№ 738
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211100513680 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изп. д. № 20218570400295 - срещу
определените от съдебния изпълнител разноски за адвокат и пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение е
прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените
изпълнителни действия, изчерпващи се с подаване на молба за образуване на делото.
Посочва, че в срока за доброволно изпълнение задължението било изцяло заплатено. По
тази причина на взискателя била дължима единствено сумата от 200 лв., което налагало
намаляване и на дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят К.А.Т. счита жалбата за неоснователна, тъй като заплащането на
дължимата сума било осъществено в изпълнение на запор, наложен по изрично искане на
взискателя след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело и в този смисъл
били извършени допълнителни действия по събиране на вземането. Адвокатското
възнаграждение не надвишавало и нормативно установения минимум, определен по реда на
Наредба № 1/2004 г.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като до погасяване на задължението се стигнало след изпълнение на
наложения по молба на взискателя запор върху банковите сметки на длъжника, т.е. били
извършени действия както по образуване, така и по водене на изпълнителното
производство. Наред с това сочи, че договореното и заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение било определено под определения съгласно Наредба № 1/2004 г. минимум.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.08.2021 г. за
сумата от 650 лв. – разноски в производството по гр. д. № 42147/2019 г. на СРС, 46 състав. С
молбата за образуване на делото, както и с последваща молба от 15.09.2021 г. е поискано
1
налагане на запор върху банковите сметки на „Т.С.“ ЕАД.
На 09.09.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която
освен вземанията по изпълнителния лист съдебният изпълнител е посочил като дължима и
сумата от 260 лв. - разноски за правна защита в изпълнителното производство, както и
сумата от 109,20 лв. - пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Преди
изтичане на срока за доброволно изпълнение дългът е погасен в резултат на запора, наложен
с молбата от 15.09.2021 г.
При тези факти жалбата се явява основателна.
Съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК на длъжника се изпраща покана за доброволно изпълнение
в двуседмичен срок, като според чл. 428, ал. 2 ГПК поканата съдържа предупреждение до
длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към
принудително изпълнение. Следователно законодателят установява поредност на
възможните начини на изпълнение, като дава приоритет на доброволното. Това не
означава, че не би могло да се стигне до принудително изпълнение още в срока по чл. 428,
ал. 1 ГПК (напротив, напълно възможно е предвид възможния различен момент на връчване
на поканата за доброволно изпълнение и запорното съобщение, което се изпраща
едновременно с нея съгласно чл. 507, ал. 1 ГПК), но в този случай разноските по
изпълнението, вкл. когато то е в резултат от приложен способ, ще са на риск на взискателя.
В настоящия случай задължението е погасено чрез изпълнение на запорно съобщение,
но в срока за доброволно плащане. Следователно длъжникът може да бъде задължен да
отговаря само за разноските, необходими за образуване на изпълнителното производство, за
изпращане на покана и запорно съобщение и за дължимото за тези действия адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Останалите
разноски следва да останат в тежест на взискателя, избрал да предприеме действия преди
изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 200 лв.,
дължима за подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. С оглед
формирания извод за намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв. и
при спазване на диспозитивното начало следва да бъде намалена и таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ до сумата от 85 лв., изчислена при включване в основата на по-малкия размер на
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението на ЧСИ рег. № 857 по изп.д. № 20218570400295, с което е
отказано изменение на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски, вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за
адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя, до сумата от 200 лв.
ОТМЕНЯ определената в поканата за доброволно изпълнение пропорционална такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 85 лв.
2
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3