Решение по дело №3850/2019 на Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

 

№ 2653                                              22.10.2019г.                                гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                      І граждански състав

На седми октомври две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                                           Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

Секретар Недялка Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията Щерева

гражданско дело № 3850 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба на Н.В.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат В.С., против Сдружение „Онкоболни и приятели“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.”Демокрация” № 104 А, представлявано от Ц.С.Т.. С исковата си молба и  приетото уточнение ищцата предявява следните обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 вр. чл.225 ал.1 от КТ : 1. за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед от 26.03.2019г., и неговата отмяна; 2. за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***”; 3. за заплащане на обезщетение в размер на 4 688,88 лв. за оставането й без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца - 27.03.2019г. – 27.09.2019г. /по 781,48 лв. месечно/, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 17.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че с ответника са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 13/ 12.10.2018г., сключен със срок за изпитване 3 месеца. След изтичане на срока за изпитване на 12.01.2019г.ответникът не прекратил трудовия договор и той се трансформирал в безсрочен на основание чл.71 ал.2 от КТ. В атакуваната заповед неправилно били посочени датата на сключване на трудовия договор – 28.09.2018г. вместо 12.10.2018г., който се прекратява, както и договорения в полза на работодателя срок за изпитване – 6 месеца вместо 3 месеца. След трансформирането на трудовия договор в безсрочен била неприложима нормата на чл.71 ал.1 от КТ, въз основа на която е прекратено трудовото правоотношение.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор от 17.07.2109г., с който е признал предявените искове. Твърди, че едва след получаване на исковата молба е установил незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение и е изпратил на ищцата заповед за отменяне на неправомерното прекратяване на правоотношението и за възстановяване на ищцата на предишната работа, връчени й на 16.07.2018г. Относно съдебните разноски се позовава на чл.78 ал.2 от ГПК, като твърди, че не е дал повод за завеждането на делото, като незабавно след узнаването за допусната грешка я е поправил.

С допълнителен писмен отговор от 26.09.2019г., депозиран в предоставен срок за становище по иска за обезщетение, уточнен с молба на ищцата от 05.09.2019г., ответникът оттегля направеното признание и оспорва предявените искове. Твърди, че по-късно е установил, че ищцата не е представила анекса към трудовия й договор № 13/ 2018г., сключен на 28.12.2018г. Твърди, че с този анекс е бил променен договореният срок на изпитване на 6 месеца – до 14.04.2019г., който не е бил изтекъл при издаването на атакуваната заповед за прекратяване от 27.03.2019г.

Страните представят доказателства в подкрепа на становищата си.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 вр. чл.225 ал.1 от Кодекса на труда КТ/.

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 12.10.2018г. страните са встъпили в трудово правоотношение, въз основа на сключения на тази дата трудов договор № 13/ 2018. По силата на договора ищцата е назначена на длъжността „***“, договорът е сключен за срок от една година – до 14.10.2019г., като в полза на работодателя е договорен срок за изпитване – 3 месеца. Договореното основно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 520 лв., с допълнително възнаграждение от 0,6 % за всяка година професионален опит.

На 28.12.2018г. страните са сключили допълнително споразумение, с което срокът за изпитване е променен на 6 месеца, а размерът на основното трудово възнаграждение - на 560 лв. Това допълнително споразумение не е оспорено от ищцата след представянето му.

Атакуваната заповед от 26.03.2019г. е издадена от работодател на основание чл.71 ал.1 от КТ. С тази заповед, считано от 27.03.2019г. е прекратеното трудовото правоотношение с ишцата за заеманата длъжност ***, като в заглавната й част е посочено че заповедта е за прекратяване на трудов договор № 013 от 28.09.2018г. със срок за изпитание 6 месеца. Заповедта е връчена при отказ на ищцата, удостоверен на 26.03.2019г. с подписите на двама свидетели.

На 11.07.2019г. ответникът на основание чл.344 ал.2 от КТ е издал заповед за отмяна на заповедта от 26.03.2019г. и за възстановяване на ищцата на предишната й работа като *** в сдружението. Уведомително писмо за тази заповед е връчено на ищцата на 16.07.2019г., видно от приложената обратна разписка на Еконт. Страните не твърдят и не се установява ищцата да се е явила за заемане на възстановената длъжност.

При така събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на 12.10.2018г. по силата на сключения на тази дата трудов договор № 13/ 2018. На основание т.2.3. от този договор съдът приема, че той е сключен като срочен трудов договор /чл.67, ал.1, т.2 вр. чл.68, ал.1, т.1 от КТ/ - за срок от 1 година, т.е. до 14.10.2019г. С клаузата на т.2.4 в полза на работодателя е договорен срок за изпитване по чл.70 ал.1 от КТ – 3 месеца, изменен надлежно съгласно чл.119 от КТ със сключеното между страните допълнително споразумение от 28.12.2018г. на 6 месеца. Така договореният в полза на работодателя срок за изпитване изтича на 14.04.2019г. Поради това съдът приема, че към датата на постановяване на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение - 26.03.2019г. договореният от страните срок за изпитване не е бил изтекъл, поради което не са настъпили последиците по чл.71 ал.2 от КТ и договорът не може да се счита за окончателно сключен за пълния си срок по т.2.3. – 1 година. Ето защо към посочената дата – 26.03.2019г. работодателят, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, на основание чл.71 ал.1 от КТ е разполагал с правото едностранно да прекрати договора.

Последвалата отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор, извършена на 11.07.2019г., на основание чл.344 ал.2 от КТ не е породила действие, тъй като следва предявяването на иска на 17.05.2019г.

По изложените съображения съдът приема, че не се установява твърдяната от ищцата незаконосъобразност на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, основана на чл.71 от КТ. Грешното индивидуализиране в заповедта на договора, който се прекратява, не представлява основание за незаконосъобразност. При липсата на въведени други правоотношения между страните, съдът приема, че грешното посочване на датата на прекратяване на трудовия договор е само техническа грешка, която не го опорочава.

По изложените съображения се налага изводът, че в настоящото производство не се установи незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради което искът за отмяна на уволнението е неоснователен.

Неоснователни са и акцесорните претенции за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, което се дължи само при незаконност на уволнението. На основание чл.235 ал.3 от ГПК следва да се отбележи, че към настоящия момент е изтекъл и пълният срок на трудовия договор по т.2.3., договорен по чл.67, ал.1, т.2 от КТ.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.В.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат В.С., против Сдружение „Онкоболни и приятели“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.”Демокрация” № 104 А, представлявано от Ц.С.Т., за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед от 26.03.2019г., и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***”; и за заплащане на обезщетение в размер на 4 688,88 лв. за оставането й без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца /по 781,48 лв. месечно/, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 17.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала: НД