Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260022
гр.
Пловдив, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и
първа година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора
Божидарка Попова
разгледа нохд /В/ №600 по описа за 2020 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по искане на осъдения Ц.С.С., чрез защитника му
адв. В.П. за възобновяване на нохд №317/02 на Районен съд- Казанлък.
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С влязлата в сила Присъда № 95 „з“/19.11.2004г. по
нохд №317/02г., Районен съд Казанлък е признал подсъдимия Ц.С.С. за виновен в
това, че на 20.12.2001г. в гр. * в съучастие с Р.Н.Й. като извършител е
преработвал и поправял огнестрелно оръжие от газови пистолети марка „*“ с
калибър 9х18 мм с номера 2791, 2883, 2553 и 2689 в бойни пистолети без да имат
за това право по закон и разрешение от надлежен орган на властта и на основание
чл.337, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК го осъдил на пет години лишаване от
свобода при първоначален „общ“ режим на основание чл.46, б. „б“ ЗИН.
Отделно от това подсъдимият С. бил признат за
виновен, че на 20.12.2001г. в гр. * в съучастие с Р.Н.Й. като извършител е
придобил по какъвто и да е начин и държал огнестрелни оръжия – 4 бр.
преработени газови пистолети марка „*“ в бойни пистолети с калибър 9х18 мм с
номера 2791, 2883, 2553 и 2689, както и боеприпаси – 5 бр. патрони за АК, 4 бр.
патрони с калибър 9х18 мм и 1 бр. патрон с калибър 6,35 мм без да има за това
надлежно разрешение и на основание чл.339, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК бил осъден на пет години лишаване от
свобода при първоначален „общ“ режим на основание чл.46, б. „б“ ЗИН.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът определил на
подсъдимия С. едно общо най – тежко наказание в размер на пет години лишаване
от свобода при първоначален „общ“ режим на основание чл.46, б. „б“ ЗИН.
На основание чл.24 НК така определеното наказание
било увеличено с ½, а именно на седем години и шест месеца.
Със същата присъда съдът признал и подсъдимият Р.Н.Й.
за виновен в това, че на 20.12.2001г. в гр.*в съучастие с Ц.С.С. като
извършител е преработвал и поправял огнестрелно оръжие от газови пистолети
марка „*“ с калибър 9х18 мм с номера 2791, 2883, 2553 и 2689 в бойни пистолети
без да има за това право по закон и разрешение от надлежен орган на властта и
на основание чл.337, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК го осъдил на три години
лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието било отложено за срок от
пет години.
Отделно от
това подсъдимият Й. бил признат за виновен, че на 20.12.2001г. в гр.*в
съучастие с Ц.С.С. като извършител е
придобил по какъвто и да е начин и държал огнестрелни оръжия – 4 бр.
преработени газови пистолети марка „*“ в бойни пистолети с калибър 9х18 мм с
номера 2791, 2883, 2553 и 2689, както и боеприпаси – 5 бр. патрони за АК, 4 бр.
патрони с калибър 9х18 мм и 1 бр. патрон с калибър 6,35 мм без да има за това
надлежно разрешение и на основание чл.339, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК бил осъден на три години лишаване от
свобода, като изпълнението на наказанието било отложено за срок от пет години.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът определил на
подсъдимия Й. едно общо най – тежко наказание в размер на три години лишаване
от свобода, като изпълнението на наказанието било отложено за срок от пет
години.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и
разноските.
В присъдата изрично било посочена, че същата е произнесена
в присъствието на служебния защитник на подсъдимия С. – адв. Д.Р..
Присъдата не била обжалвана и протестирана и на
24.12.2004г. влязла в законна сила.
Срещу
влязлата в сила присъда е постъпило искане за възобновяване на наказателното
дело от само от осъдения Ц.С.. Изложените
в искането доводи очертават само касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Оплакванията са насочени към справедливостта на наказанието. Претендира се
възобновяване на делото и намаляване на размера на наказанието.
В съдебното заседание представителят на Апелативна
прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че решаващата инстанция е съобразила всички относими за
решаване на отговорността на С. обстоятелства и правилно е преценила, че
целите на чл.36 НК ще бъдат постигнати с определеното му наказание.
Защитата на осъденият поддържа искането по изложените в
него съображения. Допълнително релевира оплаквания, свързани правилното
прилагане на закона и допуснати съществени пороци в процедурата, с които
обосновава касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи
следното:
Преди
всичко и на първо място, следва да бъдат съобразени пределите на настоящата
касационна проверка, очертани от цялостното развитие на настоящето наказателно
производство.
Първоначално
искането е било насочено до ВКС с правно основание чл.420, ал.2 и ал.4, вр.
чл.422, ал.1, т.6 НПК, като в него е релевирано отделно и това по чл.422, ал.1,
т.5, вр. чл.348, ал.1, т. НПК.
С Решение
№81/07.12.2020г. по н.д. №219/2020г. на трето наказателно отделение на ВКС
искането на осъдения Ц.С. за възобновяване на нохд 317/02 г. на Казанлъшкия
районен съд на основание чл.423, ал.1 и чл.422, ал.1, т.6 НПК е било оставено
без уважение, като делото било изпратено по компетентност на Пловдивския
апелативен съд с оглед преценка на допустимостта и основателността на
визираните основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 НПК, в които граници
е наложително произнасянето от настоящия състав.
По допустимостта на искането.
По делото е установено с необходимата
категоричност, че Ц.С. е бил осъден задочно, като присъдата е била произнесена
в негово отсъствие. След осъществената екстрадиция, в изпълнение на която той е
бил задържан през месец април 2019г. в *и предаден на компетентните български
власти на 04.12.2019г., осъденият С. *** на 06.12.2019г. Съгласно разпоредбата
на чл.421, ал.3 НПК шестмесечния срок за подаване на искането за възобновяване
на наказателното дело в случаите на чл.422, ал.1, т.5 НПК започва да тече от
влизането в сила на съответния акт. В изречение последно е посочено изключението
при задочно осъждане /какъвто е настоящият случай/ срокът да започва да тече от
датата, на която осъденият е узнал, че присъдата е влязла в законна сила. Според
настоящият състав осъденият С. е разбрал ясно и безусловно, че присъдата му е
влязла в сила в момента на привеждането й в изпълнение, т.е. на 03/04.12.2019г.,
когато е бил предаден от съответните органи в * на компетентните български
власти за отвеждането му в Затвора * и от която дата е започнал да тече срокът по
чл.421, ал.3 НПК. В този смисъл са и изложените съображения в решението на ВКС,
посочено по – горе.
Обобщено, искането за възобновяване на делото с правно
основание чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.3 НПК е подадено на 20.02.2020г.
в законоустановения шестмесечен срок, направено е от процесуалнолегитимирана страна по отношение на
съдебен акт, който не е проверен по касационен ред и поради това се явява
процесуално допустимо.
По
основателността на искането.
Разгледано по същество искането е основателно.
Наведеното в него касационно основание е обвързано
с разпоредбата на чл.348, ал.1, т.3 НПК, възраженията са за явна
несправедливост на наложеното му наказание, а претенцията е насочена към намаляване на
размера му.
За да определи наказанията на подсъдимия за всяко едно от двете
престъпления, съдът е взел предвид
обремененото му съдебно минало, недобрите му характеристични данни и
извършването на често срещани в региона и в обществото престъпления от този вид.
Смекчаващи отговорността обстоятелства не намерил. Така стигнал до извода, че
подсъдимият С. е личност с висока степен на обществена опасност, че извършеното
от него не е изолиран случай в живота му, както и, че предишното му осъждане,
макар и ефективно, не е изиграло положителна роля и му определил наказание при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, малко под предвидения в
закона максимум в размер на пет години лишаване от свобода, за всяко едно от
двете престъпления. С този вид и размер наказание съдът счел, че ще бъдат постигнати
целите на чл.36 НК.
Настоящият състав не споделя така
сторения от решаващия съд извод.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия С. първата инстанция е подходила формално към
задълженията си да съобрази и оцени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за
постигане на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за
него наказание, което по вид и размер да е достатъчно за успешното постигане на
целите визирани в чл.36 НК. Несъобразяването с тези принципни положения е
довело до неправилна преценка за
неговата справедливост.
При проверката, във връзка с
наведените оплаквания настоящият състав установи, че голяма част от наличните
обстоятелства, имащи значение за определяне на вида и размера на наказанието не
са отчетени, а друга част са
интерпретирани неправилно и превратно.
На първо место, изводът, че
подсъдимият е личност с лоши характеристични данни е произволен и
доказателствено необезпечен. В тази връзка по делото е налично само едно
доказателство и това е приложената на л.66 от досъдебното производство справка,
необяснимо защо наречена „характеристична“, в която обаче освен
индивидуализиращите подсъдимия данни /кога и къде е роден и кой е роднинския му
кръг/ не съдържа каквато и да било информация за негови предходни простъпки или
поведение, които да му придадат негативна характеристична оценка. Такива не са
открити и в хода на досъдебното производство, което пък от своя страна е дало основание на прокурора да посочи в
обвинителния акт, че С. е лице с добри характеристични данни.
На следващо место, превратно е
интерпретирано при определяне на наказанията и осъждането на С. по нохд № 630/98г. на
Казанлъшкия районен съд. За да заключи, че подсъдимия е личност с висока степен
на обществена опасност съдът е приел, че това осъждане, макар и ефективно не е
изиграло положителна роля в живота му. От приложеното на гърба на л.69 от
досъдебното производство копие от бюлетина за съдимост на касатора обаче става
ясно, че същият е осъден за престъпление по чл.197, т.4 НК на една година и
шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на
основание чл.66, ал.1 НК за срок от четири години. Очевидно е, че до момента на
извършване на инкриминираното престъпление С. не е търпял ефективно наказание
лишаване от свобода в пенитенциарно заведение и така необосновано първата
инстанция е завишила личната му обществена опасност, експлоатирайки в тази
връзка обстоятелство, което по делото не е налично.
Вън от вниманието на първата
инстанция при решаване на въпросите по чл.301, ал.1, т.3 НПК са останали
сравнително младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на
инкриминираното деяние и семейното му положение – женен с едно дете, които няма
как да не бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства.
Всичко това очертава С. като
личност с невисока степен на обществена опасност.
Неправилно е отчетена в
завишаваща наказанието насока степента на
обществена опасност на престъпленията по чл.337 и чл.339 НК. Съдът е
заключил общо, че: „е извършено престъпление от вида на общоопасните, много
често срещано в нашето общество“ и така е, счел, че деянията, осъществени от С.
са с висока степен на обществена опасност. Съдът не е съобразил обаче, че
тя /обществената опасност/ за всяко едно
от престъпленията, посочени особената част на НК е отчетена от законодателя и
заложена в пределите на санкцията. Затова при определяне на наказанието следва
да съобразява не опасността на съответното
престъпление по принцип, а конкретното деяние и до каква степен в
пределите, лимитирани от закона то влияе негативно на съответните обществени отношения. Такива съображения в
мотивите към атакуваната присъда липсват.
Настоящият състав намира, че
обществената опасност на инкриминираната деятелност на касатора не се различава
с нищо от типичните случаи за този вид престъпления и не може да бъде
определена като изключително висока, до какъвто неправилен извод е стигнал
първостепенния съд.
Всичко това налага извода, че съдът не е имал
основания да определи наказание за всяко едно от двете престъпления,
осъществени от С. при отегчаващи отговорността обстоятелства и ориентирани към
максимума. Като е сторил това съдът е нарушил императива, заложен в
разпоредбата на чл.35, ал.3 НК наложените наказания да са съответни на
извършените престъпления. Поради това определените санкции от по пет години
лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията очевидно не съответстват на
обществената опасност на конкретните деяния и на личността на касатора, на наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и надхвърлят целите,
заложени в разпоредбата на чл.36 НК.
Настоящият състав като прецени, че деянията на
касатора не са с по – висока обществена опасност от типичните за този вид
престъпления, че същият не е личност с висока степен на обществена опасност,
като съобрази добрите му характеристични данни, семейното му положение – женен с
едно дете и сравнително младата му възраст към момента на извършване на
инкриминираните престъпления намира, че смекчаващият отговорността потенциал на тези обстоятелства
превалира значително над единственото отегчаващо такова, свързано с предходното
му осъждане и налага определяне на наказание при незначителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Този извод се подкрепя и от факта, че от
постановяването на присъдата до момента на привеждането й в изпълнение е
изминал изключително дълъг срок, който максимално се доближава до срока по
чл.82, ал.4, вр. ал.1, т.3 НК. Така, към настоящия процесуален момент полезното въздействие върху дееца и
обществото е
значително намаляло заради забавата при изпълнение на наказанието, при което очакваната
социална полза и
преследвания обществен резултат са изгубили в значителна степен своето предупредително и
възпитателно въздействие като цели на наказанието.
Всичко това изключва нуждата от сериозна
наказателна интервенция спрямо подсъдимия и води до извод, че така наложените наказания се
явяват явно несправедливи и следва да бъдат намалени.
Това налага
възобновяване на производството и изменение на присъдата, като след съобразяване с
разпоредбата на чл.2, ал.2 НК наказанието на касатора следва да бъде намалено на две години и шест месеца лишаване от свобода за
престъплението по чл.337, ал.1 НК и на две години и шест месеца лишаване от
свобода за престъплението по чл.339, ал. НК, с които размери целите на наказанието ще бъдат удовлетворени
в максимална степен.
Корекция
е наложителна и в частта, досежно определеното на основание чл.23, ал.1 НК общо
най – тежко наказание, което също следва да бъде намалено на две години и шест
месеца.
Възраженията на защитата за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.24 НК са основателни, макар и не по изложените
в искането съображения.
С атакуваната
присъда наложеното общо най- тежко наказание в размер на пет години лишаване от
свобода е увеличено по реда на чл.24 НК с ½ или окончателното наказание,
което е определено на С. е в размер на седем години и шест месеца.
Основания да стори това първата инстанция е
съзряла в лошите характеристични данни и обремененото съдебно минало на
касатора.
Настоящият състав
не споделя това разбиране.
За да приложи чл. 24 НК, съдът
следва да направи преценка на цялата престъпна дейност на подсъдимия, на
обществената опасност на извършените престъпления, на продължителността на
периода, на броя на случаите на деянията и др. Преценяват се също така
подбудите и мотивите за извършването на престъпленията и всички установени по
делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. След тази цялостна преценка на престъпната дейност
съдът може да приложи чл. 24 НК само
ако направи констатация, че и с най-тежкото наложено наказание за отделните
престъпления, извършени от подсъдимия, не могат да се осъществят целите на
наказанието, посочени в чл. 36 НК.
Такава констатация на първата инстанция липсва и
това води до необосновано и незаконосъобразно приложение на разпоредбата на
чл.24 НК.
Както
беше отбелязано по – горе в настоящето решение доказателства, които да
характеризират касатора като негативна личност липсват.
Концентрирайки се върху криминалното досие на
подсъдимия, първата
инстанция е пренебрегнала факта, че от
двете деяния, макар
и на просто извършване не са настъпили каквито и да било вреди. Не е съобразила интензитета на
престъпните посегателства, степента на засягане на обществените отношения,
които законът закриля, личността на дееца
и всички останали смекчаващи отговорността обстоятелства. Ако беше преценила
обективно съотношението между тях от една страна и предходното му осъждане от
друга страна, то във всички случаи би стигнала до извода, че определената
санкция разполага с достатъчен възпиращ,
поправителен и превъзпитателен потенциал, както спрямо дееца, така и спрямо
останалите членове на обществото, поради което целите на чл.36 НК не оправдават
допълнителното й увеличаване и разпоредбата на чл.24 НК няма место за
приложение в настоящия казус.
Това налага изменение на атакуваната присъда, като
в частта досежно приложението на чл.24 НК същата следва да бъде отменена като необоснована и незаконосъобразна, в каквато
насока е и претенцията на касатора.
Съображенията, че е налице нарушение на чл.24 НК,
защото така увеличеното наказание надвишава максималния размер, предвиден към
инкриминирания момент за съответното престъпление, а именно шест години
лишаване от свобода не могат да бъдат споделени. Същите не намират опора в
закона и по принцип са неправилни. Защитата не е съобразила, че при увеличаване
на наказанието по чл. 24 НК законът поставя три изисквания. На първо място увеличението да
не надминава с една втора от определеното общо наказание, на следващо място да не надминава
сбора на определените наказания за отделните престъпления и на последно място да не надвишава максималният
размер на наказанието, предвиден за съответния вид наказания. В случая за всяко едно от двете
престъпления е определено наказание от пет години лишаване от свобода, като
общото наказание е също в размер на пет години лишаване от свобода. Очевидно е, че до тук нарушение на закона няма, защото
увеличеното по реда на чл.24 НК наказание от седем години и половина лишаване
от свобода не надвишава с повече от една втора определеното общо най – тежко
наказание и не надхвърля сбора на отделните наказания /в случая десет години/.
Настоящият състав не съзира нарушение и на третото условие, в каквато насока са
възраженията на защитата. Законодателят е поставил като условие, увеличеното
наказание да не надхвърля максимално предвидения размер, не за този вид
престъпление обаче, а за конкретния вид наказание, в случая лишаване от
свобода. Към момента на инкриминираното деяние, а и към настоящия процесуален
момент максимално предвидения размер за този вид наказание е двадесет години
лишаване от свобода /по арг. на чл.39, ал.1 НК/ и това не позволява да бъде споделено това
възражението на защитата.
По останалите
възражения на защитата и на подсъдимия.
Единственото оплакване на касатора в искането за
възобновяване на наказателното дело е за явна несправедливост на наложеното наказание и
попада в обхвата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Останалите касационни
основания за постановяване на присъдата при допуснати съществени процесуални
нарушения /чл.348,
ал.1, т.2 НПК/ и за нарушения на материалния закон /чл.348, ал.1, т.1 НПК/ в
искането не са посочени.
Възраженията,
свързани правилното прилагане на закона и допуснати съществени пороци в
процедурата се поставят за първи път
едва в хода на съдебните прения пред настоящия състав. Същите намират
основанието си в атакуваната присъда, налични са и е наложителен коментара им.
На първо место, неправилно съдът е приложил
материалния закон като е приел, че подсъдимият С. е осъществил две от
предвидените в хипотезиса на нормата на чл.337 НК изпълнителни деяния, а
именно, че е преработвал и поправял огнестрелни оръжия от газови в бойни. Съдът
не е съобразил обаче, че преработването представлява
физическа дейност, водеща до възникване на нова вещ от дадени материали, докато
поправянето е съвсем различна дейност, свързана с отстраняване на повреда, недостатък на съществуваща вече
вещ, без същата да търпи
количествена или качествена промяна.
Няма спор, че газовите пистолети са проектирани за употреба само на
халосни боеприпаси, боеприпаси с дразнещи вещества или други активни вещества и за да придобият характеристиката на огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 4 ЗОБВВПИ те следва да бъдат преработени
така, че да произвеждат изстрели с куршум или
снаряд чрез действието на взривно вещество, при което коренно се променя вида и
предназначението им. Именно такава е престъпната деятелност на подсъдимия,
фактически очертана в обстоятелствената част на обвинителния акт и
квалифицирана като престъпление по чл.337 НК.
По делото липсват каквито и да било доказателства С. да е извършвал
манипулации върху четирите газови пистолета, насочени към отстраняване на
повреди или недостатъци без същите да са претърпели количествена или качествена
промяна, ерго той не е осъществявал поправка. Поради това, като го е признал за
виновен и осъдил да е поправял инкриминираните четири броя газови пистолети,
решаващият съд неправилно е приложил материалния закон.
Неправилно приложение на материалния закон се констатира и досежно
осъждането на С. по чл.339, ал.1 НК. Съдът го е признал за виновен в
осъществяването на две от изпълнителните деяния, а именно за това, че на
20.12.2001г. е придобил по какъвто и да е начин и държал огнестрелни оръжия – 4
бр. преработени газови пистолети „*“ с калибър 9х18 мм с номера 2791, 2883, 2553 и 2689. Няма
спор, че това са същите пистолети, предмет на обвинението по чл.337, ал.1 НК.
След като С. правомерно ги е закупил и държал като газови и лично ги е
преработил в бойни, то няма как да ги е придобил вече и като огнестрелни
оръжия, защото като такива те са били единствено и само в негово владение. Това
води до извода, че той е осъществил единствено държането им. Поради това
осъждането му за придобиването на пистолетите е в нарушение на материалния
закон.
На следващо место прави впечатление, че в обвинителния акт като предмет на престъпната деятелност по
чл.339, ал.1 НК са посочени единствено и само четири броя газови пистолети „*“ с калибър 9х18 мм с номера
2791, 2883, 2553 и 2689. С присъдата обаче отговорността на С. наред с това е ангажирана
и за държане без съответно разрешение на боеприпаси – 5 бр. патрони за АК, 4
бр. патрони с калибър 9х18 мм и 1 бр. патрон с калибър 6,35 мм, които не са
посочени във фактическата част на
обвинителния акт.
Предприетият от съда подход е
процесуално недопустим. Законодателят е извел точното посочване на значимите за
решаване на отговорността обстоятелства в описателната част на обвинителния акт
като абсолютно изискване за процесуалната му издържаност и с тях се
поставят фактическите рамки на обвинението,
като излизането извън тези рамки може да
става само в предвидените от закона случаи /напр. при изменение на обвинението
по реда на чл.287 НПК/, а не произволно. Казано по друг начин, няма как за
първи път с присъдата подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за факти,
които не са му били предявявани и по които същият не се е защитавал. Това във
всички случаи ограничава правото му на защита.
Така първата инстанция като е
осъдила С. по т.н. „свърхобвинение“, т.е. за обстоятелства, които не са му били
известни, не са му били предявени по надлежния ред и по които той не се е
защитавал е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла
на чл.348, ал.3, т.1 НПК.
Налице е друго такова нарушение
на процедурните изисквания. Известно е от правната теория и съдебната практика ,
че „бланкетна“ правна норма е тази, която отпраща за един или всички елементи
на престъплението към правна норма на друг нормативен акт. Безспорно е, че
разпоредбата на чл.337 НК е точно такава, защото тя не посочва конкретните нарушения на дейностите, свързани с
огнестрелните оръжия и боеприпаси, а за тяхното конкретизиране изрично препраща
към съответен закон или подзаконов нормативен акт. В този смисъл посочването на
нормативния акт, който е нарушен е съществен елемент от релевантната за
отговорността на дееца фактология, с която същият следва да бъде запознат и
така да бъде гарантирано в пълна степен правото му на защита. Неспазването на
тези принципни положения във всички случаи води до съществено нарушаване на
това му право и именно това е сторил и първоинстанционния съд. Както в
обвинителния акт, така в мотивите на атакуваната присъда не е посочено коя
разпоредба и от кой закон е нарушена при осъществяване на престъплението по
чл.337, ал.1 НК, който пропуск е лишил С.
от възможността да разбере в какво е обвинен и срещу какво точно обвинение
следва да се защитава, което винаги е нарушение на процедурните правила по
чл.348, ал.3, т.1 НПК.
Макар и съществуващи,
посочените материалноправни и процесуални нарушения не позволяват осъществяването
на ревизионните правомощия
по чл.
354 НПК, защото оплакванията
за наличието им не са поставени своевременно на вниманието на касационната
инстанция.
Тук е местото да се обърне внимание, че принципно
няма пречка и е възможно касаторът да навежда нови касационни основания и
доводи в тяхна подкрепа, които е пропуснал да посочи в искането си, но това
може да стане само в случай, че срокът, в който може да се иска възобновяване
на делото не е изтекъл.
Както беше
отбелязано по – горе в решението, осъденият С. е разбрал, че присъдата му е
влязла в сила в момента на привеждането й в изпълнение, т.е. на 03/04.12.2019г.
и от тази дата е започнал да тече срокът по чл.421, ал.3 НПК, който е изтекъл
на 04.06.2020г. / по арг. на чл.183, ал.3 НПК/.
Очевидно е, че касационните основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 НПК, въведени за първи
път от защитата в хода на съдебните прения пред настоящия състав са извън този
срок, а
служебното начало не е присъщо на касационната проверка. Единствените нарушения, за
които касационната инстанция следи служебно, са тези по чл. 348, ал. 3, т. 2 -
т. 4 от НПК, доколкото са от категорията на "абсолютните" и наличието
им винаги би предпоставило отмяната на атакувания съдебен акт. Такива обаче в настоящето производство не се установиха, а коментираните по –
горе не попадат в тази категория.
Ето защо, вън от наложилите се изменения, в
останалата си част атакуваната присъда независимо от коментираните пороци
следва да бъде потвърдена.
Водим от горното
и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК, Апелативният съд
Р
Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 317/2002г. по описа на Казанлъшкия
районен съд.
ИЗМЕНЯ Присъда №95 „з“/19.11.2004г. по нохд № 317/02г. по описа
на Казанлъшкия районен съд, като:
- НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Ц.С.С.
наказание за престъплението по чл.337, ал.1 НК от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
- НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Ц.С.С. наказание за
престъплението по чл.339, ал.1 НК от ПЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
- НАМАЛЯВА
определеното на основание чл.23, ал.1 НК общо най – тежко наказание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
- ОТМЕНЯ Присъда №95 „з“/19.11.2004г. по
нохд № 317/02г. по описа на Казанлъшкия районен съд в частта, с която
определеното общо най – тежко наказание на подсъдимия Ц.С.С. е увеличено по реда на чл.24 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.