МОТИВИ към присъда № 260026/13.09.2021г. по нчхд №3/21г. на
АРС, ІІІ-ти н.с.
С подадена на 06.01.2021г. от
тъжителят И.Р.К. ***, частна тъжба, против подсъдимия Л.И.З. ***, са повдигнати
обвинения за извършени престъпления по:
-чл.130, ал.2 от НК, затова, че
на 23.08.2021г. в с. Бачково, обл.
Пловдивска, е причинил лека телесна повреда на И.Р.К., изразяваща се в
причинена контузия на лявата мандибуларна (долночелюстна) става, с което му е
било причинено болка и страдание без разстройство на здравето,
-чл.148, ал.1,т.1 вр. чл.146,
ал.1 от НК, затова, че на 23.08.2021г. в с. Бачково, обл.Пловдивска, публично е
казал нещо унизително за честа и достойнството на И.Р.К. в негово присъствие –
напсувал го с израза „Майка ти ще еба“.
С подадената от страна на тъжителят И.Р.К. частна тъжба са предявени и приети за
съвместно разглеждане граждански искове от тъжителят против подсъдимия за
заплащане на общата сума от 3000лв. или както следва сумата от 1000лв.
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в
резултат на престъплението по чл.130, ал.2от НК,както и на сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
престъплението по чл.148, ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на извършване на деянията до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски. Частният
тъжител бе конституиран и като граждански ищец по делото.
В процеса на водено наказателно
производство, частният тъжител и граждански ищец И.Р.К. се явява лично и заедно
с упълномощеният от него повереник адв. К.Т..
В хода на съдебните прения, адв. Т.
изразява становище, с което, поддържа изцяло обвиненията против подсъдимия, така
както са повдигнати с частната тъжба. Счита същите за доказани по несъмнен
начин. При преценката на събраните по делото доказателства, анализирайки същите
в най-малките подробности, адв. Т. счита, че следва да се кредитират в пълнота
най вече показанията на свидетелите, които подкрепят обвинителната теза. По
отношение на наказанията, адв.Т. е на становище, че няма как да намери
приложение текста на чл.78а от НК, поради което предлага за всяко едно от
извършените престъпления на подс. З. да се наложи наказание „глоба“, като на
основание чл.23, ал.1 от НК, му се определи едно общо най-тежко наказание
измежду тях. Счита, предявените граждански искове за доказани по основание и
размер, поради което пледира те да бъдат уважени в пълен размер, както и да им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Частният тъжител и граждански
ищец И.Р.К. подкрепя становището на повереника си.
Защитника на подсъдимия-адв. С.Н.
по същество счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като
моли за справедлив съдебен акт. В случай на оправдателна присъда моли да им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимият Л.И.З. не се признава
за виновен, като моли да бъде оправдан изцяло. Не отрича, че е ударил тъжителя,
но заявява, че това е станало след като е бил нападнат от него.
Съдът,след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на съдебномедицинската и
съдебнопсихиатричната експертизи, както и писмените и веществените доказателства
приложени по делото, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Л.И.З. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно – специално
образование, работник в ЕТ “Мими 33“, с адресна регистрация гр. Асеновград, ж.к.
„Запад“, ул. „Стоян Джансъзов“ № 7, вх. А, ет. 1, ап. 2, с настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
Тъжителят И.Р.К. живее на
съпружески начала със св. А.Н.Н., която е собственик на ЕТ „ Електра-А.Н.“. Чрез
регистрираната си фирма, св. Н. развива търговска дейност като държи сергии на
обособения пазар по пътя за Бачковски манастир „Св.Богородица“ в с.Бачково,
обл.Пловдивска. Като продавач-консултанти и съответно нейни работници работят
тъжителят К. и свидетелката С.И.Н..
Подс. З. също стопанисва сергии
на обособения пазар по пътя за
Бачковския манастир пазар, като чрез ЕТ „ Ес Ел Ем Трейдинг“ за него работят
свидетелките Е.РН.Ки Х.Г.Д..
Във връзка с работата си
тъжителят К. и подс. З. се познавали отдавна, като до 23.08.2020г. отношенията
им били добри.
На 23.08.2020г. неделя, в
началото на деня, тъжителят и св. А.Н.имали намерение да отидат на работа на
пазара в с.Бачково. С оглед на това, около 8.30 часа сутринта, те се качили в
лекия автомобил на тъжителя- „Субару“ с ДК№ ВР 5452 ВН на цвят сив металик,
като потеглили от дома си в гр. Асеновград, на ул. „Княз Ал.Батенберг“ № 68. По
пътя си следвало да минат през дома на св. С.Н., която щяла да пътува с тях.
След като и св. С.Н. се качила в автомобила, тъжителят продължил да управлява
същия по ул. „Кирил и Методий“. Целта му била, достигайки края на тази улица да
се включи от там по ул. „6-ти Януари“ и продължи на юг към с.Бачково. /схема
лист 117 от съд.дело/. Докато тъжителят управлявал автомобила, св. А.Н.се
намирала на предна дясна седалка, а св. С.Н. се намирала на задната седалка,
седнала в дясно.
По същото време, подс. З. ***,
като и той има намерение да отиде на
работа на пазара в района на манастира
с.Бачково. Посредством управлявания от
подс. З. лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК№ РВ6253ТА, черен на цвят, той минал
последователно през адресите на
свидетелките Е.РН.Ки Х.Г.Д.. След като и двете се качили в автомобила на
подс. З.,***, по която следвало да продължи направо в посока с.Бачково. Докато
подсъдимият управлявал автомобила, св. Ковачева се намирала на предна дясна
седалка, а св. Димчева се намирала на задната седалка. Движейки се в посока към
с.Бачково по ул. „6-ти Януари“, наближавайки „Т-образното“ кръстовище на същата
улица с ул. „Кирил и Методий“, подс. З. решил да спре в дясно до търговски
обект, където продавали автомобилни гуми. Търговския обект бил обособен в района
на пътно уширение, като същото от своя страна било непосредствено срещу изхода
от „Кирил и Методий“. /схема лист 117 от съд.дело/. След като спрял и направил
необходимата му справка, подс. З. се качил отново в автомобилът си. След като
го привел в движение , той зачакал на намиращия се на мястото знак „Стоп“ /Б2/
да се включи и продължи движенето си по ул. „6-ти Януари“.
В същото време, от към ул. „Кирил
и Методий“ на ул. „6-ти Януари“, излязъл с автомобилът си и тъжителят К.. Той
от своя страна в нарушение на правилата за движение, въпреки намиращия се на
мястото пътен знак /Г2/ задължаващ водача да продължи единствено в дясна посока след знака, то
тъжителят завил наляво. Появата на тъжителят чрез управлявания от него
автомобил и навлизане в „Т-образното“ кръстовище и съответното нарушение на
правилата за движение били забелязани от подс. З. и намиращи се в автомобилът
му спътници. Действията на тъжителя изненадали подс. З.. Той знаел за наличието
на пътен знак „Г2“ и очаквайки тъжителят да извърши все пак правилната маневра,
„завой на дясно“, подс. З. в същото
време потеглил от знака „Стоп“ като се включил надясно по ул. „6-ти Януари“.
Предприетите действия от страна на подс. З. и неправилната маневра на тъжителят
К. създали предпоставки за възникване на ПТП. В един момент двата автомобила се
оказали на съвсем близко разстояние, като навременната реакция на подс. З.
свързана с екстремното задействане на спирачната система, предотвратило контакта
между двата автомобила. Създалата си ситуация се отразила изключително
неблагоприятно върху емоционалното състояние на подс. З., още повече, че същия в
миналото бил участник в ПТП с сериозни последици за неговото здраве.
Създадените предпоставки за пътно произшествие били приети адекватно възприети
от страна на тъжителя. Той се зарадвал от факта, че е успял да отнеме
предимството на подсъдимия З. и да го изпревари при неговото включване по ул.
„6-ти Януари“, като дори не предприел никакви опити да му се извини. След
кратко суетене тъжителят, довършил предприетата маневра и продължил движението си по ул. „6-ти януари“.
Поведението на тъжителят предизвикало възмущението на подс. З.,***, движейки се
след автомобила на И.К. в посока към с.Бачково.
Излизайки от гр. Асеновград двата автомобила се движели един зад друг,
като на подс. З. направило впечатление, че докато тъжителят управлявал,
намиращи се в автомобила му хора
ръкомахат с ръце. Видяното било
изтълкувано от страна на подс. З. като обсъждане на ситуацията случила се на
„Т-образното“ кръстовище и съответно като израз на подигравки спрямо него
самия. Това още повече ядосало подс. З., като същия решил да потърси сметка на
тъжителят за поведението му. Тъй като това нямало как да стане по време на
движение, подс. З. решил да изпревари автомобила на тъжителят К. и да го изчака
на пазара пред манастира в с.Бачково. В един момент подс. З. изпреварил
автомобила на тъжителят, като движейки се вече пред него, на огледалото за
задно виждане отново констатирал, че К. и неговата компания явно говорят за нещо и то оживено. Това
обстоятелство още повече затвърдило убеждението на подсъдимия, че следва да
поиска обяснение от страна на тъжителя. Достигайки първи в района на пазара
преди Бачковския манастир, подс. З. спрял непосредствено преди сергиите на
които работели тъжителят и св.А.Н., като позиционирал автомобилът си напречно
на пътя. Докато подс. З. изкачвал идването на автомобила на тъжителят, возещите
се при него свидетелки Е.РН.Ки Х.Г.Д. излезли и се насочили към техните сергии.
Тъжителят от своя страна също навлязъл с автомобилът си по алеята, където били
сергиите и отдалече видял, че пътя по същата е затворен от лекия автомобил на подс.З.,
като той самия се намирал наблизо. Наближавайки мястото, подс. З. направил със
знак на тъжителят да спре. След спирането на
тъжителят К., подс. З. се приближил към отворения прозорец на
шофьорската врата. При това, през отвора на прозореца нанесъл на тъжителят
юмручен удар,с дясната си ръка, който попаднал в лявата част на лицето и по
точно в лявата мандибуларна става на пострадалия. Освен удара, подс. З. казал
на тъжителят, да излезе да го види какъв мъж е, като нарекъл палячо и го
напсувал многократно с израза „ Майка ти ще еба“. Възникнала разправия била възприета
от намиращите се наоколо хора, като същата била прекратена след намесата на
друг от продавачите на сергиите там. Подс. З. от своя страна, се качил в
автомобилът си, като след преместването му, освободил алеята на която бил
пазара.
В следствие на преживяното, тъжителят решил да
подаде сигнал на телефон 112 и да поиска помощ. Обаждането от негова страна
било осъществено в 09:21:28 часа, на 23.08.2020г. от мобилен телефон №
********** /справка лист 106 от съд.дело/. Разговора на тъжителят с оператора
от РЦ Кърджали продължил едва 00.10
минути, като в хода на същия, не били предадени конкретни сведения. Непосредствено след това, в 09:21:43 часа, на
23.08.2020г. от същия мобилен телефон № **********, последвало ново повикване
до Спешен номер 112, като в този случай, тъжителят И.К. се представил и дал кратка
информация за случилото се в с.Бачково.
Тъжителят се почувствала
емоционално и физически засегнат от нанесения му юмручен удар и отправените
псувни, от страна на подс.З., като той решил да потърси правата си по съдебен
ред, за което най-напред посетил лекар който да го освидетелствува. На
24.08.2020г. тъжителят К. посетил Отделението по Съдебно медицина при УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД Пловдив. След извършен там преглед, му било издадено СМУ
№833/2020г. / лист 4 от съд.дело/. Във връзка с нанесеният от страна на подс. З.
юмручен удар и причинената му лека телесна повреда, на 24.08.2020г. в РУ на МВР
Асеновград било депозирано заявление от страна тъжителят К.. / към приложената
преписка /.
След извършване на възложената
проверка, с докладна записка от 12.10.2020г. материалите по преписка №
239000-13068/2020г. били изпратени по компетентност на РП Асеновград. С
постановление от 10.11.2020г. на прокурор в РП Асеновград било отказано
образуването на досъдебно производство, като прокурора приел, че липсват данни
за извършено по отношение на тъжителят К. престъпление от общ характер.
Цитираното постановление било обект на обжалване от страна тъжителят К., с
жалба от 26.11.2020г. С постановление от
02.12.2020г. на прокурор в ОП Пловдив, цитираната жалба била оставена без
уважение, като обжалваното постановление на РП Асеновград било потвърдено.
От заключението на изготвената по
отношение на тъжителят И.Р.К. СМЕ /на листи от 78 до 85 от делото/, както и от
разпита на вещото лице, се установява,
че при инцидента станал на 23.08.2020г. на тъжителя е била причинена: контузия
на лявата мандибуларна /долночелюстна/ става. Според вещото лице, вследствие на
тази травма на пострадалия са били причинени болка и страдание без разстройство
на здравето, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Според
вещото лице, това травматично увреждане е причинено по механизма от удар с/или върху твърд тъп предмет, като е
напълно възможно тази травма да е била причинена по начин и време, така както е
посочено в тъжбата на К.- при нанасяне на удар с юмрук в лявата половина на
лицето. Според вещото лице претърпяната болка е била сравнително кратка със
затихващ характер и продължителност на оздравителния процес в рамките на 5 до 7
дни.
От изготвената по отношение на
подс. Л.З. СПЕ /на листи от 86 до 96 от делото
/ както и от разпита на вещото лице, се установява, че подс. З. не се води на
диспансерно наблюдение в ЦПЗ-Пловдив и не е получавал психиатрична помощ в
заведението. Според вещото лице той е психично здрав, като към момента на
обстоятелствата на посоченото в частната тъжба деяние и тези посочени от подс. З.
в неговия разпит същия е могъл да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи, като е могъл да разбира и поведението на околните спрямо
него. Според изложеното от вещото лице, подс. З. е бил с качествено съхранени
психични функции, не е бил в състояние на психично разстройство с качествени
нарушения в психичните сфери. Налице е било емоционално нормално психологично
въздействие на последиците и преживения от него пътен инцидент случил се на
11.03.2018г. с негово участие. Според
заключението подсъдимия З. може да дава достоверни обяснения относно фактите
имащи значение за делото. От заключението става ясно също така, че във времето
на обсъжданото от деяние подсъдимия е имал неудоволствени изживявания,
предизвикани от обстановката и възприетото отношение. По същото това време, той
не е бил в състояние покриващо критериите на категориите физиологичен или
патологичен афект.
Описаната фактическа
обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс. Л.З. и показанията
на свидетелите, писмените и веществените доказателства и заключенията на вещите
лице по назначените експертизи.
Безспорно е по
делото, че на 23.08.2020г. около 9.00 часа, в гр. Асеновград, на „Т-образното“
кръстовище сключено между на ул. „6-ти Януари“ и ул. „Кирил и Методий“, е
възникнала пътна ситуация, между лек автомобил „Субару“ с ДК№ ВР 5452 ВН
управляван от тъжителят К. и лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК№ РВ6253ТА,
управляван от подс. З.. Безспорно е и това, че управляващия лек автомобил
„Субару“ тъжител, идващ по ул. Кирил и
Методий“ е извършил непозволена маневра, като в нарушение на пътен знак „Г2“,
вместо завой надясно по ул. „6-ти Януари“ е предприел маневра извършване на ляв
завой. Излизането на автомобила на
тъжителя на „Т-образното“ кръстовище сключено между на ул. „6-ти Януари“ и ул.
„Кирил и Методий“, е било възприето от страна на подс. З. който в същото време
е изчаквал на пътен знак „Стоп“ /Б2/ в насрещното уширение. Очаквайки все пак
тъжителят като водач на МПС да извърши правилната и разрешената в случая
маневра „завой на дясно“ то подс. З. ***. В същото това време обаче, тъжителят К.
вместо надясно е завил наляво, като с това освен, че е изненадал подс. З. е създал
и предпоставки за ПТП. Именно и това обстоятелство, е основната причина за
поведението на подс. З., което в последствие, след пристигането на двата
автомобила в с.Бачково, е прераснало в изразена агресия спрямо тъжителят. В
тази насока всички събрани по делото гласни и писмени доказателства се
безпротиворечиви.
Съдът кредитира в
по-голямата им част показанията на св. А.Н.Н., като отчете факта, че същата
живее на съпружески начала с тъжителят К., като това я прави пряко заинтересована
от изхода на делото. Въпреки това, съдът като съпостави нейните показания с
всички останали събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства,
кредитира показанията на св. Н. в по-голямата им част. От тях се установява
какъв е бил маршрута на движение на автомобила управляван от тъжителят на
датата на инцидента до тяхното пристигане до пазара в с.Бачково. В
действителност както от показанията на св. А.Н., а така и от тези на св. С.Н.,
се установява, че според тях по време на движението им по ул. „Кирил и Методий“
в гр. Асеновград, пред техния автомобил се е движил този на подсъдимия З.,
който достигайки „Т-образното“ кръстовище с ул. „6-януари“ е завил надясно. Пак
според тях, следвайки го, техния автомобил също достигнал „Т-образното“, като
тъжителят К. решил да завие наляво вместо надясно. В това време, автомобила
управляван от подс. З. направил обратен завой на пътното уширение и така се
оказал отдясно на автомобила на тъжителят. Пак отново според показанията на
двете свидетелки, стремежа на тъжителя К. да изпревари подс. З. е довел и
възникване на конфликта между тях. По
отношение на това дали автомобила на подс. З. *** или същия въобще не е минавал
по тази улица на въпросния ден, показанията на св. А.Н., а така и от тези на
св. С.Н., се явяват без особено значение по отношение на крайния резултат
настъпил в с.Бачково. Безспорно е по делото, че засичането между двамата автомобила
се случило на „Т-образното“ кръстовище сключено между на ул. „6-ти Януари“ и
ул. „Кирил и Методий“, като причина за това е бил стремежа на тъжителя да
изпревари автомобила на подсъдимия. По отношение на точното движение на
автомобила на подсъдимия до момента на възникналата ситуация с автомобила на
тъжителя К., съдът все пак кредитира показанията на свидетелките Е.К.и Х.Д.,
както и обясненията на подс.З.. От тях се установява, че автомобила на подс.З. ***
и след кратко спиране на уширението от дясно е имал отново намерение да
продължи в посока към с.Бачково. В действителност тези гласни доказателства
изцяло противоречат на показанията на св. А.Н.и св. С.Н., но съдът като прецени
всички тях, не кредитира тези свидетелите от страната на тъжителя, като в тази
им част счете същите за недостоверни. За
това си решение съдът се съобрази и с приложената на лист 117 схема. От същата
става видно, че за движещ се по ул. „Кирил и Методий“ лек автомобил, чийто
водач иска да продължи в посока към с.Бачково, най краткия път за това и
съответно правилните маневри,биха били, след като той достигне „Т-образното“
кръстовище с ул. „6-ти Януари“ е да направи десен завой с включване по същата
улица, след което да премине с ляв завой през намираща се по диагонал пътна
отбивка /уширение/, където да смени посоката и след изкачване на знак „Стоп“ да
се включи отново по ул. „6-ти Януари“. За движение през деня, извършването на тази
последователност на маневри при всички случаи обаче би отнело известно време. За
краткото време, през което тъжителят е имал да излезе от ул. „Кирил и Методий“
на „Т-образното“, е невъзможно подс. З. да се е движел пред него и да извърши
всички описани по-горе маневри и съответно да измине този път, така че само в
рамките на няколко секунди, на същото това кръстовище да се окаже
непосредствено в дясно от автомобила на тъжителят. Очевидно е,че показанията на
св. А.Н.и св. С.Н., се явяват неправдоподобни поради и което съдът ги игнорира
и не кредитира в тази им част. По отношение на извършеното изпреварване по пътя
между гр. Асеновград и с.Бачково, реализирано от страна на подс. З. по
отношение на автомобила на тъжителят, то показанията на св. А.Н.също се явяват
достоверни, като същите се подкрепят от останалите събрани по делото гласни доказателства.
Съдът кредитира изцяло и показанията на св. А.Н.и по отношение на случилото се
след тяхното идване в района на пазара намиращ се алеята към Бачковския
манастир. От тях се установява, че при пристигането на автомобила управляван от
тъжителя, то подс. З. който е бил пред тях, е позиционирал своя автомобил па
такъв начин, че те да не могат да преминат.В последствие подс. З., който явно
ги е чакал на място, приближавайки към шофьорската врата, която е била със
свалено стъкло е ударил един юмрук в
лявата част на лицето на тъжителя К.. След удара подсъдимия започнал да псува
тъжителят многократно на майка, като го освен другите обидни изрази го нарекъл
„Смешник“. По отношение на това, че подс. З. се е приближил към шофьорската
врата на тъжителят К. и това, че тя е била със свалено стъкло то показанията на
н св. А.Н.се явяват достоверни, тъй като изцяло се подкрепят от останалите
събрани по делото гласни доказателства. По отношение на нанесения юмручен удар
и отправените псувни, съдът отново кредитира показанията на св. А.Н.. В
действителност тази част показанията на св. А.Н., се подкрепят единствено от
показанията на св. С.Н., като противоречат на показанията на свидетелките Е.К.и
Х.Д., както и обясненията на подс.З.. Все пак съдът като прецени в пълнота
събраните доказателства даде вяра на
показанията на св. А.Н.и тези на св. С.Н.. От една страна се отчете, че и двете
свидетелки са били в автомобила на тъжителят К., като от непосредствена близост
са възприели както нанесения от страна на подс. З. юмручен удар, а така и
отправените от негова страна обиди. По отношение тези две обстоятелства,
показанията на свидетелките Е.К.и Х.Д. са доста уклончиви и неясни. Те самите
заявяват, че след спирането на автомобила от страна на подс.З. са излезли от
него и са се насочили към своите сергии, като нито са видели нанасянето на
удари, нито пък са чули отправянето на псувни.
В тази насока няма
как да не бъдат кредитирани и приложените по делото писмени и веществени
доказателства / справка и ВД на листи 106 и 107от делото/ и съдържаща се върху
тях информация от които става ясно, че още на същия ден -23.08.2020г. в 09.21
часа, тъжителят е осъществил разговор с оператора на тел.112 при което и подал
информация за случилото се и съответно за действията на подс.З..
В тази насока няма
как да не бъдат кредитирани и приложените по делото писмени доказателства от
които става ясно, че още на 23.08.2020г., тъжителят е подал заявление до
Началника на РУ Асеновград и съответно писмени обяснения, с които се е жалвал от действията на подс.З..
Междувременно на същата дата тъжителят е посетил и Отделението по Съдебна
медицина Пловдив пир УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив където след извършен преглед
му е било издадено и СМУ № 833/2020г.
При извършения преглед, лекаря не
е констатирал видими травматични увреждания по кожата на лицето, но пък е
констатирал наличните оплаквания при опипване в областта на лявата мандибуларна
става.
Така обсъдените и
кредитирани от съда доказателства няма как да доведат до отхвърляне на
показанията на св. А.Н., поради и което съдът кредитира същите по отношение на
тези обстоятелства. Достоверни се явяват показанията на същата свидетелка както
по отношение на нанесения от страна на подс. З. юмручен удар, а така и по
отношение на отправените от него псувни. Както и съдът посочи по-горе за това
си поведение подс. З. е имал мотив, като липсата на достатъчно задръжки от
негова страна са водели и до проявената агресия спрямо тъжителят К..
Съдът кредитира в
по-голямата им част показанията на св. С.И., като отчете от една страна, че е
колежка на тъжителя, а от друга ме работи с него във фирмата на св. А.Н., която
пък живее на съпружески начала с тъжителят, като тези обстоятелства я правят
донякъде заинтересована от изхода на делото. Въпреки това, съдът като съпостави
нейните показания с всички останали събрани по делото гласни, писмени и
веществени доказателства, кредитира показанията на св. С.Н. в по-голямата им
част. От тях се установява какви са отношенията й с тъжителят и със св. А.Н.и
каква и била причината на 23.08.2020г. сутринта около 9.00 часа да се намира с
тях в един автомобил. От показанията на
св. С.Н. също става ясно, какъв е бил маршрута на движение на автомобила на
автомобила управляван от тъжителят К. По отношение на това, дали при тяхното
движение по ул. „ Кирил и Методий“ пред тях се е движили и автомобила на подс.З.
важи в пълна степен приетото от съда и връзка с показанията на св.А.Н.. Тъй
като за това обстоятелства съдът прие за достоверни показанията на свидетелките
Е.К.и Х.Д. и обясненията на подс. З., то съответно не кредитира показанията на
св.С.Н. в тази им част.От показанията и на св. С.Н. се установява, че по време
на движението си в участъка между гр. Асеновград и село Бачково, подс. З. и
изпреварил автомобила на тъжителят К.. В последствие след пристигането им в
района на пазара пред Бачковския манастир, св. С.Н. си спомня, че автомобила на
подсъдимия е бил спрян по такъв начин, че движението на МПС-тата по алеята е
било невъзможно. Както и по отношение на
показанията на св. А.Н., а така и от показанията на св. С.Н. се установява
това, че подс. З. се е приближил към предна лява врата, през отворения прозорец
на която е нанесъл юмручен удар в лявата част на лицето на тъжителят К., както
се установяват и отправените спрямо него обидни изрази, включващи и псувни на
„майка“. По отношение на причината за кредитиране от съда на показанията на св.
С.Н., в пълна степен важи и посоченото по-горе във връзка с показанията на св. А.Н..
В случая както по отношение на св.А.Н., счете че показанията и на св.С.Н. са
обективни, пълни, точни и логични, като
с изключение на посоченото по- горе във връзка с точния маршрут на движение на
подс. З. ***, то съдът кредитира и нейните показания.
Съдът кредитира в
по-голямата им част и показанията на св.Е.РН.Ки св. Х.Б.Д., като отчете и
факта, че техен работодател на практика се явява подсъдимия Л.З.. От техните
показания се установява, какви са отношенията им с подс. З. и каква е била
причината на 23.08.2020г. около 09.00 часа, те да се намират в неговия
автомобил. От показанията и на двете свидетелки става ясно какъв е бил маршрута на движение на
подс.З. *** се е движил непосредствени преди предизвиканата от тъжителя
ситуация на „Т-образното“ между ул. „ Кирил и Методий“ и ул. „6-ти Януари“. От
показанията и на двете свидетелки се установява, какво точно се е случило на
„Т-образното“ в следствие на поведението на тъжителят К. и каква е била
реакцията на подс. З.. По отношение на тези обстоятелства съдът кредитира
изцяло показанията на двете свидетелки. От тях става ясно и това, че по време
на движението си към с.Бачково подс. З. е бил подразнен от шофирането на
тъжителят, като в един момент го изпреварил. По отношение на случилото се
пазара намиращ се алеята водеща към Бачковския манастир, двете свидетелки са
категорични, че подс. З. спрял колата си и отишъл да говори с тъжителят. Докато
св. Е.К.заявява, че не била чула какво точно са си говорили, то св. Х.Д.
заявява, че подс. З. е поискал обяснение на тъжителят за неговото поведение в
гр. Асеновград. И двете обаче са категорични,че на са чули обидни изрази или
псувни, както и че не са видели подс. З. да удря тъжителят К.. Въпреки, че
двете свидетелки да премълчават обстоятелствата отправените от страна на подс. З. обидни изрази, то съдът
счете, че това обстоятелство по делото безспорно се установява от
останалите събрани доказателства. По отношение на нанесения юмручен удар, то
съдът е на становище, че е напълно възможно и двете свидетелки да не са го
видели, поради и което в тази насока техния показания се явят достоверни. Това,
че те не са видели момента в който подсъдимия З. нанася удара на тъжителят К.,
съвсем не значи, че такъв все пак не е бил нанесен. Този удар е бил възприет от
намиращите с в купето на автомобила на тъжителя други две свидетелки-А.Н.и С.Н.,
чийто показания съдът кредитира.
Съдът
не кредитира и обясненията на подс. Л.З. в частта им в която той отрича, че е
ударил с юмрук тъжителя,както и това, че не е отправил обидни изрази съдържащи
се изречените от него псувни спрямо К.. В тази им част обясненията му се
опровергават от показанията на свидетелите, които съдът кредитира в тази насока
и от заключението на назначената по отношение на тъжителя К. СМЕ и останалите
писмени и веществени доказателства. В действителност както се установи по
делото подс. З. е имал личен мотив за това си поведение, като същия произтича
пряко от случилото се около 15-20 минути по-рано на същия ден, на „Т-образното“
кръстовище между ул. „ Кирил и Методий“ и ул. „6-ти Януари“ в гр. Асеновград.
Самия подс. З. в обясненията си не отрича, че е бил подразнен от действията на
тъжителя К., като същия е извършил нарушение на пътните правила, с което е създал
риск от реализиране на ПТП с автомобила
на подс.З.. Липсата на каквито и да е действия свързани с поднасяне на
извинения от страна на тъжителя и неговото безответно продължаване в посока към
с.Бачково, са мотивирали подс. З. да му поиска обяснения. Начина по който подсъдимия
е направил това в последствие на пазара обособен на алеята към Бачковския
манастир не е бил най-подходящия, но пък в последствие, резултатите от неговите
реакции са и причина спрямо същия да се
повдигнат и съответни обвинения и образува дело от частен характер. В
останалата им част съдът кредитира обясненията на подс. З., от които се
установяват, както причините на 23.08.2020г. същия да се намира в района на
„Т-образното“ между ул. „ Кирил и Методий“ и ул. „6-ти Януари“, в гр.
Асеновград,а така и отношенията му с тъжителя и другите свидетели, маршрута на
автомобила управляван от подсъдимия и неговите действия по пътя в отсечката
между Асеновград и с.Бачково. В действителност подс. З. отрича и да е отправял и
обидни изрази спрямо тъжителя К., което съдът намира, за негова защитна позиция с оглед
качеството му в процеса. В останалата им част съдът кредитира обясненията на
подс. З..
Съдът кредитира
заключението на експерта, по отношение на назначената спрямо тъжителя К. СМЕ, тъй
като същото е компетентно изготвено, с необходимите знания, не оспорени от
страните, подкрепено и от другите доказателства по делото.
Съдът кредитира и
заключението на експерта, по отношение на назначената спрямо подс. З. СПЕ, тъй
като същото е компетентно изготвено, с необходимите знания, не оспорени от
страните, подкрепено и от другите доказателства по делото.
В
случая съдът счете, че няма пречка да бъде кредитирано и приложеното към
кориците на ДП, като веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК:
електронен носител- 1 бр. CD-R носител марка „EMTEC” 700MB , изпратен за
нуждите на производството с писмо вх.№ 267509/15.07.2021г. от Районен център
112 гр.Кърджали /листи 106-109 от съд.дело/ , както и да се кредитират съдържащите се върху този
носител 4 бр. файлове със запис. Диска има качеството на предмет, върху който
има следи във връзка с престъплението, поради което без съмнение могат да се
ползват за нуждите на наказателното производство, включително и с оглед
разпоредбата на чл.102 от НПК, като при съмнение за достоверността, то
безспорно може да се проверява чрез различни процесуални способи, включително и
експертиза. От съдържанието на диска се установява, че на същия има
записани два звукови и два графични
файла. От записа се установят конкретни обстоятелства във връзка с
инцидента възникнал в с.Бачково на 23.08.2020г. В този смисъл съдържанието на записите в
пълна степен съответстват на дадените от страна на разпитаните свидетели
показания по фактите на частната тъжба.
В
своята цялост съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, които
кореспондират с установената и приета от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Л.И.З.
е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.130, ал.2 от НК,
тъй като на 23.08.2020г. в с.Бачково, обл.Пловдивска, е причинил лека телесна
повреда на И.Р.К., изразяваща се в причинена контузия на лявата мандибуларна
(долночелюстна) става, с което му е било причинено болка и страдание без
разстройство на здравето.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Л.И.З.
е осъществил съставомерните признаци и на престъплението по чл.148, ал.1, т.1
вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като по същото време и място /на 23.08.2020г. в
с.Бачково, обл.Пловдивска/, публично е казал нещо унизително за честа и
достойнството на И.Р.К. в негово присъствие – напсувал го с израза „Майка ти ще
еба“.
По тези правни квалификации,
съдът призна подс. З. за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 23.08.2020г. в с. Бачково, подс. З. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, изразяващо се в това, че чрез нанесен удар
с юмрук в лявата част на лицето на тъжителя К., му е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на лявата мандибуларна
(долночелюстна) става, с което му е било причинено болка и страдание без
разстройство на здравето.
По делото се установи и това, че
на същата дата и място / на 23.08.2020г. в с. Бачково/ подс. З., е обидил
частния тъжител К., като го е напсувал с израза „Майка ти ще еба. Отправената
псувня, частния тъжител е възприел, като обида, която е нанесена публично.
Присъствието и на други лица, освен тъжителя е безспорно установено – там били
множеството свидетели, част от които бяха разпитани по делото. Характера на
съдържащите се в псувнята думи като обидни също е безспорен. Предвид
обстоятелството, че подс. З., публично е напсувал на майка частния тъжител, то
в случая е налице и състава на чл.148, ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК. Чрез
използваните изрази, в случая псувнята, подс. З. е изразил своето лично отношение
спрямо личността на И.К.. Частния тъжител от своя страна е възприел казаното от
подс. З., като негативна личността оценка отнасяща се до самия него, с което
били засегнати сериозно честта и достойнството му.
Въпреки неправомерното поведение
на тъжителя К., във времето на случилото се „Т-образното“ кръстовище между ул.
„ Кирил и Методий“ и ул. „6-ти Януари“ в гр. Асеновград няма как да доведе до приложението
на разпоредбата на чл.132, ал.1, т.3 от НК. От момента на възникналата в гр. Асеновград ситуация до момента на нанасяне
на юмручния удар и отправените обидни изрази в с.Бачково, все пак е изминал
един значителен период от време, като освен това по делото няма никакви данни подс.З.
да е бил в състояние на афект.
Причините за извършване на деянията,
за което подс. З. бе признат за виновен са ненапълно зачитане на установения в
страната правов ред и в частност неприкосновеността на личността, слаби волеви
задръжки.
По наказанието:
Съдът, като взе предвид степента
на обществената опасност на деянията – невисока, тъй като не се касае за тежки
престъпления по смисъла на закона, характера и последиците от същите, и
степента на обществената опасност на извършителят-също невисока, като отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-добри характеристични
данни, семейното и материално положение – подс. З. е семеен, като същия е трудово
ангажиран, обстоятелството, че поведението на подс. З. спрямо тъжителят К. е
било повлияно донякъде и от поведението на самия тъжител във връзка с неговите
действия на „Т-образното“ кръстовище сключено между на ул. „6-ти Януари“ и ул.
„Кирил и Методий“,в гр. Асеновград и отегчаващите отговорността обстоятелства,
каквито се явяват предишните наложени на подс. З. административни наказания по
реда на чл.78а от НК за извършени от него две престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, както и това, че и друг път е осъждан по дело от частен характер за
нанасяне на лека телесна повреда и отправяне на обидни изрази, които дела и
наложените по тях наказания не влияят върху квалификацията на престъпленията
предмет на настоящето дело, като се съобрази с целите на наказанието предвидени
в чл.36 от НК, счете, че за извършените от подс. З. две престъпления, следва да
се наложат съответни наказания при условията на чл.55 от НК, а именно при
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, тъй като в случая и
най-лекото предвидено в закона наказание за всяко едно от тях се явява
несъразмерно тежко с извършеното от подсъдимия. С оглед изложеното, като съобрази
и обстоятелствата около конкретно причиненото увреждане, съдът като взе
предвид, че за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК се предвижда да
се наложи наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба
от сто до триста лева счете, че спрямо подсъдимия по реда на чл.55 от НК следва
да се наложи третото от предвидени наказания, а именно„Глоба”, като определи
същото в размер на 100лв. При прилагането на чл.55 по отношение на предвиденото
наказание, съдът се съобрази и с ал.1 и ал.2 от същия текст , както с
разпоредбата на чл.47, ал.1 от НК, който предвижда, че глобата не може да бъде
по-малка от 100 лева.Поради и което съдът наложи наказание глоба в минимален
предвиден от закона размер. При определяне на наказанието за извършеното
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, съдът взе предвид
разпоредбата на съответния текст, която предвижда за този вид престъпления да
се наложи наказание „Глоба” в размер от 3000 до 10 000лв. и „Обществено
порицание”. При прилагането на чл.55 по отношение на предвиденото наказание,
съдът се съобрази с разпоредбата на ал.1 и ал.2 от същия текст, като прецени,
че на подсъдимия следва да се наложи, наказание под минимума предвиден в
закона, като слезе под най-ниския предел с една втора и определи същата в
размер на 1500лв. за това престъпление бе наложено и предвиденото наред с
глобата наказание „Обществено порицание“, тъй като чл.55, ал.3 от НК дава
възможност за преценка на съда, само относно по-леки наказания, предвиждани
наред с наказание Лишаване от свобода. В случая предвижданото наказание е
различно от лишаване от свобода и е глоба. По отношение на наложеното наказание
„Обществено порицание“, съдът счете, че същото следва да се изтърпи, чрез поставяне на съответно
обявление в сградата на Община Асеновград
В случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния, за
които беше осъден подсъдимия, са извършени от него в условията на съвкупност -
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Предвид това,
съдът наложи едно общо най-тежко измежду тях, а именно „Глоба” в размер на
1500лв. към което на основание чл.23, ал.2 от НК присъедини и наказанието „Обществено
порицание“. Съдът счете, че така наложеното на подс. З., общо-най тежко
наказание следва на основание чл.24 от НК не следва да бъде увеличено. До
момента подс.З. макар и наказан по
чл.78а от НК и осъден по през 2012г., към настоящия момент вече се счита, за неосъждан,
а и преди всичко за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът
счете, че определеното общо наказание е достатъчно.
Разпоредбата на чл.78а от НК е
неприложима, тъй като се касае за две отделни престъпления, представляващи
множество престъпления по смисъла на ал.6 на чл.78а от НК, а освен това спрямо
подс.З. текста на чл.78а от НК вече е бил прилаган и то на два пъти.
Предявените граждански искове са
с правно основание чл. 45 и следващите от ЗЗД. Съдът намира същите за частично основателни.
По отношение на предявения
гражданския иск за неимуществените вреди, пряка последица, в резултат на
извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК, подс. З. бе осъден да заплати
на частният тъжител и граждански ищец И.К. общо сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди,
в резултат на извършеното спрямо него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, а
именно 23.08.2020г. до окончателното изплащане на същата. В останалата му част
до пълния предявен размер от 1000 лева, гражданският иск бе отхвърлен,като
недоказан. При отчитане на болките и страданията които е претърпял
пострадалият, предявеният граждански иск бе уважен в размер на 500 лева, като
Съдът намира, че по този начин е спазен принципа за справедливост при
определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като са
съобразени конкретно претърпените болки и страдания и създадените с тях
затруднения, както и времето за което пострадалия се е възстановявал, както и
че не са останали трайни увреждания на здравето.
По отношение предявения
гражданския иск за неимуществени вреди, в резултат на извършеното престъпление
по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК, подс.З. бе осъден да заплати на
частния тъжител и граждански ищец сумата от 800 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението, а именно от
23.08.2020г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния
предявен размер от 2000 лева гражданският иск бе отхвърлен, като недоказан.
Съдът намира, че присъденият размер отговаря на изискванията за справедливост
при определяне на обезщетения за неимуществени вреди, с оглед претърпените от
тъжителя такива – употребената псувня е била повторена многократно, като тя
засяга тъжителя и неред с употребените от подсъдимия други изрази, за които
няма повдигнато обвинение са станали
достояние на граждани,с които тъжителят е в постоянен контакт, които не са били
случайно на мястото, където е станало това, като по този начин са засегнати
честта и достойнството на тъжителя. При
определяне на този размер се взе предвид естеството на изречената обида,
както и степента, в която тя е засегнала
самооценката на пострадалия за собствената му личност.
Подсъдимият
бе осъден да заплати на тъжителя и направените от него разноски по
производството в размер общо на 1242,00 лева, както и държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове в размер общо на 100 лева или по
минималната предвидена такса в Тарифата
за всеки един от тях по 50лв., по сметка на АРС.
С оглед постановената присъда
подс.З. бе осъден да в полза на държавния бюджет, по сметка на Районен съд –
гр. Асеновград, сумата от 214,50 лева представляваща разноски по водене на
делото, с оглед назначената по делото СПЕ.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: