Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1764 09.05.2019
година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 2
граждански състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 20195 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с
правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от ЗЗД от „А1 България” ЕАД /с предишно
наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 против Е.Л.У. с ЕГН: **********
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
177,99 лева главница, представляваща незаплатена сума за предоставени
далекосъобщителни услуги по договор № ****** от *******г. съгласно фактура с №
**** с падеж на плащане 05.08.2014г. за отчетен период от 03.07.2014г. до
02.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане /съобразно последната
уточнителна молба на ищеца/.
В исковата молба и
уточненията към нея се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК
срещу ответника била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/*****г.
по описа на ПРС, като в изпълнение указанията на заповедния съд ищецът
предявява настоящия иск за установяване дължимостта на сумата от 177,99 лева
представляваща стойност на потребена далекосъобщителна услуга.
Ищецът основава
претенцията си въз основа на сключен между страните договор за
далекосъобщителни услуги № ***** от ****, с който на длъжника била предоставяна
далекосъобщителна услуга за мобилен номер *********, по тарифен план, сключен
за неопределен срок. В срока на действие на договора била издадена фактура с №
**** с падеж на плащане 05.08.2014г. за отчетен период от 03.07.2014г. до
02.08.2014г., за сумата чието установяване ищецът цели в настоящия процес.
Ищецът твърди, че неполучаването на фактурите не освобождава абоната от
задължението за заплащане на дължимите суми, че съответните услуги са ползвани
от ответника и не е са заплатени. Въз основа на гореизложените твърдения съдът
е сезиран с искане да постанови Решение, с което да признае за установено
спрямо ответника Е.Л.У. с ЕГН: **********, че дължи на ищеца сумата от 177,99
лева главница, представляваща незаплатена сума за предоставени
далекосъобщителни услуги по договор № ****** от *******г. съгласно фактура с №
****с падеж на плащане ******г. за отчетен период от 03.07.2014г. до
02.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане /съобразно последната
уточнителна молба на ищеца/. Претендира присъждане на направените в
настоящото и в заповедното производство
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
от назначения на ответната страна особен представител – адв. С.П. е постъпил
писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявения
установителен иск и се моли за отхвърлянето му. Ответната страна счита, че не
дължи претендираните суми, не е получавал процесната фактура и не му е
предоставян срок за плащане от страна на ищеца. Твърди се също, че не са
ангажирани от ищеца доказателства че е
изпълнил задълженията си по договора и следователно не е установено основанието
на задължението, обективирано в приложената към исковата молба фактура. Въз
основа на гореизложените съображения назначения на ответната страна особен
представител моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на
парично задължение №****/******г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № *****/*****г.
по описа на ПРС, **** граждански състав е разпоредено длъжникът Е.Л.У. с ЕГН: **********
да заплати на ищеца сумата от 177,99 лева главница, представляваща незаплатена
сума за предоставени далекосъобщителни услуги по договор № ****** от *******г.
съгласно фактура с № ****с падеж на плащане 05.08.2014г. за отчетен период от
03.07.2014г. до 02.08.2014г., както и сумата от 50,12 лева лихва за забава за
периода 21.08.2014г. – 30.05.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, както и направените по заповедното производство разноски – заплатена
ДТ в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.
Заповедта е съобщена на длъжника
по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление на регистрирания му
постоянен адрес, поради което и съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът
е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи
на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по
делото са приети договор за мобилни услуги и общи условия към него, фактури за
предоставени услуги и пълномощни.
Установява се от доказателствата
по делото, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор от **** за далекосъобщителни
услуги, сключен за неопределен срок.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно общите правила за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е предоставил, респективно, че са използвани от ответника
през процесния период услуги, индивидуализирани по вид, количество и стойност.
В настоящото производство ищецът не е провел успешно доказване на този
факт.Недоказано остана в процеса, че начислената от доставчика стойност за
ползваните от ответника услуги по по процесния договор съответства на договореното между тях и на
реално ползваните от него услуги, и че ответника дължи процесните суми. В тази връзка, съдът счита ,че
приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от фактури,
неподписани от ответника и на които ищецът се позовава за доказване вземанията,
притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на
чл.180 ГПК, удостоверяват единствено фактите, че са издадени от „Мобилтел” ЕАД
гр.София и че лицето, което е подписало тези документи, е техен автор. Съдът
намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящи от ищцовата
страна, удостоверяват изгодни за страната факти и не могат да се ползват
с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответникът
реално е потребил описаните в тези документи услуги, че ползваните от него
услуги са тарифирани съгласно уговорените
тарифни планове, и че начислените с тях суми са дължими.
Изрично съдебната практика на ВКС, включително и с решения
постановени по реда на чл.290 ГПК, приема, че не фактурата е основание за
плащане, а реално доставената и потребена услуга от ответника, като при
оспорване доказателствената тежест е за страната, която основава
твърденията си и вземането си по фактурите, поради което доказателствената тежест за извършените от ответника
разговори и начина на определяне на цената им се носи от ищеца. С оглед обстоятелството, че издадените от ищеца фактури не са подписани от ответника, не може да се направи обоснован извод, че последният е
приел изпълнение на договорните задължения за доставяне на далекосъобщителни
услуги и съответно е признал задължението си за заплащане на тяхната стойност.
С оглед изложеното съдът приема,
че не е установено по делото да са предоставени на ответника от страна на ищцовото дружество за процесния период
мобилни услуги, индивидуализирани по вид, количество и стойност, нито са
ангажирани доказателства за начина на определяне на цената на
същите,поради което предявения иск за признаване за установено вземането на
ищеца по договор за далекосъобщителна услуга от 16.08.2013г., като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива
реално не са направени по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 против Е.Л.У. с ЕГН: ********** признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 177,99 лева
главница, представляваща незаплатена сума за предоставени далекосъобщителни
услуги по договор № ****** от *******г. съгласно фактура с № ****с падеж на
плащане 05.08.2014г. за отчетен период от 03.07.2014г. до 02.08.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № ****/****г. по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № ****/****г. по
описа на ПРС, **** граждански състав, като недоказани по основание.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.