Р Е Ш Е Н И Е
№262119/30.6.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №12269 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на В.Г.Д., ЕГН ********** *** срещу „М.“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1246,66 лева
представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.03.2018г.-11.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
– 30.09.2020г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 233,70 лева лихва за забава върху
претендираната главница за периода 30.04.2018г.-30.09.2020г.,(след допуснато
изменение на предявените искове в съдебно заседание проведено на 04.06.2021г.),
сумата от 336 лева съставляваща
стойност на полагаща се храна за отработени общо 168 дни за периода
12.03.2018г.-11.02.2019г., както и сумата от 67,32 лева лихва за забава върху претендираната главница за периода
12.03.2018г.-11.02.2019г., на осн. чл. 143, ал.1 вр.
чл. 150 вр. чл. 26 КТ, чл. 285 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата
молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало валидно трудово
правоотношение, като по силата на трудов договор от 07.03.2018г. ищецът е
заемал длъжността „охранител“ – невъоръжена охрана при ответника с място на
работа гр. Варна, хотел „Ф.“ и хотел „А.“ в кк. „ССКЕ“.Навежда
твърдения, че с трудовият договор е уговорен 8-часов работен ден с
продължителност 5 дни в седмицата, при основна заплата в размер на 510 лева. До
прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът работил с поставени месечни
поименни графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, с което изчисляването било месечно и трудът бил полаган по
разпореждане на работодателя. Излага, че за исковия период 07.03.2018г. до
11.02.2019г. за всеки месец е получавал трудово възнаграждение в размер на 510
лева, платимо до 30-то число на следващия месец.
Твърди, че работодателят не е изпълнил
задължението си да начисли и заплати трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 07.03.2018г. до 11.02.2019г. Претендира заплащане на
труд положен по график за работа на смени по 12 часа: дневни – от 07.00 ч. до
19.00 ч. и нощни – от 19.00 ч. до 07.00 ч. на следващия ден, като поредността на смените била: дневна смяна, нощна смяна и
два почивни дни.
Твърди, че не са му изплатени
суми за храна в размер на 2 лева на ден съгласно чл.285 КТ и Наредба №11/2006г.
В тази връзка сочи, че има отработени 168 смени за процесния период. Претендира
заплащане на сумата от 336 лева за общо отработените 168 смени, като и
заплащане на лихва за забава върху тази главница в размер на 67,32 лева за
периода 12.03.2018г.-11.02.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват
по основание и размер. Не се оспорва, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, като по силата
на трудов договор от 07.03.2018г. ищецът
е заемал длъжността „охранител“ – невъоръжена охрана при ответника
с място на работа гр. Варна, хотел
„Ф.“ и хотел „А.“ в кк. „ССКЕ“.
Излагат се възражения, като се сочи, че съобразно уговореното в трудовият
договор ищецът е следвало да постъпи на работа на 12.03.2018г., който ден се
явява и първи работен ден за него.
В отговорът на исковата молба
излага, че съгласно чл.5 от трудовия договор ищецът се е съгласил да работи при
пълно работно време на смени, по график и при сумирано отчитане на работното
време. Със Заповед №ЗД010-0045/17.01.2018г. на управителя на дружеството било
установено сумирано изчисляване на работното време на основание чл.142 КТ с
период на отчитане четири месеца, като били посочени и съответните периоди на
отчитане, на смени при норма с 12 часа продължителност на смяната и два
последователни почивни дни. За конкретния обект, на който полагал труд ищеца
работили общо пет лица, като с оглед на разпределението на работата и за
спазване на сумарно изчисляване на работното време, същите полагали труд, така
че да няма надвишаване на месечната норма и за да се избегне полагане на
извънреден труд. Работодателят надлежно
е отчел реално отработеното от ищеца време и съответно заплатил дължимото му
трудово възнаграждение в срока за плащане. Служителите на длъжност „невъоръжена
охрана“ работели на смени по от 12 часа, обичайно по схемата дневна смяна-
нощна смяна- два почивни дни, като за този обект бил установен и по-дълъг
период на почивка между смените за част от месеците, с цел спазване на
нормативната уредба и избягване полагане на извънредния труд. Били съставяни
месечни графици за работа с
предварителна информация за графика и смените на лицата, както и таблици за
отчитане явяването и неявяването на работа.
Оспорва се изцяло претенцията на
ищеца за заплащане на положен от него труд, както и изчисленията дадени в
исковата молба. Сочи се, че изчисленията са напълно погрешни и в противоречие с
нормативните разпоредби при сумирано изчисляване на работното време и били
направени при норма 8 часа продължителност на работната смяна без да е отчетен
факта, че в дружеството е въведено сумарно изчисляване на работно време. Излага възражения, като посочва, че в случая
на полагане на извънреден труд на края
на всеки 4 – месечен отчетен период, същия е напълно изплащан на работникът.
Оспорва се претенцията за парична
равностойност на безплатната храна. Излага се, че разпоредбите на Наредба №
11/21.12.2005г. са неприложими по отношение на полагания от ищеца труд в
дружеството, тъй като работодателят не бил имал задължение за осигуряване на
безплатна храна, тъй като характерът на работата, извършвана от ищеца не бил
специфичен. Твърди се, че работодателят
е осигурявал на лицата, работещи на смени чай и кафета в изпълнение на
задълженията си за осигуряване на ободряващи и тонизиращи напитки.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представен е по делото трудов
договор №394/07.03.2018г., сключен между страните по спора, по силата на който
ищецът е заемал длъжността „Охранител – невъоръжена охрана“, с място на работа
хотели Ф. и А..Уговорено е основно трудово възнаграждение от 510 лева, при
уговорено работно време по график и сумарно отчитане на отработените часове.
Уговорено е, че работникът следва да постъпи на работа на 12.03.2018г.
Със служебна бележка №
12/11.03.2018г. се установява, че на 11.03.2018г. на ищеца е проведен
първоначален инструктаж по безопасност и здраве.
Представена е заповед №
130/31.01.2019г., връчена на 06.02.2019г., с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца.
Със заповед №
010-0045/17.01.2018г. на работодателя е организирано
работното време на работниците изпълняващи дейност по охрана, като са
организирани смени при изготвени и утвърдени графици за всеки обект. Приета е
максимална продължителност на работното време от 12 часа, организирано в две
работни смени – първа от 8,00 часа до 20,00 часа, и втора от 20,00 часа до 8,00
часа. Организацията е определена като полагане на 12-часова дневна смяна, след
което 12- часова нощна смяна и два последователни дни за почивка. Въведено е
сумарно изчисляване на работното време на четири месеца: до 30 април, 31
август, 31 декември.Прието е, че разликата между нормалната продължителност на
работното време по чл. 136 КТ и действително отработеното време се начислява
възнаграждение увеличено с 50%.
Представен е Правилник за
вътрешния трудов ред в М. ЕООД, приет през 2017, в който се урежда
организацията на труда при работодателя, съответно задълженията на страните по
трудовото правоотношение.
Представени са таблици да
отчитане на явяването и не явяването на работа
на обекти хотели Ф. и А..
Представена е книга за ежедневен
инструктаж за безопасност на обектите хотели Ф. и А..
Представен е дневник за сдаване и
приемане на обект ( смяна) на обектите хотели Ф. и А..
Приета по делото е съдебно –
счетоводна експертиза на вещото лице Д.П., в което се посочва, че при
работодателя е водена книга за извънреден труд – „Книга за отчитане на
извънреден труд“, считано от 2014г. Установява, че във ведомостите за заплати
на ищеца е начисляван извънреден труд в общ размер от 205,14 лева, от които за
нощен труд 152 лева, за извънреден труд с увеличение с 50% - 10,64 лева и за
извънреден труд по заповед 42,50 лева. Установява, че така посочената сума от
205,14 лева е заплатена от работодателя на ищеца. Изчислява, че общия размер на
извънредния труд за процесния период възлиза на 1451,80 лева, от които 176
лева стойност на нощен труд с увеличени
от 0,25 лева на час, както и 1275,80 лева извънреден труд при увеличена ставка
от 50 %. В съдебно заседание при приемане на заключението пояснява, че
разликата нему общо дължимото за извънреден труд от 1451,78 лева и заплатеното
от работодателя в размер на 205,14 лева, възлиза
на 1246,66 лева, за която сума няма данни, че е изплатена по ведомости за
заплати на ищеца при отработените 229 отработени дни. Мораторната
лихва върху така установената главница вещото лице установява, че възлиза на 233,70 лева. Общо положените дежурства
по график възлизат на 168 бр., от които 83 бр. -12 –часови дневни дежурства, и
85 бр. нощни смени. Дължимата за положените 168 бр. дежурства храна в размер от
по 2 лева на ден възлиза на общо 336
лева, а размера на дължимата лихва за забава върху тази главница възлиза на
66,84 лева.
По искане на ищеца е разпитан
свидетеля С.Ц.С., бивш работник при ответника, имащ висящи дела с последния към
момента на разпитът си в съдебно заседание. Свидетеля посочва, че за периода
2018- 2019г. е работил като охранител на хотелите „Ф.“ и „А.“, в който период
като невъоръжена охрана е работил на тези обекти и ищецът. Работата на обектите
е била организирана на смени, като са се редували дневна смяна, следвана (на
следващия ден) от нощна смяна, след което са използвани два дни почивка. Не са
застъпвани последователно дневна и нощна смени. Сутринната смяна е започвала от
7,00 часа, като при поемане на дежурство се е разписвала книга за инструктаж.
Смяната е приключвала в 19,00 часа. При приемане на втора смята от 19,00 часа
също се е полагал подпис в книгата за инструктаж. На тези охранявани обекти са
били организирани четири смени от то трима човека на смяна или общо дванадесет
охранители.
По искане на ответника е разпитан
свидетеля И. Ж.И,. –работещ при ответника на длъжност регионален инспектор.
Свидетеля посочва, че през 2018г. ответника е осъществявал дейност по охрана на
обекти в к.к. ССКЕ, след които и хотелите „Ф.“ и „А.“.
Посочва, че съобразно приета заповед за организация на работния процес,
охранителя е длъжен да се яви на работа в 8,00 часа за поемане на дневна смяна,
която освобождава в 20,00 часа, съответно нощната смяна се поема от 20,00 часа
до 8,00 чана на следващия ден. Посочва, че при смяна на охранителните смени
новият поемащ дежурството охранител поема същото от сдаващия дежурство, при
което се подписват в дневник за приемане и издаване на охраняемия
обект. Всеки застъпващ охранител отделно от това се подписва и в дневника за
ежедневен инструктаж.
Предвид така
изложеното, съдът намира от правна
страна следното:
Извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. За положен извънреден
труд се заплаща
трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1 т.4 КТ в размер на 50 на сто - за работа при
сумирано изчисляване на работното време.
Нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната
продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. При дневно отчитан, нормалната
продължителност на работната седмица, която е 5 работни дни е 40 часа и до 8
часа за едно денонощие. Работодателят може
да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за
друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца.
Не се спори между страните по
отношение на факта, че същите са били валидно обвързани в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „невъоръжена
охрана“, която дейност е осъществявал на обекти на работодателя в к.к. ССКЕ, хотелите Ф. и А.. Със заповед № 130/31.01.2019г.
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено. Съобразно уговорки в трудовия
договор на ищеца, работното време е определено на смени, при сумарно отчитане
на отработените часове. Със заповед № 010-0045/17.01.2018г. на представляващия ответника
е уредена организацията на смените на служителите на работодателя, които са
заети с дейност по охрана на обекти поети от работодателя. Установени си две
работни смени – дневна и нощна, всяка една с продължителност от 12 часа, като
дневната смята е с начало 8,00 часа до 20,00 часа, съответно нощната смяна е с
начало 20,00 часа до 8,00 часа на следващия ден. Установено е при правилата на
чл.142, ал.2 КТ сумарно изчисляване на работното време, като периодичността,
която е определена от работодателя е на всеки четири месеца в рамките на
календарната година.
При наличните по делото
доказателства следва да бъде възприет извода, че при работодателя по време на
действие на трудовото правоотношение, което е възникнало въз основа на трудов
договор от 07.03.2018г. е уредено сумирано изчисляване на работното време.При сумирано изчисляване на работното време се прилага
разпоредбата за превръщането на нощните часове в дневни. Това става с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане за съответното работно място или длъжност.
Нормалната
продължителност за дневното работно време при подневно
отчитане е осем часа, а работното време през нощта,
при същите условия, е седем часа, което значи,
че коефициентът е 8/7 или 1.1428. Поради възможността отработеното в повече време да се компенсира до
края на определения период, е допустимо през един от
дните или от седмицата отработената
норма да е по-голяма, а в други да бъде по-малка.
Това означава, че за всеки
отделен месец работникът или служителят получава договореното в трудовия договор възнаграждение и само при наличие
на извънреден труд, отчетен в края на периода, за него
се заплаща възнаграждение според уговореното в договора, но с не по-малко
увеличение от 50 % /чл. 262, ал.
1, т. 4 КТ/. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо
в края на отчетния период, в който
смисъл и решение № 14/27.03.2012г., постановено по гр.дело № 405/2011г. на ВКС,ІV г.о.
От заключението на в.л. П. по
назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза, която се кредитира, като
компетентно и безпристрастно дадена, съдът приема, че за процесния период общо
отработените дни от ищеца възлизат на 229. От справка №1 към заключението по
експертизата се установява, че при ставка от 8 часов работен ден тези
отработени 229 дни възлизат на 1832 часа (229р.д х 8ч.). За периода нощните 12-часови
смени възлизат на 85 бр., а дневните също 12- часови смени възлизат на 83.
Нощните смени от 85 бр. при ставка от 8 часов работен ден, експерта установява,
че възлиза на 680 часа, а общо отработените часове при определена
продължителност на смяната от 12 часа, съобразно заповед на работодателя №
010-0045/17.01.2018г., възлизат на 2016 часа. При превръщане на нощните часове
(680 часа) в дневни с прилагане на коефициент 8/7 или 1,143, експерта
установява 75 допълнителни часа.При така изложеното общо отработените часове,
след превръщането на нощните часове в дневни се установява, че възлизат на общо
2091 часа, които данни се съдържат в колона №7 на справка №1 към заключението.
При тези изчисления се установява, че разликата в часовете извънреден труд възлиза
на 259 часа (2091 часа- след приравняване на нощни към дневни часове – 1832
часа – нормативно определени часове при 8 часов работен ден). Така получените
259 часа разлика при изчисляване на извънредния труд следва да бъдат изчислени
при 50% увеличени, съобразно разпоредбата на чл.262, ал.1, т.4 ГПК, при което
се установява сумата от 1275,80 лева. Нощният труд за този период за процесния
период при ставка от 0,25 лева на час възлиза на 176 лева, при което общото
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период възлиза
на 1451,80 лева. В справка №2 към заключението си експерта посочи, че сумата от
общо 205,14 лева заплатена на ищеца под формата на дължимо възнаграждение за
извънреден труд е заплатена. Това плащане се установява от ведомостите за
изплатени на работника трудови възнаграждения. От така посоченото следва да
бъде направен и извода, че от общо изчисленото и дължимо на ищеца
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, което възлиза на
1451,80 лева на последния е изплатена сумата от 205,14 лева, поради което и
разликата в размер на 1246,66 лева (1451,80-205,14 лева) подлежи на заплащане.
Съдът изцяло кредитира
заключението на в.л. П., която в допълнително изложение в съдебно заседание при
приемане на експертизата посочи, че наличието на разлика, която се установява,
като дължима за заплащане на възнаграждение за извънреден труд се установява в
следствие проверка съдържанието на вписванията ръчни месечни графици и дневника
за издаване и приемане на обекта. Следва да бъдат възприети тези изводи на
експерта доколкото същите се подкрепят от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства. И двамата свидетели разпитани, както по
почин на ищеца, така и по искане на ответника посочиха, че при поемане на смяна
новият охранител подписва ежедневен инструктаж, съответно се попълва и дневника
за приемане и издаване на дежурство. От съдържанието на тези документи в
действителност може да се изведе точния брой на положени дневни и нощни смени
от ищеца за процесния период, които да бъдат взети за отправна страна при
изчисляване на дължимото му възнаграждение за извънреден труд. Таблиците за
отчитане явяването и неявяването на работа на работника или служителя (т.нар.
форма обр.76), следва поначало да установяват факта
на явяването или неявяването на работа за съответния ден на съответния работник
или служител. Този документ по своята същност е частен документ, като същия е
поначало предварително изготвян от работодателя график на работния процес.
Конкретно кои дни, каква смяна (дневна
или нощна) в действителност е положил ищецът предвид спецификата на трудовия
процес следва да бъде изведен не от графиците, а от книгата за ежедневен
инструктаж и дневника на издаване и приемане на смяна. Макар и да се установи
от гласните доказателства, че с предварително изготвяните графици работниците
при ответника са запознавани, то с вписване в книгата за ежедневен инструктаж и
дневника на издаване и приемане на смяна, се установява именно конкретно
положената смяна от всеки един охранител на съответния обект. Представените графици под форма на таблици за
отчитане явяване или неявяване на работа, които са изготвени от работодателя представляват
единствено планиране на работния процес през съответния месец, в който смисъл и
решение №1061/15.06.2021г., постановено по в.гр.дело № 639/2021г. на ВОС, по
идентичен с настоящия казус.
При тези съображения предявеният
иск следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати в полза на
ищеца сумата от 1246,66 лева представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.03.2018г.-11.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 30.09.2020г. до
окончателно изплащане на задължението. В устните си обяснения пред съда при приемане на
заключението експерта посочва, че установения размер дължим за доплащане на
ищеца под формата на възнаграждение за извънреден труд от 1246,66 лева е в
брутен размер, поради което в такъв следва да бъде присъден със съдебното
решение.
За пълнота на изложението съдът
посочва, че периода на заявената претенция съвпада с периода на действие на
възникналото трудово правоотношение между страните, който период се определя от
момента на сключване на трудовия договор до датата, в която е предвидено
прекратяване на ТПО, който момент изрично е посочен в заповед №
130/31.01.2019г., а именно 11.02.2019г. Предмет на предявеният иск е общо
дължимото възнаграждение за извънреден труд в рамките на възникналото
правоотношение между страните, поради което ирелевантно е възражението на
ответника, че ищецът по-късно е следвало да започне да изпълнява дейността, за
която е бил нает.
Предвид основателност на главния
иск, то основателен се явява и искът за присъждане на мораторна лихва за забава
върху уважената главница от 1246,66 лева, който съобразно заключението на в.л. П.
за процесния период от 30.04.2018г. – 30.09.2020г. възлиза на общо 233,70 лева.
По отношение на предявеният иск
за присъждане на дължимата стойност за полагаща се храна, в размер на 2 лева на
ден:
Разпоредбата на чл. 285 КТ предвижда, че на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към
храната.Условията и редът, при които се
осигуряват безплатната храна и/или добавките
към нея по
ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.Предоставянето на безплатната
храна съобразно горепосочената разпоредба се урегулира от разпоредбите на
Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване
на безплатна храна и/или добавки към
нея, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 1
от 3.01.2006г. Съобразно разпоредбата
на чл. 4, ал.2 от Наредбата, безплатна храна
и/или добавки към нея получават
работници и служители само за дните,
когато работят при условията на чл. 2.
След отпадане на ал.
3 на чл. 285 КТ, законът не забранява компенсиране на безплатна храна с парично
обезщетение.Съобразно съдебната практика, обективирана в решение № 216 от
9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 718/2010 г., IV г. о., ГК, безплатната предпазна
храна не е доход по смисъла
на закона, поради което стойността и не трябва да се
добавя към размера на трудовото възнаграждение.
Правото на
безплатна храна и добавки принадлежи на две категории работници и служители. В
първата хипотеза, която може да бъде извлечена от разпоредбата на чл. 2, ал.1
от Наредба №11/21.12.2005г., това са работници и служители, които полагат труд
по ТПО в предприятия със специфичен характер. В тази хипотеза се предвижда
осигуряване на безплатна храна, когато видът на извършвана от работникът или
служителя работа е по необходимост свързана с вредни или опасни за здравето
условия на труд, като целта на безплатната храна е да бъдат неутрализирани
вредните последици от извършваната работа. При анализа на разпоредбата на чл.
2, ал.2,т.2 от Наредба 11/21.12.2005г. се разкрива, че право на безплатна храна
имат и работниците и служителите в предприятия със специфична организация на
труда, като изрично са посочените и работещите по ТПО при сумарно изчисляване
на работното време. Спецификата на организацията на труда е свързана с
работното време или отдалечеността на
работното място без възможността за ползване на заведения за обществено хранене
(В.Мръчков, Коментар на КТ, С.2009). При тази втора
хипотеза естеството на работата не е уреждащо, но безплатна храна се дължи с
цел осигуряване на нормалния режим на хранене, който иначе би бил затруднен
предвид организацията на труда в предприятието.
Отделно от задълженията на
работодателя за осигуряване на храна, които се извличат от разпоредбата на чл.
285 КТ вр. чл. 2, ал.1 и ал.2 от Наредба
№11/21.12.2005г., в разпоредбата на чл. 140, ал.3 КТ се съдържа и императивно
изискване за предоставяне на безплатна храна на работниците и служителите,
които упражняват нощен труд, а т.е. такъв който се упражнява в диапазона от
22,00 часа до 06,00 часа.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът приема, че работния процес при работодателя е бил
организиран в две работни смени – дневна и нощна, като нощната смяна обхваща
часовия диапазон, който е включен в разпоредбата на чл. 140, ал.2 КТ, при което
този труд следва да бъде приет за нощен. Експерта по назначената съдебно –
счетоводна експертиза посочва, че общо положените дежурства през процесния
период от ищеца възлизат на 168 броя, от които 85 бр. са нощните смени. За
последните важи императивната разпоредба на чл.140, ал.3 КТ, като за тези смени
задължително работодателя предоставя безплатна храна на работника или служителя
си, отделно от ободряващите напитки. По делото липсват доказателства, от които
да бъде установено това задължение на работодателя. Що се отнася за дневните
дежурства, които са общо на 83 броя за процесния период, то приложените следва
на намери пряко разпоредбата на чл. 2, ал.2,т.2 от Наредба 11/21.12.2005г.,
която задължава работодателя при въведено сумирано изчисляване на работното време
да предоставя безплатна храна. В разпоредбата на чл.66, ал.4 от Вътрешните
правила на работодателя се посочва, че по време на смените се осигурява време
за хранене, като изрично в разпоредбата на чл. 66, ал.5 от правилата се сочи,
че работникът или служителя по време на смяна не може да преустанови работата
си до поемане на смяната от следващия работник или служител. От изложеното
следва извода, че макар и да са осигурени почивки на служителите, които
съобразно чл. 66а от Вътрешните правила са две по време на работа, от по 30
минути, то през това време работникът или служителя, който заема длъжността
невъоръжена охрана не може да напуска обекта, който му е поверен за охрана по
служба. Това възпрепятства нормалния режима на хранене, при което разпоредбата на чл. 2, ал.2,т.2 от Наредба 11/21.12.2005г.
следва да намери пряко приложение, като работодателя се задължи да осигури
безплатна храна на охранителя през време на полаганата от него дневна смяна.
Доказателства по делото за осигуряване на такава храна липсват, при което и с
оглед установените общо 168 бр. дежурства, за всеки един ден се дължи сумата от
по 2 лева, което обосновава и основателност на предявеният иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 336 лева стойност на полагаща се храна. Размера на
мораторната лихва възлиза на 66,84 лева върху главницата от 336 лева, съобразно
заключението на в.л. П., като до този размер акцесорната претенция е
основателна, а за разликата над този размер до пълно предявения размер от 67,32
лева, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Върху главницата се дължи и
лихва за забава считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно
изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца се дължат разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 200 лева,
съставляваща 4% от цената на всеки един иск, но не по-малко от 50 лева за всеки
един от четирите предявени иска,на осн. чл. 78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да
заплати и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “М.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1246,66 (хиляда двеста четиридесет и шест
лева и 66 ст.) лева представляваща незаплатено брутно възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 07.03.2018г.-11.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 233,70 (двеста тридесет и три лева и 70 ст.) лева лихва за забава
върху претендираната главница за периода 30.04.2018г.-30.09.2020г., сумата от 336 (триста тридесет и шест лева) лева съставляваща стойност на полагаща се храна за
отработени общо 168 дни за периода 12.03.2018г.-11.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
– 30.09.2020г. до окончателно изплащане на задължението както и сумата от 66,84
(шейсет и шест лева и 84 ст.) лихва за забава върху претендираната главница за
периода 12.03.2018г.-11.02.2019г., като отхвърля предявеният иск за
разликата над уважения размер от 66,84 лева до пълно предявеният размер от
67,32 лева, на осн. чл. 143, ал.1 вр. чл. 150 вр. чл. 26 КТ, чл.
285 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА “М.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.Д., ЕГН ********** *** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи заплатено възнаграждение
за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “М.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 200 (двеста) лева
съставляваща дължима по делото държавна такса, както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.
78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, в частта
досежно присъденото възнаграждение за
работа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: