той говори с нея и ми викат да си
тръгна. Защо да си тръгна. Тръгнах си. Нема никакви основания да вика „Пулс“. Тя с
една бутилка, като ме удари ми сцепи цялата ръка, ето го медицинското. Задържал съм
се там само и само заради детето, да не го води тая там. На много пъти съм и казвал, че
ще я пребия, от тогава нито съм я търсил, нито нищо. До този момент не съм
извършвал никакво домашно насилие, не е имало такова.
6
Адв. Е. - моля да решите настоящия спор по същество, като уважите изцяло
молбата, така както е предявена, разбира се съда ще прецени при какви условия да се
издаде заповед за защита. Считам, че такава е абсолютно необходима. Моля да имате
предвид следното:
На първо място преценката фокусът на закона за домашно насилие и преценката
е дали има нужда от защита. В конкретния случай проследявайки историята и
отношенията между двамата партньори, безспорно се установи, че не е инцидентно по
повод на този случай, а многократно и многобройно през последните пет години
различните органи като отдел „Закрила на детето“, както и полицията са констатирали
тази нужда, той като двете страни са в непрекъснати спорове. Доверителката ми е
завеждала не за първи път дело за дом насилие. Видно от справката този процес е
трети или четвърти, като в повече случаи делата се прекратяват, не защото няма
домашно насилие, а има заплахи за прекратяване и оттегляне на молбата. Това е първи
път , в който изкарваме процеса до тази инстанция защото доверителката ми и детето
се укриват в страната, като адреса се пази в анонимност. За пръв път жалбоподателят
В.Б. не е успял да се добере, за да може да ги принуди да оттеглят молбата. В
конкретния случай се касае за инцидент, в който до преди да дойдат полицаите на
място, видно от данните, които е споделила непосредствено пред полицаите
доверителката ми е имало не само психическо и емоционално насилие, държащо се в
обиди и заплати, но и физическо съприкосновение между страните. Имайки опит какво
се случва при такива скандали, защото доверителката ми нееднократно е била
пребивана до неузнаваемост, тя е човек, който е вкусила от собствената си кръв,
защото не веднъж е била с разбит нос, разбита устна, глава, ръце. Да в такива
инциденти може би е пострадвал и жалбоподателят, защото и двамата са в каква
ситуация, никой не може да прогнозира какъв ще бъде изхода. Затова, аз пледирам за
защита и то за максимално предвидения в закона срок, защото целта е да не се стигне
до фатален край. Пет години тези хора се избиват по между си, в присъствието на
детето, което вече е привикнало да живее в такава ситуация, само, че това се отразява
на детето. То трудно проговори, напикаваше се до късно, заекваше. Всичко това са
травматични последици, които са в резултата на тези отношения. За съжаление
страните не с критични за тези си отношения, затова е необходима тази външна
намеса, които са предприели и мярка за закрила. За съжаление по заместване е
социалния работник, но основния докладчик, знае, че и майката и детето са в услуга.
Моля Ви да постановите своя съдебен акт, като уважите молбата и забраните на В.Б. да
се доближава, както до майката Д.Й., така и до детето. Да не се доближава до
жилището, което е собственост на доверителката ми, в което тя не може да живее
спокойно именно поради тази причина. Най важното е да защитим детето, за да може
то да се стабилизира и да изживее детството си. Моля по отношение на разноските, тъй
като съда ще прецени, дали да отмени първоинстанционтото решение и да реши делото
7
по същество, да оставите разноските, които са за първата инстанция, в размер на 400
лв., съгласно списък, който съм представила пред Пернишки районен съд.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение на
09.07.2021 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.55 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8