Р Е Ш Е Н И Е
№260515 23.03.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На втори март две хиляди двадесет
и първа година
В
публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 6664 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Н.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Р. Станчев, против М.Е.М. с ЕГН ********** и Е.С.М. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с която се претендира солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 1 050 лева, от която 600 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 450 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху горните суми от датата на увреждането – 31.03.2020 г., до окончателното им изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията,
поради които се претендира заплащането на горните обезщетения, почива на
твърденията за това, че ответника М., който през месец март 2020 г., когато бил
още непълнолетен, откраднал от стопанисвания от ищеца хранителен магазин в с. Г.,
общ. Созопол, сумата от 450 лева, за което си признал и обещал да я върне до
месец, но не сторил това. Вместо така обещаното, след като изтекъл месец
започнал да се подиграва на ищеца, като му казал „Ще видиш пари на куково
лято“, полицията нищо не може да направи, ако искаш се оплачи на арменския
поп“. След това ищецът подал жалба до полицията, за което като
противообществена проява преписката била изпратена на Местната комисия за борба
с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните лица, където
безспорно била установена вината на дееца. Вследствие на деянието му ищецът
изпитал и психически, емоционален стрес, понесъл душевни страдания, че не
възтържествувала справедливостта, както и безпомощност, че всичко може да се
повтори отново, поради което и предявява настоящите искове, като обосновава и
отговорността на родителя за действия на непълнолетния й син, към датата на
извършване на деянието.
Правното
основание на предявените искове е съответно чл. 45 във вр. с чл.
48, ал. 1 във вр. с 51 и чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
По
делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците. Същите не се
явяват в съдебно заседание и не изпращат свой представител, нито изразяват становище
по исковете.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
По
заявление на ищеца за извършеното деяние от ответника същият е сигнализирал
началника на РУ-Созопол със заявление от 23.04.2020 г., по повод на което е
образува преписка рег. № 346ЗМ-63/2020 г. по описа на РУ на МВР
– Созопол, вх. № 5076/2020 г. по описа на РП- Бургас. С постановление от
02.09.2020 г. е отказано образуването на досъдебно производство срещу М.Е.М.,
като материалите по преписка с рег. № 346ЗМ-63/2020 г. по описа на РУ на МВР –
Созопол, вх. № 5076/2020 г. по описа на РП- Бургас, са изпратени на местната
комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните
лица към Община Созопол за налагане спрямо М. на съответните мерки по реда на
ЗБППМН. Видно от мотивите на същото извършения акт се явява малозначително
деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и не е престъпление. Установява се, че
ищецът сам е констатирал извършеното от ответника деяние, който сам си е
признал пред ищеца за случилото се и обещал да му възстанови сумата от 450 лв.
– предмет на кражбата, без да е сигнализира полицията първоначално, а едва след
като е изтекъл срокът, в който М. му е обещал да върне парите, но не е сторил
това. В съответната комисия по повод на това е образувано възпитателно дело №
2, като в решението й от 07.10.2020 г. е обсъдено извършеното от М. деяние и му
е наложена възпитателна мярка предупреждение по чл. 13, ал. 1, т. 1 от закона.
По
делото като свидетел е разпитана К.Ц., също живуща ***, която познава страните
по делото. От показанията й се установява, че е запозната със случилото се през
м. март 2020 г. Била в хранителния магазин, когато М. влязъл там и си направил
кафе. Вечерта, когато си тръгвал, г-н Т. установил, че му липсва сумата от 450
лева, като се притеснил и вдигнал кръвно. В крайна сметка, М. си признал, че е
взел парите и обещал да ги върне. Свидетелката лично присъствала, когато той казал,
че е взел парите и обеща да ги върне. По-късно, след като не върнал парите,
казал, че няма да ги върне, като думите му дословно били следните: „Когато
върна на Господ, тогава ще върна на теб“; дори в тази връзка се подигравал на
г-н Т., присмивал му се на площада, в присъствието на други хора. За г-н Т.
цялата ситуация била доста унизителна. И до ден днешен М. не бил върнал парите
и по думите му нямал и намерение да ги връща. Цялото отношение на М. към
ситуацията повлия много негативно на г-н Т. – вдигал постоянно кръвно. Г-н Т. бил
със здравословни проблеми и се притеснявал от факта да не влязат в дома му и да
му направят нещо, защото все пак е сам човек и се притеснявал да не му се случи
нещо.
Въз основа на така установените факти,
релевантните за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
съгласно ал. 2 от цитираната норма вината се предполага да доказване на
противното. При това с оглед правното естество на предявените исковете за да
бъдат уважени същите следва по делото да се установи противоправно поведение на
ответника, имуществени и неимуществени вреди, които е претърпял ищеца и причинна
връзка между деянието и вредите.
В тази връзка следва да се отбележи, че от
събраните писмени и гласни доказателства, се установява, че ответникът е отнел през
месец март 2020 г. сумата от 450 лв. от стопанисвания от ищеца хранителен магазин
в с. Г., като я присвоил, като сам е признал за извършеното от него деяние. При
това и се налага извода, че от същото ищецът е претърпял имуществени вреди в
размер на 450 лв., които следва да бъдат обезщетени. Тъй като към момента на
извършване на деянието ответникът е бил непълнолетен съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗЗД родителят отговаря солидарно с него,
при все че по делото не се оспорва, че преди навършването на пълнолетие
ответникът е живял със своята майка. За пълнота следва да се отбележи, че в
текста на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД не е посочена изрично солидарната отговорност,
но същата се извлича, тъй като родителят отговаря наред с непълнолетния
извършител, който носи личната отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Т.е. отговорността
на прекия непълнолетен причинител на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и на
родителите на основание чл. 48 ЗЗД е солидарна и произтича от закона.
Отговорността по чл. 48 от ЗЗД се определя към момента на извършване на
деянието и затова същата не отпада, когато прекият причинител на вредата
навърши пълнолетие, когато е нанесъл вредите като непълнолетен.
Ето
защо съдът счита, че предявеният иск за солидарното осъждане за заплащане на
обезщетението за имуществените вреди от 450 лв., като основателен следва да
бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва за
забава от датата на датата на увреждането – 31.03.2020 г., до окончателното й
изплащане, по аргумент от нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
По отношение на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното:
По принцип кражбата, като престъпно
деяние, изключва възможността за наличието на съставомерни неимуществени вреди.
Сочените от ищеца неимуществени вреди и негативни изживявания във връзка с
извършеното от ответника деяние не са пряка и непосредствена последица от
извършената кражба, тъй като не може да има претърпени неимуществени вреди в
резултат на отнемането на една вещ, както се сочи в случая / решение № 438 от 05.07.1995 г. по н. д. № 325/95 г., ІІ
н. о./. Изпитваният страх е част от субективното възприятие на пострадалия от
извършеното деяние, но не е в пряка причинна връзка със същото и показва личното
субективно отношение на пострадалия към деянието и извършителя. Това пък, че
ответникът е отказал да върне парите и се е подиграл на ищеца също няма
отношение към извършената кражба за да се търси обезщетяването на подобни
неимуществени вреди им от нея. Що се отнася до вярата в справедливостта и
другите изнесени доводи в тази връзка също липсва каквато и да било причинна
връзка с деянието на ответника, като това зависи от действията на съответни
компетентни органи, които в случая са приложили закона и предприели съответните
мерки съобразно същия.
С горните
мотиви съдът намира, че претенцията за неимуществени вреди, като неоснователна
следва да бъде отхвърлена, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се осъдят ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 171. 42 лева, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Осъжда М.Е.М. с ЕГН ********** и Е.С.М. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят
солидарно на Д.Н.Т. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 450 лева –
обезщетение за имуществени вреди, вследствие от извършеното деяние от М.Е.М.,
които през месец март 2020 г. отнел от стопанисвания от Д.Н.Т. ***, сумата от
450 лева, като я присвоил, ведно със законната
лихва за забава върху горната сума от датата на увреждането – 31.03.2020
г., до окончателното й изплащане, както
и сумата от 171. 42 лв. /сто седемдесет и един лева и 42 ст./ за направените по
делото разноски, като отхвърля иска
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деянието в размер на 600
лева, ведно със законната лихва за забава от 31.03.2020 г.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.