№ 25612
гр. С., 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110138429 по описа за 2021 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба и отговора на исковата молба са приложени писмени
доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното
решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.
Ищецът е направил искане за изискване на информация или издаване на съдебно
удостоверение, въз основа на което да се снабди с такава от Т. относно входящите
обаждания на тел. ***********. Съдът намира искането за основателно, като на ищеца
следва да бъде издадено съдебно удостоверение след представяне на проект.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на обяснения на другата страна по
формулирания в исковата молба въпрос, следва да се остави без уважение като
ненеобходимо, с оглед изразеното становище в отговора на исковата молба.
Ищецът и ответникът са направили искане за изискване и прилага по настоящото дело
на НОХД № 9840/2020 г. по описа на СРС, НК, 13-ти състав, което съдът намира за
основателно и следва да уважи.
Съдът намира предявения иск за допустим, като по делото следва да бъде насрочено
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.11.2022 г. от 10:50 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от ищеца и
ответника документи.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи проект на съдебно удостоверение, въз основа на което да се
снабди с посочената в исковата молба информация от Т. / към настоящ момент (ФИРМА),
ЕИК *********/.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД № 9840/2020 г. по описа на СРС, НК, 13-ти
състав.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на обяснения на другата
страна по формулирания в исковата молба въпрос.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото е предявеният от М. М. С. срещу адв. Н. Д. А., осъдителен иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5 100 лева, предявена като частичен иск от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на некоректни действия на адв. А. в съдебно
заседание по НОХД № 9840/2020 г., вследствие на което ищецът е бил арестуван на
23.05.2021 г. и задържан до 03.06.2021 г., и изразяващи се в стрес, срам, чувство за
незащитеност и малоценност, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането до
окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 23.05.2021 г. е бил арестуван от полицията в гр. СТ. З. и на
25.05.2021 г. е бил закаран и затворен в затвора в С.. На 26.05.2021 г. е бил изправен като
обвиняем по НОХД № 9840/2020 г. пред СРС, като в хода на съдебното заседание разбрал,
че му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ на съдебно заседание от
06.04.2021 г., т.к. не се бил явил на предходно съдебно заседание. Твърди, че за последното
не е получавал призовка, т.е. че не е бил редовно призован, но адв. Н. А. в хода на
заседанието е посочил, че многократно го е търсил по телефона, но не е успял да се свърже с
него. Сочи, че въз основа на невярната информация, предоставена от адв. А., съдът му е
наложил мярка, която е подлежала на обжалване в 7-дневен срок, но ищецът отново не бил
уведомен, съответно и адвокатът не обжалвал мярката, поради което същата влязла в сила
без ищецът да знае. Излага, че на 26.05.2021 г. /в хода на съдебното заседание/ е пояснил, че
не е бил уведомен за предходното заседание, поради което и не се явил. С оглед изложеното,
мярката била отменена, но се наложило ищецът да изчака още 8 дена в затвора, докато
отмяната на мярката влезе в сила. Твърди, че поради незаконните действия на назначения му
от съда служебен защитник – настоящ ответник, е бил задържан под стража за периода от
23.05.2021 г. до 03.06.2021 г., а през нощта на 03.06.2021 г. срещу 04.06.2021 г. му се
наложило да спи навън, т.к. багажът му бил върнат на 04.06.2021 г. преди обед. В знак на
протест срещу незаконното задържане, за целия период на задържане обявил гладна стачка.
Всичко изложено сочи, че му е причинило тежки негативни емоции, изразяващи се в
чувство на страх, незащитеност, непълноценност.
С уточняваща молба от 27.07.2021 г. и в изпълнение указанията на съда, ищецът е
пояснил, че с оглед некоректните действия на ответника в хода на съдебно заседание от
06.04.2021 г. по НОХД № 9840/2020 г., е бил арестуван и задържан, което му е причинило
стрес, срам, породило чувство за незащитеност и малоценност, както и че уронило
човешкото му достойнство. Излага, че за периода на задържане са му били нарушени и
основни конституционни права. Също сочи, че е бил принуден да обяви гладна стачка, което
му причинило тежки болки в стомаха, световъртеж и отпадналост за 12 дена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва да са осъществени всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Твърди, че взетата мярка за неотклонение не е обвързана с неговото поведение, а
с това на ищеца. Сочи, че в мотивите на съда за вземане на мярката, не се посочва като
причина осъществяването или неосъществяването на контакт с подсъдимия. Излага, че
ищецът е бил редовно уведомен за заседанието. Поддържа също и че не е пребивавал около
два месеца на адреса за призоваване. Излага, че ищецът не е проявил нужното старание за да
се уведоми за насроченото заседание. Ответникът сочи, че е бил назначен като служебен
защитник на ищеца, че по време на задържането му по досъдебното производство в
следствения арест го е посещавал, както и че след освобождаването му от ареста, е правил
неуспешни опити да се свърже с него на предоставения от самия ищец телефонен номер.
Излага, че материалите от ДП са внесени с обвинителен акт в СРС, като сочи, че на
08.01.2021 г. е получил призовка за явяване в разпоредително заседание на 17.02.2021 г. За
същото заседание, ищецът бил редовно уведомен от съда, но въпреки това не се явил, като
2
уведомил съда, че няма да се яви, поради неполучаване на препис от ДП, а също посочил и
че се отказва от адвокатска защита. Ответникът излага, че независимо, че повдигнатото
обвинение е извън обхвата на задължителната защита, председателя на състава не се е
произнесъл по искането на ищеца за отказ от защита и не освободил адвоката от по-
нататъшното му участие по делото. С оглед изложеното ответникът сочи, че съгласно чл. 11,
ал.2 от Етичния кодекс на адвоката – „назначеният защитник не може да встъпи в
производството, нито да продължи дейността по защитата, ако обвиняемият възрази на
неговото участие в процеса“. Изтъква, че участието му в следващите съдебни заседания не
е било необходимо, но съдът отлагал произнасянето по освобождаването му и го
уведомявал за следващите насрочени заседания. Сочи, че в съдебното заседание на
17.02.2021 г. съдът постановил принудително довеждане на ищеца за следващото заседание
– насрочено за 06.04.2021 г. Излага, че на 06.04.2021 г. ищецът отново не се явил, като
председателя на състава докладвал постъпилата от Областно звено „Охрана – СТ. З.“ при ГД
„Охрана“, докладна записка, че ищецът не е намерен на посочения в обвинителния акт
адрес, както и че по данни на съседи от два месеца не е виждан на адреса. В протокола от
съдебното заседание от 06.04.2021 г. било отразено следното изявлението на адвоката: „…
тъй като последният известен за мен телефон, по който контактувах с подсъдимия е
постоянно изключен.“ Сочи, че на 29.04.2021 г. в СРС постъпило ново искане от
подсъдимия, потвърждаващо отказа на ищеца от служебен защитник. В заключение излага,
че единственото основание за вземане на мярката е недобросъвестното процесуално
поведение на ищеца. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените вреди. Моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски.
За основателността на иска чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже следните факти:
1/ противоправно деяние, а именно, че ответникът е извършил процесното деяние – не е
уведомил ищеца за съдебно заседание, което е станало повод за налагане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“; 2/ претърпените вреди, както и техния размер; 3/
причинната връзка между противоправното деяние и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да
обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2
ЗЗД.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказването между страните следните
обстоятелства: че ответникът е бил назначен за служебен защитник на ищеца по НОХД №
9840/2020 г. по описа на СРС, НК, 13-ти състав.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
3
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. С., бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4