№ 455
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20213100102186 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Потребителна кооперация "Напредък" – гр. Варна
срещу Община Варна, за отричане правото на собственост на ответника върху
недвижим имот, представляващ реална част с площ 2630 кв. м, при граници,
очертани върху скица на л. 8 от делото, от ПИ с идентификатор
10135.4502.69, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед № РД-18-9982 от 09.07.2014 г. на
Началника на СГКК Варна, целият с площ от 6080 кв. м, върху който е
разположена сграда със застроена площ от 965 кв. м, собственост на ищеца –
имот с идентификатор 10135.4502.69.10, находящ се в гр. Варна, ж. к.
"Владислав Варненчик", по чл. 124 ГПК, с присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху сградата чрез
осъществено право на строеж, за което е издаден нот. акт № 164, том ХХVII,
дело № 24 947 от 1997 г. ВН, а върху процесната прилежаща площ – по чл.2,
ал. 3 ЗОС, евентуално по пар. 26 ПЗР ЗИДЗК, евентуално по давност.
Ответникът оспорва иска. Признава собствеността на ищеца върху
магазина. Твърди право на собственост, придобито по § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на
ЗМСМА, евентуално по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС в първоначална редакция, тъй
като имотът е представлявал обект на общинската инфраструктура с местно
значение, предназначен за търговско и комунално обслужване, евентуално по
§ 42 ПЗР ЗИД ЗОС, ДВ бр. 96/1999 г., тъй като е отреден за
благоустройствени мероприятия на общината.
По същество страните поддържат становищата.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
1
По същество:
От представените от ищеца в заверени преписи: разрешение за строеж
№ 117/18.10.1985 г. на РПК "Наркооп" за изграждане на супермаркет № 6 (л.
9 от делото на РС) и протокол, одобрен на 14.12.1987 г. (л. 13 от делото на
РС) се установява, че сградата е построена и приета.
От протокол № 6 за заседание на ИК ГНС от 27.03.1986 г. (л. 26 от
делото на РС) е видно, че по т. 4 е взето решение РПК "Наркооп" да се
преименува на ПК "Напредък", което впоследствие е вписано в регистъра
(удостоверение № 3 от 04.05.1962 г., изд. на 05.05.1986 г. от ВРС – л. 27 от
делото на РС).
С представения от ищеца в заверен препис нот. акт № 164, том ХХVII,
дело № 24 947 от 1997 г. ВН (л. 14 от делото на РС) е признато правото на
собственост на ищеца върху сградата със застроена площ 957 кв. м,
придобито чрез осъществено право на строеж.
В нотариалния акт са описани горепосочените документи т.е. не е бил
представен документ за установяване предоставянето на правото на строеж.
Кооперацията не е била вписана като инвеститор в плана от 1975 г., тъй като
предвижданията са за комплексно застрояване (обяснения на вещото лице – л.
162). В цитираното разрешение за строеж издателят е приел, че кооперацията
е инвеститор.
Към момента на издаването на разрешението за строеж строителството
в отчуждени недвижими имоти и в налични държавни имоти се урежда от
глава шеста на ЗТСУ (отм.).
То се осъществява от ведомствата, народните съвети и ЖСК (съответно
раздели първи-трети) и чрез надстрояване и завършване (р. четвърти и пети).
Способът на отстъпването на право на строеж в общата хипотеза е уреден в
раздел осми – чрез заповед (чл. 130), а в заварени комплекси право да строят
допълнителни сгради имат определени от органа по чл. 130, ал. 1 от закона,
учреждения, стопански и обществени организации и граждани, независимо от
правата, които народният съвет вече е отстъпил в същия комплекс (чл. 132).
От сравнението между двете хипотези следва, че във втората хипотеза е
достатъчно субектът да бъде определен за инвеститор, за да придобие право
на строеж. Това е така, защото изричното посочване, че отстъпването на
право на строеж става чрез заповед в хипотезата на чл. 130 означава
мълчаливо изключване на този акт в друга хипотеза от същия клас
фактически състави.
Отстъпването на право на строеж е акт с по-широко съдържание от
определянето на инвеститор.
По реда на чл. 132 ЗТСУ (отм.) се определят инвеститори, които да
изпълнят допълнителни строежи т.е. такива, които не са били предвидени в
плана за комплексно застрояване, а впоследствие са се оказали необходими.
Това оправдава облекчения ред за придобиване право на строеж.
Способът не е нов за благоустройственото законодателство (например
ПМС от 9.07.1956 г. за изграждането на магазини и други търговски обекти и
занаятчийски помещения в населените места ДВ бр. 58/20.07.1956 г. и
Наредба за реда и начина на строителството в народния парк "Витоша";
2
решение № 96 от 17.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4669/2014 г., I г. о., ГК).
Предвид изложеното съдът приема, че кооперацията е придобила право
на собственост върху сградата, а ответникът не притежава собствеността
върху прилежащия терен (решение № 180 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
315/2017 г., I г. о., ГК).
По границите на прилежащия терен:
В заключението си (л. 151) вещото лице А.Д. предлага два варианта за
обособяване на прилежащия терен (л. 156 и л. 157).
От обясненията на вещото лице в откритото съдебно заседание (л. 162)
се установява, че процесният имот е част от прилежащия терен и в двата
варианта.
Искът е основателен и следва да бъде уважен. Площта на процесния
имот не е измерена, а от сравнението с вариантите по заключението е видно,
че е по-малка от посочената от ищеца.
Поради това в решението следва да бъдат описани само границите.
Минималното възнаграждение е 2747.09 лв. Платеното в размер 4000
лв. не е прекомерно. Ответникът следва да заплати всички разноски, сторени
от ищеца по списъка на л. 158.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Варна не притежава правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част, при
граници, очертани върху скица на л. 8 от делото, от ПИ с идентификатор
10135.4502.69 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, четири хиляди и
петстотин и две, шестдесет и девет), по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № РД-
18-9982 от 09.07.2014 г. на Началника на СГКК Варна, целият с площ от 6080
(шест хиляди и осемдесет) кв. м, върху който е разположена сграда със
застроена площ от 965 (деветстотин и шестдесет и пет) кв. м, собственост на
ищеца – имот с идентификатор 10135.4502.69.10, находящ се в гр. Варна, ж.
к. "Владислав Варненчик", по иска предявен от Потребителна кооперация
"Напредък" – гр. Варна, ж. к. "Владислав Варненчик" п. к. 93 ЕИК *********
срещу Община Варна, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Скицата на 8 от делото, приподписана от съда, е неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Потребителна кооперация
"Напредък" – гр. Варна с. ЕИК, с. а. сумата 4915.70 лв. (четири хиляди и
деветстотин и петнадесет лева и 70 ст.), разноски по списък, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ВАпС.
3
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4