№ 654
гр. Бургас, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120200422 по описа за 2022
година
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на Д. СТ. АП., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********* против НП
K21_141-F618596/28.10.2021 г., на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД
на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 97а, ал. 1 от
ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена
„глоба“, в размер на 814,07/осемстотин и четиринадесет лева и 07 ст./лв.
В жалбата се моли, съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно
упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП, да
бъде отменено. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на АНО оспорва
жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата е подадена в срок
и съдържа необходимите реквизити, поради което и производството по нея е
1
редовно образувано пред РС-Бургас.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена проверка от служители на ТД НАП Бургас,
проверяващите установили, че жалбоподателят, като задължено лице не е
спазило законоустановения срок за подаване на заявление за регистрация на
основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС в срок не по - късно от 7 дни преди датата,
на която данъкът за доставката става изискуем. Било установено, че Д. СТ.
АП. е регистрирано лице по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС, считано от
11.02.2021г. Задълженото лице е следвало да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС на основание чл. 97а от ЗДДС в срок не по-късно от 7 дни преди
датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или
данъчно събитие/. Лицето не е подало в законоустановения срок заявление за
регистрация по ЗДДС - до 27.07.2020г. за периода 01.07.2020г.-31.07.2020г.
При извършената проверка било установено, че реализираният от лицето
облагаем оборот за периода от изтичането на срока, в който е следвало да
бъде издаден актът за регистрация, е в размер на 4884,42лв.. Дължимият
данък за периода, съгласно разпоредбите на чл.102,ал.3,т.1 от ЗДДС не бил
начислен от лицето до 11.02.2021г.
За извършената проверка, бил съставен АУАН № F589831/05.07.2021г.,
който бил връчен на лицето, като към момента на връчването му, не били
направени възражения.
Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е
приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 97а, ал.
1 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена
„глоба“, в размер на 814,07/осемстотин и четиринадесет лева и 07 ст./лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
2
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а
АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е
допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е
довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление,
поради следните съображения:
Производството по установяване на административни нарушения и
издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН,
съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.
1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът,
в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът,
в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.
Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване
субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически
трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от
свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще
реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.
Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от
подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете
алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да
не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече
години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на
органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да
привличат към административнонаказателна отговорност субектите
3
извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за
установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има
практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ
крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който
нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали
административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на
дължимата грижа в разумни срокове.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че задължението на
лицето за подаване на декларация е било в срок до 27.07.2020г., то от
28.07.2020г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението е на просто
извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към
първия работен ден след датата, следваща последния срок 27.07.2020г., а
именно 28.07.2020г. Контролните органи на данъчната администрация на ТД
на НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират
нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени
извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия
орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова
страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на
нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не
нарушението. Същите е следвало да съставят АУАН до 28.10.2020г. Видно от
представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 05.07.2021г,
т.е. след предвидения в Закона срок.
Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен
срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок
от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта
за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено
съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния
срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от
извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на
нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да
4
състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от
извършване на нарушението.
Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на
сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН се явява съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на
производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен,
без да се разглежда спора по същество.
Само за пълнота, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че в
НП, не е посочена дата на извършване на нарушението. Въпросната дата, не
следва да се определя чрез тълкуване на обстоятелствената част на НП и
изричното и посочване е задължение на АНО. Това обстоятелство, от своя
страна също е съществено процесуално нарушение и се явява още едно
основание за отмяна на обжалваното НП.
Разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН предвижда, че в производството по
обжалване на наказателното постановление, съдът може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнасяне по разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед обстоятелството, че
НП е отменено, поради което, в полза на жалбоподателя, следва да бъдат
присъдени разноски, за адвокатско възнаграждение, които Съдът, с оглед
липсата на представени доказателства и съобразявайки Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определи в
размер на 300 /триста/ лева, които следва да бъдат заплатени на
жалбоподателя от АНО.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП K21_141-F618596/28.10.2021 г., на Директора на
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ-
1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП против Д. СТ. АП.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. *********, с което за нарушение на чл. 97а, ал.
5
1 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена
„глоба“, в размер на 814,07/осемстотин и четиринадесет лева и 07 ст./лв.
ОСЪЖДА Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас,
упълномощен със Заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП, да заплати на Д. СТ. АП., ЕГН: **********, сумата от 300
/триста/ лева, за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6