Решение по дело №305/2020 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. С., 09.12.2020 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 305 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 258 от 14.11.2019 г. по гр. д. № 191/2018 г., допълнено с решение № 6 от 09.01.2020 г.,  И.ският районен съд е отхвърлил предявения от А.А.А. срещу Р.Е.З. иск за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето А. А.;  отхвърлил е предявения от Р.Е.З. срещу А.А.А. насрещен иск за изменение на режима на лични отношения с детето А. А.; осъдил е А.А.А. да заплаща на детето А. А., чрез неговата майка и законен представител Р.Е.З., месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от 29.03.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за изменение на издръжката до пълния му предявен размер от 300 лв. месечно. С определение от 23.04.2020 г. съдът е допуснал предварително изпълнение на горепосоченото решение в частта му относно присъдената издръжка в размер на 160 лв. месечно, считано от 29.03.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

            Ищецът А.А. е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлен предявения от него срещу Р.Е.З. иск за изменение на упражняването на родителските права по отношение на детето А. А., с две въззивни жалби – вх. № 7037/06.12.2019 г. и вх. № 7082/09.12.2019 г., втората чрез пълномощника му адв. Б. Т., като неправилно и необосновано, с искане същото да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи искането на жалбоподателя за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето, определяне на режим на лични отношения и заплащане на издръжка от майката в размер на 150 лв. месечно. В жалбите са изложени подробни възражения за необоснованост от събраните по делото доказателства на изводите на районния съд, обусловили отхвърлянето на предявения от ищеца иск за изменение на режима на упражняване на родителските права върху детето.  Поддържа се, че решението не е съобразено със задължителните указания, дадени с ППВС № 1/1974 г.  Сочи се, че от събраните по делото доказателства е установено, че ответницата работи в гр. С.  и преимуществено пребивава там, поради което тя няма възможност да полага в пълнота необходимите грижи за детето, а отглеждането му е поверено от ответницата на нейната леля, която от своя страна няма достатъчен родителски капацитет, а съпругът на лелята има психически проблеми, които са несъвместими с отглеждането на А.. Сочи се, че съдът е дерогирал факта, че вместо детето да бъде захвърлено от майката на село, а тя да живее с друг мъж в С., интересите на детето налагат ищецът, като негов баща, да поеме грижите за него. Доказани били материалните и интелектуални възможности на ищеца да отглежда детето и да му осигури по-добро развитие, вместо то да бъде отглеждано от възрастна роднина на майката на село, където няма никаква перспектива.

            Ответницата Р.З. е обжалвала решението в частите му, с които са отхвърлени предявените от нея искове за изменение на режима на лични контакти с бащата и за увеличение на дължимата издръжка за разликата над уважения размер от 160 лв. месечно до претендирания размер от 300 лв. месечно, с искане същото да бъде отменено в тези му части и постановено друго от въззивния съд, с което се уважи предявения иск за увеличение на размера на издръжката на 300 лв., считано от датата на отговора на исковата молба, както и определяне на режим на лични контакти между бащата и детето – в защитена среда, в отдел „Закрила на детето” по местоживеенето му в рамките на 2 часа всеки последен петък от месеца след приключване на учебните занимания на детето. Във връзка с изменението на режима на лични контакти между бащата и детето в жалбата се сочи наличие на ново обстоятелство, налагащо ограничаване на този режим по посочения начин, а именно - бащата съжителства с лицето М. И., срещу което е подадена жалба, че е целувал многократно А. по устата и по бузите, като детето се е страхувало да сподели с майка си тези съприкосновения при предходните му посещения в дома на бащата. Поискано е постановявана на привременни мерки относно режима на лични контакти между бащата и детето в горепосочения смисъл.

            Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна. 

            Ищецът А.А. е подал и частна жалба срещу разпореждане от 24.04.2020 г. за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 191/2018 г. на И.ски районен съд, както и срещу разпореждане от 15.05.2020 г. за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 66/2014 г. на И.ски районен съд. По отношение на първото разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението по гр.д. № 191/2018 г. на ИРС в частта, с която А.А. е осъден да заплаща на А. А. месечна издръжка от 160 лв., предмет на настоящата въззивна проверка, в частната жалба се сочи, че с оглед влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 66/2014 г. на ИРС, съдът е следвало да разпореди издаване на изпълнителен лист само за увеличения размер на издръжката от 60 лв., а не за сумата от 160 лв., поради което разпореждането било неправилно и недопустимо.  С оглед на това се иска изпълнителният лист от 24.04.2020 г., издаден по гр.д. № 191/2018 г., да бъде обезсилен. По отношение на второто разпореждане от 15.05.2020 г. за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 66/2014 г. на ИРС, с което жалбоподателят е осъден да заплаща на детето А. издръжка в размер на 100 лв., частният жалбоподател счита същото за неправилно и недопустимо поради наличието на вече издаден изпълнителен лист по гр.д. № 191/2018 г., покриващ сумата от 100 лв., предмет на този изпълнителен лист.  Излагат се твърдения, че жалбоподателят е заплащал редовно дължимата от него издръжка на детето, определена по гр.д. № 66/2014 г. Сочи се, че ответницата се е снабдила с два изпълнителни листа срещу жалбоподателя на обща стойност 260 лв., което не отговаря на постановените съдебни решения. Отправено е искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист от 15.05.2020 г. С частната жалба е направено и искане въззивният съд да разпореди прекратяване на изп. дело № 20209280400217 и изп. дело № 20209280400218 на ЧСИ Магдалена Стоянова, вдигане на наложените запори на банковите сметки на жалбоподателя, връщане на всички преведени и иззети от него суми по посочените изпълнителни дела, ведно със законната лихва. Направено е искане Р.З. да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата 2000 лв., представляваща причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат на подадената от нея невярна информация пред ЧСИ с рег. № 928, в резултат на неправомерно сдобиване с два изпълнителни листа с обща неотговаряща на действителното положение сума от 260 лв. за едно също задължение, на едно и също дете.

            В писмения си отговор ответницата по частната жалба оспорва същата. Излага довод за недопустимост на частната жалба в частта й срещу постановеното по гр.д. № 191/2018 г. на ИРС определение от 23.04.2020 г., постановено по реда на чл. 242 от ГПК, поради подаването й след изтичане на срока, алтернативно – за нейната неоснователност. Счита частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист по друго дело -  гр.д. № 66/2014 г. на ИРС, за недопустима за разглеждане в настоящото производство, а евентуално излага становище и за нейната неоснователност.

            В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят А.А., чрез пълномощника си адв. М., поддържа възивната си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.  Жалбоподателката Р.З., чрез пълномощника си адв. Ш., настоява за потвърждаване на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на ищеца за изменение на упражняването на родителските права върху детето А., и за отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на издръжката за разликата над сумата 160 лв. до пълния предявен размер от 300 лв. месечно, както и в частта, с която е отхвърлено искането за редуциране на режима на лични контакти на бащата чрез отпадането на  понеделниците и вторниците на всяка втора и четвърта седмица от месеца, и постановяване на ново, с което се премахнат тези дни от режима на лични контакти. Всяка от страните представя писмени бележки, в които развива съображенията си във връзка с отправените искания по обжалваните части на решението.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 191/2018 г. на И.ски районен съд е образувано по искова молба на А.А.А. срещу Р.Е.З., с която същият е отправил искане да му се предостави упражняването а родителските права по отношение на детето А. А., да се определи режим на лични отношения между детето и неговата майка, посочен в исковата молба, и да се определи издръжка на детето, дължима от майката, в размер на 150 лв. месечно.

В исковата молба ищецът А.А. твърди, че детето А. А. е родено от брака между страните, прекратен през 2014 г. Според одобреното с бракоразводното решение споразумение между страните, родителските права върху детето били предоставени на майката, бил определен режим на лични контакти между ищеца и детето и дължимата от бащата издръжка. Ищецът твърди, че през 2017 г. нещата коренно се променили – ответницата оставила детето на село, където тя живее с нейната леля /сестра на починалия й баща/. Твърди, че лелята на ответницата се грижела непрекъснато за детето, докато Р. *** и живеела там при приятел, нямала собствено жилище, лелята също работела. Ищецът живее в гр. П. в собствено жилище, работи в гр. С., има добри и сигурни доходи, в състояние е да полага всички необходими грижи за детето. Ответницата полагала усилия да е наложи в службата си. През миналата година тя била на курс в гр. В. в продължение на шест месеца, през което време ищецът се грижел за детето, като прекараното време при него се отразило много добре на социалното и комуникативно ниво на детето. Ищецът предложил на ответницата да отглежда детето, но последната отказала. След като Р. завършила курса си във В., взела детето и отново го върнала на село, под грижите на леля й. Ищецът твърди, че методите на възпитание, които Р. прилагала спрямо детето, били недопустими. Детето имало комуникативни проблеми. Жилището, в което то живее на село, били нехигиенни и нездравословни. Детето имало затруднения във воденото на разговори на обикновено битово ниво поради недостатъчното внимание към него. В края на миналата година се влошило здравословното състояние на детето в резултат на бактериална инфекция, която лелята на Р. забелязала, и за лечението на която ищецът си взел отпуск по болест след консултация с Р., която не била в състояние да вземе болничен. Ищецът твърди, че детето А. посещава детска градина в с. К., но поради работното време на лелята и системното и продължително отсъствие на Р., то било водено на градина от съпруга на лелята Д., и взимана от лелята, което ищецът счита за нередно, при условие, че той може да го прави. Твърди, че съпругът на лелята имал проблеми с алкохола. Ищецът счита, че така формиралата се среда е неподходяща за отглеждане на детето, и че майката не упражнява родителските права по уговорения със споразумението, както и по предвидения в закона начин. Сочи, че практически майката е прехвърлила родителските си задължения на леля си, дори и на ищеца, като мълчаливо се съгласявала той да упражнява правата, когато това й е удобно. Ищецът сочи, че са налице променени условия спрямо тези, при които на ответницата е възложено да упражнява родителските права.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва иска. Сочи, че не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага промяна в режима на упражняване на родителските права, възложени на ответницата с постигнатото между страните по бракоразводното дело споразумение по гр.д. № 66/2014 г. на ИРС.  Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно условията за живеене и отглеждане на детето. Ответницата твърди, че в къщата в с. К., в която живее с детето, са създадени много добри жилищни условия, което е установено многократно при многобройните проверки от Агенцията за закрила на детето, извършвани по сигнали на ищеца. Твърди, че полага грижи за детето си, а когато е служебно ангажирана /тъй като работи по график като полицай в гр. С./, помощ в отглеждането на детето й оказвала нейната леля, към която детето било силно емоционално привързано. Сочи, че не са налице обстоятелства от визираните в т. 5 на ППВС № 1/1974 г., които да се приемат за изменение на обстоятелствата с оглед изменение на установените мерки спрямо детето. За такова обстоятелство, според ответницата, не може да се приеме факта, че в период от шест месеца през 2017г. детето е живяло преимуществено при баща си в гр. П., доколкото пребиваването на детето при бащата в този период е било по съгласие на двамата родители, като няма данни решението на майката за това да е било продиктувано от нейно нежелание да полага непосредствени фактически грижи за детето или дезинтересираност от него, а решението на майката е било поради необходимостта да премине курс на обучение във В., свързан с новата й работа като полицай.

В срока за отговор ответницата е предявила срещу ищеца насрещни искове за увеличаване на размера на издръжката на детето от 100 на 300 лв. месечно, считано от датата на предявяване на насрещния иск до изменение на обстоятелствата, и за изменение на определения режим на лични контакти с детето, а именно – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в съботния ден до 18.30 ч. в неделния ден, с преспиване при бащата, както и в периода от 10.07 до 30.07 г. на съответната година. Твърди се, че определената с бракоразводното решение издръжка от 100 лв. е недостатъчна предвид възрастта на детето и увеличените средства за храна, облекло и образование. Твърди се, че ищецът има възможност да предоставя издръжка в размер на 300 лв. месечно, предвид неговото твърдение в исковата молба,  че има добри и сигурни доходи. Искането си за промяна в режима на лични контакти на детето с бащата ответницата е мотивирала с обстоятелството, че детето вече посещава предучилищна детска градина и предстоящо записване на училище, а твърде разширеният режим на лични контакти със съдебното решение от 14.03.2014 г. е бил определен с оглед ниската възраст на детето и обстоятелството, че към онзи момент то не е посещавало предучилищна.

Ответникът по насрещните искове оспорва същите.

Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното решение чрез посочване в концентриран вид на събраните в първата инстанция доказателства и установените от тях факти, относими към спора, поради което не е необходимо да се възпроизвежда повторно в настоящото решение, и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

Във въззивното производство е изслушан и приет социален доклад, изготвен на 14.09.2020 г. от Д „СП” – И.. В доклада са отразени констатациите на органа по закрила на детето в резултат на извършена социална анкета в дома на детето и майката, проведени срещи с детето и членовете на разширения семеен кръг по майчина линия, информация от личния лекар на детето, от учебното заведение, което посещава, както и от данните от осъществяването на социална услуга, която родителите посещават – ЦОП Д.б.. Според доклада, от развода между родителите и към настоящия момент детето А. се отглежда от майката в наследственото й жилище в с. К., което тя обитава заедно с леля си А.З. /сестра на починалия й баща/ и калеко си Д. З., като майката полага основни грижи за детето, подпомагана от посочените нейни роднини. Жилищните условия в дома, в който се отглежда детето, са на много добро ниво, за детето е осигурено всичко необходимо за здравословното му израстване и развитие.  Детето  е клинично здраво, няма данни за занемаряване или  неглижиране на детето, нито за упражнявано спрямо него физическо или психическо насилие, като такива признаци не са констатирани от социалния орган при осъществяваната социална работа с детето и родителите. Детето А. понастоящем е ученичка във 2-ри клас в ОУ „К. К.” в с. К., посещава редовно учебни занятия, в дома на майката за него са осигурени всички необходими училищни пособия и помагала, необходими за обучението му. Майката работи в РУ на МВР като полицай, при работно време по график –дневни и нощни смени. Бащата към момента на изготвяне на доклада работи като управител на защитено жилище за хора с психични проблеми към Фондация „Глобална инициатива в психиатрията” – С..

След подаден на 18.09.2018 г. от бащата сигнал до ДАЗД относно недостатъчно родителски грижи от страна на майката, е започната социална работа и спрямо детето са предприети мерки за закрила в семейна среда по чл. 23 от ЗЗД, с изведен риск „Конфликтни взаимоотношения между родителите”. Във връзка с последвали подадени от бащата множество сигнали в ОЗД относно недостатъчни грижи на майката, упражнявано физическо и психическо насилие над детето от страна на обгрижващите го фигури /вкл. А. и Д. З.и/, органът по закрила на детето е работил съвместно с всички институции, като в резултат на работата му по случая не е регистриран никакъв риск за физическо или психическо насилие над детето, освен рискът, произтичащ от конфликтните взаимоотношения между родителите.  Детето и родителите са насочени към социална услуга в общността – ЦОП Д.б., като констатациите на социалните работници са отразени в „междинен доклад” от 08.06.2020 г. и „краен доклад” от 28.08.2020 г., приложени към социалния доклад. При проведени срещи-разговори между детето и социалния работник, в доклада е констатирано, че детето е поставено в конфликт на лоялност поради силно влошената комуникация между родителите, но не прави впечатление то да проявява признаци на отчуждение от своя баща. При проведена на 11.09.2020 г. среща с детето в жилището му, в присъствието на г-жа А. З. /леля на майката/, детето споделило, че се чувства добре, било комуникативно и общително. Детето споделило, че най-много се дразни, че баща й непрекъснато вика полиция, ходи в съда и пр., което може да навреди на нейната майка и на леля й.

В приложения към социалния доклад „краен доклад”, изготвен на 21.08.2020 г. от социален работник при Център за обществена подкрепа – Д.б., извършен сред проведени срещи с детето А. през 2019 г., са отразени подробно констатациите на социалния работник относно емоционалното състояние на детето при проведените с него консултации /присъствени и дистанционни/, споделеното от него относно посещенията му при бащата и ежедневието си в дома на майката. Отразено е в доклада, че не са установени никакви признаци на преживяно травматично събитие, свързано с насилие, нито детето е споделило за такова. Детето е спокойно, ведро и щастливо, комуникира с желание и споделя за ежедневието си. Има постоянна подкрепа от страна на обгрижващите я лица, които у подкрепят в обучението и се грижат с любов за нея. Детето изразявало обич и привързаност и към двамата си родители, но се дразнело от непрекъснатото присъствие на приятел на бащата – М. И.. Психо-емоционалното състояние на детето е много добро към момента на проучването. Детето има адекватни емоционални реакции, добри комуникативни умения, добър речников запас, добро функциониране на паметта, умения за вербализиране, има готовност за споделяне и сътрудничество. Посочено е, че майката Р.З. има много добър родителски капацитет за отглеждането на детето А.. Майката е създала добри условия за живот на детето, съществува силна емоционална привързаност между майка и дъщеря. А. получава любов, внимание и подкрепа, както от майка си, така и от членовете на разширеното семейство – особено от лелята Антония.

Във въззивното производство са приети писмени доказателства: молба на Р.З. вх. № 379600-588/24.01.20 г. до Началника на ОД на МВР- П.,  регистрационна форма от 24.01.2020 г. за ползване на услуги от Фондация „Пулс”, служебна бележка № 91/20.01.20 г.  на ОУ „К. К.”, с. К., отговор на РД „СП” – П. до А.А.А. изх. № 14-94А-00-0211/28.02.2020 г., постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 10.04.20 г. на РП- И., социален доклад – допълнение към извършена работа по случая от ЦОП – гр. Д.б.от 20.02.2020 г., писмо на ОДМВР- П. до Д”СП” – И. от 14.02.20 г. относно образувано ДП № 42/2020 г. по чл. 149 от НК срещу М. В. И.,  протокол от 25.02.2020 г. от проведена екипна среща във връзка с постъпил сигнал от социална услуга ЦОП- гр. Д.б.относно детето А. А. с взето решение за насочване на А.А. за ползване на социална услуга в ЦОП - гр. Д.б.от Д”СП” – гр. П.; докладна записка на инспектор в РУ – К. до ОДМВР – С. от 11.02.20 г.; писмо от ОДМВР – К. до Д”СП” – И. от 13.02.2020 г.; писмо от ОДМВР- К. до Д”СП”- И. от 11.05.20 г.; докладна записка от 09.03.20 г. на ОДМВР- С. по преписка рег. № 1184р-1408/11.02.20 г. на РУ – К.; становище на д-р Й. К.до Д”СП” – И. от 27.03.20 г.; уведомително писмо на директора на ОУ „К. К.” до Д”СП”-И. от 12.05.20 г.; решение от 13.07.20 г. по гр.д. № 212/20 г. на И.ски районен съд, с което е отхвърлена молбата на А.А.А. срещу А. В. З. за защита от домашно насилие, осъществено на 14.02.20 г.

С подадената частна жалба от А.А. са представени: запорно съобщение  от 15.06.20 г. по изп. д. № 20209280400217 и запорно съобщение от 15.06.20 г. по изп. дело № 20209280400218 – и двете  на ЧСИ М. Стоянова, до „Глобална инициатива в психиатрията”; изпълнителен лист от 15.05.20 г., издаден по гр.д. № 66/2014 г. на РС-И.; изпълнителен лист от 24.04.20 г., издаден по гр.д. № 191/2018 г. на РС – И.; амбулаторни листа на А. А., справки за лабораторни резултати на А. А. от МБАЛ „А.”; болничен лист на А.А.А.; писмо на Български пощи до А.А. и справка за пощенски парични преводи с подател А.А. и получател Р.З.; социален доклад на Д”СП” – И. изх. № ПР/Д-СО-ИХ/17-011/26.05.2020 г.

Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира следното от правна страна:

Ищецът А.А.А. е предявил срещу ответницата Р.Е.З. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК – за изменение на мeрките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните А. А., установени с утвърденото със съдебно решение от 14.09.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. на И.ски районен съд споразумение, чрез предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето на ищеца, определяне на лични отношения между детето и майката и дължимата от последната издръжка.

Ответницата Р.З. е предявила срещу ищеца А.А. насрещен иск със същото правно основание чл. 59, ал. 9 от СК - за изменение на постановените мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. в частта им относно определената издръжка, дължима от бащата, чрез увеличаването й от 100 лв. на 300 лв. месечно, и в частта им относно определения режим на лични контакти на детето с бащата, чрез изменението му съгласно направеното с насрещната искова молба искане, а именно - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в съботния ден до 18.30 ч. в неделния ден, с преспиване при бащата, както и в периода от 10.07 до 30.07 г. на съответната година, което искане е поддържано от ответницата и в хода по същество пред въззивния съд.

 Правната квалификация на предявените от всяка от страните искове се извежда от установеното по делото обстоятелство, че въпросът относно режима на упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. е решено с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 66/2014 г. на И.ски РС, с което е прекратен бракът между страните и е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от СК, с което тези права са предоставени за упражняване на майката, и твърденията за възникнали след постановяване на съдебния акт нови обстоятелства, обуславящи необходимост от изменение на установения режим -  чрез предоставянето на упражняването на родителските права върху детето на бащата, респ. чрез увеличаване размера на дължимата от бащата на детето издръжка от 100 лв. на 300 лв. месечно, както и изменение на установения режим на лични контакти между детето и бащата съобразно искането на ответницата /ищца по насрещния иск/.

По предявения от А.А. иск за изменение на мерките относно упражняването на родителските права върху детето А. А..

Изменение на обстоятелствата, при които са били определени първоначалните мерки за упражняване на родителските права, е налице както при наличие на нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и при обстоятелства, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали същите се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето /ППВС №1 от 1974 г., т. V, вр. т. ІІ/. По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. – новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Съдът следва да прецени дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. Необходимо е настъпилата промяна да е от такова естество, че да сочи на влошаване на положението на децата при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки, или да са налице нови обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето при предоставяне упражняването на правата на другия родител.

В случая е безспорно установено, че от развода между страните през 2014 г. до настоящия момент детето А. живее в дома на майката в с. К. и се отглежда от нея, в съгласие с установения с бракоразводното решение режим. Установено е, че в дома на майката детето съжителства в едно домакинство с роднините на майката по бащина линия – А.З. /леля на майката/ и чичо й Д. З.. Установено е, че майката от 2017 г.  работи като полицай в ОДМВР – С., с месторабота в гр. С., на сменен режим – дневна и нощна смяна, като е полагала и извънреден труд в периода от 22.09.2017 г. до 15.05.2019 г. По времето, в което майката е била на работа, непосредствените фактически грижи за детето А. са били поверени от нея на нейната леля А.. Не се спори между страните, че през 2017 г. в период от 6 месеца поради участието на майката в обучителен курс в гр. В. във връзка с новата й работа като полицай, детето е живяло и е било отглеждано от бащата в дома му в гр. П., по взаимно съгласие между родителите.

В случая,  предявеният от бащата А.А. иск по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на установените мерки относно упражняването на родителските права се основава на твърдението му за наличие на нови обстоятелства, настъпили след определянето на режима на упражняване на родителските права по отношение на детето А. с утвърденото от съда споразумение по чл. 51 от СК. Според твърденията на ищеца, променените обстоятелства се изразяват в: оставяне на детето от майка му на грижите на нейната леля, която не полага адекватни грижи за него, неблагоприятни жилищно-битови условия, в които живее детето в дома на майката, както и неподходяща среда на съжителство със съпруга на лелята Д., който има проблеми с алкохолната си зависимост. Ищецът твърди, че в резултат на недостатъчните грижи, които се полагат за него от майката и посочените нейни роднини, детето има здравословни и комуникативни проблеми, а майката обективно не е в състояние да се грижи за него с оглед професионалната си ангажираност. Твърди, че ответницата живее в С. при приятел и няма собствено жилище, а същевременно той е жилищно и материално осигурен и е в състояние да полага всички непосредствени грижи за детето.                          

Въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не се установяват твърдените от ищеца обстоятелства, свързани с фактическо неупражняване от майката на непосредствените грижи за детето и предоставянето на тези грижи на нейни роднини, както и с неблагоприятни жилищно-битови условия и социална среда, при които детето живее и се отглежда в дома на майката.

Обстоятелството, че след предоставянето й на родителските права върху детето А. майката е започнала работа в друго населено място, различно от това, в което живее с детето си в с. К., и произтичащите от това периодични отсъствия от дома във връзка с изпълнение на служебната й функции, не може да бъде основание за промяна на съдебно установените мерки за упражняване на родителските права чрез предоставянето на упражняването им на бащата. Невъзможността майката да полага непрекъснати ежедневни фактически грижи  се дължи на обективни обстоятелства, свързани с трудовата й ангажираност, а не на други причини от лично естество, които да са несъвместими с родителските задължения и отговорност. Не са налице данни по делото по време на отсъствията на майката от дома й детето да е било оставяно без надзор и грижи, нито да е възникнала заплаха за неговата безопасност. Установено е безспорно, че по времето, когато майката е на работа, тя е подпомагана в осъществяването на непосредствените грижи за детето от близка родственица – леля й А. З., с която живее в едно домакинство. Полагането на грижи за детето от посочената роднина на майката е израз на нормалните семейни отношения на взаимопомощ и подкрепа, в което няма нищо укоримо при наличието на обективни обстоятелства -  в случая трудовата заетост на родителя. Предоставянето от майката на непосредствените фактически грижи за детето по време на отсъствията й от дома при упражняване на трудовите й задължения на лелята не се дължи на нейна незаинтересованост за детето, безотговорност или съзнателно избягване на родителските задължения, а е наложено от обективни обстоятелства. Напълно нормално и обичайно е работещият родител да използва помощта на трети лица при отглеждането на малко дете.  Не се установява твърдението на ищеца, че майката пребивава постоянно в гр. С.. Установява се от показанията на св. Д. С. и А. З.,*** и обратно съобразно работния си график, като след работния си ден се прибира в дома си в с. К., а времето, в което не е на работа, изцяло е посветено в грижи за детето. В този смисъл неоснователно е твърдението в исковата молба, че майката изцяло е прехвърлила родителските си задължения на лелята, както и изложеното във въззивната жалба, че детето е „връчено” за отглеждане на лелята, че е „захвърлено” от майката на село, докато последната живее с друг мъж в С.. Както бе посочено, лелята на майката полага грижи за детето само във времето, в което майката е заета във връзка с работата си, като не са налице доказателства за неоправдани продължителни отсъствия на майката от дома по други причини, които да възпрепятстват или ограничават необходимите ежедневни контакти с детето. Осъществяваната от лелята А. З. грижа за детето по време на трудовата ангажираност на майката е само подпомагаща и подкрепяща. Основните грижи за отглеждането на детето се полагат от майката, извод за което е направен във всички приети по делото социални доклади и становища на специализираните институции. Същата не е поверила изцяло отглеждането на детето на други лица, както твърди ищецът, и не е прехвърлила родителските си задължения на такива лица. Професионалната заетост на майката не означава, че тя няма обективна възможност да отглежда детето и да полага адекватни грижи за него.

Установено е от приетите социални доклади и доклади на специализираните институции, както и от показанията на водените от ответницата свидетели, че в свободното си време извън трудовата й ангажираност майката полага пълноценни и адекватни на нуждите на грижи за детето, както и че същата разполага с необходимия за нормалното развитие и възпитание на детето родителски капацитет. Детето е в много добро физическо и психическо състояние, силно привързано е към майка си, както и към нейната леля А. З., оказваща фактическа помощ в отглеждането и контрола върху него.

Установено е, че в дома на майката са осигурени много добри и подходящи за здравословното отглеждане на детето жилищни условия – в него е налице всичко необходимо от битово и хигиенно естество за живота и развитите на детето с оглед неговата възраст.

В приетите доклади на специализираните органи по закрила на детето не са констатирани никакви рискови фактори за развитието на детето в дома на майката, където се отглежда, които да поставят под съмнение качеството на семейната среда, в която то живее. Въз основа на подробно изложените от социалните органи констатации, направени въз основа на многократни проверки, е направен извод, че детето се отглежда в благоприятна семейна среда, и няма установени никакви конкретни обстоятелства или поведение на съжителстващите с детето лица, които да съставляват заплаха за неговото физическо и емоционално състояние и развитие. Що се отнася до твърдението на ищеца за проблеми с алкохолна зависимост на съжителстващия с лелята на ответницата мъж /Д. З./, които според него създават неподходяща среда за отглеждането на детето, следва да се посочи, че събраните многобройни доказателства в тази насока /писмени доказателства, вкл. медицински документи, становище на ДСП, свидетелски показания/ не съдържат никакви данни за агресивно или друго негативно поведение на това лице, което да съставлява риск за емоционалното и физическо състояние на детето. Установено е, че през 2017 г.  Д. З. е лекуван от психично заболяване, дължащо се на злоупотреба с алкохол. В представеното по делото становище на ДСП – И. подробно са описани констатациите на социалния орган след проведена анкета с Д. З., експертното становище на личния лекар във връзка проведените му медицински прегледи, както и мнението на работодателя му, като в заключение е посочено, че психичното състояние на Д. З. не обосновава допускане на риск за детето А.. Не са налице други доказателства по делото, които да установяват неадекватно или застрашаващо безопасността на детето поведение или отношение на Д. З. към него. Следва да се има предвид в случая, че непосредствените грижи за детето по време на трудовата заетост на майката се осъществяват от лелята /А. З./, а не от Д. З.. Както бе посочено, не се установява от данните по делото обичайните контакти между Д. З. и детето А., свързани със съжителството им в едно домакинство, да имат неблагоприятен за състоянието му ефект.

С оглед на гореизложеното, не са налице твърдените от ищеца нови обстоятелства, които да налагат изменение на установения режим на упражняване на родителските права по отношение на детето А., по предявения от него иск по чл. 59, ал. 9 от СК. Следва да се има предвид, че детето А.  е момиче в предпубертетна възраст, която възраст е свързана с физическо, психическо и емоционално съзряване, поради което постоянният и пълноценен контакт с майката е изключително важен за неговото нормално развитие и възпитание. Разбира се, полът и възрастта на детето не са критерии с първостепенна тежест при преценката за наличие на обстоятелства за изменение на първоначално установения режим на упражняване на родителските права, а те са част от комплекса от обстоятелства, които се преценяват в съвкупност във всеки конкретен случай. В случая, при неустановяването на възникнали нови обстоятелства, които влошават положението на детето при майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, нито на обстоятелства, с които би се подобрило положението му при промяна на този режим, преценено в съвкупност с установените добри родителски качества на майката и възможностите й да осигури подходящи условия за отглеждането на детето, силната емоционална връзка между нея и детето,  се налага извод, че в интерес на детето е родителските права да продължат да се упражняват от майката, като няма основание за промяна на това фактическо положение. Обстоятелството, че в период от 6 месеца през 2017 г. / по времето на участието на майката в курс за професионална подготовка в гр. В./ детето е живяло в дома на баща си и се е отглеждало от него, не може да обуслови извод за промяна на упражняването на родителските права.

С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че не са налице основания за изменение на установения режим на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето на страните, поради което предявеният иск по чл. 59, ал. 9 от СК е неоснователен. С оглед на това, обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от А.А. иск за изменение на установения режим на упражняване на родителските права чрез предоставянето им на него, следва да бъде потвърдено.

По предявенияте от Р.З. насрещни искове за чрез изменение на размера на дължимата от бащата издръжка и на определения режим на лични контакти между детето и бащата.

Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.  Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 150 СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.

Предвид разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от СК, издръжката, която родителят дължи на ненавършилото пълнолетие свое дете, се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, но не може да бъде по-малък от от ¼ от минималната работна заплата за страната /която понастоящем е 610 лв. -  ПМС № 350/19.12.2019 г./, т.е минималният законоустановен размер на издръжката понастоящем е 152,50 лв., а от 01.01.2021 г. този размер ще бъде 162, 50 лв. /ПМС № 331/26.11.2020 г./. С решението по гр.д. № 66/2014 г. на И.ски РС определената дължима от бащата месечна издръжка е в размер на 100 лв. месечно.

При определяне на общата сума, необходима за месечна издръжка на детето, която да осигурява условия на живот, необходими за правилното му развитие, на основание чл. 143, ал. 1 от СК съдът изхожда не само от нуждите на детето, но и от възможностите на двамата му родители.

В случая нарастването на нуждите на детето А. през изминалия период от около 6 години от определянето на издръжката през 2014 г. обективно следва от възрастта му /8 г./, като с порастването му настъпва трайна промяна в неговите нужди. Детето А. е ученичка във втори клас, което налага извършване на разходи както за задоволяване на битовите му потребности от храна, облекло, обувки, така и за закупуване на учебни пособия, съответно разходи, свързани с посещение на учебното заведение. Същевременно, не се установява наличие на други конкретни обстоятелства, обосноваващи нужди на детето, които да надхвърлят обичайните битови такива на дете в неговата възраст. По-конкретно, не са налице твърдения, а и няма доказателства за извършвани от майката разходи за допълнителни извънкласни занимания с езици, спорт, културни мероприятия и други.

Установява се от представените писмени доказателствата, че двамата родители получават доходи от трудови възнаграждения около средния размер на работната заплата за 2020 г. – бащата получава около 1200 лв. месечно, а майката около 1400 лв. месечно.  Не се твърди, нито се установява някой от родителите да реализира доходи от други източници.

Съобразявайки статистическите показатели за размера на разходите на домакинствата и икономическите стандарти в страната към настоящия момент, съдът намира, че за задоволяване на потребности на дете на възраст 8 г. са необходими 450 лв. месечно. Съдът намира, че от тази сума ответникът следва да поеме част в размер от 250 лв., като останалата част от 200 лв. следва да се поема от майката. По-малкият дял на майката се налага от факта, че тя освен необходимите средства за издръжка за детето, полага и фактическите грижи за цялостното му отглеждане и възпитание, които са неоценими в пари.  От друга страна, с оглед получаваните от бащата доходи същият има възможност да заплаща на детето си издръжка в размер на 250 лв. месечно.

С оглед на горното съдът намира, че дължимата от бащата издръжка следва да се увеличи от 100 лева на 250 лева месечно. Така увеличеният размер на издръжката съответства както на нарасналите нужди на детето към настоящия момент, така и на възможностите на двамата родители. По-висок размер на дължимата от бащата издръжка, какъвто е претендиран с от ответницата с насрещната искова молба, е неадекватен на конкретните нужди на детето и възможностите на бащата. От друга страна, всеки по-малък размер на претендираното увеличение на издръжката в конкретния случай би бил житейски и икономически неоправдан.

 С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният от Р.З. насрещен иск за изменение на дължимата от А.А. издръжка на детето А. А. е отхвърлен за разликата над сумата от 160 лв. до сумата 250 лв. месечно, и вместо него постановено друго с което се увеличи размерът на присъдената издръжка на 250 лв. месечно, а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 250 лв. до пълния предявен размер от 300 лв. месечно, решението следва да се потвърди.

Въззивният съд намира за основателен предявения от Р.З. насрещен иск за изменение на съдебно установения режим на лични контакти на детето А. с неговия баща.

 С решението по гр.д. № 66/2014 г. на И.ски РС е определен следният режим на лични отношения: бащата да взима детето всяка първа и трета събота и неделя, както и всеки втори и четвърти понеделник и вторник от съответния месец, като детето ще бъде вземано от бащата в петъчния ден, предхождащ събота в 18,00 ч., и ще бъде връщано във вторника в 17,00 ч., с преспиване, както и за времето от 15 юли до 15 август на съответната година. Този режим е определен преди повече от 6 години, когато детето е било на 2 - годишна възраст. Порастването на детето и навлизането му в ученическа възраст в периода след първоначалното определяне на режима на лични контакти със съдебното решение от 2014 г. безспорно представлява ново обстоятелство от значение за преценката за необходимостта от ревизия на така установения режим. Детето понастоящем е ученичка във втори клас в ОУ „К. К.” в с. К. и живее в това населено място, а бащата живее в гр. П.. При учебната ангажираност на детето и разстоянието между с. К. и гр. П. /112 км./ съдът намира, че така определеният режим на лични контакти, при който детето да пребивава при бащата в гр. П. от петък до вторник, е нецелесъобразен, тъй като е свързан с многократно и продължително пътуване на детето в делнични дни, както от дома му в с. К. до дома на баща му в гр. П., така и до учебното заведение и обратно в рамките на една седмица. Подобен режим, свързан с прекарване на значително време от делничните дни в пътуване на немалко разстояние, е твърде изморителен за детето и води до нарушаване на биологичните му потребности от сън и почивка, както и на възможностите му за подготовката за учебния процес, което противоречи на интересите му. С оглед на това съдът намира, че подходящ  с оглед нуждите на детето е стандартният режим на лични контакти с бащата, а именно два пъти месечно през почивните дни, с преспиване при бащата, както и един месец през лятото по време на платения годишен отпуск на бащата. Така от първоначално определения режим следва да отпаднат понеделниците и вторниците – както е поискан и от ответницата в насрещната искова молба. Съдът не намира основания за определяне на поискания с въззивната жалба на Р.З. силно ограничен режим на лични контакти на детето с бащата, а именно в отдел „Закрила на детето” по местоживеене на А., в рамките на 2 часа всеки последен петък от месеца, което искане е обусловено от въведени в жалбата нови обстоятелства, свързани с твърдения за блудствени действия, осъществени от съжителстващо с бащата лице по отношение на детето. Следва да се посочи, че това искане не е поддържано от ответницата пред въззивния съд, а в хода по същество процесуалният й представител адв. Ш. е отправил искане за редуциране на режима на лични контакти с бащата чрез премахване на понеделниците и вторниците на всяка втора и четвърта седмица от месеца, което искане е поддържано и в представените писмени бележки. По делото не са налице доказателства, от които да се направи извод за поставяне на детето в риск за емоционалното му, физическо и психично състояние при осъществяване на срещите с бащата.  Следва да се посочи, че при установена последваща промяна на обстоятелствата, определеният, респ. и изменен режим на лични контакти може да бъде наново изменян чрез предявяване на иск по чл. 59, ал. 9 от СК.

С оглед на горното съдът намира, че в интерес на детето е определеният със съдебното решение по гр.д. № 66/2014 г. на ИРС режим на лични отношения между бащата А.А. и детето А. да бъде изменен, като бащата има право да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с преспиване при бащата, както и един месец през лятото в периода от 15 юли до 15 август. Този режим е в състояние да осигури пълноценни контакти между детето и неговия баща и отговаря на интересите му. С оглед на това обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения от майката иск за изменение на съдебно установения режим на лични отношения, следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което режимът бъде изменен в горепосочения смисъл.

По предявените от А.А. частни жалби.

Частната жалба срещу определението на районния съд от 23.04.2020 г., постановено по гр.д. № 191/2018 г. на ИРС, решението по което е предмет на настоящата въззивна проверка, е допустима, но неоснователна.

С обжалваното определение съдът е допуснал на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на постановеното по делото решение от 09.01.2020 г. в частта, с която А.А.А. е осъден да заплаща на А. А. месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от 29.03.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението,  и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист. Видно е от изложените в частната жалба възражения, че определението се обжалва в частта му, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист за определената с решението издръжка в размер на 160 лв. месечно, считано от 29.03.2018 г.

Това определение е законосъобразно. Налице са били предпоставките на чл. 406, ал. 1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист за сумата от 160 лв., която жалбоподателят е осъден да заплаща на детето си със съдебното решение по настоящото дело по предявения срещу него иск по чл. 150 от СК.  При подлежащо на изпълнение решение, с което е увеличен предходно установения размер на дължимата издръжка, изпълнителен лист се издава за увеличения размер на издръжката, определен със съдебното решение, с което същата е увеличена, за период от предявяването на иска за увеличение на издръжката до настъпването на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Така определеният нов размер на издръжката от 160 лв. / в случая след увеличението със 60 лв. на първоначално определения размер по гр.д. № 66/2014 г. на ИРС от 100 лв./ се дължи за нов следващ период – от датата на предявяване на иска за увеличение на издръжката на 29.03.2018 г., а първоначално определената издръжка от 100 лв. се дължи до този момент. С оглед на това неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по настоящото дело съдът е следвало да издаде изпълнителен лист само за сумата на увеличения размер на издръжката от 60 лв., както и че ответницата З. разполага с изпълнителни листа за издръжка на обща стойност 260 лв. /предвид издаването на изпълнителен лист за присъдената по гр.д. № 66/2014 г. издръжка в размер на 100 лв./.

Частната жалба срещу разпореждането от за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 66/2014 г. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като има за предмет съдебен акт, постановен по друго дело, различно от делото, по което е постановено обжалваното решение, предмет на настоящата въззивна проверка.

Всички направени с частната жалба искания – за прекратяване на изпълнителните производства и вдигане на наложените по тях запори, за връщане на преведени в изпълнителните производства суми, както и за осъждане на ответницата З. да му заплати суми за причинени неимуществени и имуществени вреди, не могат да се разглеждат в рамките на настоящото въззивно производство по обжалване на постановените по гр.д. № 191/2018 г. на ИРС съдебни актове, поради което съдът не ги обсъжда.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответницата по частните жалби искане за разноски, жалбоподателят А.А. следва да бъде осъден да й заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

 

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

                                                       Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 258 от 14.11.2019 г., постановено по гр.д. № 191/2018 г. на И.ски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от А.А.А. против Р.Е.З. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на установеното с решение от 14.03.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. на И.ски РС предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. на неговата майка Р.Е.З..

ОТМЕНЯ решение № 6 от 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1168/2017 г. на И.ски районен съд,  В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Р.Е.З. против А.А.А. иск за увеличение на определената с решение от 14.03.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. на И.ски РС издръжка на детето А. А., дължима от бащата А.А.А., за разликата над сумата 160 лв. месечно до сумата 250 лв. месечно, както и В ЧАСТТА,  с която е отхвърлен предявения от Р.Е.З. против А.А.А. иск за изменение на определения с решение от 14.03.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. на И.ски РС режим на лични отношения между детето А. А. и бащата А.А.А., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която А.А.А. е осъден  по гр.д. № 66/2014 г. на И.ски РС да заплаща на малолетното си дете А. А., като я УВЕЛИЧАВА от 160 лв. месечно на 250 лв. месечно и ОСЪЖДА А.А.А. да заплаща издръжка в увеличения й размер от 250 лв. месечно на детето си А. А., чрез неговата майка и законен представител Р.Е.З., считано от предявяване на иска за увеличение на издръжката на 29.03.2018 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ИЗМЕНЯ режима на лични отношения между бащата А.А.А. и детето А. А., определен с решение от 14.03.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. на И.ски РС, както следва: бащата А.А.А. има право да взема детето А. А. при себе си всяка първа и трета събота и неделя, от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото в периода от 15 юли до 15 август.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1168/2017 г. на И.ски районен съд,  В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Р.Е.З. против А.А.А. иск за увеличение на определената с решение от 14.03.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. на И.ски РС издръжка на детето А. А., дължима от бащата А.А.А., за разликата над 250 лв. до пълния предявен размер от 300 лв. месечно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.А.А. срещу определението от 23.04.2020 г., постановено по гр.д. № 191/2018 г. на И.ски РС, за  издаване на изпълнителен лист за дължимата от А.А.А. на детето А. А. месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от 29.03.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението

ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А.А.А. срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 66/2014 г. на И.ски РС, и прекратява производството по делото в тази му част като недопустимо.

ОСЪЖДА А.А.А. да заплати на Р.Е.З. сумата 400 лв. за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.