ПРОТОКОЛ
№ 865
гр. Ямбол, 20.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско
дело № 20222330101534 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е
молба от процесуалния представител на ответника, с която моли да се даде
ход на делото в тяхно отсъствие, поради служебна ангажираност, като
поддържа становището си в писмения отговор и представената молба с
писмени бележки.
Вещото лице, редовно призовано, се явява лично.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На осн. чл.146, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ИСКОВАТА МОЛБА:
1
Производството по делото е образувано по молба на М. Т. Г., с която
претендира да се осъди Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” към МВР-С. да му заплати сумата от 566 лева, след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
02.10.2019г. - до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на паричното вземане, както и сумата от 126.41 лв.,
след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК,
представляваща обезщетение за забава, върху размера на основния иск от 566
лв. за периода 02.10.2019г. до 09.07.2020г.
Претендира и за заплащане на направените разноски по делото.
Твърди, че работи при ответника, като работата била организирана на
смени, от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства/или 12 часа/, по
предварително утвърдени графици за смените. През периода 02.10.2019г. до
09.07.2020г., твърди, че е изпълнявал служебните си задължителни смени,
всяка от които включва полагането на нощен труд, в часовия интервал от
22.00ч. до 06.00 ч. на следващия ден, като за посочения период е отработил 50
нощни смени. Положеният от него труд следвало да се изчислява съгл.
разпоредбите на чл.187, ал.3 и 5-61от ЗМВР предвиждащи компенсиране на
работата извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. Твърди се, че за посочения период е положил
извънреден труд от 50 часа, за които следва да му бъде заплатено
възнаграждение на обща стойност от 566 лв., обуславящо и правния му
интерес от предявяване на осъдителна претенция. Положеният от него труд
следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187, ал.3 и 5-61от ЗМВР
предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според ищеца в действащите през процесния период Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което
представлявало празнота в уредбата, поради което счита че следва
субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
2
организацията на работната заплата, според която, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощно работно време, или коефициент 1.143. Според ищеца неприлагането
на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители,
работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите
държавни служители.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в
който заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и
размер. Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния
период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че
ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно
графици при сумирано отчитане на отработеното време. Според ответника
НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение
във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от допълнителните разпоредби
на КТ независимо от формата на собственост и източниците на финансиране,
с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а КТ. Сочи, че ищецът е държавен
служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния
ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното време за
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е
налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че не е
налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с
която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Позовава се на
две наредби н, действали пред този период, които уреждали въпросите за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР –
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.201г. ,
както и та решение на съда на Европейския съюз от 24.02.2022г. по дело С-
262/2020, чл.8 и чл.12,буква а от Директива 2003/88/ЕО та Европейския
3
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година е членове 20 и 31 от Хартата
на основните права на ЕС.
Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като
извънреден труд като неоснованелна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно
разграничение на извънреден от нощен труд. Допълнителните
възнаграждение за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът
им е регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че полагането на
нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се
преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като
нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра
на вътрешните работи. Според ответника положеният от ищеца през
процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, поради
което претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
Оспорва се и претендираната мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД в
размер на 115,94 лв.
Претендират се разноски и се прави евентуално възражение на
осн.чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР, вр. с
чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР , и акцесорен по чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира за безспорни следните обстоятелства: факта, че през периода
02.10.2019г. до 09.07.2020г., ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника и е заемал длъжността младши инспектор при РСПБЗН-гр.Я. при
ГДПБЗН-МВР и че трудовата си дейност осъществявал по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени /дневна и нощна/, като
нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00 ч. и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.
Спорни между страните са въпросите: допустима ли е трансформация на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на какво
основание и в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца
на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?
4
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения – чл.154 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже полагането на извънреден труд, времето и
продължителността му.
Приканва страните към доброволно уреждане на спор, при което биха се
спестили усилия и държавна такса.
Съдът пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице Д..
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
С. Н. Д. – 48 год., българка, български гражданин, неосъждана, без дела и
родство със страните.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която носи
по чл. 291 от НК.
Същото обеща да даде заключение по знание и съвест.
Вещото лице С. Д. – Представила съм заключение в срок, което поддържам.
Съдът намира, че изготвено заключение от вещото лице С. Д. е обективно и
компетентно дадено, изготвено с в съответствие с поставената задача, поради
което следва да се приеме и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключение вх. № ***/15.08.2022 г. на вещото лице С.
Д., на което да се изплати възнаграждение в размер на 150 лв. от сметката на
съда.
Приема списък на разноските по чл.80 ГПК на ищеца.
5
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:15 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
6