Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В
въззивен състав,
в публично заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
При секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА
И прокурора сложи за
разглеждане
В.гр.д.№ 16014 по описа за 2018 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на:
1-С.И.С., малолетна, действаща чрез майка си Р.С.С., С.И.С. малолетна, действаща чрез майка
си Р.С.С., и Р.С.С.,
като наследници на починалия в течение на производството ищец – И.С.С.,
срещу решение № 435291/22.06.2018 г., постановено от СРС, 138 с-в по гр.д.№
32919/2017 г. в частта, в която е бил
отхвърлен иска по чл.200, ал.1 КТ за сумата над 6909,49 лв. до пълния
претендиран размер от 14 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди,
както и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост поради допуснати процесуални
нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства. Според
въззивниците показанията на свидетеля Ц.били нелогични; същите били и в
противоречие със събраните по делото писмени доказателства- декларация за
трудова злополука, в която било посочено, че няма преки свидетели. Липсвали
доказателства, че пострадалият е бил в пияно състояние. Затова твърдяната от
ответника „груба небрежност“ следвало да се остави без уважение. Представените
след отговора писмени доказателства за плащане не следвало да се кредитират,
защото не касаели плащане на обезщетение. Считат, че справедливият еквивалент за
претърпените от ищеца неимуществени вреди- физически и психически болки и
страдания, както и свързаните с тях битови неудобства е в размер на 14 хиляди
лева.
Иска
се решението да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено друго,
с което претенцията по чл.200 КТ да бъде уважена изцяло.
Постъпил е
отговор от „СК +“ ЕООД /ответник в производството пред СРС/, в който се излагат
доводи за неоснователност на обжалваното решение в частта относно определеният
размер на обезщетението по чл.200 КТ за неимуществени вреди. По отношение на
свидетелските показания на свидетеля Ц.се сочи, че СРС не ги бил кредитирал в
цялост. Не било вярно, че същите са нелогични и непоследователни. Показанията
съответствали на представените допълнително доказателства относно
позиционирането на двата товарни автомобила;
2-Въззивна жалба от „СК +“ ЕООД /ответник в производството пред СРС/, в която се
твърди неправилност на постановеното решение в частта, в която са уважени
претенциите за имуществени вреди в размер на 1 560 лв. и е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 909,49 лв. Излагат се
доводи за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон, както и
при допуснати нарушения на процесуалните правила досежно обсъждането на
доказателствата в тяхната съвкупност и тежест. Сочи, че по делото били събрани
доказателства за употребата на алкохол в значителни количества от страна на
пострадалия, но СРС приел, че това е ирелевантно за спора. Употребата на
алкохол било установено от свидетелските показания и събирането на такива било
допустимо с оглед практиката на ВКС. В случая било налице и самоувреждане от
страна на пострадалия; всички вреди били пряка и непосредствена последица от
поведението на пострадалия, който не бил положил елементарна грижа за
собствената си безопасност.
Иска се решението
да бъде отменено в частта, в която претенциите са били уважени. Претендират се
разноски.
Въззиваемите /наследници на ищеца
в производството пред СРС/ в отговора си по жалбата я
оспорват като неоснователна.
Сочи се, че решението на
първоинстанционния съд в частта, в която е прието дължимост на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди е правилно и постановено при спазване на
материалния и процесуален закон. Ответникът не доказал тезата си за употреба на
алкохол от страна на пострадалия. Доказателствените искания на въззивника били
преклудирани.
Третото лице
помагач на страната на ответника – З. „У.ж.“ АД не взема становище по
въззивните жалби.
По допустимостта на въззивните жалби:
Въззивниците,
наследници на починалия в течение на процеса ищец, са били уведомени за
решението на СРС, на 26.07.2018 г. Въззивната жалба е била подадена на
09.08.2018 г./по пощата/. Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК;
налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
Въззивникът
/ответник пред СРС/ е бил уведомен за решението на СРС на 17.07.2018 г. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК-27.07.2018 г. Решението
се обжалва в частта, в която предявения иск е уважен и е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно
извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По основателността на въззивните жалби:
За да постанови решение
в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че по делото по безспорен
начин е установено осъществяването на фактите, вкл. във фактическия състав на
чл.200 КТ- налице били претърпени болки и страдания в резултат от травматичното
увреждане, настъпило при действието на трудовия договор, сключен с ответното
дружество, и признато по надлежния ред за трудова злополука. Установена била
причинната връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него.
Правопораждащият фактически състав на задължението за обезвреда по чл.200 КТ не
включвал субективен елемент- вина на служител на работодателя за причиненото на
съответния работник увреждане. Имуществените вреди възлизали на стойност 1560
лв. и представлявали стойност на медицински консумативи ; същите били
установени от представените по делото доказателства за реалното им извършване.
Безспорно установени били и вида, и обема на причинените неимуществени вреди,
както и интензивността и продължителността на претърпените от пострадалия болки
и страдания. За спорно е прието обстоятелството дали е налице основание за
изключване или намаляване отговорността на работодателя с оглед поведението на
пострадалия във връзка с настъпването на събитието. СРС е приел, че по делото
не са събрани доказателства увреждането да е причинено умишлено от пострадалия.
Относно твърдението за съпричиняване е прието, че по делото не е установено по
категоричен начин пострадалия да е проявил груба небрежност в гражданско-правен
смисъл като се е позовал и на задължителна съдебна практика на ВКС. От
показанията на свидетеля Ц.се установило,
че вечерта преди инцидента пострадалия бил употребил алкохол, но бил изминал
немалък период от време от около четири часа преди инцидента; от друга страна
по делото не били събрани други доказателства, които да установят дали
поведението на пострадалия е било повлияно от алкохолно опиване, за да се
приеме по категоричен начин, че чрез употреба на алкохол пострадалият е станал
причина и е допринесъл за настъпването на уврежданията.
По доводите във въззивните жалби:
Възражението на
ответника за изключване на отговорността му, както и довода за съпричиняване, са
направени още в отговора по исковата молба, поради което правилно са били
разгледани от първоинстанционния съд, и следователно са допустими за
разглеждане и пред настоящата инстанция
Съгласно чл. 201. Ал.(1) КТ работодателят не отговаря, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
Ал.(2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Спорно и пред настоящата инстанция е именно
обстоятелството дали е налице основание за изключване или намаляване
отговорността на работодателя с оглед поведението на пострадалия във връзка с
настъпването на събитието- на 23.07.2016 г. около 02.00 ч. пострадалият Иван
Свиленов, който се намирал на територията на Р България, гр.Видин, м.мотел
„Добри дол“, при слизане от товарния автомобил за почивка, стъпвайки на
стъпалата, паднал на земята, при което възникнала злополука, изразяваща се в увреждане
на лява ръка-счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост-закрито ляво.
От нито едно
събрано по делото доказателство-писмено или гласно не се установява
пострадалият да е причинил умишлено увреждането.
Следователно, не
е налице хипотезата на чл.201,ал.1 КТ са освобождаване на отговорност по чл.200 КТ на работодателя /ответник пред СРС/.
При трудовата
злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
Въззивният съд
констатира, че видно от представената по делото епикриза никъде не е посочено,
че пациента е бил в алкохолно опиянение /л.17 по делото пред СРС/. Такива данни
липсват и в историята на заболяването. И в двата документа е посочено, че
пациентът е в добро общо състояние и заема активно положение при преглед;
автоориентиран, адекватен. В този смисъл е и отговора на осми въпрос от
заключението на СМЕ- в наличното описание на състоянието на Свиленов при
постъпването в болницата не са посочени данни за алкохолно повлияване; в
представената по делото медицинска документация липсват данни на Свиленов да е
вземана проба и да е провеждано изследване за алкохолна консумация. Основателен
е довода на въззивниците Свиленови, че показанията на свидетеля Ц., разпитан на
страната на ответника, не съответстват на събраните писмени доказателства- дори
тези съставени от работодателя /ответник пред СРС/- в протокола за трудова
злополука /л.14 по делото пред СРС/самият работодател е посочил, че „преки
свидетели няма. Шофьорът е информирал управителят на дружеството с телефонно
обаждане“. А свидетелят Ц.сочи в показанията си, че не са уведомили никого за
инцидента, нито работодателя, нито медицинските органи, нито роднините. Последното
пък е в противоречие с показанията на майката на пострадалия, която твърди, че
синът й я е уведомил. Свидетелят Ц.твърди, че е дал на пострадалия аулин, но в
акта за злополуката е отразено, че лице оказало първа помощ- няма. В самия
протокол за трудова злополука от работодателя изрично е посочено, че допуснати
нарушения на нормативните актове-няма, което пък противоречи на твърдяното в
течение на процеса, че пострадалият бил допуснал нарушение на технологичните
правила. Действително, дори да приемем с оглед представените разпечатки, че
пострадалият и свидетелят Ц.са се намирали на едно и също място по времето на
инцидента, това не означава, че събитията са се случили по начина, описан в
свидетелските показания. От друга страна, ако кредитираме тези показания, това
би означавало, че работодателят е депозирал неверни данни пред органите на НОИ
в производството по документиране на трудовата злополука. Доколкото твърдението
за алкохолно опиянение се съдържа само в свидетелските показания на Ц.и като се
има предвид, че последният е шофьор при работодателя, то възражението на
ответника /пред СРС/ за освобождаване от отговорност, респ. за приемане на
съпричиняване /по чл.201,ал.2 КТ/ и то в размер на 90 %, се явява
неоснователно.
Следва да се има
предвид и, че злополуката е станала в тъмната част на деня- около 02.00 часа
през нощта, поради което не можем да приемем, че липсва елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност от страна на пострадалия работник.
Настоящата
инстанция намира, че няма основание за отмяна на решението на СРС при
приложението на принципа на справедливостта, прогласен в чл.52 от ЗЗД:
За да достигне до
този извод, съдът е съобразил характера и тежестта на увреждането на здравето
на първоначалния ищец, установени от представените от същия писмени
доказателства и събрани гласни такива,
както и от заключението на допуснатата, изслушана и приета пред първата съдебна инстанция съдебно-медицинска
експертиза. Видно от
последното травмата е свързана със значителни болки, както и невъзможност за
изпълнение функцията на лявата ръка. Последното се установява и от показанията
на разпитаните на страната на ищеца, свидетели. След подобна травма-разместено
счупване се предприема оперативно лечение/както е сторено в случая/ с
последваща имобилизация на ръката за около 1,5-2,5 месеца. При благоприятно
протичане на оздравителния процес, ограничаване на движенията на ръката с
практическо значение е налице до 90-тия ден на травмата. От документите за
временна нетрудоспособност се установява, че периода на възстановяване е именно
около 3 месеца след злополуката. Възможно е след травмата да настъпят редица
усложнение, но от приложените по делото медицински документи няма такива данни.
Следва да се има
предвид, че заключението на съдебно-медицинска експертиза не е било
оспорено от нито една от страните.
Правилно от
присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди СРС е приспаднал на
основание чл.200, ал.4 КТ размера на платеното застрахователно обезщетение
–90,51 лв. Доказателствата са били представени с отговора по исковата молба,
както и своевременно от третото лице помагач по делото, т.е. неоснователен е
довода на въззивниците физически лица, за представянето им извън срока по
чл.133 ГПК.
Претенцията за
имуществени вреди е доказана с надлежни писмени доказателства за тяхното
действително извършване- фактура и фискален бон за плащане/л.18 по делото на
СРС/.
Налага се извод,
че обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Разноските са
присъдени при съобразяване с уважената част, респ. отхвърлена, на така
предявения иск, както и с действителното им извършване.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на
спора на въззивниците разноски не се следват.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
435291/22.06.2018 г., постановено от СРС, 138 с-в по гр.д.№ 32919/2017 г.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – З. „У.ж.“
АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: