Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр. Горна Оряховица,
09.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично
съдебно заседание на пети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при
секретаря Снежана Георгиева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2288 по описа на Районен съд – Горна
Оряховица за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание
чл.55 ал.1 от ЗЗД и акцесорна претенция за законна лихва,
Производството по делото е образувано
по искова молба от А.П.Д. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***(чрез
адв.К.А. от ВТАК – съдебен адрес:***), против С.Д.И.
с ЕГН**********,***
Ищецът
твърди, че на 27.06.2017 г. извършил превод от банковата си сметка в „Първа
инвестиционна банка” АД, заверявайки тази на ответницата със сумата от 25000
лева, като основание за извършване на превода и в банковия документ е вписано
„прехвърляне”. Посочва се, че между страните в производството не съществува
каквото и да е било правно основание и/или фактическо такова, което по пряк
и/или косвен начин да предполага, налага или предопределя плащане в извършения
размер.
Сочи се, че на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищецът
предявил частичен иск против ответницата за заплащане/връщане на сумата от
10000 лева, представляваща част от това, с което и при изначална липса на
правно основание същата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца със
сумата от 25000 лева, срещу следващото се реципрочно обедняване от негова
страна със същата сума.
С решение № 445/13.11.2018 г. по гр. д. № 1410/2018
г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица била уважена изцяло частичната
претенция, присъждайки претендираната главница от 10000 лева, законната лихва и
разноски. Първоинстанционният съдебен акт бил потвърден с Решение №
104/18.03.2019 г. по в. гр. д. № 36/2019 година по описа на Окръжен съд, като
не било допуснато касационно обжалване.
Сочи се, че съгласно задължителните тълкувания по TP
№ 3/2016 от 22.04.2019г. по ТД № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен
частичен иск за парично вземане притежава сила на присъдено нещо по отношение
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг процес иск за същото това право за разликата до пълния му размер.
Сочи се, че ищецът депозирал по реда на чл.410 от ГПК
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на която ответницата
да заплати/върне на ищеца сумата от 15000 лева, представляваща останалата част
от това, с което същата и при изначална липса на правно основание неоснователно
се обогатила за сметка на ищеца със сумата от 25000 лева, срещу следващото се
реципрочно обедняване от негова страна.
По образуваното ч.гр.д. № 1885/2019 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от страна на
длъжника. Последното обуславя правния интерес на ищеца да предяви иск с правно
основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземането му.
Ищецът
моли съда на основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 3, пр.
1 от ГПК да постановите решение, с което приеме за установено, че в полза на
ищеца А.П.Д. съществува вземане от ответницата С.Д.И. в размер на 15000 лева,
представляваща остатъка от това, с което и при изначална липса на правно
основание, последната неоснователно се е обогатила за негова сметка чрез
получаването на банков превод от 25000 лева от 27.06.2018 г., срещу следващото
се реципрочно обедняване от негова страна, по отношение на което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 1885/2019 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на главницата, както и разноските в това производство в
общ размер от 500 лева.
Претендират се и разноските в
настоящото производство.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
оспорват всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената
претенция за съществуване на вземане в полза на А.П.Д..
Посочва се, че от фактически
твърдения в исковата молба не се установява, че ищецът следва да получи
претендиранта сумата.
Твърди се, че сумата от 15000 лева
като част от 25000 лева е преведена по банковата сметка на ответницата, с оглед
дарственото намерение на ищеца към момента на прехвърляне на сумата. Счита се,
че между ищеца и ответницата е налице облигационно правоотношение, а именно
валидно сключен договор за дарение.
Ответницата
сочи, че ищецът А.Д. ѝ е превел сумата от 25000 лева безвъзмездно, които
тя приела. Парите били прехвърлени по банков път, с оглед големия размер на
сумата.
Счита се, че не е налице хипотезата
на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прехвърляне на сумата от 25000 лева при
изначална липса на правно основание. Ответницата твърди, че е получила цялата
сума с оглед валидно сключения договор за дарение с ищеца.
Сочи се, че влошеното здравословно и
психологическо състояние на ищеца, както и недобросъвестния му роднински кръг
са причината да бъдат заведени неоснователни съдебни искове.
Твърди се, че предвид факта, че
ищецът не признава валидно сключения между страните договор за дарение до
момента на установяване със сила на присъдено нещо на недействителност на
договора за дарение не е налице изначална липса на основание за имуществено
разместване, поради което се счита, че искът е преждевременно предявен, както и
преждевременно е бил предявен и първоначалния частичен иск в размер на 10000
лв., по което има влязло в сила решение по гр. д. № 1410/2018 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица.
Посочва се, че в конкретния случай наличието на
договорна обвързаност между страните изключва приложението на института на
неоснователното обогатяване.
Счита се, че ищецът е процесуално недееспособен и
същият не знае за инициирането на настоящия процес, който се води без неговото
знание и по инициатива от Ю. К..
Твърди се, че се нарушават правата и законните
интереси на нейния дарител А.Д..
Моли се да бъде прекратено производството по делото,
предвид нарушаване на императивната процесуална разпоредба на чл. 28 от ГПК.
Счита се, че липсата на процесуална легитимация, както и фактът, че ищецът А.Д.
не притежава процесуална дееспособност, водят до недопустимост на
производството по делото.
В случай, че делото не бъде
прекратено, моли се да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
По делото е постъпила писмена молба с вх. №
2122/20.02.2020г. от адв. А., пълномощник на А.П.Д., преупълномощен от Ю. Н. К..
Излагат се съображения, че следва съдът да се съобрази със задължителните
указания, дадени с т. 2 от ТР по тълкователно дело № 3/2016г. от 22.04.2019г.
на ОСГТК, налице е преклузия по отношение на правоизключващите възражения на
ответната страна
Така предявеният
установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като същият е допустим.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 1885/2019г. на ГОРС, същото е било образувано по подадено заявление от А.Д.,
за претендирана сума от 15000 лева,
представляваща остатъка от вземане, с което и при изначална липса на правно
основание, чрез получаването на банков превод от 25000 лева от 27.06.2018 г.
ответникът се е обогатил, издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1885/2019 година по описа на
Районен съд – Горна Оряховица, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата.
По делото е приложено гр. д. № 1410/2018 г. по описа
на Районен съд – Горна Оряховица С решение № 445/13.11.2018 г. по гр. д. №
1410/2018 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица била уважена частична
претенция за 10 000 лева/ частична от
сумата 25 000 лева, преведена на ответника на 27.06.2017г./ , законната
лихва и разноски. Решение № 104/18.03.2019 г. по в. гр. д. № 36/2019 година по
описа на Окръжен съд, потвърждава решение № 445/13.11.2018 г. по гр. д. №
1410/2018 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Приложено е решение № 445/13.11.2018 г. по гр. д. №
1410/2018 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и Решение №
104/18.03.2019 г. по в. гр. д. № 36/2019 година по описа на Окръжен съд- гр.
Велико Търново,
При извършена от съда съпоставка в предметите на
предявените искове по горепосоченото дело на РС-Г.Оряховица и настоящото
производство е видно, че по двете дела са предявени частични искове, които
касаят едно общо вземане, а именно сумата от 25 000 лева, преведена по
банкова сметка ***.06.2017г., като настоящият иск е втори частичен иск и същият
е предявен след влизане в сила на решението на ГОРС, с което първият частичен
иск е уважен изцяло. С оглед на това съдът намира, че е обвързан от влязлото в
сила решение по първия частичен иск както по отношение на основанието, така и
по отношение размера на общата сума, която ищецът твърди, че ответникът му
дължи. В този смисъл е даденото от ВКС разрешение с Тълкувателно решение №
3/2016 г. от 22.04.2019 г., постановено по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС,
в мотивите на т. 2 от което е посочено, че „при уважаване на частичния иск обективните предели
на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти (юридическите факти, от които правоотноше-нието произтича), страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането“.
В
горното тълкувателно решение е прието също така, че в последващия процес по иск
за разликата до пълния размер на вземането, за част от което е налице уважен
частичен иск с влязло в сила решение, е недопустимо да бъдат правени от
ответника правоизключващи и правоунищожаващи възражения срещу правопораждащите
вземането правно релевантни факти, а са допустими единствено правоотлагащи и
правопогасяващи възражения. В настоящия случай ответникът по иска не е въвел
правопогасяващи или правоотлагащи възражения, а защитата му изцяло се основава
на твърдения за наличие на основание за плащане на процесната сума, поради
което тези възражения са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани в
настоящото производство.
Предвид
горното и тъй като с решение №
445/13.11.2018 г. по гр. д. № 1410/2018 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица е била уважена частична претенция за
10 000 лева/ със сила на пресъдено нещо е установено в 10 000
лв. до пълния размер на сумата от 25 0000 лева,
съдът намира, че в случая е налице хипотезата на предявен втори частичен
иск от едно вземане, поради което този иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него
съдебно-деловодни разноски в исковото производство в размер на 500 лв. (300 лв.
- платена държавна такса и 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение), както
и разноските в заповедното производство в размер на 500 лв. (300 лв. - платена
държавна такса и 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение), или общо сумата
от 1000 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, Горнооряховският районен
съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК,
че С.Д.И. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, дължи на А.П.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 15 000,00
лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща
вземане, основано на института на неоснователното обогатяване и равняващо се на
част от това, с което ответникът при изначална липса на правно основание/
частична претенция за сумата от 25 000 лева/, неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца, срещу следващото се реципрочно обедняване от негова страна, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.10.2019 г. (датата на депозиране на заявлението в съда) до
окончателно изплащане на вземането, за която е издадена Заповед № 2324/ 15.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1885/2019 г.
по описа на РС-Г.Оряховица,
ОСЪЖДА „С.Д.И. с
ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, да
заплати на А.П.Д. с
ЕГН **********,***, сумата от 500,00 лв. (петстотин лева),
представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 500,00 лв.
(петстотин лева), представляваща
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: